Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 28.08.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
осми юли две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
866 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО по обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 57, ал.2 от ЗЗД и чл.
45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Х.М.М.
твърди, че е собственик на ремарке за лек автомобил с peг.
№ ОВ **** ЕА, „М.-К.Т.“, с номер на шаси ************.
От доста време познавал И.Ю.К., както и Р.И.Д., като от тях знаел, че
извършвали превози на стоки от А., като той многократно им предоставял
ползването на неговото ремаркето за тази цел. В края на 2018 г. И. дошъл при
него и от дома му в гр. Т.взел ремаркето му за пореден път, като казал, че заминава
за А., и след като извърши превоза, щял го върне отново при него, както
обикновено процедирали. Няколко дни след това му се обадил по телефона и казал,
че по пътя на прибиране за Б., в А., бил спрян и при извършена от австрийските
власти проверката бил констатиран проблем със спирачната система на ремаркето,
заради което И.К. бил глобен. Казал също, че е ремонтирал ремаркето и се
прибира в Б.. След това му позвънил вече от Б. и му казал, че се е прибрал,
казал също, че като има път към Т., ще отиде да закара ремаркето на ищеца.
Междувременно на ищеца се обадил Р.Д. на когото давал същото ремарке, за същата
услуга - международен превоз. Д. го попитал дали може да вземе от И. ремаркето
и да пътува с него извън страната. Ищецът отговорил, че по принцип няма
проблем, но при последното си пътуване И. имал проблем с ремаркето и му се
наложило да го ремонтира. Ответникът заявил, че е запознат за проблема лично от
И., който го е отстранил. Уговорили се Р. да вземе ремаркето от И. и да отиде с
него в при ищеца в дома му в Т., но по-късно ответникът се обадил по телефона,
казал, че много бърза и затова направо заминал извън страната. По тази причина
не можел да отиде при ищеца с ремаркето, за да се срещнат. Няколко дни
по-късно, точно по коледните празници, ответникът се обадил по телефона и
казал, че се намира в А., където го спрели и му извършили проверка, от която
установили, че ремаркето не било изправно и трябва да се поправи спирачната система.
Поискал от ищеца да закупи части и да ги изпрати на негов племенник в гр. К..
Ищецът така и направил - закупил и изпратил това, което ответникът му поръчал -
накладки два комплекта, след което Д. му казал, че дошъл до Б., за да вземе
частите и се върнал отново в А., за да отстрани проблема, там обаче го очаквала
наложена глоба в размер на 1 200 евро, за което го уведомил по телефона и на вайбър му изпратил снимка на някакъв документ на немски
език. В самото начало на месец януари 2019 г. Д. му се обадил по телефона и му
казал, че всичко било точно, вече се прибрал в страната и щял да му докара
ремаркето. Няколко дни след това му се обадил по телефона и му казал, че нямало
да върне ремаркето, докато не му даде 1200 евро, които платил за наложената му
глоба. Ищецът категорично отказал, тъй уведомил ответника, че предният
ползвател е имал по време на пътуване проблем с ремаркето, самият ответникът
потвърдил, че е запознат с проблема и поел риска от пътуването с неизправно ремарке.
Ответникът категорично отказал да върне вещта. Заявил, че ремаркето не е в Б.,
че го е оставил в А., без да посочи конкретно място. На 11.01.2019 г. ищецът
подал жалба до Районна прокуратура - К., в която описал случая, в отговор на която
получил постановление за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като
спорът между тях имал „гражданско правно измерение“. Обжалвал това
постановление, след което получил от Окръжна прокуратура - П.също
постановление, с което потвърждават отказа на Районна прокуратура - К.. Междувременно,
получил наказателно постановление, че на 20.12.2018 г. Р.Д. е бил спрян за
проверка от австрийските власти в гр.С.П.и след като са констатирани нарушения
по спирачната система, той като собственик на ремаркето, вписан в талона, е
глобен с глоба в размер на 660 евро. Най-вероятно и австрийският законодател
правел разлика и налагал санкции и на водача, и на собственика на МПС, като
налагал за това съответните административни наказания.
От момента на предаването на ремаркето от
негова страна лично на И.К. в края на месец декември през 2018г. и след като
дал съгласие на Р.Д. да вземе от И.К. и да ползва ремаркето му, до настоящия
момент ищецът бил лишен от правото си на собственост върху него, нямал никаква
представа къде точно се намира и в какво състояние било, поради за него бил
налице правния интерес от образуването на настоящото производство.
Ищецът закупил това ремарке чисто ново през
2014г. и към момента пазарната стойност на ремаркето му била приблизително в размер на 7 000 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
ОСЪДИ Р.И.Д. да върне на Х.М.М. следната движима вещ: ремарке за лек автомобил с peг. № ОВ **** ЕА, „М.-К.Т.“, с номер на шаси ************, предадена по силата на неформален
договор за наем, сключен в края на 2018 година,
ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, в случай, че
вещта е погинала или не може да се установи местонахождението й, , да осъди Р.И.Д.
да му заплати сумата от 7000 (седем хиляди) лева, представляваща пазарната
стойност на вещта, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
Ответникът Р.И.Д. оспорва иска.
Твърди, че познава ищеца Х.М., със същият
имали бизнес отношения за известен период от време. Ищецът му давал собственото
си ремарке за ползване, а ответникът му заплащал уговорено между тях
възнаграждение. Около края на 2018 г. имал нужда от ремаркето на ищеца и както
винаги решил да го ползва. Със същото ремарке се бил прибрал от чужбина И.Ю.К.,
той също го ползвал срещу възнаграждение, което плащал на ищеца в настоящото
производство. Свързал се с И.К. и той му обяснил, че в А. бил спрян за проверка
и по ремаркето били констатирани технически неизправности, казал му, че
отстранил същите и че ремаркето можело да се движи. Ответникът се обадил на
ищеца М. и му обяснил, че му било нужно ремаркето за да направи курс в чужбина.
Попитал го технически изправно ли било, за да може да се движи безпрепятствено
и получил утвърдителен отговор като ищецът обяснил, че имало дребна техническа
неизправност, но И.К. бил отстранил техническа повреда по ремаркето и М. му
гарантирал, че ремаркето било технически изправно. Двамата се уговорили
ответникът да не ходи до Т., а да вземе ремаркето направо от И.К., което и
направил. По пътя, докато пътувал до чужбина и тръгвайки обратно, нямал
проблеми с ремаркето, но на връщане бил спрян в А. от съответните контролни
органи и те констатирали множество неизправности по ремаркето и му забранили да
продължа пътуването. Обадил се на М. и го попитал, защо не е казал за тези
технически неизправности, които били повече от тези, които отстранил И.К., но
ищецът отговорил, че с ремаркето всичко било наред и да не се притеснява.
Ответникът казал, че са нужни авточасти за да се отстранят повредите, поне тези
които били констатирани към момента и помолил ищеца да ги закупи и да предаде
частите, които поискал, на негов племенник. Племенникът му отишъл в А.,занесъл
части и помогнал на ответника да ремонтират ремаркето, но тъй като ответникът
не бил сигурен в техническата му изправност, не рискувал да тръгне обратно за Б.
с него, освен това платил на племенника си за пътя сумата от 400 евро.
Междувременно от страна на австрийските власти му съставили акт относно
неизправността на ремаркето и за да го освободят, платил санкцията - глоба в
размер на 1330 евро. Страхувал се да тръгне на път, тъй като ако констатирали
още някакви технически неизправности, санкцията щяла да бъде жестока, а той и
така бил вече в преразход 1330 евро и още доста евро за пътни и дневни, които
харчел всеки ден в А. и тези 400 евро който дал на племенника си, за да докара
авточастите. Така че оставил ремаркето на обществен паркинг и се прибрал без
него със самолет. Обадил се на М. и му казал, че предвид на това, че не е бил
информиран за техническите неизправности по ремаркето, смята, че било
справедливо тези 1330 евро глоба които платил, да му бъдат възстановени от
ищеца, тъй като тази санкция била наложена по негова вина, заради заблудата, че
ремаркето е в пълна техническа изправност. Ответникът заявил, че няма претенции
за стойността на самолетния билет и останалите разходи. Ответникът предложил
вариант ищецът да предостави ремаркето за няколко курса, които ответникът да не
плаща, за да уредят всички свои отношения. Предложил да поеме разходите и по
останали ремонти по ремаркето, в случай, че се наложат такива. Ищецът
категорично отказал и пожелал ремаркето да му бъде върнато. Оспорва твърдението
на ищеца, че не знае местонахождението на ремаркето, заявява, че ищецът знае,
но не желае да направи разходи до А., за да си го прибере, тъй като бил наясно,
че вероятно ще има нужда от отстраняване на други технически неизправности и
подлежи на санкция от австрийските власти, в случай че бъде спрян за проверка.
Счита, че стойността на заплатената глоба
от 1330 евро представлява непозволено увреждане от страна на ищеца.
МОЛИ съда да отхвърли главния и евентуално
съединения иск като неоснователни.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди ответника по насрещния иск да му заплати сумата от 1330 (хиляда триста и
тридесет) евро или левовата им равностойност 2593,50 лева (две хиляди петстотин
деветдесет и три лева и петдесет стотинки), представляваща обезщетение за
причинени от ищеца имуществени вреди в размер на заплатената глоба на
австрийските власти поради неизправност на ремаркето.
Ответникът по насрещния иск Х.М.М. оспорва същия.
Признава факта, че се познават с Д., както
и че същият ползвал ремаркето, негова собственост. Признава факта, че Д. лично
се срещнал с предният ползвател на ремаркето - И. К., че от него научил за
проблемите, които имало при пътуването няколко дни преди да го потърси.
Признава факта, че Д. взел лично от К. ремаркето му и лично от него бил
запознат с неизправностите, които К. отстранил.
Признава факта, че от момента, в който той
предал вещта на К. през месец декември 2018г. до настоящия момент, не владеел процесното ремарке, което било негова лична собственост.
Твърди, следното:
Да, действително провели разговор с Д. и то
след като той вече бил разговарял с К. относно техническата неизправност на
ремаркето. Д. той разполагал със същата информация, която имал и ищеца от
предходния водач - че И.К. отстранил техническата повреда по ремаркето и че то
се движило. М. не съобщил на ищеца повече от това, което знаел и което и той
потвърждавал в исковата си молба, защото видял вещта и не я подлагал на някакъв преглед след
предходното пътуване. Това се случило, защото ремаркето не достигнало до
собственика му в Т.. Този факт бил известен на Д.. Не отговаряло на истината
твърдяното от ищеца, че ответникът му заявил, че ремаркето било технически
изправно. Не отговаряло на истината и твърдението, че се били разбрали да не се
срещат в Т., напротив имали уговорка, след като Д. вземе от К. ремаркето, на
път за чужбина да отиде при собственика му в Т.. Категорично не отговаряло на
истината и твърдението, че след като бил спрян за проверка в А. се обадил да го
пита защо не е уведомен за технически неизправности, напротив обаждането било
свързано само и единствено с това - да закупи авточасти, които той поръчал, а
поръчката била само за два комплекта накладки, които той собственикът закупил и
изпратил на адреса на племенника на ищеца в гр. К..
Нещо повече, в проведения разговор относно
частите, по никакъв начин М. не бил уведомен от него, че на Д. му е била
наложена и съответно заплатена глоба. Нито за момент до подаване на жалбата от
негова страна пред Районна прокуратура – К., и съответно призоваването му от
органите на реда, някъде към средата на м. януари, Д. не споменавал и факта,
който твърдял в насрещната си искова молба, че оставил ремаркето на обществен
паркинг, някъде в А., нито че се прибира със самолет в Б.. Ответникът по
насрещния иск изобщо не желаел да навлиза в търсене на истината защо му е било
на ищеца да се върне със самолет, а не с МПС, което водело ремаркето. Подлага
на съмнение това твърдение и по причина на обаждане, което получил от хора,
които познавали ремаркето му, ползвали го многократно и които твърдели, че са
го виждали в гр. К. през тази година, и то използвано с МПС, собственост на Д..
В крайна сметка, не знаел къде точно било в
създалата се ситуация било неговото „противоправно
поведение“, което се твърдяло и от исковата молба не ставало ясно. Ответникът твърдял,
че е взел негова собствена движима вещ, твърдял, че лицето, предало му вещта,
му е съобщило за неизправност, констатирана няколко дни преди това извън Б.,
след извършване на превоза си на връщане бил спрян в същата държава, в която и
предходния водач, вследствие на тази извършена проверка на него му било
съставено наказателно постановление, с което била ангажирана отговорността му
като собственик на ремаркето и не на последно място - от месец декември 2018г.
до момента бил лишен от правото си на собственик да го ползва по
предназначение, вследствие на което не някой друг, а той търпял имуществени
вреди. Както подчертал и в основната искова молба, най-вероятно австрийският
законодател правел разлика в действащото им законодателство между водач и
собственик, тъй като разполагайки с данни за личността му, индивидуализирал
наказанието и му бил наложил само и единствено санкцията от 660 евро, без да го
е ангажирал с друга такава.
В този смисъл, за да се търси отговорност
за вреда, регламентирана в общата норма на чл. 45 от ЗЗД било необходимо
деянието, извършено от него, да е причинило вредоносния резултат, т.е. - само
при наличие на причинна връзка между деяние и вреда се търсила гражданска
отговорност, като настъпилата вреда, трябва да била пряка последица от
непозволеното деяние, а не резултат от случайни и несвързани с деянието
обстоятелства.
Ето защо и поради наличието на един от
основните принципи в правото, че никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение, моли съда да отхвърли иска с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, като неоснователен.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, че страните в процеса се
познават и са имали бизнес отношения във връзка с наемането на пътно превозно
средство (нататък – ППС) - ремарке за лек автомобил с peг.
№ ОВ **** ЕА, „М.-К.Т.“, с номер на шаси ************.
Не се спори и се установява от представения препис регистрационен талон № ********–
част І (първа) и удостоверение за застрахователна стойност, че Х.М.М. е собственик на процесното
ремарке.
Не се спори, че в края на 2018 г. М. е
предоставил вещта на И.К. *** (разпитан като свидетел по делото) за ползване
срещу договорено между страните възнаграждение. Не се спори, че при
осъществяване на транспорт в чужбина, в А. свидетелят е бил спрян за проверка,
при която австрийските власти са констатирали технически неизправности по
спирачната система на ППС. Не се спори, че Р.Д. е взел ремаркето от св. К. за
да осъществи с него транспорт в чужбина и това е станало със съгласието на
ищеца, дадено по телефона.
Установява се от представените писмени доказателства
в превод от немски език, че при проверка за техническото състояние на ремаркето
в Република А., извършена на 20.12.2018 г. от компетентните органи, е била
установена техническа неизправност в спирачната система на ремаркето, при която
свидетелството за регистрация на ППС е било отнето, съгласно представеното
уведомление на л. 30, на водачът на ремаркето Р.Д. е била наложена глоба в
размер на 1330 евро, платена с кредитна карта на 21.12.2018 г., видно от
представеното извлечение. Във връзка със същата проверка срещу ищеца, като
собственик на ППС е било наложено административно наказание – глоба в общ
размер на 660 евро с наказателно постановление от 20.12.2018 г.
От представената преписка на РП К. №
54/2019 г. се установява че ищецът е подал жалба до РП К., при която на
страните в процеса са снети обяснения, които съответстват на заявеното от тях в
исковата молба и отговора на исковата молба.
Във връзка с твърденията на страните съдът
е изслушал свидетели.
В показанията си св. К. сочи, че познава
страните – от Х.М. вземал ремарке под наем, а с Р.Д. заедно пътували до А. за
превоз на товари. За последен път с М. се срещнали в началото на месец декември
2018 г., когато свидетелят го посетил в град Т.и взел процесното
ремарке. Няколко дни по-късно, на връщане, в А. свидетелят бил спрян за
проверка от австрийската полиция и при нея констатирали неизправност в
спирачната система на ремаркето. На свидетеля била наложена глоба в размер на
200 евро, от която сума 100 евро била за водача и 100 евро – за собственика на
ремаркето. Свидетелят платил глобата и отстранил лично проблема със спирачките
на ППС. Отстраняването на проблема се изразявало в натягане на жилата на
спирачката и качването им на валяците. В А. на място имало техник и канал,
проверили ремаркето и го пуснали да се движи по пътищата. Прибрал се в град К.
заедно с докарал ремаркето и се обадил на ищеца. ППС било паркирано в двора на
фирмата, в която свидетелят работел. В Б. ППС не е било закарано в сервиз за
проверка на техническата му изправност. Ответникът Д. пожелал да вземе
ремаркето от град К., без същото да бъде връщано обратно в Т.. Страните разговаряли
по телефона, но не знаел какво са се уговорили и кой как е реагирал. И двамата
разбрали за техническия проблем от К.. Впоследствие свидетелят разбрал, че
ответникът е бил спрян отново в А., че е бил глобен и ремаркето останало на
неустановен паркинг там – това научил от ответника. Свидетелят не знаел дали
докато страните са разговаряли по телефона, дали ищецът е уведомявал ответника
за техническата изправност на ремаркето, но чул че двамата се уговорили
ответникът да мине през Т.преди да продължи за чужбина.
В показанията си св. И.С.– племенник на
ответника сочи, че ответникът взел ремаркето на ищеца от Т., защото собственото
му било технически неизправно. Всеки път когато вземали ремарке, двамата се
интересували от техническото му състояние, защото за властите в Европа било
много важно по пътя да се движат технически изправи ППС. От ответника научил,
че ищецът го уверил, че ремаркето е технически изправно преди да тръгне за
чужбина. Имало и други случаи, в които ищецът твърдял, че ремаркето е
технически изправно, а то не било. По време на курса спрели ответника в А. и
намерили технически проблеми по ремаркето. Свидетелят отишъл до А., защото
трябвало да занесе части за ремонта, които взел от ищеца. Свидетелят казал на
ищеца, че не е сигурен дали ще успее да ремонтира ППС и помолил ищецът да
изпрати майстора, който поддържал ремаркетата му. Ищецът отказал. Свидетелят
отишъл в А. и ремонтирал ППС, но го оставили на общински паркинг в близост до В.,
защото не били сигурни и не тръгнали с него. Оттогава с това ремарке не си
идвали в Б.. Ответникът платил доста голяма глоба заради неизправното ремарке.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че пазарната стойност на процесното
ремарке е в размер на 6 720 лева.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска с
правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД:
Не се спори,
че ищецът по първоначалния иск е собственик на процесното
ремарке и страните през месец декември
2018 г. са сключили неформален договор за наем (пореден), като ищецът е
предоставил на ответника срещу заплащане собствената си движима вещ за временно
възмездно ползване – осъществяване на транспорт в чужбина. Валидното сключване
на договора, породил обвързващо правно действие за страните относно
изпълнението на поетите задължения, неговото влизане в сила, предаването
държането върху наетото рамерке, както и неговото
ползване не се оспорват от ответника. Същият сочи, че това е била обичайна
практика между страните. Не се оспорва и правото на собственост на ищеца. В
изпълнение на поетите задължения, ищецът е предоставил на ответника за
временно, възмездно ползване процесното ремарке срещу
задължението за плащане на определен месечен наем и за определен срок – до
завършване на курса в чужбина. Фактите по предаване на вещта не са спорни в
процеса – опосредено (от държането на свидетеля К.)
ищецът е разрешил на ответника да вземе вещта (с оглед характера й – ППС) от
предходен наемател, тъй като вещта се е намирала на територията на град К., домуването на ППС е в град Т.по адрес на ищеца. Не се спори, че преди завръщането си на
Територията на република Б., ответникът е изоставил вещта на неустановен в
процеса паркинг в А. поради възникнала транспортна авария. Ответникът не уточни
и не посочи точното местонахождение на ремаркето, като единствено сочи, че е
наясно с местонахождението му, но не го посочва конкретно.
Не се спори,
че след изтичане на срока на договора, т.е. след завръщането му от чужбина,
ответникът е продължил да държи вещта, тъй като същият не само, че не я е
върнал на ищеца, но и не е съобщил местонахождението й. това ответникът не стори
в хода на целия съдебен процес. При това положение и след отправените покани за
връщане от страна на ищеца, съдът намира, че е настъпило прекратяването на
договора съобразно изискванията на чл. 238, ал.1 от ЗЗД – наемодателят е
прекратил едностранно и без предизвестие договора, предвид факта, че ответникът
не ползва вещта по предназначение и не съобщава местонахождението й. Установено
е в процеса, че ответникът е държал вещта, като я е взел от св. К., ползва я е
по предназначение - за транспорт на товари в чужбина и че след извършена му
проверка от полицейските власти в Република А., на 20.12.2018 г. е било
преустановено движението на ремаркето по пътищата в тази страна до извършване
на ремонт на спирачната му система. От
този момент нататък по делото не са събрани каквито и да било доказателства за
местонахождението на вещта, т.е. не е доказано към предявяване на иска и към
даване ход на устните състезания дали ответникът държи тази вещ и че тя
съществува.
След
получаване на показана за връщане – устна, която ответникът признава да е
получил, наемателят вече няма основание да ползва вещта, поради което, съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, е длъжен да я върне на наемодателя. Същият признава, че
местонахождението на вещта му е известно, т.е. продължава да я държи. Съгласно
чл.233 от ЗЗД задължение на ответника, в качеството му на наемател е след
прекратяване на наемното правоотношение да върне на наемодателя вещта. В негова
тежест е да установи факта на изпълнение на това свое задължение. Доказателства
вещта да е върната на ищеца не са ангажирани, поради което искът следва да се
уважи изцяло.
ОТНОСНО иска с
правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно член
45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да се уважи иска е необходимо да е налице деяние (действие или
бездействие), същото да е противоправно, от него да
са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между
деянието и вредата. Нормата въвежда и оборима
презумпция за виновност съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
Действията на
ответника по насрещния иск по предоставянето на ремаркето на ищеца не са спорни
в процеса, и по този въпрос не е налице никаква противоправност.
Отдаването под наем на вещ, освен че не е забранена от закона дейност, е и
правно регламентирана такава.
Настъпилата
повреда в спирачната система не може да се вмени във вина на ответника –
собственик на вещта. на първо място, установено е в процеса, че ищецът по този
иск сам е пожелал да вземе вещта от св. К., т.е. собственикът е бил лишен от
възможността да я прегледа и да я предаде лично, т.е. ищецът по насрещния иск е
приел риска за се възползва от вещта, без тя да бъде предоставена на
собственика след първата отстранена авария. Установено е и не се спори, че
аварията е констатирана при завръщането на Д.в Б., т.е. не е установено, че
същата е съществувала към момента на предаването на ремаркето. И за пълнота
следва да се отбележи, че отговорността на водача за изправност на ППС е лична
и се ангажира отделно от отговорността на собственика.
Поради
изложените обстоятелства, съдът намира, че насрещният иск следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан поради липса на деликт.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изходът от процеса и на основание
чл. 78 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца строените в
производството разноски в размер на 100 лева за заплатена държавна такса, 680
лева за адвокатско възнаграждение, 200 лева за възнаграждение на вещо лице и 20
лева за възнаграждение на свидетели.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД, Р.И.Д. с ЕГН ********** *** да предаде на Х.М.М. с ЕГН ********** *** следната движима вещ: ремарке за
лек автомобил с peг. № ОВ **** ЕА, „М.-К.Т.“, с номер
на шаси ************, която му е била предадена по
силата на договор за наем, сключен през месец декември 2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, предявен от Р.И.Д. с ЕГН ********** ***
за осъждането на Х.М.М. следвата
движима вещ: ремарке за лек автомобил с peг. № ОВ ****
ЕА, „М.-К.Т.“, с номер на шаси ************ да му
заплати сумата от 1330 (хиляда триста и тридесет) евро или левовата им
равностойност 2593,50 лева (две хиляди петстотин деветдесет и три лева и
петдесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени от ищеца
имуществени вреди в размер на заплатената глоба на австрийските власти поради
неизправност на ремаркето.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Р.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.М.М. с ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 1000
(хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.