О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: …364……. Година 2014г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ
На 13.06. 2014 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ т. д .
№ 100 по
описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 692 ал. 4
от ТЗ, за одобряване списъци на
приети и неприети вземания .
С доклад вх. № 508/
23. 01.2014г. постоянния синдик на търговското дружество „Лаурин Ентерпрайз“ ООД с.Лесичево ,
обл. Пазарджик/ в открито
производство по несъстоятелност с решение № 96/ 31.07.2013г. / , със
седалище и адрес на управление на дейността
с. Лесичево , обл. Пазарджик, ул.“Атанас Цветанов“ № 21, представлявано
от управителя на дружеството И. З. Я., С.М.Ж. ***
е представила на съда по
несъстоятелността следните списъци за одобряване :
1/ Списък на приетите
предявени вземания, на основание чл. 686 от ТЗ във вр.с чл. 685 ал. 1 от ТЗ
. Списъкът е изготвен на 21. 01. 2014г.
Обявен е в ТР , на основание чл. 689 от ТЗ , на 28. 01. 2014г. ;
2/ Списък на
приетите предявени вземания , на основание чл. 688 ал. 1 от ТЗ . Списъкът е
изготвен на 21. 01. 2014г. Обявен е в ТР , на основание чл. 689 от ТЗ ,на 28.
01. 2014г. ;
3/ Списък на
неприетите предявени вземания , на основание чл. 686 от ТЗ във вр. с чл. 685
ал. 1 от ТЗ . Списъкът е изготвен на 21. 01. 2014г. Обявен е в ТР , на
основание чл. 689 от ТЗ, на 28. 01. 2014г. ;
Против списъка на
неприетите вземания възражение по чл. 690 от ТЗ е подал кредитора „Юробанк България „ АД гр.
София , ЕИК *********.
Против списъка на
приетите вземания ,на основание чл. 686 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 685 ал. 1 от ТЗ възражение по чл. 690 от ТЗ е подал
кредитора „Юробанк България „ АД гр. София , ЕИК *********.
В срока по чл. 690
ал.2 от ТЗ синдика е представил становище по възраженията .
В открито съдебно
заседание кредитора , чрез пълномощника си поддържа възраженията .
Пазарджишкият
окръжен съд , след като се запозна с
представените списъци на приети и неприети вземания , с
възраженията на кредитора,становището на синдика и предявените вземания
на кредиторите прие за установено
следното :
1.По възражението на кредитора Юробанк България „ АД гр. София , ЕИК
********* против списъка на неприетите вземания .
Възражението е основателно .
В списъка на неприетите вземания синдика не е приел следното вземане
на кредитора Юробанк България „ АД гр. София , ЕИК *********.
Неприетото вземане е в общ размер на
6 006 549, 38 лв.
Вземането на кредитора се разпределя по
следния начин:
-
Главница
5 700 889, 08 лв. , за периода от 22. 07.2013г. до 31. 07.2013г. ;
-
Договорни лихви 137 192, 16 лв., за периода 22. 04.2013г. до 31. 07.2013г. ;
-
Такси 4 662, 78лв. за периода 21. 06. 2013г. до 31. 07.2013г. ;
-
Законна лихва върху
главницата 22 499,52 лв. за периода
от 01. 08. 2013г. до 14. 08. 2013г. ;
-
Адвокатски хонорар 141 305,
84 лв. ;
-
Законна лихва от
предявяване на вземането до окончателното изплащане ;
За да не приема вземането синдика
е изложил следните съображения:
-
Към молбата за
предявяване на вземанията липсват
писмени доказателства , които да установяват размера на вземанията- не е
представено посоченото в молбата извлечение от сметката на Банката ,липсва
справка по чл. 366 от ГПК и други документи
;
-
Молбата е подадена от
пълномощник, без да е представено пълномощно , което означава , че е подадена
от лице без представителна власт ;
-
Няма представени
доказателства за изплащане на адвокатско
възнаграждение , при което такива не се дължат , според ТР № 6/ 2013г. на ОСГТК на
ВКС;
Преди да разгледа възражението по същество съдът е длъжен да даде разяснения относно предмета на възражението по чл. 690 от ТЗ ,
както и относно характера на производството по чл. 692 ал. 4 от ТЗ .
Съдебната практика и теория няма противоречие по въпроса за предмета
на възражението по чл.690 от ТЗ . Предметът на възражението по чл. 690 от ТЗ може да обхване всички елементи на спорното вземане , а именно :
-
Основанието
на вземането . Страната може да твърди ,че вземането не е
възникнало валидно поради недействителност на договорното правоотношение/ нищожност или унищожаемост / . Може
да твърди ,че сключения договор е развален или прекратен , както и че вземането е погасено по давност.
-
Размера
на вземането . Страната може да твърди
, че вземането е погасено чрез плащане или прихващане.
-
Привилегиите
и обезпечениятя ;
-
Поредността
на удовлетворяване на вземането ;
-
Отделните
компоненти на вземането –главница
,лихви ,неустойки;
Относно характера на производството по чл. 692 ал. 4 от ТЗ трябва да се има предвид , че производството по чл. 692 ал. 4 от ТЗ има формален
характер , което означава ,че в него
се извършва формална проверка на
основателността на направените възражения .
В какво се състои формалния
характер на това производство :
1 / В това производство не могат да бъдат събирани никакви нови доказателства , както писмени ,така и
гласни доказателства и съдебни
експертизи . Съдът не споделя някои становища в съдебната практика и теория за това , че в производството по чл. 692 ал. 4 от ТЗ могат
да се събират само писмени доказателства . За да се отговори на въпроса-
защо в производството по чл. 692 ал. 4
от ТЗ не могат да се събират никакви
нови доказателства ,трябва да се изходи от следното :
-
Производството по чл. 692
ал. 4 от ТЗ не е охранително производство . Това
производство не е типично исково
производство . Това производство носи белезите на състезателно производство
. Това състезателно производство има контролен
характер. Въз основа на представените писмени доказателства от
кредиторите съдът ще провери правилността на съставените списъци, на приети
и неприети вземания от синдика. Именно за това не е допустимо представянето на
нови доказателства , включително и писмени такива . Преценката на съда за
основателността на възраженията трябва да се извърши въз основа на
представените от кредиторите писмени доказателства при предявяване на
вземането . В противен случай преценката на съда няма да бъде обективна,ако се
допусне тя да се извършва въз основа на доказателства , които не са представени
пред синдика . Обхвата на проверката на
съда е ограничен от представените с
молбата за предявяване на вземанията писмени доказателства ,тъй като
списъците са съставени от синдика именно въз основа на представените пред него
писмени доказателства .
-
Да се допусне събирането
на нови доказателства,включително и писмени означава производството по чл.
692 ал. 4 от ТЗ да се дублира с исковото производство по чл. 694 от ТЗ, което
ще обезмисли защитата по чл. 694 от ТЗ ;
-
Производството по чл. 692
ал. 4 от ТЗ представлява междинна и
подготвителна фаза към производството по чл. 694 от ТЗ . Производството по
чл. 692 ал.4 от ГПК е предпоставка
за възникване на исковото производство
по чл. 694 от ТЗ / чл. 694 ал. 1 и ал. 3
от ТЗ/ ;
-
Да се допусне събиране на
нови доказателства означава
неоправдано забавяне на производството по несъстоятелност при положение ,
че за страните съществува процесуалната
възможност да защитят правата си чрез
предявяване на установителен иск по чл. 694 от ТЗ ;
2/ Производството по чл. 692 ал. 4 от ТЗ има формален характер , тъй като определението, с което се произнася съда не разрешава спора
относно съществуване на вземането . Определението на съда не подлежи на обжалване . Това определени не се ползва със
СПН.
3/ Производството по чл. 692 ал. 4 от ТЗ има формален характер , тъй
като спора относно съществуване на вземането ще се разреши със СПН в едно последващо
исково и състезателно производство, каквото е производството по чл. 694 от ТЗ .
По основателността на възражението .
Вземането на кредитора „Юробанк България „АД / предишно наименование „Юробанк и Еф Джи
България „АД / безспорно е установено по основание . Основанието на вземането се установява
от представените писмени
доказателства от кредитора – договор за банков кредит от 22. 02. 2008г. , анекс №
1 / 03. 05. 2011г. към договора за банков кредит, допълнително споразумение №
1/ 28. 06. 2012г. към договора за банков кредит , допълнително споразумение №
2/ 14. 06. 2013г. към договора за банков кредит , допълнително споразумение №
3/ 02. 07. 2013г. към договора за банков кредит , договор за поръчителство от
22. 02. 2008г. , анекс №1 / 28. 06. 2012г.
към договора за поръчителство , запис на заповед от 28. 06. 2012г. , договор за особен залог
върху вземания по разплащателна сметка
от 17.12.2009г. , договор за залог върху вземания по реда на ЗОЗ от 12.
05. 2011г. , договор за особен залог върху вземанията за наличности по сметка
от 14. 06. 2013г. ,нот. акт № 124/ 22.02. 2008г. за учредяване на договорна
ипотека.
Всички тези писмени доказателства безспорно установяват вземането по
основание.
Поставя се въпроса за размера на вземането ?
Действително , в представените писмени доказателства към молбата за предявяване на вземането липсва описаното под № 9 в описа на
приложенията към молбата писмено доказателство – Извлечение от счетоводните регистри на Банката по кредитна сделка №851181 към
14. 08.2013г. Във възражението пред съда кредитора отново се позовава на
това извлечение ,което обаче не се представя и с възражението . Формално, синдика е прав в становището си ,че кредитора
не е представил данни за размера на вземането си, каквото е изискването на чл. 685
ал. 2 от ТЗ. Това обаче не означава ,че вземането на кредитора не е установено по размер.
В тази връзка на първо място,
следва да се отбележи ,че при положение
, че извлечението от счетоводните
регистри на Банката е посочено в молбата за предявяване на вземането, като
представено писмено доказателство,а то всъщност липсва ,синдика е следвало на основание чл. 621 от ТЗ във
връзка с чл. 129 ал. 2 от ГПК да остави молбата на кредитора „без движение „ с
указание за представяне на описаното
доказателство . Това задължение не е
изпълнено от синдика . Въпреки
,че Извлечението от счетоводните регистри на Банката с дата 14. 08.2013г. не е
представено и с възражението на
кредитора пред съда, данни за размера на
вземането се съдържат в молбата на
кредитора за предявяване на вземанията . В раздел І А на молбата размера на вземането на кредитора
е описан въз основа на Извлечението от счетоводните регистри на Банката по кредитна сделка №851181 към 14. 08.2013г. При положение ,че в молбата на
кредитора за предявяване на вземанията е посочен размера на вземането , което
представлява описание на непредставеното Извлечение от счетоводните регистри на
Банката следва да се приеме ,че
това описание пресъздава съдържанието на
Извлечението от счетоводните регистри на Банката . Тази преценка на съда е
в съответствие с формалния
характер на производството по чл. 629
ал. 4 от ТЗ ,където се извършва само формална преценка на основателността на
възражението на кредитора .
Становището на синдика във връзка с липсата на надлежна представителна
власт за предявяване на вземането също е
неправилно . Действително , към молбата за предявяване на вземанията липсва
описаното пълномощно на адвокат Д. Д. ,като пълномощник на кредитора . Липсата
на описаното пълномощно е задължавало синдика да
приложи разпоредбата на чл. 129 ал. 2 от ГПК , като укаже на кредитора да
представи пълномощното на адвокат Д.. Този порок на предявяването е саниран от
кредитора с възражението си пред съда . Към възражението по чл. 690 от ТЗ кредитора
е представил пълномощно на адвокат Д. М.
Д. , като съдружник в адвокатско дружество „Димитров и съдружници „ и на
адвокат Г..П.С. за представителство
в производството по несъстоятелност
, по т. д. № 100/2013г. Пълномощното съдържа изрично упълномощаване за
предявявана на вземанията на „Юробанк
България „ АД.
Неоснователно е становището на синдика по отношение на вземането
за адвокатски хонорар. С допълнителна молба вх. № 6633/ 20.
09.2013г. кредитора е представил писмени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение/ фактура и преводно
нареждане / в размера , който е
претендиран от кредитора. Това прави неоснователно становището на синдика за
това , че не се представени
доказателства за плащането на адвокатския хонорар. Неправилно е становището на
синдика относно приложението на ТР №6/ 2012г.от 06. 11.
2013г.на ОСГТК на ВКС . При положение , че плащането е следвало да се извърши по банков път и са представени
доказателства за извършеното плащане, разпоредбата на т. 1 от ТР №6/ 2012г. е спазена . На кредитора
следва да се присъдят разноските , които е направил за адвокатско
възнаграждение , тъй като страната е заплатила тези разноски .
2.По възражението на кредитора Юробанк България „ АД гр. София , ЕИК *********
против списъка на приетите вземания, по
отношение приетите вземания на кредитора „Хемус Интернешънъл „ ЕООД и на
кредитора „Леванте Инвестмънтс Г.М. Б.
Италия “ .
В писмените си
бележки по съществото на спора кредитора
„ Юробанк България „ АД заявява,че оттегля възраженията си против приетите
вземания на тези кредитори . Твърди се , че от представените в първото съдебно заседание писмени доказателства от
кредиторите се установява съществуването на вземанията на тези кридитори против
длъжника „Лаурин Ентерпрайз „ ООД .
Поради оттегляна на възраженията те не следва да се разглеждат от съда .
3.По възражението на кредитора „ Юробанк България
„ АД гр. София , ЕИК ********* против списъка на приетите вземания, по отношение приетите вземания на
кредитора“Ебенсбергер „ С.Р. Л. Италия .
Възражението е неоснователно .
В списъка на приетите вземания синдика
е приел следните вземания на този кредитор :
-
Вземане в размер на
28 000 евро, което в левова равностойност е
54 763, 24 лв. , по
изпълнителен лист от 12. 06. 2013г. на
РС Пазарджик , издаден по ч.гр. д.№ 2221/ 2013г. по описа на РС Пазарджик
;
-
Вземане в размер на 777,
67 лв. , представляващо законно лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 11. 06.2013г. до 31. 07.2013г.;
-
Разноски в изпълнителното
производство в размер на 10 206,
76лв. , от които 1110, 76лв., съдебно – деловодни
разноски , 9000 лв. адвокатски хонорар
и 96 лв. авансови такси в
изпълнителното производство .
По отношение на тези вземания кредитора прави следните възражения :
Твърди се ,че изпълнителния лист
за сумата от 28 000 евро е издаден въз основа на запис на заповед от 26.
03. 2013г.с падеж 15. 05. 2013г. Във възражението се твърди ,че при издаването на изпълнителния лист съдът не е изследвал каузалното правоотношение въз основа,на което е издадена ценната книга
. Възражението е неоснователно . От
данните по делото се установява, че изпълнителния лист е издаден на основание чл. 418 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 417 т. 9 от ГПК
,въз основа на заповед за незабавно изпълнение. При издаването на изпълнителен
лист съдът е длъжен да провери редовността на изпълняемото право от външна страна –дали документа е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника/ чл.
418 ал. 2 от ГПК и чл. 406 ал. 1 от ГПК /. В производството по
издаване на изпълнителен лист съдът няма
задължение да изследва каузалното
правоотношение , въз основа на което е издаден менителничния ефект. Според
утвърдената съдебна практика такова задължение съдът има само в исковото производство по чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл.415 ал. 1 от ГПК и то само ,ако страните са повдигнали въпроса
за съществуване на каузално правоотношение и
връзката му с менителничния ефект.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство кредитора твърди ,че тези разноски са прекомерни в сравнение с действителната фактическа и
правна сложност на делото . Действително
,заплатения адвокатски хонорар в изпълнителното производство надхвърля многократно минималния размер , определен в
чл. 10 т. 2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размера на адвокатските
възнаграждения, редакцията преди
изменението с ДВ. бр. 28/ 2014г. При
минимално възнаграждение в размер на
976, 17 лв. взискателя е заплатил 9000 лв. възнаграждение. Възражението
е неоснователно , тъй като в производството по чл. 692 ал. 4 от ТЗ съдът не
може да намалява поради прекомерност заплатеното от страната адвокатско възнаграждение.
Този извод следва от формалната
преценка на възраженията, която следва
да извърши съдът . Намаляване на заплатено от страната възнаграждение може да се извърши по искане на насрещната страна / чл.78 ал. 5 от ГПК / . В конкретния
казус за длъжника в
изпълнителното производство е
съществувала процесуалната възможност да поиска от съдебния изпълнител
намаляване на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност. В този
случай постановлението на съдебния изпълнител за разноските ще подлежи на
обжалване по реда на чл. 435 и сл. от
ГПК, което означава , че въпроса за
прекомерността на адвокатското възнаграждение можеше да бъде разрешен в
изпълнителното производство .
В списъка на приетите вземания синдика
е приел и следните вземания :
-
Вземане в размер на
102 144, 44 лв. Произхода на вземането е следния :
-
Договорна неустойка в
размер на 100 000 лв. по спогодба от 26. 03.2013г. ;
-
Законна лихва върху
главницата ,считано от 30. 04. 2013г. до
31. 07. 2013г. в размер на 2144,
44лв.;
По отношение на тези вземания кредитора прави слените възражения :
Първото възражение на кредитора е това , че вземането е предявено повторно. Кредиторът твърди , че това вземане е включено във
вземането по изпълнителен лист от 12. 06. 2013г.
Възражението е неоснователно , тъй като вземането за неустойка не е
предмет на изпълнителния лист от 12. 06.
2013г. Изпълняемото право по този
изпълнителен лист е записа на заповед от 26. 03. 2013г. с падеж 15. 05. 2013г. за сумата от 28 000 евро . Вземането за неустойка се претендира на
самостоятелно основание и това е Спогодбата от 26.03.2013г. В тази спогодба страните са приели , че при
неизпълнение на задължението за заплащане на сумата от 28 000 евро в срок до 30. 04. 2013г. длъжника „Лаурин Ентерпрайз“ ООД дължи
неустойка в размер на 100 000 лв. , като санкция за неточното изпълнение.
Останалите възражения на кредитора касаят действието
на договора за консултантски услуги от
14. 03. 2011г. ,валидността на
допълнителните споразумения към този договор
и изпълнение на
задълженията от страните по договор за
консултантски услуги от 14. 03. 2011г. Поради
формалния характер на
производството по чл. 692 ал. 4
от ТЗ тези възражения не могат да бъдат
разгледани в това производство . Възраженията касаят възникването ,
съществуването , прекратяването и
действителността на облигационните правоотношения между страните . Всички
тези въпроси следва да бъдат разрешени в производството по чл. 694 от ТЗ
.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 692 ал. 4 от ТЗ Пазарджишкия окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
ОДОБРЯВА Списък на
приетите предявени вземания, на основание чл. 686 от ТЗ във вр.с чл. 685 ал. 1
от ТЗ . Списъкът е изготвен на 21. 01.
2014г. Обявен е в ТР , на основание чл. 689 от ТЗ , на 28. 01. 2014г. , под №
20140128101929 БЕЗ ДА ПРАВИ ПРОМЕНИ В
СПИСЪКА .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на кредитора „ Юробанк България „ АД гр. София , ЕИК
********* против списъка на приетите
вземания, по отношение приетите вземания на кредитора“Ебенсбергер „ С.Р.
Л. Италия .
ОДОБРЯВА Списък на
приетите предявени вземания , на основание чл. 688 ал. 1 от ТЗ . Списъкът е
изготвен на 21. 01. 2014г. Обявен е в ТР , на основание чл. 689 от ТЗ ,на 28.
01. 2014г. , под № 20140128101929 БЕЗ ДА
ПРАВИ ПРОМЕНИ В СПИСЪКА .
НЕ ОДОБРЯВА Списък на неприетите предявени вземания , на основание чл. 686 от ТЗ
във вр. с чл. 685 ал. 1 от ТЗ . Списъкът е изготвен на 21. 01. 2014г. Обявен е
в ТР , на основание чл. 689 от ТЗ, на 28. 01. 2014г. , под № 20140128101929,
като ПРАВИ СЛЕДНАТА ПРОМЯНА В СПИСЪКА :
ИЗКЛЮЧВА от списъка на неприетите вземания следното вземане на кредитора „Юробанк България „ АД
гр. София , ЕИК *********:
Вземане в общ размер на 6 006 549, 38 лв. Вземането на кредитора се разпределя по
следния начин:
-
Главница
5 700 889, 08 лв. , за периода от 22. 07.2013г. до 31. 07.2013г. ;
-
Договорни лихви 137 192, 16 лв., за периода 22. 04.2013г. до 31. 07.2013г. ;
-
Такси 4 662, 78лв. за периода 21. 06. 2013г. до 31. 07.2013г. ;
-
Законна лихва върху
главницата 22 499,52 лв. за периода
от 01. 08. 2013г. до 14. 08. 2013г. ;
-
Адвокатски хонорар
141 305, 84 лв. ;
-
Законна лихва от
предявяване на вземането до окончателното изплащане ;
ВКЛЮЧВА в списъка
на приетите предявени вземания, на основание
чл. 686 от ТЗ във вр.с чл. 685 ал. 1 от ТЗ , следното вземане на кредитора „Юробанк България „ АД
гр. София, ЕИК *********:
Вземане в общ размер на 6 006 549, 38 лв. Вземането на кредитора се разпределя по
следния начин:
-
Главница
5 700 889, 08 лв. , за периода от 22. 07.2013г. до 31. 07.2013г. ;
-
Договорни лихви 137 192, 16 лв., за периода 22. 04.2013г. до 31. 07.2013г. ;
-
Такси 4 662, 78лв. за периода 21. 06. 2013г. до 31. 07.2013г. ;
-
Законна лихва върху
главницата 22 499,52 лв. за периода
от 01. 08. 2013г. до 14. 08. 2013г. ;
-
Адвокатски хонорар
141 305, 84 лв. ;
-
Законна лихва от
предявяване на вземането до окончателното изплащане ;
Вземането се приема , като обезпечено с поредност на
удовлетворяване по чл. 722 ал.1 т.1
от ТЗ .
Определението е окончателно .
Определението да се обяви в ТР.
Препис от определението да се връчи на синдика .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :