Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ……….. 2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на
осемнадесети януари две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на секретаря Б. Гешева в
присъствието на прокурора Л. Димитрова, след като разгледа докладваното от
съдия Дечев в.н.ч.д. № 3526 по описа за 2020 година, намери за установено следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С определение от 24.08.2020 г., постановено по
НОХД № 17552/2019 г., СРС, НО, 18 състав и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е извършил групиране на наказанията, наложени на осъдения С.Н.В. по НОХД №
17552/2019 г. по описа на СРС, 18 състав и НОХД № 198/2018 г. по описа на РС –
Сливница, 3 състав, като е определил едно общо най-тежко наказание по реда на
чл. 25 вр. с чл. 23 от НК в размер от една година „Лишаване от свобода“ и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година. На
осн. чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така определеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, като на осн. чл. 67, ал.
3 от НК в така определения изпитателен срок, спрямо осъдения е постановил
изпълнение на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“. СРС е счел, че приложение следва да
намери и разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от НК, поради което е увеличил срока на
наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ с четири месеца.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал.
3 от НК, към така определеното общо най-тежко наказание по делата в
съвкупността, е присъединил изцяло наказанието „Глоба“ в размер на 200 лева,
наложена на осъдения В. по НОХД № 198/2018 г. по описа на РС – Сливница.
С посоченото определение, съдът е приспаднал на осн. чл. 25, ал. 2
от НК изтърпените наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ и „Глоба“ по
делата от кумулативната група, както и на осн. чл. 59, ал. 4 от НК времето,
през което осъденият е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред.
Срещу определението, в законоустановения
срок, е постъпила въззивна жалба от защитника на осъденото лице – адв. В.П.. В
жалбата се излагат подробни съображения на несъгласие с приложените от първия
съд институти на чл. 24 от НК и чл. 67, ал. 3 от НК по отношение на осъдения В.
в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че целите, предвидени в чл. 36 от НК могат да
бъдат постигнати и без увеличаването на определеното общо наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“, както и без мярката за пробационен надзор,
предвидена в чл. 67, ал. 3 от НК. Излагат се твърдения за поправяне и
превъзпитание на осъдения, който предвид наложените му наказания, е лишен от
възможността да упражнява таксиметрова дейност, която е основното му
препитание, като се сочи, че това обстоятелство ще го стимулира да се въздържа
от извършването на други престъпления. Моли се за отмяна на определението на
районния съд, като неправилно и незаконосъобразно в частта, в която са
приложени разпоредбите на чл. 24 и чл. 67, ал. 3 НК.
С
определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е
приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови
доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивния съд,
упълномощеният защитник на осъдения- адв. П. поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, като твърди, че определението на СРС в атакуваната му част е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че осъденият е съдействал за разкриване
на обективната истина по делата от съвкупността, а също така е изразил своето
разкаяние за извършените от него постъпки. Счита, че с приложението на чл. 24
от НК и чл. 67, ал. 3 от НК ще се окаже ненужна репресия спрямо осъденият. Иска
от съда да отмени определението на СРС в атакуваната му част.
Представителят на СГП оспорва жалбата,
като посочва, че определението на СРС е правилно и законосъбразно. Намира
оспорения съдебен акт за съобразен, както с тежестта на извършените от осъдения
деяния, така и с неговата личност. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт.
Осъденият С.В. поддържа казаното от своя адвокат,
без да излага своя самостоятелна аргументация. Изразява съжаление за
извършеното.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в
частната жалба ‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, намира, че не са налице основания за неговото изменение или
отмяна, поради следните съображения:
Въззивната жалба е подаден в срока по
чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана.
С атакуваното определение СРС, НО, 18
състав, след като е взел предвид обстоятелството, че се е произнесъл с определение,
с което е одобрил споразумение по НОХД № 17552/2019 г. по описа на СРС, НО, 18
с-в, съгласно което на подсъдимия С.В. е определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. последно, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от
три години, както и на основание чл. 343г му е определено наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от една година, и след като е съобразил
данните от актуалната справка за съдимост на осъденото лице, е намерил, че са
налице предпоставките по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за определяне на едно общо
наказание измежду определените със споразумение по НОХД № 17552/2019 г. по
описа на СРС, НО, 18 с-в наказания и наказанията, наложени му със споразумение
от 23.04.2018 г., одобрено по НОХД № 198/2018 г. по описа на РС- гр.Сливница,
влязло в законна сила на 23.04.2018 г., доколкото деянията са извършени преди
да е имало влязло в сила присъда, по което и да е от тях. Предвид горното, на
основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал.
1 от НК съдът е определил на осъдения С.В., с ЕГН : **********, едно общо
наказание измежду наложените му със споразумение от 23.04.2018 г., одобрено по
НОХД № 198/2018 г. по описа на РС- гр.Сливница, влязло в законна сила на
23.04.2018 г. и със споразумение по НОХД № 17552/2019 г. по описа на СРС,
влязло в законна сила на 24.08.2020 г. до размера на най-тежкото, а именно –
една година „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено по реда на
чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години, както и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от една година. С така постановеното
определение на основание чл. 24 от НК, съдът е увеличил така наложеното
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ с четири месеца. На основание
чл. 23, ал. 3 от НК, съдът е присъединил изцяло наказанието „Глоба“ в размер на
200 лева, наложена на осъдения по НОХД № 198/2018 г., по описа на РС –
Сливница. С обжалваното определение на основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът е
приспаднал търпяната част от наказанията, включени в тази група, както и на
основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което осъдения е бил лишен по
административен ред от право да управлява МПС. Постановил е на основание чл.
67, ал. 3 от НК спрямо осъденото лице, в така определения изпитателен срок по
определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, изпълнение на
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК –„задължителни периодични срещи
с пробационен служител“.
Законосъобразно проверяваният съд е
преценил, че с оглед данните за датите, на които са извършени деянията по
горецитираните дела и датите, на които са влезли в сила съдебните актове са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за кумулиране на
наложените на осъдения наказания по тези дела. Адекватно, районният съд е приел
кое е най-тежкото наказание, наложено на осъдения В. по процесните осъждания.
Извършеното групиране и налагането от страна на първостепенния съд на едно
общо, най-тежко наказание от една година „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване на основание чл. 25, ал. 4,
вр. с чл. 66 НК е отложено за срок от три години, не се оспорва нито от
защитата, в депозираната въззивна жалба, нито от представителя на държавното
обвинение.
Правилно и законосъобразно районният съд е
присъединил на основание чл. 23, ал. 2 НК към така определеното едно общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ и наложеното на основание чл. 343г,
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС“,
което е за най-дълъг срок, а именно наказанието, наложено със споразумение по НОХД № 17552/2019 г. по описа на СРС, НО, 18 с-в за срок от
една година.
Районният съд на основание чл. 23, ал.
2 от НК законосъобразно е присъединил изцяло и наложеното по НОХД № 198/2018
г., по описа на РС – Сливница, наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Първостепенният съд е обсъдил всички
въпроси, предмет на проверка в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като
на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал търпяната част от наказанията,
включени в тази група, а на основание чл. 59, ал. 4 от НК от наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ е приспаднал и времето, през което
осъденият е бил лишен от това право по административен ред.
Спорните части на проверяваното
определение, с които процесуалният представител на осъдения не е съгласен, засягат
приложението на чл. 24 от НК и съответно увеличаването на определеното
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, както и направената в контекста
на чл. 67, ал. 3 от НК преценка, че спрямо осъдения следва да бъде приложена
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, търпима през изпитателния срок
по условното осъждане.
Разпоредбата на чл. 24 от НК
предоставя правната възможност на съда, в случаите, в които наложените на
осъдения наказания за престъпления, включени в съвкупността, са от еднакъв вид,
да увеличи така определеното общо, най-тежко наказание най-много с една втора,
като така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните
наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Приложението на този институт е бил предмет на задължително за съдилищата
тълкуване, дадено с Постановление № 4/1965 г. на ОСНК на ВКС, в които е
посочено, че когато се формира съвкупност от наказания, следва да се прецени
дали тя следва да се увеличи, с оглед разпоредбите на чл. 24 от НК. Това
увеличение винаги трябва да бъде подчинено на принципите, необходими за
постигане на целите на чл. 36 от НК, а именно с оглед превъзпитателно и
превантивно действие върху осъденото лице и върху останалите членове на
обществото. При преценката за приложение на тази материалноправна норма - на
чл. 24 от НК, в съда трябва да е налице убеждение, че ако тя не бъде приложена,
не биха се осъществили желаните от законодателя цели на чл. 36 от НК.
В конкретния по делото случай, видно
от мотивната част на обжалвания съдебен акт, такова убеждение е било формирано
у решаващия първоинстанционен съдебен състав. В протокола, съдът е изложил
какво го е мотивирало да приложи института на чл. 24 от НК, като макар и с
пестеливи мотиви, е обосновал възможността за утежняване на санкцията
изхождайки от самия
характер на отделните престъпления, тяхната самостоятелна обществена опасност и
краткия период на извършването им.
По съществото на направеното искане,
настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и
намира, че правилно е приложил института на чл. 24 от НК, поради което
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав е на мнение, че
целите на наказанието и в частност специалната превенция, и превъзпитаването на
дееца не биха били постигнати без приложението на чл. 24 от НК. Действително, в
случая са групирани само две осъждания. Същите обаче касаят престъпления по
транспорта, чиито непосредствен обект се
явяват обществените отношения, осигуряващи безопасността на транспортната
дейност. Последната е източник на повишена опасност, както за живота и
здравето, така и за имуществото на гражданите. Осъществените деяния (по чл. 343б, ал.
1 от НК и чл. 343, ал. 3 предл. последно, б. „а“, пр. 2, вр.
с ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК) характеризират
осъдения, като лице склонно да неглижира правилата, осигуряващи безопасността
на движението и настоящият казус е резултат именно от това му поведение. Дори
да се приеме, че са налице добри характеристични данни за осъдения и трудова
ангажираност на същия, то в техен противовес следва да се посочи неговото
поведение като водач на МПС. В тази връзка не бива да се пренебрегва
обстоятелството, че осъденият В. полага труд като професионален шофьор –
дейност, която предполага много по-високи изисквания към него във връзка със
съблюдаването на правилата за движение. Конкретното му поведение, свързано с
драстично нарушение на основно правило – управление в пияно състояние, при това
с изключително висока концентрация на алкохол в кръвта – 3,27 промила,
надвишаваща три пъти необходимата за съставомерността на деянието по чл. 343б,
ал. 1 от НК – 1,2 промила, недвусмислено го обрисува като безотговорен,
неглижиращ задълженията си като водач на МПС и представляващ интензивна
опасност за движението. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че едва седем
месеца преди да е установен да управлява МПС в пияно състояние, осъденият е
извършил друго грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, като това
му поведение е довело до увреждане здравето на 13 годишно дете, на което е
причинена средна телесна повреда. Поведението му е още по-укоримо предвид
факта, че по време на осъществяване на горепосочените деяния, включени в съвкупността,
осъденият е извършвал дейност като таксиметров шофьор, при това и двете деяния
са били извършени при управление именно на таксиметровия му автомобил.
Професията на осъденият В. предполага, че ежедневно на професионалните му умения са поверени живота и здравето на
голям брой граждани, което обосновава по-голяма взискателност на обществото към
поведението на хората, които я упражняват. Въпреки това, осъденият В. е
управлявал таксиметровия си автомобил в нетрезво състояние, с изключително висока
концентрация на алкохол в кръвта, поставяйки в опасност живота и здравето на останалите
участници в движението, при това само няколко месеца, след като е предизвикал
ПТП в резултат, на което е пострадало дете. Съвкупността от обсъжданите до тук
обстоятелства, преценена на базата и на непрекъснато растящия брой престъпления
против транспорта, завършващи със смъртта и със създаването на опасност за
живота и здравето на множество невинни жертви, налага извод, че засилената
наказателна репресия спрямо последния чрез приложението на чл. 24 от НК се
явява законосъобразен и оправдан подход за постигане на целите на наказанието
по чл. 36 от НК. Въззивният съд намира, че увеличаването на срока с 4 месеца за
„Лишаване от право да управлява МПС“ ще доведе до постигане на основния
резултат, целен от закона – предпазване на обществото от подобно поведение на
осъдения за период от време, отговарящ на данните за обществената опасност на
деянието и на дееца. Същевременно това наказание реално и недвусмислено ще
покаже на осъдения В. тежестта на стореното от него и ще ограничи съществено
неговите права, за да има положително предупредително и превъзпитателно
въздействие спрямо него. Ето защо въззивният съд, с оглед осмисляне поведението
на осъдения и превъзпитанието му в дух на строго спазване на нормативните
изисквания, оценява искането на защитника му досежно отмяна на приложението на
чл. 24 от НК, за неоснователно.
Настоящият съдебен състав не споделя
аргументите на защитата за смекчаване на наказанието поради професионалната
реализация на осъдения и свързаните с нейното осуетяване неблагополучия за
осъдения. Въззивният съд намира, че временната загуба на право да управлява моторно
превозно средство не поставя осъдения в екзистенциална криза, която би могла да
се отрази върху справедливостта на наложеното наказание в контекста на
приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК.
Именно ограничените варианти за поминък е трябвало да формират у осъдения В.
по-високи критерии за спазване на правилата за движение предвид заявената
важност на упражняваната дейност за издръжка на семейството му, а не да служи като оправдание на престъпната му
дейност, респ. да бъде използвана от лицето като довод с искане да бъде
облекчавано положението му спрямо останалите лица, извършили престъпление.
По
всички тези изложени по-горе съображения, въззивният съд намира, че
определението на първостепенния съд в частта, с която е приложил института на
чл. 24 от НК спрямо осъдения В., увеличавайки наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“ наложено на същия с четири месеца, е правилно и законосъобразно,
а жалбата на защитата е неоснователна.
Въззивният съд намира приложението на
чл. 67, ал. 3 от НК за адекватно с оглед обществената опасност и морална
укоримост на престъпното поведение на осъденото лице, на неговата престъпна
упоритост в нарушението на правилата за движение по пътищата, като определянето
за изтърпяване на пробационна мярка „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ в рамките на продължителността на изпитателния срок, би
довело до цялостното му поправяне и превъзпитание.
Ето защо и доколкото въззивният съд
при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното определение, не намери при постановяване на същото
да са допуснати каквито и да е било нарушения на материалния и/или процесуалния
закон, налагащи неговото отменяване или изменение, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а определението на СРС – потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 334,
т. 6 вр. с чл. 338 от НПК, СГС, НО, ХVI-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 24.08.2020 г. постановено по
НОХД № 17552/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
18 състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.