Решение по дело №1025/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№1369

 

гр. Пловдив,  27 юли, 2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

      ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                     СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Петър Петков, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно дело № 1025 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по две жалби и се развива по първата жалба по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, съответно по втората жалба - по глава тринадесета от АПК.

С жалба от 24.02.2020 г. касационният жалбоподател Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, обжалва Решение №  от 198/31.01.2020 г., постановено по АНД № 6151/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 8 н.с., с което е отменено Наказателно  постановление  № 36 - 0000381/18.09.2019 г. на и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на „Родопи Авто 07“ ООД с ЕИК ***с. Брани поле, е наложена имуществена санкция от 3000 лева на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр. С тази касационна жалба се заявява искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като необосновано и потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно.

 С жалба от 06.03.2020 г., имаща характер на частна жалба, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив обжалва и Определение № 335/19.02.2020 г. на РС Пловдив, постановено по АНД № 6151/2019 г., с което е осъден Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пловдив да заплати на „Родопи Авто 07“ ООД сумата от 500 лева, направени от него разноски за адвокат по АНД № 6151/2019 г. Излагат се съображения за необоснованост на това определение на РС Пловдив, постановяване при липса на заявено своевременно искане за разноски, както и при неправилно приложение на закона. 

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.  

 Ответната по жалбите страна „Родопи Авто 07“ ООД е депозирала писмени отговори и по двете жалби, чрез процесуалния си представител адв. М.. Моли касационната жалба срещу решението на ПРС да се остави без уважение и да се потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно. По отношение на частната касационна жалба срещу определението на ПРС досежно разноските, се моли същата да се остави без уважение, а определението на районния съд да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. В съдебно заседание ответникът по жалбите се представлява от адв.М., която поддържа направените искания и моли за присъждане на разноските по настоящото дело по представен списък.  

Задължително участващият прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив Петров изразява становище за основателност на касационната жалба и за отмяна на съдебното решение на ПРС, както и потвърждаване на наказателното постановление. Прави се искане, съобразно с този изход на производството, съдът да се произнесе и по повод на обжалваното определение за разноските.  

Касационният съд, на първо място, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба против съдебното решение е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима /считано от 01.02.2020 г., областните отдели „Автомобилна администрация“ се именуват вече регионални дирекции, съгласно чл.17, ал.1 от УПИААА/. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за правилни фактическите установявания, направени от първоинстанционния съд в оспореното решение, като счита, че същите са основани на събраните в хода проведеното съдебно дирене доказателства.

 На базата на събраните доказателства, макар и при не напълно коректен анализ на приложимите материално-правни разпоредби, първоинстанционният съд е достигнал на практика до правилен краен извод относно това, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени по своя характер нарушения на процесуалните правила. Действително се установява, че при текстовото описание на нарушението и в акта, и в наказателното постановление, е налице непълнота по отношение на фактите, въз основа на които следва да се направи и конкретизация на конкретното поведение, съставляващо административно нарушение. Така, правилно е отбелязано от страна на първоинстанционния съд, че отразеното в наказателното постановление, че дружеството е допуснало да осъществява обществен превоз водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, съставлява недостатъчна конкретизация на поведението на нарушителя и неспазване изискванията относно съдържанието на акта и наказателното постановление по чл.42, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И това е така, доколкото от така направеното описание действително не става ясно защо е счетено, че въпросният водач не отговаря на изискванията за психологическа годност, като в тази насока в акта и наказателното постановление липсва каквато и да било конкретизация, а това са факти, които са в предмета на доказване по конкретното дело и по които следователно санкционираното лице следва да може адекватно да осъществи правото си на защита. В тази насока и не е посочено в акта и наказателното постановление какво именно се установява от описаната в тях справка от Регистъра за психологически изследвания на водачите – дали, че водачът не се е явил на такова изследване, или че е получил отрицателно заключение за психологическа годност и поради това и не му е било издадено удостоверение, или пък издадено му удостоверение не е било в срока на валидност, за да се осъществи и надлежна проверка дали приложената разпечатка от регистъра установява именно това, което се твърди в наказателното постановление. Препращането към друг документ, какъвто е справката от регистъра на психологическите изследвания на водачите, не е допустимо да се осъществява с наказателното постановление тогава, когато то се отнася до установяването на факти, определящи за съставомерността на конкретното административно нарушение, които поради това и всякога следва да са точно, ясно и пълно посочени в самото наказателно постановление. Липсата на отразяване на такива факти неминуемо води до засягане правото на защита на санкционирания субект, поради което и е съществено процесуално нарушение, както го е определил и районният съд в решението си.

Правилни са изводите на съда и относно некоректното посочване на предл. 1 от разпоредбата на чл.96г, ал.1 на ЗАвПр, което се отнася до друга форма на изпълнително деяние, различна от описаната.

           С оглед на обстоятелството, че Районен съд Пловдив е достигнал до законосъобразния извод за отмяна на наказателното постановление и като намери, че не са налице възведените в жалбата срещу решението касационни основания, както и че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, съдът счете, че същото следва да бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Що се касае до частната жалба против определението на РС Пловдив от 19.02.2020 г., то съдът намира, че същата се явява основателна.

            Районен съд Пловдив е бил сезиран с молба от „Родопи Авто 07“ ООД по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за допълване решението му по АНД № 6151/2019 г. в частта относно разноските. На първо място, следва да се има предвид, че районният съд не е съобразил принципно приложимата процедура по чл.248 от ГПК и не е изпълнил изискването на чл.248, ал.2 от ГПК за уведомяване на другата страна за исканото допълване на решението. Отделно от това, съдът е посочил като основание за уважаване на молбата нормата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, която обаче се отнася до случаите, в които се присъжда възнаграждение за представителство от юрисконсулт и то се определя от съда по реда на чл.37 от ЗПП, сиреч съобразно с Наредбата за заплащане на правната помощ. В същото време, първоинстанционният съд е отчел, че се касае до представителство от упълномощен адвокат и е коментирал размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в крайна сметка е записал в определението си, че го постановява на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, които последни разпоредби също са неотносими, защото тази наредба предвижда изрично размер на възнаграждение за делата по ЗАНН, каквото е провел районният съд, съгласно чл.27е от НЗПП. Посоченото относно изключително неясната нормативна обосновка на определението съдът отбелязва само за пълнота, а по същество счита, че обжалваното определение е недопустимо.

 Действително, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ бр.94 от 29.11. 2019 г.), в съдебните производства по чл.63, ал.1 от същия закон (каквото безспорно е и производството по АНД № 6151/2019 г.) страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната разпоредба обаче, която е процесуална, е публикувана на 29.11.2019 г. и е влязла в сила на 03.12.2019 г. В същото време, единственото съдебно заседание по АНД 6151/2019 г. по описа на Пловдивски районен съд, което се явява и последното заседание в съответната инстанция по смисъла на чл.80 от ГПК, е било проведено на 25.11.2019 г. Именно до приключване на това заседание по делото /съгл. т.11 на ТР 6/2013г. на ВКС, ОСГТК/ ответникът по касационната жалба в настоящото производство и жалбоподател в административнонаказателното такова пред районния съд, би могъл да предяви претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, по аргумент от цитираната разпоредба на чл.80 от ГПК, субсидиарно приложима по силата на чл.144 от АПК. Към този момент обаче, разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН не е била част от действащото законодателство и тази страна не е разполагала изобщо с право да претендира присъждане на направените по делото разноски в производството по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН и логично такова искане не е и направено. След като не е направило искане за присъждане на деловодни разноски до приключване на последното съдебно заседание, „Родопи Авто 07“ ООД не е имало и правото да поиска допълване на решението по реда на чл.248 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, тъй като производството по чл.248 от ГПК е такова за допълване на съдебното решение в частта за разноските и е допустимо тогава, когато страната е направила искане за това по реда и в срока по чл.80 от ГПК, но съдът е пропуснал да се произнесе по същото. В случая такава хипотеза не е била налице, защото към датата на провеждане на съдебното заседание по АНД № 6151/2019 г. по описа на ПРС дружеството не е разполагало с нормативна възможност да направи искане за присъждане на сторените деловодни разноски чрез представяне и на списък с разноските, респективно съдът не е пропуснал да се произнесе по това искане, тъй като не е бил сезиран изобщо с такова и законът не го е и допускал. В тази хипотеза за направилият разноски е бил открит пътя за търсенето им под формата на обезщетение по реда на ЗОДОВ, съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. При това положение и Районният съд изобщо не е следвало да разглежда така направеното искане по чл.248 от ГПК, което е било недопустимо. Ето защо и определението му съобразно с чл. 236, вр. с чл.221, ал.3 от АПК ще следва да се обезсили, а вместо това искането на „Родопи Авто 07“ ООД за допълване на съдебното решение ще следва да се остави без разглеждане и производството по делото в тази му част да се прекрати.

Предвид този изход на спора в настоящото производство, като взе предвид, че касационната жалба срещу решението на ПРС ще бъде отхвърлена с настоящото решение, а тази срещу определението на ПРС на практика ще се уважи,  както и с оглед направеното своевременно искане от страна на ответника по жалбите за присъждане на разноски, каквито се следват по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК, съдът счита, че следва да присъди такива на ответника по жалбите, но в размер на половината от претендирания общ размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева, което, както е видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е уговорено и платено общо за представителство в производството по двете жалби. Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.3 от АПК ще следва касационният жалбоподател РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив да бъде осъден да заплати на ответника „Родопи Авто 07“ ООД сумата от 200 лева, съставляващи направени разноски за адвокат в производството във връзка с отхвърлянето на касационната жалба против решението на ПРС.

Съдът констатира, че касационният жалбоподател РД „Автомобилна администрация“ Пловдив не е приложил към частната си жалба против Определението на ПРС по отношение на разноските документ за внесена държавна такса, а такава практически е дължима на основание чл.235а от АПК, която разпоредба, разгледана в светлината на нормата на чл.236 от АПК, не изключва производствата по ЗАНН, когато са по частни жалби, от тези, за които се дължи заплащане на държавна такса. С оглед на това и предвид факта, че тази нередовност на жалбата е била открита след приключване на съдебното дирене по делото, то ще следва с настоящото решение жалбоподателят да бъде осъден да заплати по сметката на Административен съд Пловдив дължимата за обжалване на определението на ПРС държавна такса от 30 лева.

По изложените мотиви и Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 198/31.01.2020 г., постановено по АНД № 6151/2019 г. на Районен съд – Пловдив, 8 наказателен състав.

 

ОБЕЗСИЛВА Определение № 335/19.02.2020г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 6151/2019г., 8 наказателен състав и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Родопи Авто 07“ ООД с ЕИК ***с.Брани поле с правно основание по чл.248, ал.1 от ГПК, за допълване на Решение № 198/31.01.2020 г., постановено по АНД № 6151/2019 г. на Районен съд – Пловдив в частта му относно разноските и ПРЕКРАТЯВА производството по АНД 6151/2019 г. в посочената му част.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, бул.“Хр.Ботев“ № 82 да заплати на „Родопи Авто 07“ ООД с ЕИК ***с.Брани поле, ул.“Дружба“ № 68 сумата от 200 лв. /двеста лева/, съставляващи направени разноски за адвокат.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, бул.“Хр.Ботев“ № 82 да заплати по сметка на Административен съд Пловдив сумата от 30 лв. / тридесет лева/, дължима държавна такса за разглеждане на частна жалба.

 

    РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :         

         

                                               ЧЛЕНОВЕ :

 

 

 

                                                                                                                                                                                                  2.