Р Е Ш Е Н И Е
№ 805 2010
г. ГРАД
БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ
ІХ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 29.04.2010 година
В публично заседание, в следния състав:
Председател:
ИСКЪР ИСКЪРОВ
Секретар: П.С.-М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия И. Искъров
НАХД № 1451 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 375 и сл. НПК и е образувано по повод постановление от 06.04.2010
г. на прокурор при БРП, с което е внесено предложение обв. И.С. А. с ЕГН **********
да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като му бъде наложено административно наказание по
реда на чл. 78а НК.
В
съдебно заседание представител на БРП, редовно уведомена, не се явява и не
ангажира допълнителни доказателства.
Обв. А.
– лично и чрез защитника си - не оспорва описаната в постановлението фактическа
обстановка и правната квалификация на деянието по обвинението, като също не ангажира
допълнителни доказателства и моли за налагане на справедливо наказание.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства - материалите по ДП
№ 02-95/2010 г. по описа на ІІ РУ на МВР – Бургас, приложени и приети по делото,
се установява следната фактическа обстановка:
Обв. А.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
Обв. А. е пенсионер.
Към м. 11/2009 г. обв. А. работел
като пазач към Университет “Проф. Д-р Асен Златаров” – Бургас, като служебните
му задължения включвали невъоръжено опазване на административните, учебните,
учебно-производствените и студентските общежития от нелегално влизане, грабеж
или пожар и контролиране достъпа до тях на МПС.
На 18.11.2009 г. обв. А. бил на
смяна от 20.00 часа до 08.00 часа на следващия ден, като извършвал охрана на
трите студентски общежития – обхождайки ги и следейки за опазването на
вътрешния ред. Според установения вътрешен ред в общежитията, на всеки студент,
ползващ стая в общежитието, се издавал пропуск от домакина, като след 22.00
часа не се допускало влизането на външни лица в общежитията.
Около 23.30 часа свид. А. Н. Н.
заедно с приятелите си – свидетелите Г. Я. Я. и С. С. К., които били на гости
на техни състуденти в бл. 2 от студентските общежития, решили да си тръгват.
Излизайки от общежитието, пред входа на последното свид. Н. установил, че е
забравил двата си мобилни телефона масата в стаята и се върнал да ги вземе. При
повторното влизане в общежитието свид. Н. обяснил на портиерката, че е бил на
гости и си е забравил телефоните, при което тя му разрешила да влезе. Влизайки
свид. Н. се насочил към трите асансьора, пред които имало и други хора – около
5-6 души, след което натиснал копчето на средния асансьор, но в този момент
видял, че асаньорът е на етажа. Свид. Н. дръпнал вратата на асансьора без да
знае, че асансьорите междувременно били спрени от обв. А. и тогава последният
се приближил към него и му казал да не дърпа вратата, тъй като асансьорът е
развален. Свид. Н. му отговорил, че щом асансьорът е развален, то А. трябва да
извика някой да го поправи и го попитал в какво качество му прави забележка да
не дърпа вратата на асансьора. Тогава обв. А. се ядосал, хванал свид. Н. за
ръкава на якето и го задърпал към портиерната. При това действие на А. якето на
свид. Н. се скъсало и последният се развикал на обвиняемия, при което
обвиняемият нанесъл с глава удар по лицето на свид. Н.. В резултат на
последното от носа на свид. Н. потекла кръв. Последният сигнализирал органите
на МВР, след което посетил спешното отделение на МБАЛ – Бургас, където му била
оказана медицинска помощ.
В резултат на нанесения му от
обв. А. удар с глава свид. Н. получил оток с рана на носа и счупване на носните
костици, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Изложената
фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в хода на
наказателното производство доказателства, обективирани в гласните – безпротиворечивите
и последователни, както сами по себе си, така и едни спрямо други относно
горните факти и обстоятелства, показания на свидетелите Н., Янев, Кинчев,
Йорданов, Коточев, Христов и Кънева /на л. 27-30 и 33-37 по описа на
материалите по ДП № 02-95/2010 г. на ІІ РУ на МВР – Бургас/, и в писмените /на л. 7, 9, 10, 21,
22 и 26 по описа на материалите по ДП № 02-95/2010 г. на ІІ РУ на МВР – Бургас/
доказателствени средства, както и от заключението на вещото лице по извършената
в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза /на л. 41 и 42 по
описа на материалите по ДП № 02-95/2010 г. на ІІ РУ на МВР – Бургас/, а и в
хода на съдебното производство не се оспорва от самия обвиняем /на л. 7 по
описа на материалите по НАХД № 1451/2010 г. на БРС/.
С оглед така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието, извършено на 18.11.2010
г. в бл. 2 от студентски общежития към Университет “Проф. Д-р Асен Златаров” –
Бургас по отношение на свид. Н., обв. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК,
тъй като е нанесъл на пострадалия свидетел телесни увреждания, явяващи се лека
телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 НК и деянието е било извършено от А. в
качеството му на длъжностно лице – пазач - при изпълнение на службата му.
Последното обстоятелство в случая безспорно обуславят и квалификацията по чл.
131, ал. 1, т. 2 НК по отношение на деянието на обвиняемия – както от
обективна, така и от субективна страна. Дори и конфликтът и последващият го процесен
инцидент между обв. А. и свид. Н. да са бяха възникнали и да са бяха провокирани
само и единствено от някакво морално укоримо поведение на пострадалия, то
обвиняемият е следвало да потърси други способи за защита на евентуално
засегнатите си от това поведение права и интереси – да се обърне към съответните
правоохранителни и/или правозащитни органи, а не да се саморазправя физически
със свид. Н..
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че с деянието си обв. А. безспорно е осъществил от обективна и от
субективна страна престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК,
като от субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по см. на чл. 11, ал. 2 НК.
За извършеното от обв. А. престъпление
законът – чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК, предвижда наказание ЛОС
до 3 години. С оглед така установеното от закона по вид и размер наказание за престъплението
на обвиняемия, както и предвид установеното чисто съдебно минало на обвиняемия и
обстоятелството, че същият не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава 8, раздел ІV НК и от деянието по това обвинение няма причинени
имуществени вреди, съдът намира, че в случая по отношение на обвиняемия са
налице всички предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност за
това престъпление с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а, ал.
1 НК, предвиждаща административно наказание ГЛОБА от 500 до 5 000 лв. в
редакцията й, действаща към момента на извършване на деянието. При определяне конкретния размер на
наказанието по чл. 78а, ал. 1 НК, съдът съобрази относително ниската степен на
обществена опасност на обвиняемия, предвид изразените от него съжаление и
разкаяние за стореното, както и съобрази обстоятелството, че понастоящем
обвиняемият е пенсионер. С оглед горните си констатации, съдът намира, че
целите на наказанието по чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на
осн. чл. 78а, ал. 1 НК на обв. А. бъде наложено административно наказание ГЛОБА
в минималния, предвиден в закона размер, а именно – ГЛОБА в размер на 500
(ПЕТСТОТИН) лв.
Предвид
признаването на обв. А. за виновен по повдигнатото му обвинение, направените по
делото разноски в размер на 30 лв. – за възнаграждение на вещото лице по
изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК
следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия.
Мотивиран
от горното и на осн. чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
И.С. А. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в
това, че на 18.11.2009
г., в гр. Бургас, к-с “Славейков”, в бл. 2 от студентски общежития към
Университет “Проф. Д-р Асен Златаров” – Бургас, е причинил на А. Н. Н. с ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в оток с рана на носа и счупване на носните
костици, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието
е извършено от обвиняемия в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на
службата му – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради
което на осн. чл. 78а, ал. 1 НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 (ПЕТСТОТИН) лева.
ОСЪЖДА И.С.
А. – с посочена по-горе самоличност, да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски в размер на 30 (ТРИДЕСЕТ) лева.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране пред БОС в 15-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Верно с оригинала! Петя Минкова