Решение по дело №141/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. от гр. Севлиево, срещу Решение №16 от 29.02.2024 год., по НАХД №471 по описа за 2023г. на СРС, в ЧАСТТА в която е потвърдено НП №**********/29.09.2023г. на Директор на РДГ В. Търново, с което на Д. П. Д. от гр. Севлиево е било наложено наказание глоба в размер на 300.00/триста/ лева.

В жалбата се твърди, че изводите, до които бил достигнал първоинстанционния съд били неправилни, тъй като не кореспондирали с материално правните норми. Вменените задължения за превозвача съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба №1/2012г. били да издаде последващ превозен билет, който да съдържа информация за претоварената дървесина, стария превозен билет да се приложи към последващия и стария превозен билет да придружи дървесината до мястото на доставката. От така описаното според жалбоподателя нямало изискване двата превозни билета- последващия и стария да бъдат прикачени един към друг.

В жалбата се твърди също, че първоинстанционния съд не се бил съобразил с изложеното от санкционирания, че АНО не бил положил достатъчно усилия да провери дали действително е реализиран в пълнота състава на нарушението. Претендира се отмяна на Решението на СРС както и на обжалваното Наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява че поддържа подадената касационна жалба и изложените доводи по същество. Претендира присъждане на разноски- възнаграждение за адвокат.

Ответната страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Представен по делото е Отговор на касационната жалба, като счита Решението на СРС за правилно и законосъобразно, поради което да бъде оставено в сила..

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение, че жалбоподателят е извършил нарушението, посочено в НП на Директор на РДГ В. Търново. Жалбата е неоснователна поради което оспореното Решение на СРС следва да бъде оставено в сила.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.

Административен съд Габрово, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства СРС е установил фактическа обстановка, която не съвпада напълно с описаната в обжалваното НП и не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Въз основа на описаната фактическа обстановка неправилно е преценено както от административнонатакзавия орган, така и впоследствие от решаващия съд че е налице осъществен състав на административна нарушение.

Настоящият съдебен състав на АС Габрово счита обжалваното Решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което и на осн. чл. 222, ал.1 от АПК го отменя и решавайки делото по същество отменя наказателното постановление. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218, ал.2 от АПК, не се констатират основания за нищожност и недопустимост на Решението, но правните изводи на районния съд са в противоречие с доказателствения материал по делото и с приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, без да извърши надлежна преценка на същите в съответствие с процесуалните норми на ЗАНН.

Касационната инстанция констатира незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради допуснато съществено нарушение, свързано с неправилно приложениеи на материалния закон.

Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 16, ал. 3 от Наредба №1/30.01.2012г. в случаите, когато се претоварва или премества цялото количество транспортирана или складирана дървесина, описана в старите превозни билети или документи, доказващи законния й произход, в новия превозен билет се описва претоварената дървесина или се посочват общото й количество и брой, като старите превозни билети се прилагат към новия превозен билет и също придружават дървесината до мястото на доставка. По делото не е спорно, че са издадени и двата ПБ от жалбоподателя. Не е установено обаче, че при предоставяне на дървесината на превозвача тези билети не са били също предоставени на това лице. Проверка по време на превоза не е правена. Не е правена и проверка при предаването на стоката със съпътстващите документи в склада на получателя й. Проверката, както е изложено в НП е извършена в терен, представляващ централен склад по смисъла на §1, т. 2 от Наредба №1/2012г., находящ се в с. Добромирка, ул. „Балванска битка“№23 общ. Севлиево. Свидетелите С. С. и И. Н., служители на ИАГ в съдебно заседание описват фактическа обстановка, която е различна от тази посочена в обжалваното НП. Двамата свидетелстват за извършени действия от тях по установяване на твърдяното нарушение, които не са отразени в наказателното постановление. Недопустимо е факти и обстоятелства от административна наказателното производство, които не са отразени в НП да бъдат установявани едва в съдебно заседание посредством свидетелски показания на лицата, извършили проверката по установяване на нарушението.

По изложените съображения и не е може да се счита за установена и доказана вината на санкционирания Д. Д. за реализирани на факти, които остават недоказани. Не се установява и че въпросните ПБ не са били налични заедно и в склада на получателя на дървесината, т.к. единственото твърдение по този въпрос в НП е това на директор РДГ В. Търново, но то не е в насока, че първичният билет изобщо липсва, т.е. не е съпровождал стоката и последващия билет, а че не е бил отразен като получен от получателя на дърведината, което действие не е ангажимент на Б..

Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП липсва конкретно описание на твърдяното нарушение, извършено именно от касатора.

АУАН и НП страдат от съществен порок – в тях не се съдържа точно описание на нарушението на Д. Д., като липсва отразяване на факти и обстоятелства, свидетелстващи за осъществен административно наказателен състав. Противоправно деяние не е осъществено както от обективна, така и от субективна страна в случая именно поради допускането на това съществено нарушение на формата на тези актове, довело до неяснота в обвинението както за касатора, така и за съда. Това налага отмяна на атакуваното с жалбата решение на първоинстанционния съд в едно с отмяна на оспореното пред него НП.

По изложените съображения наказателното постановление в обжалваната му част се явява незаконосъобразно като издадено при неправилно приложение на материалния закон. Деянието, за което е санкциониран Д. Д. не е съставомерно по посочения като нарушен текст от чл. 206, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ във вр. с §1, т.2 от Наредба №1/2012г. Като го е потвърдил с оспореното Решение, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който настоящата инстанция отменя.

Предвид изхода на спора и с оглед факта, че пред касационната съдебна инстанция е заявено искане за присъждане на разноски от пр. представител на жалбоподателя, то такива следва да бъдат присъдени в полза на касатора Д. П. Д. в размер на 300 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Габровски административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №16/29.02.2024г. по НАХД№471 по описа на РС Севлиево за 2023г. в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно, вместо което

ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №**********/29.09.2023г. на Директор на РДГ В. Търново, в ЧАСТТА в която за нарушение на чл. 16, ал. 3 от Наредба №1/2012г. на осн. чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ на Д. П. Д. е наложена глоба в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите В. Търново да заплати на Д. П. Д. от гр. Севлиево сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за адвокат.

Решението не подлежи на обжалване.