Номер 78718.08.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело №
20205500503022 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,Теленор България“ ЕАД
гр.София против разпореждане № 4966 от 05.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
1662/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението
на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Н.В.В. за 351.80 лева предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за
лизинг от 11.06.2018 г.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност
на разпореждането в обжалваната част. Излага подробни съображения в жалбата си и
моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за
изпълнение за претендираните вземания. Претендира за разноските в настоящото
производство.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК
от ,,Теленор България“ ЕАД гр.София срещу Н.В.В. за издаване на заповед за
изпълнение за сумата 477.06 лв., от които 125.26 лв. – дължими неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 351.80 лв. –незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 11.06.2018г.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която
,,Теленор България“ ЕАД гр.София е поискало издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумата 351.80 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор
за лизинг от 11.06.2018г. За да постанови този акт, съдът е приел, че не са налице
законовите предпоставки за уважаване на искането в тази част, тъй като клаузата в
договорите за лизинг и в общите условия за заплащане на предсрочно изискуеми
лизингови вноски по договор за лизинг, след прекратяването им, е нищожна, като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна
и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това;
длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК.
В случая заявителят твърди, че поради неплащане от длъжника на
претендираните абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови вноски, сключените
с него договори за мобилни услуги и договори за лизинг са едностранно и предсрочно
прекратени от заявителя, по вина на длъжника. В чл. 12, ал.2 от Общите условия на
договорите за лизинг било уговорено, месечни вноски и други плащания да бъдат
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължимите, съгласно тези договори
плащания.
Едностранното прекратяване на действието на тези договори, поради виновното
им неизпълнение от длъжника, преди изтичане на срока им на действие, представлява
разваляне на същите. С оглед характера на уговорените в тях насрещни престации - за
продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по
договорите и споразуменията към тях и предоставяне ползването на лизинговата вещ
по договорите за лизинг) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно
плащане на абонаментите такси, мобилни услуги и лизинговите вноски), развалянето
има действие занапред - чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно
неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на
кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и
се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Допустимо е
страните да уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза
да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите
нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по
арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските
и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката
следва да се приеме за нищожна.
Съгласно предвиденото в чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за лизинг се
претендира неустойка в размер на оставащите и неплатени до края на срока му на
действие месечни лизингови вноски с ненастъпил падеж към датата на предсрочното
прекратяване, за които се иска издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната
изискуемост е само изменение на договора, поради което същата е несъвместима с
развалянето/прекратяването му. Ето защо и уговорената в чл. 12, ал. 2 от ОУ на
договорите за лизинг автоматична предсрочна изискуемост на лизингови вноски е
обективно неприложима при прекратяване на договорите за лизинг.
Развалянето/прекратяването на договорите преустановява действието им, а
предсрочната изискуемост е възможна само при непрекратени договори, защото
представлява изменение, а не прекратяване на договора. Поради неизпълнението на
задълженията на длъжника, договорите за абонаментни мобилни услуги и лизинг са
развалени едностранно, а мобилният оператор е начислил на длъжника претендираните
в заявлението като предсрочно изискуеми лизингови вноски. Начисляването на тези
суми след развалянето на договорите за лизинг е възможно само в хипотезата на чл. 11,
ал. 2 от ОУ, поради което, както правилно е приел районния съд, тези предсрочно
изискуеми лизингови вноски представляват начислени на длъжника неустойки по чл.
11, ал. 2 от ОУ на договорите за лизинг, поради предсрочното им разваляне от
заявителя по вина на длъжника, а не предсрочно изискуеми на основание чл. 12, ал. 2
от ОУ на същите договори лизингови вноски. Тази неустоечна клауза на основание чл.
11, ал. 2 от ОУ на договорите за лизинг е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Претендираните лизингови вноски с ненастъпил падеж не са били
изискуеми до развалянето, поради което те не се дължат при разваляне на договорите
за лизинг. Самото разваляне на договора за лизинг има действие занапред и уговорката
за плащането на недължимите лизингови вноски в чл. 11, ал. 2 от общите им условия,
под формата на неустойки за вредите от развалянето им излиза извън посочените
функции на неустойката. Мобилният оператор по вече развалените договори за лизинг
получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и
ако те не бяха развалени, без обаче да предоставя ползването на лизинговата вещ,
защото при развалянето на договора за лизинг се дължи връщането й. Това води до
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Тази клауза
също е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната
жалба е неоснователна. Разпореждането, в частта, в която отхвърлено заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Н.В.В. за 351.80 лева предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за
лизинг от 11.06.2018 г. като правилно следва да бъде потвърдено. Разноски за
настоящото производство не се дължат, с оглед на изхода от делото, но и тъй като то се
развива без участието на длъжника.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4966 от 05.06.2020 г., постановено по ч. гр.
д. № 1662/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________