Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1260            Година  2022, 28.06.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 13.04.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

 

като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело но­мер 87 по описа за 2022 годи­на и като обсъди :

 

                      Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Г.И.В. *** против Решение №311/17.12.2021г. на Дирек­тор на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 94-00-7584/03.12.2021г. срещу действия на старши публичен изпълнител, изразяващи се в образуване на изпълнително дело №*********/2021 г. против В. и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение по същото.

            Излагат се твърдения, че обжалваният акт е нищожен и незаконосъоб­разен. В този смисъл се твърди, че решението на директора на ТД на НАП е недопустимо, тъй като е постановено по необжалвано действие, с което горестоящият орган не е сезиран, а липсва произнасяне по двете искания – образуване на изпълнително дело № 21116768/2021г. и изпращане на съобще­ние за доброволно изпълнение /СДИ/ по същото дело. Основното възражение е, че посоченото от публичния изпълнител НП № 591799-F747/06.08.2021 г., което е послужило за образуване на процесното изпълнително дело, е обжал­вано пред РС – Пазарджик, не е влязло в законна сила и не представлява валид­но изпълнително основание по смисъла на чл.209 ал.2 т.5 от ДОПК.

Твърди се, че неправилната преценка за влизане в сила на НП води до незаконосъобразност на действията по изпълнението от публичния изпълни­тел, изразяващи се в образуване на изп. Д. № *********/2021 г. и изпращане на СДИ. Подробни доводи се излагат в представените писмени бележки. Иска се отмяна на оспореният административен акт, както и отмяна на действията на публичния изпълнител.

            В съдебно заседания жалбоподателят се представлява от адв. И., която поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразността на акта. 

Ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. И., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли и да постанови решение, с което да пот­върди акта на директора на данъчната администрация по мотиви, изложени в представеното по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграж­дение. 

От фактическа страна съдът намира за установено следното.

С оспореното пред настоящата инстанция Решение № 311/17.12.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е оставена без разглеждане жалбата на В., като процесуално недопустима, срещу действия на публичен изпъл­ни­тел при ТД на НАП Пловдив, изразяващи се в изпращане на в Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С210016-048-0140883/17.11.2021 г. 

Директорът на ТД на НАП - Пловдив се е произнесъл с оспорения акт в производство по чл.266 и следв. от ДОПК по постъпила жалба от Г. И.В., с която лицето се противопоставя на предприетите от публичен изпълнител П.Т. действия по образуване на изп.д. № *********/ 2021 г., като се сочи, че НП № 591790-F591747/06.08.2021 г., посочено в съобщението за доброволно изпълнение не е влязло в законна сила, тъй като в момента е в процес на обжалване пред РС – Пазарджик. Изложените доводи са идентични с посочените в жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство. Искането е на основание чл.266 – 268 от ДОПК и включва искане от директора на ТД на НАП – Пловдив да прекрати образуваното изпълнително дело.

В решението са посочва, че при прегледа на административната пре­писка е установено, че спрямо задълженото лице Г.И.В.,***, е образувано изп. д. № *********/2021 г. за задължения на взискател: НАП по РА № Р-16001620007418-091-001/24.08.2021 г. и по НП № 591790-F591747/06.08.2021г. с размер на задължението 142 058.94 лв., вкл. лихви. Двете задължения не са изплатени в законоустановения срок, което е дало основание на публичния изпълнител да образува изпълнителното дело, като със СДИ под горния номер, е даден срок на лицето, в който доброволно да заплати задълженията си. До лицето е изпратено СДИ с изх.№ С210016-048-0140883/17.11.2021 г., с което е уведомено, че в ТД на НАП - Пловдив е образу­вано изп. дело № *********/2021 г. за задължения по посочените по-горе РА и НП. Със съобщението лицето е информирано, че е образувано изпълнително дело по процесния РА и НП, посочен е размерът на задължението и е даден 7-дневен срок за доброволното му заплащане, като изрично е посочено, че при неизпълнение в указания срок, за задължението ще бъде предприето принуди­телно изпълнение, като се опишат, изземат и продадат движими и недвижими вещи, собственост на В., както и изземване принудително на паричните й средства, намиращи се у лицето , трети лица или банки. Изрично е посочено, че при публичния изпълнител лицето ще получи необходимите разяснения. Със СДИ не са наложени обезпечителни мерки. Процесното съобщение е получено от оспорващия на 02.12.2021 г., видно от приложената разпечатка на елект­ронна поща. Макар и да не е приложена по административната преписка, В., след получаване на СДИ, е депозирала пред публичния изпълнител жал­ба, с която е оспорила включването на процесното НП изпълнителното дело. Горното се подкрепя от наличната по преписката електронна кореспонденция между  публичния изпълнител Таскова и служител от отдел „Обработка на плащанията и задълженията“ в дирекция „Обслужване“, от която се установява, че НП наистина е в процес на обжалване, не е влязло в законна сила.

В резултат на тази проверка, същото е свалено от облог на 09.12.2021 г. на основание служебна бележка № ВО-02-1263-1/08.12.2021 г. от отдел „Обжал­ване“, за което В. е надлежно уведомена по електронен път на 10.12.2021г. Междувременно, на 03.12.2021 г. е подадена посочената по-горе жалба до директора на ТД на НАП - Пловдив.

За да остави без разглеждане жалбата на В.,*** е приел, че жалбата е процесуално недопустима, поради липса на действия на публичния изпълнител, т. е. на правен интерес от оспорването, доколкото съобщението по чл.221 от ДОПК не представлява индивидуален административен акт, тъй като само констатира вече възникнали по основание и размер публични задължения. Или иначе казано, има само уведомителен характер, не е проява на властническо изявление, с което да се накърняват правата или да се създават задължения спрямо адресата. Крайният извод на решаващия орган е, че липсва пряк и непосредствен интерес от отмяна на обжал­ва­ния акт, а наличието на такъв е процесуална предпоставка за допус­тимост на жалбата. Посочено е, че НП № 591799-F747/06.08.2021 г. е свалено от облог на 09.12.2021 г., поради което изпълнителното дело е образувано с изпълнителен титул РА № 160016200007418-091-001/24.08.2021 г. и размерът на публичния дълг е 141 558.94 лв.

Като е изложил това становище, административният орган е оставил без разглеждане жалбата на основание чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Оспореният акт е съобщен на лицето на 04.01.2022 г., видно от известието за доставяне, а жалбата до настоящата инстанция е подадена на 12.01.2022 г. (л.16).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това съображения.

Съгласно чл.266 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, като директорът на ТД на НАП – Пловдив се явява именно компе­тентният решаващ орган в случая - обжалваните действия са на публичен изпъл­нител при ТД на НАП - Пловдив. В този смисъл, оспорваното пред съда решение на директора на ТД на НАП - Пловдив, издадено на основание чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК не е нищожно, а е издадено в рамките на законово устано­вената компетентност на органа по място и по материя.

Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа посочените в чл.59 ал.2 от АПК във връзка с §1 от ДР на ДОПК реквизити, като от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи упражненото от органа публично субективно право. При извършената служебна проверка съдът не установява допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, обусла­вя­щи незаконосъобразност на оспорения акт, респ. същият е издаден при спаз­ване на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл.221 ал.1 от ДОПК, когато задължението не е изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Законът не предвижда за образуването на изпълнителното произ­водство издаването на нарочен акт, а актът, с който се уведомява длъжникът за започване на производството е съобщението за доброволно изпълнение по чл.221 ал.1 от ДОПК. Разпоредбата на чл.221 ал.2 от ДОПК регламентира съдър­жа­нието и целта на процесното съобщение, а именно - то следва да посоч­ва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взиска­теля, да съдържа предупреждение към длъжника, че, ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. По тези обусловени предпоставки, действията на публичния изпълнител по образуване и започване на изпълнителното производството с изпращането на съобщението по чл.221 ал.1 от ДОПК не представляват същинско предприе­мане на принудително изпълнение, доколкото такива са всички действия, които са в рамките на изпълнителните способи.

Самите тези действия не предпоставят и пряко и непосредствено въздействие върху правната сфера на длъжника, като те не представляват властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на длъжника или на трети лица. Липсва им разпоредителна част, която директно да задължава адресата им да се съобрази с дадените му предписания за поведение. Съобщенията по чл.221 ал.1 от ДОПК, единствено и само, имат уведомително съдържание, известяващ характер, съчетан с израз на едно намерение за бъдещи действия на органа по изпълнението и нямат самостоятелен правен ефект, тъй като, сами по себе си, не са годни да засег­нат права и законни интереси на длъжника или на друго лице. Те са подгот­вителен акт в изпълнителното производство и не представляват действие на публичния изпълнител, което съгласно чл.266 ал.1 от ДОПК да подлежи на обжалване.

В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл.221 ал.4 от ДОПК, като по аргумент за противното от нея, принудителното изпълнение започва чрез налагане на запор, съответно чрез вписването на възбрана, като налагането им може да стана с постановление на публичния изпълнител или със съобще­нието; с разпоредбата на чл.266 ал.3 от ДОПК, изрично законодателят, при регламентиране на защитата срещу принудителното изпълнение е посочил, че не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение; обявяването за нищожен, обезсилването или отмяната на акта, с който е установено публично вземане, е самостоятелен юридически факт, основание за прекратяване от публичния изпълнител на производството по принудителното изпълнение – чл.225 ал.1, т.2 от ДОПК.

С оглед изложеното, както правилно е преценил ответникът в настоящото производство, Г.И.В.  няма правен интерес от обжалване на съобщението за доброволно изпълнение, респ. жалбата, насочена срещу действията на публичния изпълнител по образуване на изпълнителното производство и започване на изпълнението с изпращането на процесното по делото съобщение, е недопустима.

В тази насока са изцяло и обвързващите съда мотиви на ТР №7 от 15.04. 2021 г. по т. д. №8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегии на ВАС на РБ.

Макар и конкретно да не се е произнесъл по отношение искането за прекратяване на изпълнителното дело, решаващият орган изрично е посочил, че същото е образувано въз основа на изпълнителен титул РА № № Р-16001620007418-091-001/24.08.2021 г. и размерът на публичното вземане е този, установен с последния. Т. е. налице е изпълнително основание, съгласно разпоредбата на чл.209 ал.2 т.1 от ДОПК, според която принудително изпълне­ние се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжал­ван. Това, от една страна.

От друга страна, по въпроса за прекратяване на изпълнителното дело, необходимо е да се посочи и следното.

Компетентността в административното право е винаги законоустановена, като в случая, според чл.225 ал.1 от ДОПК, компетентен да прекрати произ­водството по принудителното изпълнение е публичният изпълнител с разпо­реж­дане, а не директорът на ТД на НАП Пловдив. Освен това, е налице забра­на за изземване от по-горестоящ орган разрешаването на въпрос, който е от компетентността на долустоящия административен орган – чл.10 ал.1 изр. вто­ро от АПК.

Съдът намира за необходимо да посочи, че наличието на годно изпъл­нително основание представлява формална предпоставка за образуване на пуб­личното изпълнително производство. Безспорно РА № 160016200007418-091-001/24.08.2021 г. с размер на публичното задължение - 141 558,94 лева е годно изпълнително основание по смисъла на чл.209 ал.2, т.1 от ДОПК. ДОПК не предвижда ред за оспорване на изпълнителните основания в рамките на образувано производство по принудително изпълнение на публични държавни вземания.

Преди да пристъпи към образуване на изпълнително производство публич­ният изпълнител няма задължение да проверява и да се произнася по редовността на изпълнителното основание. Наличието на предявен изпълни­телен титул, какъвто безспорно е РА, обвързва публичния изпълнител със задължението да предприеме действия по неговото изпълнение - да образува изпълнително производство и да предприеме действия по принудително събиране, като в случая е без значение дали актът е влязъл в законна сила или не.

По делото няма данни задължението по РА да е платено изцяло или частично, след изтичане на законово регламентираните срокове, поради което и следва да се осъществи принудителното събиране на задължението по него от публичен изпълнител. След като до публичния изпълнител е изпратена информация за това задължения, последният е длъжен да предприеме дейст­вия по събиране на публичното държавно вземане, каквато е установената с ревизионния акт сума.

Като е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Г.И.В. срещу действие на публичния изпълнител, обективирано в съобщението по чл.221 ал.1 от ДОПК на публичния изпълнител, Директорът на ТД на НАП – Пловдив е постановил правилно решение в тази си част.

По тези всички съображения съдът счита, че жалбата е неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и предвид претенциите на ответника за при­съждане на разноски по делото, съгласно чл.161 ал.1 от ДОПК следва да се осъ­ди оспорващият да заплати сумата в размер на 100 лева разноски за осъ­щест­вената защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Г.И.В. *** против Решение № 311/17.12.2021 г. на Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 94-00-7584/03.12.2021г. на В. срещу действия на старши публичен изпълни­тел, изразяващи се в образуване на изпълнително дело № ********* /2021 г. про­тив оспорващата и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение по същото и е прекратено производството.

ОСЪЖДА Г.И.В.*** да заплати на НАП – София сумата от 100(сто) лева, предс­тавляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                  

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :