Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 03.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІV гр. с-в на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА
секретар СТЕЛА
КАРАМАНОВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 597 по описа за 2019г. и като обсъди:
Предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.
С.Д.П., с адрес *** моли да бъде постановено решение, с което
да бъде прието за установено , че
не дължи на Районен съд Пловдив, гр. Пловдив бул.
„6-ти Септември“ 166, сумата от общо 2554,24лв, представляващи 2289,24лв
ДТ, 260лв разноски по делото, както и
5лв ДТ за служебно издаване на ИЛ по НОХД 1818/2006г на ПРС. Твърди, че е длъжник по изп д 1095/2017г по
описа на ЧСИ Минка Цойкова, образувано въз основа ИЛ издаден на 10.12.2008г въз
основа на влязла в сила на 03.12.2008г
Присъда № 46/27.03.2008г по НОХД 1818/2006г на ПРС. Твърди, че не дължи
описаните суми, тъй като вземанията са погасени по
давност. От издаването на ИЛ –
10.12.2008г до датата на образуване на
изпълнителното дело – 2017г е изминал
период от повече от пет години. Ангажира
събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като
заявява, че в изпълнение на изискванията на чл. 93 от ПАРОАВАС издаденият ИЛ е
бил изпратен за събиране на дължимите по него суми на съответното териториално поделение на АДВ,
бил е получен от АДВ РД Пловдив на
22.12.2008г. В правомощията на публичния изпълнител е предприемането на действия по събиране на
вземанията посредством предвидените в ДОПК способи. От страна на служителите
на ТД на НАП са били предприемани и извършени необходимите
изпълнителни действия, а взискателят не е бил уведомяван за хода и развитието
на образуваното изп д 16020077483/2002г,
образувано по рано срещу длъжника. Счита, че
в случая не е приложима общата петгодишна давност, тъй като има
специална уредба по ДОПК, според която норма
не е изтекъл общият десет годишен давностен срок за погасяване на дълга.
Сочи, че не е станал причина за
завеждане на делото. Ангажира събиране на доказателства.
Привлеченият в качеството на трето лице
помагач на страната на ответника
Национална Агенция по приходите, гр. София бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 52 твърди , че липсва правен
интерес да встъпят като трето лице
помагач.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено следното : За събиране
на вземането по издадения ИЛ от 10.12.2008г по НОХД 1818/2006г на ПРС той е бил изпратен в ТД на НАП гр. Пловдив(получен на 22.01.2009г),
а взискателят е бил присъединен в образуваното изп. производство 77483/2002г. След отправено искане от взискателя РС Пловдив,
издаденият ИЛ по НОХД 1818/2006г е бил върнат
на взискателя , и с Разпореждане
от 04.04.2017г производството по изпълнително дело № 16020077483/2002г на ТД на
НАП Пловдив е било частично прекратено по отношение вземането по него. След прекратяване на изпълнителното
производство по отношение вземането на ответника по процесния ИЛ, до ищцата е
изпратено уведомление за доброволно изпълнение
от 05.07.2017г и 27.07.2017г(неполучени от адресата), и с възлагателно писмо от 11.10.2017г на ПРС събиране на вземането по него е възложено на ЧСИ
Минка Станчева. С Разпореждане на ЧСИ
Станчева от 18.10.2017г е образувано
изп д 1095/2017г. Горното се
установи от представените и приети по делото в заверени преписи:
изп.д.1095/2017г на ЧСИ Минка Станчева Цойкова,
изп.д. № 16020077483/2002г на ТД на НАП Пловдив.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Предявен е иск с правно
основание чл. 439 ГПК - за недължимост на вземането по ИЛ от
10.12.2008г по НОХД 1818/2006г на ПРС,
изпратен за събиране на вземането на ЧСИ Минка Цойкова. С оглед данните за
изпращане на издадения ИЛ за събиране на вземането на ЧСИ Минка Цойкова, искът
се явява допустим с оглед наличието на висящ изпълнителен процес.
Разгледан по същество. Разпоредбата
на чл.439 ал.1 ГПК постановява, че длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, като възраженията му могат да се основават само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание(ал.2). Не се спори между страните, че процесното вземане е възникнало влязъл в сила съдебен акт по НОХД 1818/2006г на ПРС, а и това се установява
от ангажираните писмени доказателства. Вземането
по ИЛ от 10.12.2008г по НОХД 1818/2006г
на ПРС е публично в частта касателно вземането за 2289,24лв ДТ върху уважен граждански иск и 5лв
ДТ за издаване на ИЛ и частно в частта
по отношение вземането за 260лв разноски по делото. Съгласно текста на чл. 171
ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок , считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая
петгодишният срок е започнал да тече на 01.01.2009г и изтича
съответно на 01.01.2014г., освен ако същият не е спиран или прекъсван. По отношение вземането за разноски е приложима
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, която
също предвижда 5-годишна давност
за погасяване вземането. След
изпращането на процесния ИЛ за
събиране на вземането на ТД НАП гр.
Пловдив, вземането е приъсединено за събиране в образуваното изп д 77483/2002г
на ТД НАП гр Пловдив. От представените и неоспорени писмени доказателства не се
установява в образуваното изпълнително производство при ТД НАП гр Пловдив до
прекратяване на производството по отношение
вземането по ИЛ от 10.12.2008г по
НОХД 1818/2006г на ПРС с Разпореждане от
04.04.2017г да са извършвани действия по принудително изпълнение(налагане на
запор или възбрана, присъединяване на
кредитора, възлагане на вземането за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването
и извършването на продан или други действия, насочени към събиране на вземането).
Или липсват данни за предприемани
действия, които да прекъсват или спират давността. Такива са били предприети едва в образуваното
изп д 1095/2017г на ЧСИ Цойкова януари
2018г., а към датата на изпращане на
процесния ИЛ за събиране на вземането на ЧСИ Минка Цойкова, давността е била
изтекла. Поради горното искът се явява основателен и
доказан и следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумата от 2289,24лв
ДТ, 260лв разноски по делото, както и
5лв ДТ за служебно издаване на ИЛ по НОХД 1818/2006г на ПРС
Съобразно
изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по производството(съобразно представените
доказателства за направени такива)в размер на 90,16лв.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че С.Д.П. ЕГН **********, с адрес *** не дължи
на РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ , гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ № 167,
сумата от общо 2554,24(две
хиляди петстотин петдесет и четири лв и двадесет и четири ст)лв, от които 2289,24(две хиляди двеста осемдесет и девет лв
двадесет и четири ст)лв ДТ, 260(двеста и шестдесет)лв разноски по делото, както и 5(пет)лв ДТ за служебно издаване на
ИЛ по НОХД 1818/2006г на ПРС.
ОСЪЖДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ , гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ № 167 да заплати на С.Д.П. ЕГН **********, с адрес *** разноски по производството в
размер на 90,16 (деветдесет лв и
шестнадесет ст)лв
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач Национална Агенция по приходите, гр. София
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: