РЕШЕНИЕ

 

Номер       261417                                      Година  2021                                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На   07.05                                                                                        Година 2021

 

В публично заседание на 12.04.2021 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  3925    по описа за   2020        година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.3 във връзка с ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът К.Б.В. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 5 216, 72 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от претърпяна на 20.02.2017 г. трудова злополука,  изразяващи се в разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност и брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил от ответника, ако не беше настъпила трудовата злополука, за периода месец февруари 2017 г. – месец октомври 2017 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на по-следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 1 414, 02 лева,, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

            Ответникът „***“ АД – гр. *** оспорва исковете по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:

            Не се спори между страните, а и събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като „***“ от 01.03.2016 г. до 04.10.2017 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед № 0310/04.10.2017 г. на *** на ответното дружество, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, както и, че действително на 20.02.2017 г. ищецът е претърпял злополука, която е била приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-15-103/06.04.2017 г. на Териториално поделение на НОИ – гр. ***. Не се спори също така, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че със сключен между страните на 18.03.2021 г. в гр. *** Договор за спогодба, те са се споразумели, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 32 000 лева – обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на злополуката – 20.02.2017 г. в размер на 6 702, 23 лева; сумата 750 лева – обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в заплащането на стойността на вътреочна изкуствена леща, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на закупуване на лещата – 08.06.2017 г. в размер на 134, 58 лева; сумата 4 397, 38 лева – присъдени разноски за две инстанции, които суми ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца с влезли в сила Решение от 12.10.2018, постановено по гр. дело № 87382018 г. по описа на ПРС – ХІ гр. състав и Решение № 288/08.03.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1/2019 г. по описа на ПОС – ІХ гр. състав, както и че общата сума в размер на 43 984 лева ще бъде заплатена на две вноски до 10.04.2019 г. – като не се спори и от представената счетоводна справка е видно, че ответникът е изплатил изцяло на ищеца присъдените суми по посочените две решения окончателно на 08.04.2019 г. Освен това в чл.7 от посочения Договор страните са се споразумели, с изплащането на посочената обща сума по Решенията се уреждат всичките им взаимоотношения по повод трудовата злополука, Разпореждането на НОИ за признаване на злополуката за трудова и посочените съдебни решения за обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди във връзка тази злополука и за в бъдеще няма да имат никакви претенции една към друга във връзка с него.

При така установената фактическа обстановка, доколкото с Договора за спогодба страните са се уговорили, че са уредили изцяло взаимоотношенията си по повод трудовата злополука и заплащането от ответника на претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди от злополуката, както и, че за в бъдеще няма да имат никакви претенции една към друга (включително и за други имуществени вреди, претърпени от ищеца следствие на злополуката), намира, че исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят изцяло.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответното дружество направените разноски за производството по делото в размер на 100 лева – платен депозит за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът:

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Б.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. М.Т., против „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано ***А. Г. Д., със съдебен адрес:***, адв. А.Д., обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.3 във връзка с ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 5 216, 72 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от претърпяна на 20.02.2017 г. трудова злополука,  изразяващи се в разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност и брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил от ответника, ако не беше настъпила трудовата злополука, за периода месец февруари 2017 г. – месец октомври 2017 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на по-следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 1 414, 02 лева,, заедно със законната лихва върху главницата, както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА К.Б.В., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева..

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                           

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П/

                                                                                    П.Павлов

 

                                                Вярно с оригинала! Н.К.