Р Е Ш Е Н И Е № 23
гр.Оряхово, 09.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 10.03.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№492/2019г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното:
От „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон
България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766,
ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда 14, представлявано от Д.Д.–
зам.управител чрез юрисконсулт Ц.Х.С., с правно основание чл.415, ал.2
от ГПК, вр.чл.9 и чл.11, т.7 и т.11 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.33 от ЗПК,
вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД срещу А.В.А., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес *** за
приемане за установено по отношение на А.В.А., на вземането на ищцовото
дружество, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.06.2017г., издадена по ЧГД №38283/2017г. по описа на РС – София,
т.е., че ответникът дължи на ищеца по договор за потребителски заем №CREX -
12809606, сключен между ищцовото дружество и ответника, както следва:
-
сума
в размер на 496.80 лева / четиристотин деветдесет и шест лева и осемдесет
стотинки / - главница;
-
възнаградителна
лихва за периода от 20.03.2016г. до 20.02.2017г. в размер на 83.40 лева /
осемдесет и три лева и четиридесет стотинки /;
-
мораторна
лихва в размер на 45.03 лева / четиридесет и пет лева и три стотинки / за
периода от 20.04.2016г. до 11.03.2017г.;
-
законната
лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата;
-
направените
от кредитора разноски в заповедното производство, възлизащи на 25.00 лева /
двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и 50.00 лева / петдесет
лева и нула стотинки / - юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по настоящето исково производство;.
В подкрепа на иска са
представени писмени доказателства.
В исковата молба се
твърди, че на 19.02.2016г., ответникът А.В.А., сключил с ищцовото дружество
договор за потребителски заем №CREX - 12809606, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 496.80 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
Твърди се, че
кредитополучателят е усвоил представените от банката парични средства в размер
на 496.80 лева, като усвояването на сумата е удостоверил с полагането на
подписа си в поле „ Удостоверение на изпълнението „.
Отразено е, че
съгласно чл.1 от договора, за ответника е възникнало задължението да погаси
заема на 12 месечни вноски, всяка по 48.35 лева, представляващи изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно ГПР и ГЛП, посочени в
параметрите по договора.
Твърди се, че
ответникът към датата на подаване на исковата молба не е погасил нито една
месечна вноска, както и, че на основание чл.3 от договора, вземането на
ищцовото дружество е станало изискуемо в пълен размер.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника чрез назначения му особен представител – адв.Д.В. е
постъпил писмен такъв.Със същият изцяло се оспорва исковата претенция, както по
отношение на процесуалното основание, процесуалната легитимация, материалното
основание, така и по размер.Счита се, че с оглед представените с исковата молба
доказателства, искът не е доказан.
По делото е приложено
ЧГД №38283/2017г. по описа на РС – София.
В съдебно заседание
за ищцовото дружество не се явява представител.Ответницата се представлява от
назначения особен представител адв.Д.В. ***.
От особения
представител по делото е представена писмена защита.Със същата се иска съдът да
постанови решение, с което да приеме за доказано задължението на ответника само
по отношение на чистата сума по кредита – а именно за главница, без начислените
лихви.
По делото е назначена
и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.Според заключението на вещото лице
остатъкът от потребителския кредит, получен от ответницата е с общ размер от
625.20 лева, от които главница в размер на 469.80 лева, договорна лихва – 83.40
лева и законна лихва за забава в размер на 45.00 лева.
В съдебно заседание
вещото лице поддържа изготвеното заключение.Уточнява, че няма погасена нито
една вноска по погасителния план.Сочи, че на ответницата е била преведена
сумата от 459.00 лева по фактурата, както и, че застрахователната премия е от
36.80 лева, че същата не е включена в главницата и не влиза в погасителния
план.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.02.2016г.,
ответникът А.А. сключила с „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, договор за договор за кредит за покупка на стоки
или услуги №CREX - 12809606.
В договора били
уговорени следните параметри и условия:
- обща цена на стоките – 508.00 лева;
- първоначална вноска – 48.00 лева;
- размер на кредита – 496.80 лева;
- месечна погасителна вноска – 48.35
лева;
- брой погасителни вноски – 12 броя;
- обща стойност на плащанията / с
първоначалната погасителна вноска / - 628.20 лева;
- ГПР – 33,84 %;
- лихвен процент – 29,50 %;
Отразено е, че
финансираните стоки и услуги са както следва – за пералня – 459.00 лева и за
удължена гаранция ТП – 49.00 лева или общо 508.00 лева.В договора е предвидена
и услуга „ сигурност на плащанията „ с размер на застрахователната премия в
размер на 36.80 лева.
В договора се съдържа
погасителен план, от който е видно, че първата падежна дата е на 20.03.2016г.,
а последната на 20.02.2017г..В същия са посочени единствено размера на
вноската, който за всички вноски е в размер на 48.35 лева и размера на
оставащата главница.
По делото е
представен и сертификат №CREX - 12809606, в който е отразено, че същият
удостоверява, че застрахователите „ Кардиф Животозастраховане, Клон България “
и „ Кардиф Общо застраховане, Клон България “, със седалище и адрес на
управление гр.София, срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да
застраховат съгласно приложени Общи условия на застраховка „ Защита на
плащанията „ ответницата А.А..В чл.7 от приложените ОУ е предвидено, че
застрахователната премия ще се заплаща еднократно от застрахования при
отпускането на кредита.Както приложения сертификат, така и общите условия
съдържат подписа на застрахования и на представител на кредитора.
Тъй като по
предоставения стоков кредит не постъпили плащания, на 22.03.2017г. ищцовото
дружество - „ БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София депозирало в РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу ответницата.В РС – Оряхово по така депозираното
заявление било образувано ЧГД №142/2017г..С Определение на РС – Оряхово,
образуваното ЧГД било прекратено на основание чл.118, вр.чл.411, ал.1 от ГПК и
изпратено по подсъдност на РС – София.
Пред РС – София било образувано ЧГД
№38283/2017г..По същото на дата 26.06.2017г. била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено
ответницата да заплати на дружеството заявител както следва – сума в размер на
496.80 лева, дължима по договор за потребителски заем №CREX –
12809606/19.02.2016г., ведно със законната лихва за периода от 12.06.2017г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 83.40 лева за периода
от 20.03.2016г. до 20.02.2017г., мораторна лихва в размер на 45.03 лева за
периода от 20.04.2016г. до 11.03.2017г., както и 25.00 лева – държавна такса и
50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По ЧГД №38283/2017г. по описа на РС –
София на 14.09.2018г. било постановено Разпореждане, с което на основание
чл.415 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви установителен иск
относно вземането си срещу длъжника в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Представения по делото договор №CREX - 12809606, установяват възникналото заемно правоотношение
между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж „,
рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон България,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София и кредитополучателя – ответник.
От съдържанието на
договора се установява, че между страните е сключен договор за покупка на стоки
или услуги, по силата на който ответникът се е съгласил, предоставения му с
договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски
партньор, като извършването на плащането по посочения начин, съставлява
изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на
кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платено вземане на
горепосочените търговци от кредитополучателя, и създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски при годишен процент на разходите 33,84% и годишен
лихвен процент 29,50%, при 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
48.35 лева.
В ал.2 от договора е
предвидено, че месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита,
покриване на разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита, и
изплащане на надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, както и, че
лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора.
Следва да се отбележи, че процесният договор за кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от
императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Отпуснатият заем на
ответницата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга
по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответницата има качеството на потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е
договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими
разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в
ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и
т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-т.9 – договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съдът следи служебно
за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато те са свързА.с
противоречие на закона или на добрите нрави, и това противоречие произтича
пряко от твърденията и доказателствата по делото.
На първо място към
договора не са приложени и по делото не са представени общи условия към
договорите за потребителски кредит, подписА.от страните на всяка страница,
съгласно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК, а според разпоредбата на чл.22 ЗПК в
такъв случай договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК договора за заем следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвА.при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№1 към закона начин.В процесния договор е посочен годишен процент на разходите,
но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само лихвен
процент.Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере
действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна
такса по кредита, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11, т.10 от ЗПК, поради което процесният договор следва да се счете за недействителен на
това основание съгласно изричната разпоредба на чл.22 от ЗПК.
Също така
процесният договор за
кредит съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, но
в същия не е посочена
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми.Съгласно договора за
кредит за кредитополучателя възниква
задължението да заплати
на кредитора предоставената главница
и определен годишен фиксиран
лихвен процент.При това положение, за
да е изпълнено
изискването на закона,
в договора следва
да бъде посочено по
ясен и разбираем за потребителя начин
разпределението на съответната погасителна вноска
между различните дължими
суми, както и
последователността, в която
същите ще се
погасяват, което в случая
не е сторено, тъй
като подобна информация
в договора за кредит изобщо липсва, нито
потребителят би могъл да я извлече
от съдържанието му.Погасителният план би следвало да съдържа
разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях
съставлява главница и каква - възнаградителна лихва.Поради това съдържанието на
договора не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, то същият следва да се приеме
недействителен.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.22 от ЗПК, сключеният между страните договор
за потребителски кредит е недействителен и като такъв не може да ги обвърже,
нито да създаде задължения за ответника.Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и
ал.2 и чл.22 от ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях
законодателя не е предвидил, а за приложението им съдът следи служебно съгласно
ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата
на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита.
Установи се по
делото, че кредиторът е изпълнил задължението си по процесния договор за кредит
в срок и съобразно условията по договора само по отношение на сумата от 460.00
лева.Същата е формирана от сумата, включваща размера на стоката – 459.00 лева и
размера на предвидената сума за „ удължена гаранция ТП „ – 49.00 лева и то след
приспадане на първоначалната вноска в размер на 48.00 лева.
В случая обаче се
претендира главница в размер на 496.80 лева, т.е. 36.80 лева повече.В тази
връзка съдът не кредитира заявеното от вещото лице, че застрахователната премия
не е включена в погасителния план и не влиза в главницата.Видно от представения
договор, застрахователната премия е в същия размер, а именно 36.80 лева, поради
което съдът приема, че същата е част от претендираната главница, разделена е на
равен брой вноски, който съответства на броя на погасителните вноски и е част
от всяка месечна погасителна вноска.
Съдът намира, че в
случая ответницата не дължи горепосочената сума от 36.80 лева, посочена в
договора като застрахователна премия по застраховка „ Защита на плащанията „.
Съгласно чл.343, ал.1
от КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие
да заплати застрахователно обезщетение или сума.
В чл.344, ал.1 от КЗ
е предвидено, че застрахователният договор се сключва в писмена форма като
застрахователна полица или друг писмен акт.Общите условия по застраховката,
когато има такива, са неразделна част от договора.
В ал.3 е предвидено,
че застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения
застрахователен договор, по искане на застраховащия, както и когато това е
предвидено в закон.Когато застраховащият и застрахования са различни лица,
застрахователят издава застрахователен сертификат и по искане на застрахования
– само по отношение на неговия застрахован интерес.
В чл.367, ал.1 от КЗ
е предвидено, че цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на
премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако друго
е предвидено в закон или е уговорено в договора.
В чл.368, ал.1 от КЗ
е предвидено, че в случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната
премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор
На първо място не се
доказва такава застраховка да е била сключена.Представеният по делото писмен
документ, озаглавен „ Сертификат „, не представлява договор за застраховка.По
делото не е представен такъв договор, а писмената форма при застрахователните
договори е форма за действителност на договора.
От съдържанието на
този „ сертификат „ единствено се установява, че застраховател се е съгласил да
застрахова кредитополучателите по застраховка „ Защита на плащанията „, но не
и, че в действителност това се е случило в предвидената от закона форма.Този
сертификат не представлява застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан
като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй
като не е подписан от представител на посочените застрахователи.Дори самият
сертификат се издава от застрахователя, което в случая не е така, има
удостоверителен характер за сключването на застрахователния договор, но не
замества самия договор.
На следващо място не
се доказа и обстоятелството ищцовото дружество да е заплатило тази премия на
застрахователя.Също така в представените общи условия за застраховка „ Защита
на плащанията „ е предвидено, че премията се заплаща еднократно от
застрахования при отпускането на кредита, т.е. липса уговорка за разсрочено
плащане на същата.
С оглед
гореизложеното ответницата не дължи плащане по застрахователен договор към
застраховател.Такова плащане към застраховател по процесния договор не се
установи и от страна на ищцовото дружество, поради което ответницата и по
отношение на него няма такова задължение.
Също така е предявен
иск за заплащане на сума в размер на 45.03 лева / четиридесет и пет лева и три
стотинки / за периода от 20.04.2016г. до 11.03.2017г., представляваща мораторна
лихва.Тук в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг от момента,
от който той е станал изискуем.
На първо място следва да се посочи, че липсват доказателства за предсрочната
изискуемост на вземанията, предмет на настоящото производство.
Фактическият състав, пораждащ възможността
кредитора да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен
в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки - обективен
факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора и упражнено
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление,
достигнало до длъжника.
В настоящия случай, ищцовото дружество се
позовава на настъпила автоматична предсрочна изискуемост, на основание клаузи
от договора.
Установителният иск по чл.422 от ГПК има за
предмет установяване само на притезанието, за което е издадено вече
изпълнително основание, като ако относимите към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание.
По делото липсват каквито и да е доказателства,
установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочната изискуемост
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, като липсват и твърдения в тази насока, тъй като ищецът неправилно
счита, че е налице автоматично настъпване на предсрочната изискуемост.В случая,
крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 20.02.2017г., с което
кредитът е станал изискуем.Лихва за забава в плащането се дължи единствено по
отношение на изискуемо вземане, като не е основателно претендирането й по
отношения на вземания, чиято изискуемост не е настъпила.Процесният период,
който се претендира - от
20.04.2016г. до 11.03.2017г. обхваща в по – голямата си част период, преди
настъпване изискуемостта на кредита, като за този период, а именно от
20.04.2016г. до 20.02.2017г., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.Следователно искът следва да се уважи за периода от 21.02.2017г.
до 11.03.2017г. върху главницата от 460.00 лева, която след изчисленията с
електронен калкулатор се установи, че е в размер на 02.43 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №70618/2018г. по описа на РС
– София, а именно 25.00 лева / двадесет и пет лева / - държавна такса и 50.00
лева / петдесет лева юрисконсултско възнаграждение.Тук следва да се вземе
предвид, че от общо присъдената със заповедта за изпълнение сума в размер на 625.23
лева, е предявен и уважен установителен иск за сума в размер на 462.43 лева.При
това положение, съответно на предявената и уважена част от установителния иск, ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски в заповедното производство в размер,
съответен на уважената част от иска, а претенцията за горницата следва да бъде
отхвърлена.
В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 775.00 лева / седемстотин
седемдесет и пет лева /, както следва – 125.00 лева / сто двадесет и пет лева /
– държавна такса; 300.00 лева / триста лева / - внесен депозит за особен
представител и 100.00 лева / сто лева и осемдесет / - адвокатско възнаграждение
и 250.00 / двеста и петдесет лева / - депозит вещо лице.
При този изход
от спора и съобразно чл.78 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответно на уважената част от иска, а именно в размер 629.00
лева / шестстотин двадесет и девет лева /, като до пълния предявен размер от 850.00
лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
А.В.А.,
че същата дължи на „ БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда
14, представлявано от Д.Д.– зам.управител чрез юрисконсулт Ц.Х.С., сума
в размер на 460.00 лева / четиристотин
и шестдесет лева / - представляваща главница по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги №CREX – 12809606/19.02.2016г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.06.2017г.,
издадена по ЧГД №38283/2017г. по описа на РС – София, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 02.43 лева / два лева и четиридесет и
три стотинки /, представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2017г. до
11.03.2017г..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон
България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766,
ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда 14, представлявано от Д.Д.–
зам.управител чрез юрисконсулт Ц.Х.С. срещу Ани В.А., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес ***, В
ЧАСТТА, в която се иска да се приеме за установено по отношение на Ани В.А., че
същата дължи „ БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, както следва:
-
сумата от 36.80 лева / тридесет и
шест лева и осемдесет стотинки /, представляваща претендирана главница за
горницата над 460.00 лева / четиристотин и шестдесет лева / до пълния
претендиран размер от 496.80 лева / четиристотин деветдесет и шест лева и
осемдесет стотинки /;
- възнаградителна
лихва за периода от 20.03.2016г. до 20.02.2017г. в размер на 83.40 лева /
осемдесет и три лева и четиридесет стотинки /;
- сумата от 42.60 лева / четиридесет и два лева и шестдесет
стотинки /, представляваща претендирана мораторна лихва за периода от
20.04.2016г. до 20.02.2017г.;
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Ани В.А., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес *** да заплати на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон
България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766,
ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда 14, представлявано от Д.Д.–
зам.управител, направените деловодни разноски в общ размер на 629.00 лева / шестстотин
двадесет и девет лева /.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: