№ 915
гр. С.З., 01.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500388 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.390, ал.1
и вр.чл. 396, ал. 1 и ал.2 и чл.397, ал.1, т.3 от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. №
6608/23.06.2022г. подадена от жалбоподателя „Ф.Г.*“ ООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С.З., бул. „*****, вписано в Търговския регистър
към Агенция по вписванията с ЕИК *****, представлявано от Управителя
Д.Д.Г.-П., чрез Адв. И.Г. З. от АК М., с адрес в град С.З., бул. „*****, тел.
0887 ***, срещу: определение с № 361/16.06.2021 год. по допуснатото срещу
него обезпечение по ч.гр. дело с № 2700/2021г., по описа на РС-С.З..
Жалбоподателят моли съда да отмени определението под № 361/16.06.2021г.,
постановено по гр. дело № 2700/2021г. по описа на РС-С.З., с което
първоинстанционният съд е уважил молбата на ищеца Д. В. В. от с. Б.
Община С.З. за допускане на обезпечението по заведения иск за
недължимостта на вземането на жалбподателя, подробно описан в молбата на
ищеца по чл.440 от ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп. дело с №
399/2019 год. по описа на ЧСИ Р.М. с рег. № ** и район на действие – Района
на Окръжен съд – С.З..
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение се явява
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, тъй като молбата за
допускане на обезпечението била подадена в нарушение на императивната
разпоредба на чл.390 ал.1 от ГПК, която сочела, че съдът може да допусне
обезпечението само ако предявеният иск по чл.440 от ГПК е допустим.
В конкретния случай видно от производството по делото считат, че
предявеният в производството по гр. д. № 2700/2021г по описа на СтРС иск е
недопустим и съответно съдът следва да откаже да го разгледа и се произнесе
по него. Основание за това становище им дават следните факти и
обстоятелства:
1
На първо място, имайки предвид систематичното място на текста, в
който се съдържа правното основание за предявения иск (глава 39 „Защита
срещу изпълнението“), следвало да посочат, че искът по чл. 440 ГПК е
средство за защита на трето за изпълнителното производство лице срещу
изпълнителни действия, предприети спрямо негов имот за удовлетворяване на
вземания на взискател, чиито права са противопоставими на правата на
третото лице върху конкретното имущество, като с предявяването на иска
ищецът цели да осуети принудителното изпълнение върху имота, върху който
е придобил право на собственост. Следователно единственият смисъл и
полезност на иска по чл.440 ГПК е да защити завелия го ищец от
осъществяваното от взискателя принудително изпълнение срещу
притежавания от ищеца имот. Ако този иск не е в състояние да изпълни
предназначението си, поради изрично предвидени в закона права на
взискателя и присъединилите се кредитори в принудителното изпълнение, то
тогава провеждането му става безпредметно, поради невъзможността ищецът
да получи защитата, която този иск би следвало да осигурява т.е. в такава
хипотеза ищецът няма правен интерес от водене на иска по чл.440 ГПК.
Точно такава хипотеза е налице в конкретния случай, в който ищецът
черпил своите права от съдебно решение за обявяване на нищожност на
предходен договор между него и другия ответник в настоящото производство
- Д. М. Д., с който договор той й е прехвърлил процесния имот на 25.02.2015г.
Исковата молба за образуване на производството по това дело (гр. д. №
309/2020г по описа на СтРС) е била вписана на 19.02.2020г, а решението, на
което ищецът се позовава-на 12.01.2021г.
В исковата молба, по която е било образувано производството по
делото (гр. д. № 309/2020г по описа на СтРС), по което е постановено
соченото от жалбоподателя решение, самият ищец е признал, че върху
процесния недвижим имот е наложена възбрана по изп. д. № 399/2019г по
описа на ЧСИ Р. М., която възбрана е вписана на 19.05.2015г (след нея и
преди вписване на исковата молба има още три възбрани!).
От този факт следвало, че дори ако искът по чл.440 ГПК, по който е
образувано производството по гр.д. № 2700/2021 г. по описа на СтРС бъде
уважен, то съдебното решение не би могло да рефлектира по никакъв начин
върху правата на взискателя по изпълнителното дело („Ф.Г.*‘ ООД) или
върху правата на евентуален купувач на имота от проведена по
изпълнителното дело публична продан, тъй като правата и на двете лица са
защитени от вече наложената по изпълнителното дело възбрана от
взискателя, която е вписана на 19.05.2015г т.е. много преди вписването на
исковата молба по която е образувано производството по гр. д. № 309/2020г
по описа на СтРС (видно от справка от Имотния регистър, която прилагат).
Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя
„Ф.Г.*“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.З., бул. „*****, са
изложени в подадената от него частна жалба вх. № 6608/23.06.2022г.
В тази връзка счита, че обжалваното Определение е неправилно,
2
незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено,
ведно с всички законни последици от това.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от другата страна
Д. В. В. от с.Б., Община С.З., с който молят подадената частна жалба от
жалбподателя да се остави без уважение и да се потвърди изцяло
определението на първоинстанционния съд.
Окръжен съд – С.З., след като обсъди направените в жалбата
оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,
намери за установено следното:
Съдът намира по допустимостта на жалбата, че същата се явява
процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения
едноседмичен срок и същият е спазен от жалбподателя. По отношение на
процесуалната легитимация, лицето се явява ответник по иска по чл.440 от
ГПК и има правната възможност да подаде жалбата си в този смисъл по
силата на чл. 396 от ГПК. Поради горното съдът счита предявената жалба за
процесуално допустима и следва същата да бъде допусната до проверка и
разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.
Първоинстанционното гр. дело с № 2700/2021г. по описа на РС-С.З. е
образувано по исковата молба от ищеца и въззиваем Д. В. В. против
жалбподателя и ответник „Ф.Г.*“ ООД, със седалище и адрес на управление в
гр. С.З., бул. „*****, с правно основание чл.440 от ГПК да се признае за
установено, че имуществото върху което е насочено изпълнението, подробно
описано в исковата молба не принадлежи на длъжника и втория ответник по
това дело Д. М. Д..
С определение под № 361 от 16.06.2021г по СЪЩОТО и вече
заведеното гр. дело № 2700 от 2021г. по описа на Районен съд- С.З., 8-ми гр.
състав, по силата на което е допуснато обезпечение на заведения иск по
чл.440 от ГПК за установяване на непринадлежността на процесния имот по
издадения изп. лист на горепосочения длъжник в ущърб на жалбоподателя
“Финанс груп” 1 чрез спиране на изпълнението по изп. дело с № 399/2019 год.
по описа на ЧСИ Р.М. с рег. № ** и район на действие – Района на Окръжен
съд – С.З..
Първото оплакване в частната жалба касае допустимостта на
предявения пред първоинстанционния съд иск по чл.440 от ГПК , в която
насока Окръжният съд възприема следното:
Окръжният съд приема за неоснователни изложените в жалбата
доводи за недопустимост на предявения иск по чл.440 от ГПК от ищеца и
въззиваем Д. В. В. против жалбподателя и ответник „Ф.Г.*“ ООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С.З., бул. „*****.
От така изложените оплаквания и доводи, става ясно , че в жалбата на
жалбоподателя се твърди, че искът по чл.440 от ГПК бил недопустим, поради
липса на правен интерес. И още повече, че ако бил уважен иска, следвало да
се приложи разпоредбата на чл.453, ал.1 от ГПК. Съдът намира, че това е в
противоречие с Решение под №3/10.07.2017г. на ОС на ГТК на ВКС, което е
3
приложено по настоящото гр.дело.
Отделно от това в жалбата са посочени Определения и Решение на
ВКС, които не са относими към предмета на делото. Посочено е още, че
паричната гаранция е определена в минимален размер.
Настоящият съдебен състав счита, че Определението на Съда за спиране
на изпълнителното производство е правилно и законосъобразно. Искът по
чл.440 от ГПК съгласно ТР №3/10.07.2017г.на ОС на ГТК на ВКС, може да се
води във всички случаи за установяване, че имуществото върху, което е
насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на длъжника.
Ответникът по делото и взискател по изп.дело неправилно посочва на
съда, че трябва да се приложи разпоредбата на чл.453 от ГПК. Ако искът бъде
уважен иска по чл.440 от ГПК, следва да се приложи разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.7 от ГПК.
Съдът намира, че въззиваемият В. по принцип няма нищо общо с
длъжника по изпълнителното дело и не би следвало да отговаря за неговия
дълг. Още повече, че се игнорира влязлото в сила решение по гр.д.
№309/2019г.на РС-С.З.. Също така жалбоподателят игнорира и разпоредбата
на чл.440 от ГПК-т.е., че ако се приеме че иска е недопустим, той няма
правото да се защити с предоставаната му по чл.440 ГПК възможност, а
правото му е на практика да му се продаде неговия собствено имот за чужд
дълг.
В тази насока въззивният съд намира, че с определение под №
1028/20.09.2021 год. Старозагорския районен съд е прекратил производството
по гр.дело с № 2700/2021 год. поради недопустимост на иска. Изложил е
съображения, че по силата на чл.440, ал.1 ГПК, всяко трето лице, чието право
е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че
имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника. Според районният съд този иск е отрицателен
установителен и за предявяването му е необходимо наличието на правен
интерес, който се преценява конкретно. Третото лице, чиито права са
засегнати от изпълнението, може да предяви предвидения в чл.440 ГПК
отрицателен установителен иск във всички случаи, когато са налице
предвидените в хипотезата на правната норма предпоставки за това с
изключение на случаите, когато спорът за принадлежността на правото е
предмет на вече висящо исково производство, съответно е разрешен със сила
на присъдено нещо или защитата му успешно е реализирана чрез друг
предвиден в закона способ - чл.435, ал.4 ГПК.
С Определение под № 713/14.12.2021 год. по в.ч.гр. дело № 1770/2021
год. въззивният ОС-С.З. е ПОТВЪРДИЛ определение № 1028 от 20.09.2021г.,
постановено по гр.д. № 2700/2021г. по описа на Старозагорския районен съд и
е ОСЪДИЛ въззиваемия Д. В. В., ЕГН **********, с.Б., общ.С.З. да заплати
на „Ф.Г.*“ ООД С.З., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С.З.,
бул.******, представлявано от Д.Д.Г.-П., направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 675 лв.
4
Също така въззивният ОС-С.З. е постановил постъпилата частна жалба
от „Ф.Г.*“ ООД, гр.С.З. от 03.11.2021 г. против Определение № 361 от
16.06.2021г., постановено по гр.д. № 2700/2021г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което се допуска обезпечение на иска да се докладва на
председателя на ОС - С.З., след влизане в сила на определението по
настоящото дело, за образуване в отделно производство.
Но с Определение под № 106/17.06.2022 год. по к.ч.гр. дело № 700/2022
год. касационният ВКС та РБ е ДОПУСНАЛ касационно обжалване на
определение № 713/14.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1770/2021 г. на
Старозагорския окръжен съд, ОТМЕНИЛ е определение № 713/14.12.2021 г.
по в. ч. гр. д. № 1770/2021 г. на Старозагорския окръжен съд и определение №
1028/20.09.2021 г. по гр. д. № 2700/2021 г. на Старозагорския районен съд и е
ВЪРНАЛ делото на друг състав на Старозагорския районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно
основание чл. 440, ал. 1 ГПК.
В мотивите си ВКС на РБ категорично е приел, че предявения от ищеца
и въззиваем Д. В. В. иск по чл.440 от ГПК против жалбподателя и ответник
„Ф.Г.*“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.З., бул. „*****, въз
основа на който е било образувано и гр.д. с № 2700/2021г. по описа на
Старозагорския районен съд е процесуално допустим и именно поради това
следва да бъде разгледан по съществото си относно неговата материална
основателност.
Също така въззивният съд намира, че неправилно ЧСИ М. разбива и
разделя имота на жалбподателя на части - от една страна жилищната сграда и
от друга страна продава дворното му място. Що се отнася до прекратяването
на делото, действително има подадена частна касационна жалба, и с влязлото
в сила Определение на ВКС на РБ делото е ВЪРНАТО на друг състав на
Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по предявения иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК и
производството по този иск отново е висящо.
В тази насока правилно и обосновано Районният съд е наложил
обезпечението именно с цел да не се продаде имота до приключване на
воденото от въззиваемият В. гражданско дело с правно основание чл.440 от
ГПК. Ако ЧСИ продаде имота на публична продан, третото лице купувач, ще
е добросъвестен приобретател и воденото от него дело ще се окаже
безпредметно. Вследствие на това по отношение на него ще бъдат нанесени и
необратими вреди. Жалбоподателят със спирането на изпълнителното
производство нищо не губи, тъй като ищецът е внесъл и парично обезпечение
– съответната гаранция по смисъла на чл.391, ал.2 и ал.3 от ГПК. Освен това
стойността на имота десетократно надхвърля задължението ведно с главница,
лихви и разноски, така че взискателят при всички случаи ще бъде
удовлетворен за претендираното от него вземане.
Правилно Районният съд е допуснал обезпечението на допустимия иск по
чл.440 от ГПК , като въззивният съд намира, че взискателят с нищо не е
5
застрашен за вземането си, а напротив, въззиваемият и ищец В. е единствено
застрашен и са засегнати законните му права и интереси от действията на
ЧСИ М. по горепосоченото изп. дело с № 399/2019 год. по описа на ЧСИ Р.М.
с рег. № ** и район на действие – Района на Окръжен съд – С.З.,
производството по което е било спряно.
Определението на първостепенния съд се явява правилно и
законосъобразно и поради следните съображения:
Съгласно нормата на Чл. 397. (1) Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез
спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на
изпълнението.
Съдът не възприема твърдението на жалбподателя, че е нарушено
диспозитивното начало в гражданския процес. Напротив законодателя в
горецитираната разпоредба на чл. 397, ал. 1 от ГПК е изброил видовете мерки
- не изчерпателно и това е видно от разпоредбата на чл. 397, ал. 1, т. 3, където
е използвано и широкото понятие „чрез други подходящи мерки, определени
от съда,...ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЧРЕЗ СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО", което
дава правото, основанието и възможността на съда да избере и най-
подходящата мярка обезпечителната мярка.
Втората алинея на чл. 397 от ГПК пък предвижда, че съда може да
наложи и няколко обезпечения, но с единственото ограничение да са до
размера на иска. По тази причина, съдът ясно е очертал границата на
допуснатото обезпечение. Това не е „детайлизиране, валидиране и
прецизиране", това са аргументите на съда и са в изпълнение на чл. 397, ал. 2
от ГПК.
В самата писмена молба за обезпечение на заведения иск се излагат
съответните твърдения, от които е видно, че именно ответника и жалбподател
“Ф.Г.*” е този който застрашава изпълнението на едно евентуално
положително съдебно Решение, тъй самото продължаване на изпълнителното
производство би довело до непоправимите вреди и последици в
патримониума на въззиваемия В..
Точно това обстоятелство е обосновало и евентуалното предположение
у ищеца за евентуалното наличие на материални затруднения, които биха
попречели на ищеца да реализира правата си по едно бъдещо евентуално
съдебно решение по смисъла на чл.440 от ГПК.
Освен, че е налице твърдяната и доказана обезпечителна нужда,
посочената от ищеца мярка за обезпечение се явява, както изрично посочена в
закона, така също и подходяща по смисъла на чл.397, ал.1, т.3 от ГПК, и може
да послужи и съответства на нуждите и целите на обезпечителното
производство.
6
Поради което и на основание чл.396 ГПК въззивният съд намира, че са
налице предпоставките за допускане на исканото от въззиваемия и молител Д.
В. В. от с. Б., Община С.З. обезпечение.
В тази насока ирелевантни за делото са оплакванията в частната жалба
на жалбоподателя относно изложените аргументи за недопустимост на
иска по чл.440 от ГПК, изложени по отношение на третото лице Д. В. В. , като
съдът счита същите за неоснователни по настоящия спор.
Налага се категоричното заключение, че обжалваното от жалбоподателя
определение на СТРС, се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици
от това.
На основание чл. 396, ал. 2, изр.3 от ГПК, тъй като въззивният съд
потвърждава обжалваното определение с което на практика се потвърждава и
исканото обезпечение, Определението на Окръжен съд – С.З. не подлежи на
обжалване с частна жалба пред по-горен съд. В същият смисъл се явява и ТР
под № 1/21.07.2010 год. на ВКС на РБ по т.д. с № 1/2010 год. на ОСГТК на
ВКС.
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от
ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените по делото разноски от последния пред настоящата инстанция и
производството по частната въззивна жалба, на тъй като съдът намира, че
такива разноски за обезпечителното производство пред въззивния съд не са
поискани от въззиваемия, а и не са представени доказателства в тази насока,
то и такива разноски, направени от въззиваемия не следва да бъдат
присъждани от настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 361/16.06.2021г.,
постановено по гр. дело № 2700/2021г. по описа на РС-С.З., с което
първоинстанционният съд е уважил молбата на ищеца Д. В. В. от с. Б.,
Община С.З. за допускане на обезпечението по заведения иск на същия
ищец против ответника и жалбоподателя „Ф.Г.*“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. С.З., бул. „*****, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *****, представлявано от Управителя Д.Д.Г.-
П., чрез адв. И.Г. З. от АК М., с адрес в град С.З., бул. „*****, подробно
описан в молбата на ищеца по чл.440 от ГПК, чрез спиране на изпълнението
по изп. дело с № 399/2019 год. по описа на ЧСИ Р.М. с рег. № ** и район
на действие – Района на Окръжен съд – С.З. , като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
7
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване пред по-горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8