Р Е
Ш Е Н
И Е № 56/25.3.2021 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на десети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева
и прокурор Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 299 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във
връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба, конкретизирана с молба вх.№
2525/30.11.2020 г. на „Ривърс инвест“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявяно от Д.Б.Д. против Община *, ЕИК *********,
гр.*, обл.*, ул.*, представлявана от кмета А.К.К., с която се претендира да бъде осъдена Община * да му
заплати сумата 152640 лева с включен ДДС ведно със законната лихва от датата на
завеждане на делото до окончателното й изплащане, която сума представлява
претърпени имуществени вреди в резултат на пропуснати ползи, както следва:
1. „Ривърс инвест“ ЕООД-*** да получи наем - договорената наемна цена
уговорена на месечна база за ползване на складова база “* М.” в период от 18
(осемнадесет) месеца от 03.01.2016 г. до 04.07.2017 г. в размер на 114480 (сто
и четиринадесет хиляди четиристотин и осемдесет) лева с включен ДДС по Договор
от 03.01.2015 г. сключен между “Ривърс инвест” ЕООД с ЕИК ********* и “Милитъри
продакшън интернешънъл”
ЕООД с ЕИК *********, т.к. с издаването на незаконосъобразен Отказ с изх.№
ТСУЕ-1688/23.09.2015 г. на Главния архитект на Община * за одобряване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект „Складова база
“*-М.”-поетапно възстановяване на 6 бр. сдвоени складове за съхранение на
боеприпаси и взривни материали върху съществуващи площадки в поземлен имот с
идентификатор 69660.460.9, м.”М.”, гр.*, обл.*“,
отменен с Решение № 135/14.11.2016 г. по адм.дело
102/2016 г. на Административен съд-Ямбол, влязло в сила на 04.07.2017 г. с
потвърждаването му с Решение № 8625/04.07.2017 г. по адм.дело
№ 14471/2016 г. на ВАС, Община * е възпрепятствала „Ривърс
инвест“ ЕООД-*** да възстанови притежаваната от него
складова база, което от своя страна е довело до невъзможност да бъде изпълнен
договора за наем.
2. „Ривърс инвест“ ЕООД-*** да получи наем - договорената наемна цена
уговорена на месечна база за ползване на складова база “* М.”, в период от 6
(шест) месеца от 04.07.2017 г. до 03.01.2018 г. в размер на 38160 (тридесет и
осем хиляди сто и шестдесет) лева с включен ДДС по Договор от 03.01.2015 г.
сключен между “Ривърс инвест”
ЕООД с ЕИК ********* и “Милитъри продакшън
интернешънъл” ЕООД с ЕИК *********, т.к. с издаването
на Писмо с изх.№ ТСУИЕ-1980-1/12.11.2018 г. на Главния архитект на Община *,
обявен за нищожен с Решение № 9998/27.07.2020 г. по адм.дело
№ 2742/2020 г. на ВАС, Община * е възпрепятствала „Ривърс
инвест“ ЕООД-*** да възстанови притежаваната от него
складова база, което от своя страна е довело до невъзможност да бъде изпълнен
договора за наем.
Твърди се, че причинно-следствената връзка между
незаконосъобразните административни актове и претърпените от ищеца вреди се
изразява в невъзможността да бъде изпълнен инвестиционния проект „Складова база
“*-М.”-поетапно възстановяване на 6 бр. сдвоени складове за съхранение на
боеприпаси и взривни материали върху съществуващи площадки в поземлен имот с
идентификатор 69660.460.9, м.”М.”, гр.*, обл.Ямбол“,
като единствена пречка този проект да бъде изпълнен са незаконосъобразните
откази на ответната администрация да одобри строителнителните
книжа и да издаде строително разрешение, от което са произтекли претърпените
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи да се реализират приходи от
наем по посочения договор в конкретизираните периоди и размери.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв.Г. от САК, който поддържа претенциите с искане да бъдат
уважени изцяло по съображенията посочени в исковата и конкретизиращата молба и
становище по същество на делото, като се присъдят и направените по делото
разноски.
За ответната страна Община * се явява адв.К., която оспорва исковете с молба за отхвърлянето им
като неоснователни и недоказани по съображения посочени в писмен отговор и
писмени бележки, претендира за присъждане на разноските по делото и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Участващия в процеса прокурор от Окръжна
прокуратура-Ямбол намира, че така предявените искове са неоснователни и недоказани,
т.к. не се доказва претендираните имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от наем, да са резултат от отменените от съда
актове на ответника.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С Нотариален акт № 52, том VI, рег. № 3311, дело №
342/2013 г., съставен от нотариус № 243, вписан в Службата по вписвания под Акт
№ 52, том 12, вх. рег. № 5076, дело № 2222/06.06.2013
г., „Ривърс инвест“ ЕООД- ***,
ЕИК ********* е придобило собствеността на: 1.Поземлен имот с идентификатор
69660.460.960 по КК и КР на гр.*, с адрес на имота гр.*, м.„Б.“, с площ на
имота 117980 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с
начин на трайно ползване - за складова база и 2.Складова база * ведно с конкретно
изброените и идентифицирани сгради.
Ноторно известно е, че след инцидент на 05.06.2012 г. в
резултат на взривни въздействия са нанесени материални щети на находящите се в имота сгради и съоръжения.
С Договор за наем от 03.01.2015 г. „Ривърс Инвест“ ЕООД-с.Равно поле
предоставя на “Милитъри продакшън
интернешънъл” ЕООД-гр.София за срок от 3 години за
временно и възмездно ползване следния свои собствен недвижим имот Складова база
*-М., находяща се в землището на гр.* срещу наемна
цена в размер на 5300 лева месечно без ДДС, като наемодателят се задължава да
предаде имота на наемателя в състоянието каквото се намира към датата на подписване
на настоящия договор и да обезпечи свободното ползване на наетия от наемателя
имот.
С Писмо от 15.03.2015 г. “Милитьри
Продакшън Интернешънъл” ЕООД, в качеството на
наемател по горния договор, уведомява „Ривърс Инвест“ ЕООД-***, че следва в срок до 31.12.2015 г. да
възстанови изцяло наетата складова база до степен годна за експлоатация съобразно
нейното предназначение, т.к. към настоящия момент “Милитьри
Продакшън Интернешънъл” ЕООД е в невъзможност да
ползва наетия имот, съгласно реда и условията на сключения между страните наемен
договор.
Във връзка с договора за наем са съставени и
представени фактура № **********/08.06.2015 г. и фактура №
**********/29.12.2015 г., в които е отразено, че са за наем на складова база „*-М.“
за периода 01.01-31.12.2015 г.
По делото са приложени оферта с изх.№229/14.06.2012 г.
от „АВС Инженеринг-Н“ ЕООД-гр.* до „Берета Трейдинг“
ООД за обект „Изграждане на основи и бетонова настилка на хале тип
„Холандски““, оферта с изх.№390/04.11.2013 г. от „АВС Инженеринг-Н“ ЕООД-гр.*
до „Берета Трейдинг“ ООД за „Изработка, доставка и
монтаж на метална конструкция за един сдвоен склад тип „Холандски“ и оферта от
14.04.2014 г. и валидност 31.12.2014 г. от „К.“ ООД до „Ривърс
Инвест“ ЕООД за СМР на земно-изкопни работи за 6 броя
сдвоени складове.
На база посочените оферти и данните от счетоводството
на „Ривърс Инвест“ ЕООД
назначената и изслушана в процеса съдебно-икономическа експертиза, която съдът
приема за обективна, компетентна и правилна, дава заключение че към 30.09.2015
г. „Ривърс инвест” ЕООД
разполага с необходимите парични средства за изпълнение на строителството по
проект „Складова база “*-М.”- поетапно възстановяване на 6 бр. сдвоени складове
за съхранение на боеприпаси и взривни материали върху съществуващи площадки в
поземлен имот с идентификатор 69660.460.9, м.”М.”, гр.*, обл.*“,
както и че дължимия наем за периода от 03.01.2016 г. до 03.01.2018 г.,
съобразно уговореното между Ривърс инвест“ ЕООД и „Милитъри Продакшън Интернешънъл” ЕООД в договор за наем от
03.01.2015 г. е в размер на общо 127200 лева без ДДС и 152640 лева с ДДС.
Със заявления вх. № ТСУЕ-1601/08.09.2015 г. и вх. №
ТСУЕ-1602/08.09.2015 г. „Ривърс Инвест“
ЕООД е поискало главния архитект на Община * да одобри проектите и издаде разрешение за строеж за „Складова
база ”*-М.” поетапно възстановяване на 6 броя сдвоени складове за съхранение на
оръжие, боеприпаси и взривни материали върху съществуващи площадки, находящ се в землището на гр.*, местност „Б” с идентификатор
по кадастрална карта/КК/ 69660.460.9“.
По подадените заявления главния архитект на Община * е
постановил отказ, обективиран в писмо №
ТСУЕ-1688/23.09.2015 г., който е оставен
в сила със заповед № ДК-10-ЮИР-21/22.04.2016 г. на Началник на РДНСК-Югоизточен
район.
С Решение № 135/14.11.2016 г. по адм.
дело № 102/2016 г. ЯАС е отменил заповед № ДК-10-ЮИР-21/22.04.2016 г. на
Началник на РДНСК-Югоизточен район и отказа обективиран
в писмо № ТСУЕ-1688/23.09.2015 г. на главния архитект на Община *, което решение
е оставено в сила с Решение № 8825/04.07.2017 г. по адм.
дело № 14471/2016 г. на ВАС, а делото е върнато като преписка на главния
архитект на Община * за произнасяне по цитираните заявления на „Ривърс Инвест“ ЕООД.
По подадените заявления главния архитект на Община * е
постановил отказ, обективиран в писмо с изх.№
ТСУИЕ-1980-1/12.11.2018 г., за одобряване на инвестиционни проекти и за
издаване на Разрешение за строеж за „Складова
база „*–М.”–поетапно възстановяване на 6 бр. сдвоени складове за съхранение на
боеприпаси и взривни материали върху съществуващи площадки в ПИ с идентификатор
69660.460.9 в землището на гр.*“.
С Решение № 9998/21.07.2020 г. по адм.
дело № 2742/2020 г. ВАС е обявил за нищожен отказ на Главния архитект на община
*, обективиран в писмо изх.№ ТСУИЕ-1980-1 от
12.11.2018 г. за одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на
разрешение за строеж за „Складова база „*-М.“–поетапно възстановяване на 6 бр.
сдвоени складове за съхранение на боеприпаси и взривни материали върху
съществуващи площадки в ПИ идентификатор № 69660.460.9 в землището на гр.*“ и
върнал административната преписка на Главния архитект на община * за ново
произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в това решение.
Назначената и изслушана по делото съдебно-техническа
експертиза изготвена от в.л. М., която съдът приема за обективна, компетентна и
правилна, дава заключение че внесените за одобрение инвестиционни проекти за
строеж за обект “Складова база “*-М.”- поетапно възстановяване на 6 бр. сдвоени
складове за съхранение на боеприпаси и взривни материали върху съществуващи
площадки в поземлен имот с идентификатор 69660.460.9, м.”М.”, гр.*, област *”
като проектни части са тези изискуеми по закон части, които в достатъчна
степен, обхват и цялост отговарят на вида, предназначението, големината и
местоположението на проектираната Складова база. Според вещото лице към деня 03.01.2015
г. в обхвата на територията на ПИ 69660.460.9 по кадастралната карта на град *
не е имало годни за ползване след пълно разрушаване складове – сградите със
съответните идентификатори 69660.460.1, 69660.460.1, 69660.460.2, 69660.460.3,
69660.460.4, 69660.460.5, 69660.460.6, 69660.460.7, 69660.460.8, 69660.460.9,
69660.460.10, 69660.460.11 и 69660.460.12 и не е съществувала Складовата база и
за това е следвало да се възстанови и тъй като договорения наем се отнася за
“Складова база “*-М.”, която на 03.01.2015 г. не съществува като експлотационен и доходоносен обект, то на база само на
нейното състояние на 03.01.2015 г. не може да се определи наем.
Назначената и изслушана по делото съдебно-техническа
експертиза изготвена от в.л. Я., която съдът приема за обективна, компетентна и
правилна, дава заключение че внесените за одобрение инвестиционни проекти за
строеж за обект “Складова база “*-М.”-поетапно възстановяване на 6 бр. сдвоени
складове за съхранение на боеприпаси и взривни материали върху съществуващи
площадки в поземлен имот с идентификатор 69660.460.9, м.”М.”, гр.*, област *”
съдържат всички части, предвидени по смисъла на ЗУТ и съответстват по
съдържание на законовите изисквания на Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти, като върху проектната документация е
поставен печат „Одобрявам“ на главния архитект на община *.
Разпитаният в качеството му на свидетел И.П.М.-председател
на Общински съвет-*, дава показания че след взривовете на 05.06.2012 г. в
района на Петолъчката е ходил два пъти в процесния
имот, в базата и там на мястото на складовете имало едни ями, т.е. нямало е
складове, като към 2015 г. положението било същото каквото и след взривовете
през 2012 г. Според свидетеля в имота не е имало никаква дейност, освен тази
дейност по взривяването на събраните боеприпаси, които са останали след
взривовете и след прекратяване на взривните дейности не е виждал някой да
ползва имота. Свидетелят твърди, че бил създаден инициативен комитет за невъзстановяване
на База за съхранение на боеприпаси и взривни вещества „*-М.“ и представили в
Парламента над 700 подписа с искане от обществеността да не се допусне
възстановяването на складовете за съхранение на боеприпаси и взривни вещества,
защото е крайно негативно отношението на
хората към тази фирма и имайки предвид наличието на стратегически обекти от
значение за националната сигурност в района около базата само на 3 км.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК.
Същите са допустими, но разгледани по същество са неоснователни
по следните съображения:
Нормата на чл. 203 АПК
регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове
за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се
базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение
виновно или не са действали длъжностните лица.
Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява
имуществото, патримониума на правния субект – при
претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат
сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и
страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД
дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.
Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се
прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за
претендиране на обезщетение за претърпените вреди.
За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на
следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Изискването за кумулативност
на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до
непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира
отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.
В настоящия случай не е налице причинна връзка между
постановените незаконосъобразни актове, отменени, респ. обявени за нищожни със
съдебните решения и сочения за настъпил вредоносен резултат.
За да обоснове искането си ищецът твърди, че претърпените
имуществени вреди са в резултат на пропуснати ползи да получи наем-договорената
наемна цена по Договор от 03.01.2015 г. сключен с “Милитъри
продакшън интернешънъл” за
ползване на складова база “*-М.”, което се дължи на невъзможност за изпълнение
на поетите задължения, поради отказ на Главния архитект на Община * за
одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект
Складова база “*-М.” по заявления вх. № ТСУЕ-1601/08.09.2015 г. и вх. №
ТСУЕ-1602/08.09.2015 г. обективиран в Отказ с изх.№
ТСУЕ-1688/23.09.2015 г. отменен с Решение № 135/14.11.2016 г. по адм.дело 102/2016 г. на Административен съд-Ямбол, влязло в
сила на 04.07.2017 г. и в Писмо с изх.№ ТСУИЕ-1980-1/12.11.2018 г. обявен за
нищожен с Решение № 9998/27.07.2020 г. по адм.дело №
2742/2020 г. на ВАС.
На първо място към момента на сключване на договора за
наем-03.01.2015 г. ищцовото дружество не е било
подало заявления вх. № ТСУЕ-1601/08.09.2015 г. и вх. № ТСУЕ-1602/08.09.2015 г. за
одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект
Складова база “*-М.”, поради което и изначално при самото им поемане не е било
в състояние да изпълнява договорните си задължения. В тази насока същото девет
месеца не е предприело действия, но е получавало дължимия наем без възражение
от насрещната страна.
Ето защо в това отношение не е настъпила промяна в съществуващите
и известни на страните обстоятелства и не може да се приеме, че отказа на
наемателя да заплаща наем се дължи на посочения по-горе отказ на главния
архитект на община * и е в причинна връзка с него.
На второ място изрично в договора за наем е записано,
че наемодателят се задължава да предаде имота на наемателя в състоянието каквото
се намира към датата на подписване на настоящия договор и да обезпечи
свободното ползване на наетия от наемателя имот.
По делото не само не се спори, но това са твърденията
и на двете страни, които безспорно се подкрепят от събраните доказателства, че
към датата на сключване на договора за наем-03.01.2015 г. Складова база “*-М.”
не е съществувала като такава под формата на сгради-складове и съоръжения, т.к.
е била повредена вследствие на избухналите взривове. Посоченото се установява
от писмените доказателства, свидетелските показания, изслушаната експертиза,
искането на наемателя “Милитьри Продакшън
Интернешънъл” ЕООД в писмо от 15.03.2015 г. и самите действия на „Ривърс Инвест“ ЕООД за
възстановяване на базата.
Поради това както искането в писмото от 15.03.2015 г.
на “Милитьри Продакшън
Интернешънъл” ЕООД е без основание и не се базира на поетите от „Ривърс Инвест“ ЕООД договорни
задължения, така и за последното не е било необходимо отправяне на такава
покана, за да предприеме действия по възстановяване на базата, което въпреки
всичко се е случило шест месеца по-късно, в който период отново е плащан наем
без възражения.
В този аспект не може да се приеме довода на ищеца, че
договора е за отдаване под наем на складове за съхранение на боеприпаси и взривни
материали, т.к. липсата им към момента на сключването и невъзможността за
изпълнение на задължението поставя въпроса за действителността на договора и
дали не се касае за привиден такъв, след като наемната цена би била получавана
без предоставяне на твърдяната от ищеца за договорена насрещна престация. Различно би стоял въпроса, ако началото на
задълженията е в бъдещ момент, до който ищеца-наемодател да осигури
възможността за тяхното изпълнение.
След като с договора за наем е поето задължение за
предоставяне на имота в съществуващото състояние, т.е. терен без сгради и
страните са се договорили за размера на наем при този вид на имота, то липсва
основание да се претендира за невъзможност да се изпълнят ангажиментите,
вследствие на което да се търпят имуществени вреди от нереализирани приходи от
наем, а още по-малко това може да се дължи на административните актове на
главния архитект на община * и да ангажира отговорността на последната.
На трето място причинно-следствената връзка предполага
да е налице административен акт, който да е отменен и впоследствие хронологично
по-късно във времето да са причинени вреди.
Посоченото понастоящем не е осъществено, т.к. фактите
и обстоятелствата на които се позовава ищеца-договора за наем и неизпълнението
му са съществували преди постановяването и отмяната на административните актове
и последното по никакъв начин не е довело до настъпване на промяна в
първоначално сложената фактическа обстановка, за да е причина за настъпилите
вреди.
В този смисъл административните актове в т.ч. и
отказите на главния архитект нямат обратно действие и не се отрязават
на изпълнение на задължения към минал момент. Действително претендираните
периоди за присъждане на обезщетение са след Отказ с изх.№ ТСУЕ-1688/23.09.2015
г. на Главния архитект на Община *, но юридическите факти и отношения, на които
се позовава претенцията са настъпили преди и както беше посочено не се влияят
от него.
На четвърто място не само, че ищцовото
дружество не е имало и никога не е поемало задължение по договора за наем да
предостави за ползване сгради-складове или съоръжения, но и възстановяването на
Складова база “*-М.” във вида й преди взривовете е бъдещо несигурно събитие и
настъпването му не може да се гарантира предварително към 03.01.2015 г., за да
се поемат ангажименти във връзка с това.
От една страна договора за наем е сключен за срок от
три години считано от 03.01.2015 г. т.е. до 03.01.2018 г., като до 08.09.2015
г. ищеца е бездействал и не е предприел никакви действия по възстановяване на
базата.
От друга страна по делото не се ангажираха каквито и
да е доказателства, че дори при незабавно уважаване на исканията направени със заявления
вх. № ТСУЕ-1601/08.09.2015 г. и вх. № ТСУЕ-1602/08.09.2015 г., е възможно
фактическото възстановяване на базата за времето от около четири месеца от
08.09.2015 г. до 03.01.2016 г. когато е началото на първия претендиран
период от 03.01.2016 г. до 04.07.2017 г.
В този смисъл следва да се отбележи, че посочената от
съдебно-икономическата експертиза възможност за възстановяване на базата е
финансова и чисто теоретична, и показва наличието на една хипотетична
възможност, която се основава на данните от счетоводството на ищеца, без да се
отчетат неговите задължения, ангажименти и други инвестиционни намерения.
Също така отговора на вещото лице е, че финансов
ресурс е наличен към 30.09.2015 г. и към 31.12.2015 г. докато получените оферти
са към 14.06.2012 г., 04.11.2013 г. и 14.04.2014
г. с валидност 31.12.2014 г., т.е. за минал момент, което предполага промяна на
цените за това време и подлага валидността им на съмнение, още повече че две от
офертите дори не са отправени до „Ривърс Инвест“ ЕООД.
Независимо от това, както беше посочено, се касае само
за финансова възможност, която не е свързана с реалното изпълнение на
възстановяването на базата, т.к. твърдения и данни за необходимото за това
минимално време не се съдържани нито в отговорите на вещото лице, нито в
предоставените оферти.
Ето защо не може да се направи категоричен и
еднозначен извод, че само постановения от главния архитект отказ е единствената
причина да не бъде възстановена до 03.01.2016 г. Складова база “*-М.” във вид годен за ползване
на предназначение.
На пето място с Решение № 135/14.11.2016 г. по адм. дело № 102/2016 г. на ЯАС и с Решение №
9998/21.07.2020 г. по адм. дело № 2742/2020 г. на ВАС
са отменени отказа обективиран в писмо №
ТСУЕ-1688/23.09.2015 г., респ. обявена е нищожността на отказа на Главния
архитект на община *, обективиран в писмо изх. №
ТСУИЕ-1980-1 от 12.11.2018 г. за одобряване на инвестиционни проекти и за
издаване на разрешение за строеж за Складова база „*-М.“ и е върната
административната преписка на Главния архитект на община * за ново произнасяне
при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
решенията.
Доколкото одобряването на инвестиционни проекти и
издаването на разрешение за строеж не е от компетентността на съда и предвид
разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК, то съдилищата са върнали административната
преписка на главния архитект на община * за ново произнасяне при съобразяване
на указанията по тълкуването и прилагането на закона, но не са посочили какъв
да е резултата от това произнасяне, т.е. дали да се уважи или отхвърли
направеното искане. Последното е от компетентността единствено и само на главия архитект на общината и не може да се замести със
съдебен акт или с такъв акт да му се вмени задължение за уважаване на искането.
Ето защо, независимо от отмяната на актовете на
главния архитект, и към настоящия момент няма надлежен акт за одобряване на
инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж за „Складова база „*-М.“,
за да се приеме че ищеца има право да извърши поетапно възстановяване на 6 бр.
сдвоени складове за съхранение на боеприпаси и взривни материали върху
съществуващи площадки в ПИ с идентификатор 69660.460.9 в землището на гр.*, и
че лишаването му от това право е довело до настъпване на неблагоприяти
последици под формата на претърпени имуществени вреди.
В тази насока не може да се ползва и заключението на
съдебно-техническата експертиза изготвена от в.л. Я., която дава заключение че внесените
за одобрение инвестиционни проекти за строеж за обект „Складова база “*-М.”-поетапно
възстановяване на 6 бр. сдвоени складове за съхранение на боеприпаси и взривни
материали върху съществуващи площадки в поземлен имот с идентификатор
69660.460.9, м.”М.”, гр.*, област *“ съдържат всички части, предвидени по
смисъла на ЗУТ и съответстват по съдържание на законовите изисквания на Наредба
№ 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
От една страна одобряване на инвестиционни проекти и
издаването на разрешение за строеж или отказа за това е предоставено за преценка
на главния архитект на общината и не може да бъде обвързано с предварително
изпълнени формални предпоставки, за да се приеме че при съществуването им същия
е длъжен да уважи искането, т.к. може да са налице и други основания за
постановяване на отказ.
От друга страна законосъобразността на актовете на
главния архитект се проверява в нарочно регламентирано производство по ЗУТ и
това не може да стане в настоящото исково производство, а още по-малко
предварително, преди да има произнасяне на административния орган.
На шесто място претенциите са недоказани и по размер
доколкото се позовават единствено на наемната цена по Договор за наем от
03.01.2015 г. сключен между „Ривърс Инвест“ ЕООД-*** и “Милитъри продакшън интернешънъл” ЕООД-гр.*.
Договорената цена, както многократно беше посочено
по-горе, е за ползване на имота в състоянието му към 03.01.2015 г. т.е. без
сгради и съоръжения, поради което не може да се ползва за обосноваване на
претенция за претърпени вреди от невъзможност да се отдаде под наем Складова
база “*-М.” с 6 бр. сдвоени складове за съхранение на боеприпаси и взривни
материали, дължаща се на незаконосъобразни актове на главния архитект на
ответната страна.
Освен това клаузите на договора в т.ч. и цената са
задължителни за страните му, но не са обвързващи за трети лица. Поради това
след като не се ангажираха доказателства, че уговорената наемна цена е реална
или близка до пазарната, при допустим толеранс, то същата не може да се приеме
за база при изчисляване размера на исковата претенция, за да я докаже по
размер. В тази насока е и заключението на съдебно-техническата експертиза
изготвена от в.л. М., че тъй като договорения наем се отнася за Складова база “*-М.”,
която на 03.01.2015 г. не съществува като експлотационен
и доходоносен обект, то на база само на нейното състояние на 03.01.2015 г. не
може да се определи наем.
Предвид посоченото, липсата на един от задължителните
елементи на фактическия състав, а именно причинната връзка между отменения
административен акт и вредоносния резултат, както и недоказаността по размер
водят до неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради което
същите следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и направеното искане следва
да бъде осъден ищеца да заплати на ответната страна направените по делото
разноски в размер на 120 лева за възнаграждение на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза.
Независимо от изхода на делото следва да се отхвърли
искането на ответната страна за присъждане на разноски по формата на заплатено
адвокатско възнаграждение, т.к. разпоредбата на чл.10, ал.2, изр. първо от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. По аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
разграничаващ видовете разходи в производството по ЗОДОВ на „разноски“,
„държавна такса“ и „възнаграждение за адвокат“, е наложена трайна съдебна
практика, че при отхвърляне на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
ищецът не е задължен за направените разходи от ответната страна за адвокатско
възнаграждение, респ. за юрисконсултско такова.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ривърс инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявяно от Д.Б.Д. ИСКОВЕ да бъде осъдена Община *, ЕИК *********, гр.*, обл.*, ул.*, представлявана от кмета А.К.К. да му заплати
сумата 152640 лева с включен ДДС ведно със законната лихва от датата на
завеждане на делото до окончателното й изплащане, която сума представлява
претърпени имуществени вреди в резултат на пропуснати ползи, както следва:
1. „Ривърс инвест“ ЕООД-*** да получи наем - договорената наемна цена
уговорена на месечна база за ползване на складова база “*-М.” в период от 18
(осемнадесет) месеца от 03.01.2016 г. до 04.07.2017 г. в размер на 114480 (сто
и четиринадесет хиляди четиристотин и осемдесет) лева с включен ДДС по Договор
от 03.01.2015 г. сключен между “Ривърс инвест” ЕООД с ЕИК ********* и “Милитъри
продакшън интернешънъл”
ЕООД с ЕИК *********, т.к. с издаването на незаконосъобразен Отказ с изх.№ ТСУЕ-1688/23.09.2015
г. на Главния архитект на Община * за одобряване на инвестиционен проект и
издаване на разрешение за строеж за обект “Складова база “*-М.”-поетапно
възстановяване на 6 бр. сдвоени складове за съхранение на боеприпаси и взривни
материали върху съществуващи площадки в поземлен имот с идентификатор
69660.460.9, м.”М.”, гр.*, обл.*”, отменен с Решение
№ 135/14.11.2016 г. по адм.дело 102/2016 г. на
Административен съд-Ямбол, влязло в сила на 04.07.2017 г. с потвърждаването му
с Решение № 8625/04.07.2017 г. по адм.дело №
14471/2016 г. на ВАС, Община * е възпрепятствала „Ривърс
инвест“ ЕООД-*** да възстанови притежаваната от него
складова база, което от своя страна е довело до невъзможност да бъде изпълнен
договора за наем.
2. „Ривърс инвест“ ЕООД-*** да получи наем - договорената наемна цена
уговорена на месечна база за ползване на складова база “*-М.”, в период от 6
(шест) месеца от 04.07.2017 г. до 03.01.2018 г. в размер на 38160 (тридесет и
осем хиляди сто и шестдесет) лева с включен ДДС по Договор от 03.01.2015 г.
сключен между “Ривърс инвест”
ЕООД с ЕИК ********* и “Милитъри продакшън
интернешънъл” ЕООД с ЕИК *********, т.к. с издаването
на Писмо с изх.№ ТСУИЕ-1980-1/12.11.2018 г. на Главния архитект на Община *,
обявен за нищожен с Решение № 9998/27.07.2020 г. по адм.дело
№ 2742/2020 г. на ВАС, Община * е възпрепятствала „Ривърс
инвест“ ЕООД-*** да възстанови притежаваната от него
складова база, което от своя страна е довело до невъзможност да бъде изпълнен
договора за наем.
ОСЪЖДА „Ривърс инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявяно
от Д.Б.Д. да заплати на Община *,
ЕИК *********, гр.*, обл.*, ул.*, представлявана от
кмета А.К.К. направените по делото разноски в размер
на 120 (сто и двадесет) лева, представляващи възнаграждение на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Община *, ЕИК *********, гр.*,
обл.*, ул.*, представлявана от кмета А.К.К. да бъде осъдено „Ривърс инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявяно от Д.Б.Д. да му
заплати направените по делото разноски в размер на 4100 (четири хиляди и сто)
лева под формата на адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете