Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1397 22.07.2019 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на двадесет и шести юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
административно дело № 3398 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е
по жалба от „Ил Трейд България“ООД, с ЕИК по Булстат *********, със седалище и
адрес на управление- гр.Бургас, ул. „Сердика“№ 2Б, ет.3, офис 8, представлявано
от управителя И.Г. Т., против Ревизионен акт № Р-02000217007686-091-001 от 14.08.2018
г. на началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията при ТД НАП Бургас, потвърден с решение № 250
от 19.11.2018 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”-Бургас при ЦУ на НАП, с който са определени допълнително задължения
по Закона за ДДС за данъчен период от месец октомври 2014г. до месец декември
2017 година, както и начислените върху тези суми лихви за просрочие.
Жалбоподателят
счита, че неправилно са определени допълнител-ните посочени по-горе данъчни
задължения, поради което ревизионният акт бил незаконосъобразен. Оспорват се
констатациите на органите по приходите, че доставките в описаните фактури не
били реални. Изразява се становище, че при анализирането на фактите органите по
приходите не взели предвид направеното от жалбоподателя възражение, че му се
вменява задължение, което не било поето от него „по никакъв начин и по никакъв
договорен път“. Нямало как да бъде извършена дейността по посочените строителни
обекти, ако доставчиците на осигурили материалите, необходими за тези ремонти.
Не била направена проверка на фирмите- доставчици, за да се провери с какви
търговски дружества работят те и проверката не била извършена всеобхватно.
Освен жалбоподателя имало и други фирми, които извършвали строително-монтажни
работи в ММЦ Приморско, които също са имали работници, но проверяващите не
съобразили тези факти при обосноваване на извода си, че дружеството-
жалбоподател нямало необходимия човешки ресурс за изпълнение на дейността. Не
можело дружеството да носи отговорност за това, че част от доставчиците не били
открити и не изпратили отговори на запитванията. Проверяваният субект
представил в НАП- Бургас веднага документите, когато били изискани, а
счетоводната документация на фирмата била безупречна. Били представени и
протоколи за въвеждане на обекта в експлоатация. В ревизионният акт се
твърдяло, че дружеството съставило фактури към момента на проверката, поради
което го набеждавали в документна измама или в съставяне на документ с невярно
съдържание, но служителите на НАП не били прокурори. Сочи се, че
управителят предоставил подробни
обяснения в жалбата си срещу ревизионния акт, като смята направените изводи за
нелогични и неоснователни. Служителите на НАП целенасочено и праволинейно
написали ревизионния акт, без да съберат достатъчно доказателства за извършено
престъпление от негова страна.
В подкрепа на аргументите си, жалбоподателят не
ангажира доказателства в хода на съдебното производство.
В съдебно
заседание, дружеството- жалбоподател, редовно уведомявано чрез законния си
представител- управителя, не изпраща представител.
По отношение
на съдържащите се в материалите по делото молби и пълномощни, изпратени от
адвокат, който не е надлежно упълномощен представител на жалбоподателя, следва
да се отбележи следното:
На 22.01.2019г. по делото постъпи искане от
адв.Н.Н.от АК-гр.Кюстендил, с представено копие от пълномощно, но видно от
текста на същото упълномощител е физическото лице- И.Т., който възлага на
посочения адвокат да го представлява пред съдилищата по заведени от него дела.
Предвид факта, че жалбоподател в производството е юридическо лице- търговско
дружество, а не физическо лице и представеното пълномощно не изхожда от субекта,
който е страна в настоящото съдебно производство, с връчване на съобщението и
призовката лично на законния представител на фирмата бяха дадени указания за
представяне на редовно пълномощно на конкретния процесуален представител, в
случай че е упълномощен такъв, но указанията на съда не бяха изпълнени, тъй
като и с последваща молба от адвокат Н.Николов, постъпила на 05.03.2019г. не е
представено такова надлежно пълномощно. Приложеният екземпляр, с което
управителят на дружеството упълномощава този адвокат му дава представителна
власт по съвсем различно дело, видно от описания в него номер на съдебното
производство. В тази връзка, още в закрито заседание бяха дадени последващи
указания за представяне на редовно пълномощно на процесуален представител по настоящото
производство, което и видно от констатациите в съответните протоколи от
проведените съдебни заседания не бяха изпълнени.
Ответникът -
директор на дирекция „ОДОП” –гр.Бургас
при ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Моли, съда да постанови решение, с което да я отхвърли,
респективно да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение. Представя по
делото административната преписка по издаване на оспорения акт.
Административен съд –гр.Бургас, като взе предвид
доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което
е адресат на акта и има правен интерес, съдържа изискуемите по закон форма и
реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за
разглеждане на жалбата по същество, при което съдът констатира следното:
Видно от
представената административна преписка,
ревизионното производство било образувано със заповед за възлагане на
ревизия/ЗВР/ № Р-02000217007686-020-001 от 09.11.2017 година на началник сектор
„Ревизии“ при ТД НАП-Бургас, с обхват задължения относно данък върху добавената
стойност за периода от 01.10.2014г. до 30.09.2017г., със срок на ревизията два
месеца от датата на връчване/връчена на дружеството по електронен път на 20.11.2017
година, /л.649-650 от делото- том втори/; Впоследствие, заповедта била
изменяна, както следва:
Със заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ № Р-02000217007686-020-002
от 19.01.2018 година бил изменен обхвата на проверявания период, като бил
добавен и интервала от 01.10.2017г. до 31.12.2017г., съответно било определено
ревизията да приключи в срок- до 20.02.2018 г.; изменена със заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-02000217007686-020-003
от 16.02.2018г., с която бил продължен срока за извършване на ревизията, а
именно до 20.03.2018г.; изменена със заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-02000217007686-020-004 от 12.03.2018г, като е
указано ревизията да завърши до 20.04.2018г.Цитираните заповеди са подписани с
електронен подпис, който е валиден към всяка от датите на издаването им.
Със Заповед
№ Р-02000217007686-023-001 от 15.03.2018г., въз основа на постъпила молба за
спиране на ревизионното производство, същото било спряно за периода от
15.03.2018г. до 15.04.2018г., а със Заповед № Р-02000217007686-143-001 от 16.04.2018г.
–възобновено, като бил определен срок за приключване след възобновяването, а
именно до 21.05.2018г.
Ревизионният
доклад /РД/ № Р-02000217007686-092-001 от 04.06.2018г. бил издаден от
ревизиращия екип, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване
на РД, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК, и бил връчен на изрично упълномощено лице
на 25.06.2018 г. /л.155- том І/.
Въз
основа на ревизионния доклад бил издаден процесния ревизионен акт №
Р-02000217007686-091-001 от 14.08.2018г., от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаването му, след
извършена ревизия на жалбоподателя, който бил обжалван по административен ред.
Установеният дължим ДДС за внасяне е за периодите: 01.10.2014- 30.09.2017г. и
01.10.2017г.- 31.12.2017г., както и лихва върху главницата.
Срещу
издадения ревизионен акт постъпило възражение, с характер на жалба, вх.№
04-И-Ж-214 от 04.10.2018г. по описа на Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП,
изготвено от законния представител на дружеството. Видно от съдържанието на
оспорването, актът е оспорен и е направено изрично искане за отмяната му.
Директорът
на Дирекция „ОДОП“ –Бургас приел, че предмет на оспорване са допълнително
определените задължения по ЗДДС за упоменатия период възлизащи общо в размер на
100 624.28 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 24183.85 лева, в
това число лихви за просрочие за внасяне на декларирания ДДС за упоменати
данъчни периоди, а именно месеците август, октомври и ноември 2015г., месец май
2016г., месеците юни, юли и декември 2016г. и месец април 2017г., общо в размер
на 106.85 лева.
С
решение № 250 от 19.11.2018г. Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”- Бургас при ЦУ НАП, по-горестоящият
административен орган се произнесъл относно оспорването на допълнително
определените с обжалвания РА задължения по ЗДДС за упоменатите по-горе данъчни
периоди, като потвърдил оспореният ревизионен акт. Направени са следните
констатации и правни изводи:
Сочи се, че
в ревизирания период дружеството извършвало допълнителни работи в
строителството. Според констатациите на ревизиращият екип и на ответния орган,
дружеството „Ил Трейд България“ ООД упражнило неправомерно право на приспадане
на данъчен кредит по множество фактури за доставка на строителни и рекламни
услуги, както и на строителни материали и техника, издадени от 14 броя
доставчици през целия ревизиран период, както следва:
от
„Профитрейд алфа“ЕООД и „Технологис“ЕООД- през 2014г.;
от „Вал билд
2013“ЕООД, „Нанси Ди“ЕООД, „Матеко“ЕООД, „Бор-лес 2015“ЕООД, „Медика груп“ЕООД,
„Мега груп ин“ЕООД и „Комерсиал- ДХ“ЕООД- през 2015г.;
от „Уеб
видео БГ“ЕООД, „Мега трейд енд сървисиз“ЕООД и „Ивонти-1“ЕООД- през 2016г.;
от
„Девис“ЕООД и „Рая 51“ЕООД- през 2017г.;
Сочи се, че
в хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на всички
процесни доставчици. В осем от случаите, при извършвани посещения на адреса за
кореспонденция, органите по приходите не установили контакт с представляващия
дружеството-доставчик или негов пълномощник, с оглед връчване на искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, а поради това
искането било връчено, съгласно чл.32 от ДОПК. В някои от случаите, било
връчвано искане по електронен път, но до приключване на ревизията отговор не е
получен.
Описва се,
че при три от извършените насрещни проверки, т.е. по отношение на дружествата „Вал
билд 2013“ЕООД, „Мега груп ин“ЕООД и „Комерсиал- ДХ“ЕООД- през 2015г., в
отговор на връчени искания са получени писмени обяснения , в които било
заявено, че тези юридически лица не са имали търговски взаимоотношения с „Ил
Трейд България“ ООД, както и че не са издали процесните фактури. В други три
хипотези, спрямо доставчиците „Уеб видео БГ“ЕООД, „Мега трейд енд сървисиз“ЕООД
и „Ивонти-1“ЕООД били представени документи и писмени обяснения, подробно
обсъдени в ревизионния доклад. По повод посочването на подизпълнители от страна
на тези доставчици, на подизпълнителите също били извършени такива насрещни
проверки. Била обсъдена онформацията свързана с регистрация и дерегистрация на
фирми по ЗДДС, включително относно подадени декларации, оповестени годишни
финансови отчети, нает персонал по трудови договори, подадени справки по чл.73
от ЗДДФЛ относно изплатени доходи по извънтрудови правоотношения, декларираните
данни в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС, регистрирани ЕКАФП и подадени
данни от тях по дистанционната връзка с НАП, респективно събраните доказателства
в хода на други ревизии и проверки на тези лица. Бил съставен протокол №
1160632 от 21.05.2018г., с приложения.
Съгласно
информацията, обективирана в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС,
описаните в производството фактури били включени в тези дневници, с изключение
на фирмите „Вал билд 2013“ ЕООД, „Мега груп ин“ ЕООД и „Комерсиал- ДХ“ЕООД.
Същевременно, в дневниците за покупки били отразени фактури за покупки от
предходни доставчици със същият предмет и стойности, близки до тези от дневниците
за продажби. Констатирана е и липса на оповестявани годишни финансови отчети на
доставчиците в Търговския регистър, поради което липсвала информация за
икономическото им състояние, както и за извършваната от тях дейност, съответно
за кадровата им обезпеченост. Предмета на дейност на някои от тези дружества на
бил установен и не било установено дали извършват самостоятелно дейност или я
възлагат от своя страна на подизпълнители.
В хода на
ревизията от дружеството-жалбоподател са изискани документи и информация
относно изследваните доставки, с връчване на съответни искания. В ревизионният
доклад било описано точно какво е представено от дружеството в тази връзка.
Поискана била и информация от лицето Аспарух Иванов относно доставката на
строителни материали, обективирана във фактура от 29.10.2014г., но до края на
ревизията отговор не е получен.
Освен
изложеното относно констатациите от насрещните проверки, се изтъкват и други
факти и обстоятелства. Описано е, че при снети обяснения от представляващата
„Мега трейд енд сървисиз“ ЕООД- М.Пе-шева, последната декларирала, че не знае,
че е собственик на тази фирма и каква дейност извършва това дружество, а
същевременно тя била съставител на процесните фактури за авансови плащания за
доставка на стоки. От страна на това дружество, като подизпълнител не са
представени доказателства за изработване и монтиране на билбордове, нито
разрешение за поставяне. Извършената на „Мега трейд енд сървисиз“ ЕООД ревизия
заключила, че фактурираните доставки на това дружество не са извършени реално и
била определена нулева данъчна основа на извършените доставки.
Не били
представени никакви доказателства за прехвърляне на собствеността от
доставчика, както и за произхода и собствеността върху материалите, липсвали
данни и за търговски обекти, складове и превозни средества.
Не са
приложени договори за доставка, заявки или друга търговска кореспонденция между
дружеството- жалбоподател и доставчиците на строителни материали „Профитрейд
алфа“ЕООД и „Рая 51“ЕООД, при което останал неизяснен въпроса как е установен
контакта между дружествата и между кои лица, още повече, че тези дружества
трайно отсъствали от декларираните адреси и не могли да бъдат намерени при
насрещните проверки.
Липсвали
доказателства и за доставяне на материалите до обекта на получателя,
включително относно информация за мястото на натоварване, транспортирането и
разтоварването на стоките.
Констатирано
е и бездействие от страна на жалбоподателя да предприеме необходимото по
отношение на контрагентите си „Мега трейд енд сървисиз“ЕООД и „Ивонти-1“ЕООД за
възстановяване на внесените суми за материали, предвид факта, че същите не били
доставени и срокът на договорите изтекъл.
Отчетена е и
противоречивата информация относно осчетоводява-нето на авансови плащания за
материали по предварителен договор, тъй като при доставчиците бил налице
„приход“, а в счетоводството на жалбоподателя платените суми били отразени по
сметка 402 „Доставчици по аванси“, защото доставките още не са изпълнени.
Упоменато е,
че представените от ревизираното лице касови бонове към процесните фактури не
доказвали плащане по доставките, тъй като сумите посочени в тях не са включени
в декларираните обороти от дружествата.
Преценявайки
в съвкупност обстоятелствата, бил обоснован извода, че в разглежданият случай липсват
доказателства за реално осъществени доставки на стоки и услуги, включително
относно възможността 14-те процесни контрагенти да са осъществили описаните
доставки.
Представените
от жалбоподателя документи и обяснения, както и приложени от част от
доставчиците не съставляват годни доказателства за установяване реалността на
тези сделки, респективно, били изготвени като отговор на връчените искания.
Посочено е наличието на фактуриране а получени стоки и услуги, които са недоказани
и въпреки наличието на данни за осъществени строително-монтажни работи на
обектите през ревизирания период, представените от жалбоподателя документи и
обяснения не установявали съпричастността на тези доставчици, още повече, че
последните нямали необходимата кадрова и материално-техническа обезпеченост,
включително наличие на търговски обекти, дълготрайни активи и назначен
персонал. Освен това, не са представени и доказателства относно произхода на
продадените материали.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Съгласно
чл.123 от Закона за ДДС, всяко регистрирано по закон лице води подробна
счетоводна отчетност, с оглед установяване на законовите му задължения. Тя е в
синхрон с нормата на чл.242 от Директива 2006/112, като гаранция за
предотвратяване на злоупотребата с право. С Директива 2010/45/ЕС от 2010г. се
изменя посочената европейска директива относно общата система на ДДС, досежно
правилата за фактуриране. Нормативната уредба указва, че фактурите трябва да
отразяват действителните доставки, за което същите следва да са надлежно
съставени и да са с четливо съдържание. Задължение на всяко лице е да
организира документооборота си в съответствие с тези изисквания. За да се
установи реалността на описаните във процесните фактури стопански операции
следва да се обсъдят относимите факти и обстоятелства, свързани с издаването на
фактурите от страна на 14-те дружества- доставчици, по които дружество-то-
жалбоподател упражнило правото си на данъчен кредит през периода, обхванат от
процесната ревизия.
Основна
предпоставка за признаване право на данъчен кредит е наличието на реално
осъществена доставка на стоки или услуги, а съобразно посоченото в чл.6 от
Закона за ДДС, доставка на стока е налице при прехвърляне правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. При установяване реалността на
доставката следва да се анализират обстоятелствата свързани с предаване,
транспортиране и предаване на стоката между страните по правоотношението.
От
приложените в хода на ревизионното производство доказателства, не се установява
наличност на строителни материали /техника/ при доставчиците на жалбоподателя,
нито тяхното транспортиране и предаване В материалите се съдържат изявления от
страна на „Вал билд 2013“ ЕООД, „Мега груп ин“ ЕООД и „Комерсиал- ДХ“ЕООД, с
които въобще се отрича наличието на търговски взаимоотношения между тези
дружества и жалбоподателя, а освен това доставчиците оспорват и да са издатели на
конкретните фактури.
В два от
случаите, като основание за издаването на фактурите е посочено „авансово
плащане“, основаващо се на предварителни договори за доставка на стоки, които
договори обаче не са изпълнени в рамките на проверявания период. При това
положение е нелогично жалбоподателя да не предприеме необходимите действия за
разваляне на договора и връщане на авансово платените суми по тях, но такива
действия спрямо доставчиците „Мега трейд енд сървисиз“ ЕООД и „Ивонти-1“ЕООД не
са осъществени. Плащането към доставчиците е отразено не в сметка 501 /каса в
лева/, а в сметка 422 /подотчетни лица/, въпреки че твърдяното авансово плащане
по фактурите било извършено „в брой“. От счетоводните документи, представени от
тези два доставчика също не може да се установи плащане в брой. Колкото до
фирма „Мега трейд енд сървисиз“ ЕООД достатъчно показателно е заявеното от
законния представител Мария Пешева, която дори не знае, че е собственик на тази
фирма, нито е наясно с извършваната дейност от това дружество. След като това
лице е представлявало доставчика при сключване на предварителния договор за
покупко-продажба на материали и съставило процесните фактури за авансови
плащания закономерно и обосновано органите по приходите са отказали да
кредитират с доверие описаните документи, респективно законосъобразно са
отказали данъчен кредит по описаните фактури.
Предоставянето
на услуга, обективирана във фактура, издадена от „Уеб видео БГ“ЕООД също е
недоказано, поради факта, че в нея е упоменато „изработка на уеб сайт“, но не
се и твърди такъв да е създаден. При това положение не може да се приеме
реалното осъществяване и на подобна услуга.
На следващо
място, следва да се отбележи, че при насрещните проверки, извършени на
доставчиците „Профитрейд алфа“ЕООД, „Технологис“ЕООД, „Нанси Ди“ЕООД,
„Матеко“ЕООД, „Бор-лес 2015“ЕООД, „Медика груп“ЕООД, „Девис“ЕООД и „Рая
51“ЕООД, доставчиците на услуги не са предоставили информация за лицата
извършили услугите и обстоятелствата относно тяхното осъществяване. Показателен
е факта, че тези доставчици не са имали кадрова обезпеченост, наети лица по
трудов договор, нито са подали информация за изплатени доходи по извънтрудови
правоотношения. Несъстоятелността на твърдените доставки се подчертава още
повече от факта, че описаните доставчици не разполагат с техническа
обезпеченост за извършване на строителните работи. Прави впечатление и липсата
на данни, вписани в Централния професионален регистър на строителя по отношение
на осемте дружества, издали фактури за извършени строително-монтажни работи, а
такива следва да са налице, на основание чл.3, ал.2 от Закона за камарата на
строителите. При тези констатации не е доказано наличието на разрешително за
извършване на подобни услуги от страна на тези юридически лица, респективно липсват
надлежни доказателства за ангажирането на квалифициран персонал и техника.
Същевременно,
дружеството- жалбоподател разполага през ревизирания период с наети лица по
трудови правоотношения, които имат необходимата квалификация за извършване на
такава дейност. Обосновава се извода, че именно с този трудов ресурс е
осъществена дейността по описани във фактурите строително-монтажни работи. В
подкрепа на този извод е и анализа на обстоятелствата относно извършени
строително-монтажни работи от жалбоподателя през 2014г. За тази година „Ил
трейд България“ ООД ползвало данъчен кредит по издадени от „Профитрейд
алфа“ЕООД фактури, в качеството на подизпълнител на обект „Реконструкция на
хотел „Форест бийч“, съответно фактури издадени от „Технологис“ЕООД- подизпълнител
за обект „Реконструкция на ресторант „Бисер“. Оборотната ведомост на
жалбоподателя за 2014г. установява липса на незавършено строителство, предвид
липсата на салда по сметка 611 /разходи за основна дейност/. Вследствие на
приключените СМР следва да са издадени и съответните фактури към клиентите-
възложители.
Приобщените
в процеса писмени доказателства установяват, че в периода от 01.10.2014г. до
31.12.2014г. строителните работници на жалбоподателя са били ангажирани за
дейности по обект на „Хелиос“ ЕООД до 17.10.2014г., за което свидетелства
представената книга за проведен инструктаж на работниците. Относно обектите
„Реконструкция на хотел „Форест бийч“ и „Реконструкция на ресторант „Бисер“
документите, представени от ревизираното лице сочат, че изпълнените СМР на тези
обекти са осъществени от посочени от жалбоподателя подизпълнители „Профитрейд
алфа“ЕООД и „Технологис“ЕООД, но тези два доставчика нямат установена кадрова
обезпеченост за извършване на фактурираните доставки, за разлика от ревизираното
дружество. При тези данни, се обосновава извода, че за изпълнение на описаните
в процесните фактури СМР е използван именно трудовият ресурс на дружеството
–жалбоподател.
В хода на
ревизионното производство са изискани документи и обяснения от ревизираното юридическо
лице, които указания дружеството изпълнило частично, въпреки доводите си в
жалбата, че на проверяващите са предоставени всички изискани данни.
Въпреки
отправеното искане за съдействие, с цел установяване на връзка с доставчика за
извършване на проверка на място в счетоводството на дружеството, управителят на
ревизираната фирма не дал конкретна информация /стр.22 от ревизионния доклад/. Поради неизпълнение на указаното в
първото искане за предоставяне на документи и обяснения, било отправено и второ
искане. В писмото си до ревизиращия екип жалбоподателят дава следните
обяснения:
На въпроса какви обстоятелства са наложили
ползването на услуги от подизпълнители, как са избрани конкретните
подизпълнители и как е определена тяхната надеждност е даден абстрактният отговор,
че са водени преговори с управителите на фирми. На въпроса относно мястото за
нощуване и начин на транспортиране на работниците до обектите е заявено, че за
различните обекти било процедирано по различни начини. Относно заявеното в друг
протокол, във връзка с осъществена транспортна услуга, предоставена от лицето
Аспарух Иванов на „Профитрейд алфа“ЕООД се сочи, че била искана информация от
посоченото физическо лице, но до приключване на ревизията документи и обяснения
не били представени от това лице.
Освен изложените
по-горе съображения, следва да се отбележи, че въпреки изложеното от
дружеството–жалбоподател във връзка с оспорване констатациите на ревизиращия
екип и с оглед разпределената в процеса доказателствена тежест, съгласно чл.154
от ГПК, субсидиарно приложим и в този процес, дружеството- жалбоподател не
ангажира каквито и да било доказателства установяващи реалност на доставките,
въпреки изрично дадените му указания, с определение на съда. Макар, отлагането
на делото и провеждането на четири съдебни заседания, респективно въпреки предоставената
възможност за ангажиране на доказателства в съдебното производство, такива не
са представени от оспорващия.
Възникването
и надлежното упражняване на правото да се приспадне данъчен кредит, т.е. на
конкретното материално право е обусловено от наличието на действително
осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги, сочи и постоянната практика
на СЕС.
В резултат
на направени в ревизионното производство 14 броя констатации /по отношение на всеки един от доставчиците/,
на основание чл.70, ал.5 от Закона за ДДС и във връзка с разпоредбите на чл.9,
чл.12, чл.25, чл.68, ал.1, т.1 и чл.71, ал.1 от същия закон, било отказано
правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 100 624.28 лева по
периоди, фактури и доставчици, упоменати
в приложената на л.121-123 от ревизионния доклад таблица, като са изчислени
лихви за забава до 04.06.2018г., когато бил издаден ревизионния доклад.
Впоследствие, тези данни са обективирани и в издадения Ревизионен акт, в който
са до-начислени лихви за времето от 05.06.2018г. до датата на издаване РА, а
именно 14.08.2018г.
Обуславя
се извод, че процесните фактури, макар формално да съдържат изискващите се от
закона реквизити, са съставени в противоре-чие с изискванията на чл.114 от ЗДДС, защото са издадени без наличието на реално осъществени облагаеми доставки
от цитираните 14 дружества. Доказателства за реалното извършване на тези
доставки не са ангажирани в административната фаза на производството, въпреки
представените от ревизираното дружество документи, обсъдени от ревизиращия
екип, както и в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“- Бургас. Такива не са
ангажирани и в хода на съдебното производство, макар изричните указания и
предоставената възможност. Следователно, налице е хипотеза, при която е
начислен неправомерно данък в издадените данъчни документи, по силата на които
неправомерно е ползван данъчен кредит от страна на жалбоподателя.
При
съвкупната преценка на всички доказателства, съдът намира, че органът установил
правилно обстоятелствата, които основали издаване на процесния ревизионен акт,
който очевидно съобразен с изискванията на закона, а възраженията на
ревизираното лице са били обсъдени конкретно и обосновано органът ги отхвърлил,
като неоснователни. Ето защо, съдът намира, че ревизионният акт, с който на жалбоподателя са
определени задължения по ЗДДС /главници и лихви/ за данъчен период от 01.10.2014-
до 30.09.2017г. и от 01.10.2017г. до 31.12.2017г е законосъобразен, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена с настоящия съдебен акт.
При този изход на спора и предвид направено изрично
искане от процесуалния представител на ответната страна, следва да бъде
присъдено дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер в минималния размер
на адвокатските възнаграждения, съгласно наредбата, а именно 3778 лева, която сума жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160,
ал.1 ДОПК, Административен съд- Бургас, първи състав:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба от „Ил Трейд България“ООД, с ЕИК по Булстат *********,
със седалище и адрес на управление- гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.3, офис
8, представлявано от управителя И.Г. Т., против Ревизионен акт № Р-02000217007686-091-001
от 14.08.2018 г. на началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията при ТД НАП Бургас, потвърден с решение № 250
от 19.11.2018 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”-Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени задължения на „Ил Трейд
България“ООД, съгласно Закона за ДДС, а именно сумата от 100 624.28 лева /главница/ и 24 183.85 лева /лихва/, за данъчните
периоди от 01.10.2014 до
30.09.2017г., както и от 01.10.2017г. до 31.12.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Ил Трейд
България“ ООД, с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление-
гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.3, офис 8, представлявано от управителя И.Г. Т.,
да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – гр.Бургас при ЦУ на НАП сумата от 3778 лева, за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните, в четиринадесет дневен срок от съобщението за
изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: