№ 217
гр. Варна, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000067 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на К. Х. И. от
с.Ясеновец, област Разград срещу решение № 199 от 04.12.2023г. по гр.дело №
73/23г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която е отхвърлен
предявения от нея срещу „ЗД Бул Инс“ АД със седалище гр.София иск за
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило ПТП на
19.04.2022г. за разликата над 170 000лв. до 250 000лв.
Във въззивната жалба се твърди че решението в обжалваната му част е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Оспорва размера на определеното от съда обезщетение. Твърди че
същият е занижен с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна
практика. Сочи че първоинстанционният съд е вложил различно от
съдържащото се в практиката по чл.52 от ЗЗД разбиране за справедливост при
определяне на действително претърпените морални вреди. Сочи че според
задължителната практика следва да бъде определен от съда онзи паричен
еквивалент на всички понесени от увреденото лице болки, страдания и
неудобства, които намират отражение върху психиката и, и които и създават и
1
социален дискомфорт за определен период от време, и които ов своята цялост
представляват конкретните неимуществени вреди. Твърди че съдът не се е
позовал на критериите, очертани в ППВС № 4/68г. и не е изследвал
задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото
факти, имащи значение за справедливия размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
Излага, че съдът не е отчел, че болките и страданията, които е
претърпяла са били значително силни що се касае до това, че са налице
няколко средни телесни повреди, засягащи снагата, довели до невъзможност
за самообслужване в продължение на няколко месеца след инцидента. Твърди
че макар и да са посочени от съда, са останали недооценени наличните
множество белези по тялото на ищцата, особено в зоната на главата. Твърди че
не е обсъдено в достатъчна степен че следствие на сериозната ЧМТ ищцата е
получила постравматична церебрастения, поради което обичайните физически
натоварвания са станали невъзможни, и понастоящем извършва същите с
редуване на почивка. Позовава се на заключенията на приетите експертизи, че
не се очаква възстановяване на възможностите за продължителни статични и
динамични натоварвания, както и справяне с дейности, свързани с дейности с
психо-емоционално натоварване, което означава, че тя не би могла да се върне
към нормалния си начин на живот и професия, както и да се грижи
пълноценно за трите си деца. Твърди че здравословното и и психическо
състояние е сериозно увредено, налице е посттравматичен мозъчен синдром,
като прогнозата за подобряване на състоянието и е песимистична поради
сериозното увреждане на мозъка. Излага че при нея е налице тежка мозъчна
увреда, засегнати са определени мозъчни центрове, които са засегнали т.н.
психомоторика, която включва т.нар. психически регулируема моторика, т.е.
движенията на тялото, стойката, позата, мимиката, жестикулацията. Твърди че
съдът, макар и да е изброил усложненията, не ги е обсъдил задълбочено в
своята съвкупност и поотделно, а оттам липсва и правилна оценка на
здравословното и психическото и състояние
На следващо място твърди че липсва анализ и задълбочена преценка на
показанията на свидетелите, които са полагали грижи на нея след инцидента и
имат преки впечатления относно нейното здравословно и психическо
състояние времето на лечение и възстановяване и необходимостта от чужда
2
помощ в ежедневието.
Твърди че при определяне на справедливия размер на обезщетението
следва де се вземе предвид и търпените предвидими и установени по реда на
ГПК бъдещи болки и страдания. Твърди че съдът на първо място не е отчел в
достатъчна степен претърпените от ищцата болки и страдания, като изминал
период и като настоящия такива, но и изобщо не е отчел бъдещите, сигурно
установено вреди, като наличие на белези по главата с постоянен траен
характер, видими с просто око, а така също и настъпилите усложнения от
постравматичния органичен мозъчен синдром.
Сочи че съдът при определяне на размера на обезщетение не се е
съобразил и отчел съответните нива на застрахователно покритие като
ориентир за конкретните икономически условия в страната, както и
нарастващата инфлация в страната. Твърди че определеното от съда
обезщетение противоречи на съдебната практика за присъдени обезщетения за
неимуществени вреди.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от нея отхвърлителна част и да уважи предявеният от нея иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 250 000лв., ведно със
законна лихва, считано от 27.07.2022г. В депозирана за съдебно заседание
писмена молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда
да я уважи.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата ЗД „Бул
Инс“ АД със седалище гр.София е депозиран писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваната му част, претендира направените по
делото разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от
процесуален представител, моли съда да потвърди решението в обжалваната
му част.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от К. Х. И. срещу
ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400
000лв. в резултат на пътно-транспортно произшествие на 19.04.2022г.,
3
причинено виновно от Тезджан Себайдинов Р при управление на автомобил
„Пежо“ модел „Експерт“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, при сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна
лихва. Решението в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено
да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата
170 000лв., и в частта му, с която искът на И. за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 250 000лв. до 400 000лв.
не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното
решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд
намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 19.04.2022г., механизма на произшествието и
вината на водача Р. Не е спорно, че между застрахователното дружество и
собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното
произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-
транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя
за причинени от Р вреди при управлението на автомобила.
Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
Не са спорни установените от първата инстанция травматични
увреждания, получени от И. при пътно-транспортното произшествие. От
приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинска
експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено, въззивният съд приема че И. като пътник в автомобила, в
резултат на ПТП е получила следните травми: травматичен шок, травматична
кома, остра дихателна недостатъчност следствие на тежката черепно-мозъчна
травма, травма на главата – вътремозъчен хематом в дясно слепоочно, мозъчен
оток, травматичен, под меки мозъчни обвивки кръвоизлив слепоочно отдясно,
разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата – теменно-тилна област,
хематом на дясна орбита, охлузни рани по лицето; травма на гръбначния
стълб – счупване на 4-ти и 5-ти шиен прешлен, счупване на 4-ти гръден
прешлен; травма на гръдния кош – минимална течна колекция в плевралните
пространства. При последващо лечение са установени: недислоцирана
4
фрактура на десния напречен израстък на 6-ти шиен прешлен и в областта на
междупрешленна става в задна част на прешлена, фрактура на гръдна кост,
частично разкъсване на предна надлежна връзка на височина на тялото на
шийните прешлени 5/6, постконтузионен мозъчен дефект. Към края та
м.октомври 2022г. са налице данни за когнитивен психосиндром, нарушение
на вниманието и концентрацията, нарушение на запаметяването и
изпълнителните функции – забравяне, силно нарушена дългосрочна памет,
депресивно-дистанцирано поведение, тревожност, главоболие, сънливост,
лесна умора, потиснато настроение, невъзможност на изпълнение на по-
сложни процеси извън ежедневните задачи на основно ниво. Тежката съчетана
травма е изисквала интензивно лечение и наблюдение, седиране, изкуствена
белодробна вентилация, катетаризация на пикочен мехур, мониториране на
жизнените показатели, широкоспектърно консервативно лечение. В болницата
в Разград на И. не са извършвани оперативни интервенции, била е
обезболявана и медикаментозно седирана. При дехоспитализаията е назначена
медикаментозна терапия за противотромботична профилактика и
обезболяващи, както и е наложена шийна яка за стабилизиране на фрактурите
за шест седмици. Посочено е от експертите, че счупванията на 4-ти, 5-ти и 6-
ти шиен и на 4-ти гръден прешлен и на гръдната кост, заедно и поотделно
трайно затрудняват движението на врата и снагата за повече от един месец.
След изписването и от болницата в Разград е транспортирана и лекувана в
Германия – в Клиника по спешна хирургия, рехабилитационна терапия и през
м.октомври и приета в клиника по неврология.
От приложен по делото ЯМР от 01.03.2024гг. от приетата от настоящата
инстанция съдебно-медицинска експертиза се установява, че травматична
компресионна фрактура на тялото на Тн4 с давност, както и кифотична
дефорамация на гръбначния стълб на същото ниво повече от 5 градуса.
Извършения от експерта преглед на 21.05.2024г. е установил, че въззивницата
е контактна и адекватна, придвижва се самостоятелно, стабилна
хемодинамично. Оплаква се от силни болки в гърба, особено, когато е седнала,
периодично главоболие със световъртеж, лесна уморяемост, повишена
раздразнителност и чувство за безпереспективност, лесно забравяла. Според
експерта – специалист неврохирург, фрактурите на задния опорен комплекс
на шийните прешлени С5 и С6 са заздравели и са без клинично значение.
Усложненията в здравословното състояние на И. се изразяват в прогресираща
5
болка в областта на гръдния отдел на гръбначния стълб на ниво Тн4, където в
резултат на преживяното ПТП е получила нестабилна компресионна фрактура
на тялото на същия прешлен, придружена от фрактура на гръдната кост, което
е типично за този вид високи гръбначно-мозъчни гръдни фрактури. Посочено
е от експерта, че фрактурата на Тн4 на И. е абсолютно показана за оперативно
лечение, изразяващо се в коригиране на получена кифоза и педикулапна
фиксация на сегмента. Ако не се извърши стабилизиращата оперативна
интервенция на торакалния гръбнак въззивницата е обречена на постоянни и
постепенно болки и засилване на съществуващата кифоза до степен на
деформиране на цялостната конфигурация на гръдния кош и изправената
стойка на ищцата. Посочено е също така, че при значителна деформация може
да се стигне и до стеноза на гръбначно-мозъчния канал на същото ниво и
компресия на гръбначния мозък, която води след себе си миелопатия и тежък
неврологичен дефицит за долните крайници и тазов—резервоарни смущения.
Установено е също така, че в резултат на получената мозъчна контузия И. е
получила типичен постравматичен церебрастенен синдром, изразяващ в
периодично главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, раздразнителност,
често забравяне.
От приетото като доказателство по делото от първата инстанция
експертно заключение на съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от
съда изцяло, въззивният съд приема, че вследствие на настъпилото на
19.04.2022г. ПТП и получената при него тежка черепно-мозъчна травма у И. е
налице Посттравматичен органичен мозъчен синдром. При нея се наблюдава
повишена физическа и психична уморяемост, раздразнителност, бърза
изтощаемост, свръхчувствителност към различни външни дразнители.
Интелектуално-мнестичните възможности са снижени, налице е емоционална
лабилност с неустойчивост на афекта, дистимни колебания, вялост, понижена
действена активност, стеснение на интересите. Оплакванията и са
разнообразни и включват бърза уморяемост, лесно забравяне, пристъпи на
обща слабост, нарушения на съня, наблюдават се неврозоподобни състояния
със страхови и депресивни изживявания. Резултатите от психологическото
изследване отчитат умерени нарушения в когнитивните процеси, умерено
нарушение в устойчивостта и концентрацията на вниманието, както и умерени
нарушения в паметови процеси – краткосрочна памет, предимно с нарушения
6
на фиксационната и ретенционната памет, отчита се наличие на
интелектуално снижение по органичен тип, налице е затруднено и ограничено
социално функциониране, мисловният процес протича мудно, с
недостатъчност на анализа и синтеза, с повърхностност на разсъжденията и
умозаключенията, наблюдава се негативна промяна и на изпълнителните
функции като планиране, решаване на проблеми, неспособност за изпълнение
на няколко задачи едновременно. Прегледът на И. не е установил белези на
психично заболяване в тесния смисъл на думата т.е. психоза. Посочено е от
експертите, че протичането на оздравителния процес е бавно и
функционирането и се подобрява постепенно, но е по-вероятно да остане
известна степен на инвалидизация.
В съдебно заседание на 31.05.2023г. по реда на чл.177 ал.2 от ГПК са
изслушани обясненията на Т. Г., баща и законен представител на двамата
малолетните ищци. Макар и в протокола да е отразено, че същите да са дадени
по реда на чл.177 ал.2 от ГПК, по отношение на субективно кумулативно
съединения иск в първоинстанционното производство на К. И., същите следва
да бъдат ценени като свидетелски показания по реда на чл.172 от ГПК. Т. Г. е
мъжът, с когото въззивемата И. живее на семейни начала в Германия, баща на
децата и. Съдът кредитира изцяло показанията на Г., тъй като същите
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и съдебно
медицински експертизи, същите са убедителни и непротиворечиви. От
показанията на Г., въззивният съд приема за установено че след
произшествието и причинените и травми животът на И. е променен коренно.
Преди са били щастливо семейство, като К. се е грижила за всичко в дома,
гледала е децата си, работела е. Сега не може да се справя с домакинството, не
успява да се грижи за децата, не може да се грижи и за новороденото бебе, има
проблеми с паметта, постоянни болки в главата и кръста, повечето време
лежи, не работи, трудно се справя и има нужда от помощ и ежедневните
дейности. Продължават прегледите и посещения при лекари.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
7
доказателства, въззивният съд определя сумата 250 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от И. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и дискомфорт, които е преживяла в резултат на
претърпяното на 19.04.2022г. произшествие и продължава да търпи и ще
търпи с оглед дадената от експерта – неврохирург прогноза. Към момента на
ПТП ищцата е бил на 29 години. За да определи този размер съдът изхожда от
полученото увреждане – тежка съчетана травма - тежка черепно-мозъчна
травма, травма на гръбначния стълб – счупване на 4-ти, 5–ти, 6-ти шиен
прешлен, счупване на 4-ти гръден прешлен; травма на гръдния кош,
постконтузионен мозъчен дефект, посттравматичен органичен мозъчен
синдром. И към момента състоянието не е възстановено, а напротив налице са
усложненията в здравословното и състояние, които се изразяват в
прогресираща болка в областта на гръдния отдел на гръбначния стълб на ниво
Тн4, където в резултат на преживяното ПТП е получила нестабилна
компресионна фрактура на тялото на същия прешлен, придружена от
фрактура на гръдната кост, което е типично за този вид високи гръбначно-
мозъчни гръдни фрактури. От експерта е дадено заключение за необходимост
от оперативно лечение, като ако не се извърши стабилизиращата оперативна
интервенция на торакалния гръбнак въззивницата е обречена на постоянни и
постепенно болки и засилване на съществуващата кифоза до степен на
деформиране на цялостната конфигурация на гръдния кош и изправената
стойка на ищцата. Недобра е и переспективата за полученият в резултат на
получената мозъчна контузия типичен постравматичен церебрастенен
синдром, изразяващ в периодично главоболие, световъртеж, лесна
уморяемост, раздразнителност, често забравяне. За да определи този по-висок
размер съставът на въззивния съд включва и бъдещите вреди, които
въззивницата ще търпи, отчитайки събраните от настоящата инстанция
доказателства за очакваните прогнози за развитие на заболяването,
включващи и евентуална стабилизиращата оперативна интервенция на
торакалния гръбнак за напред с оглед подобряване на състоянието и. Съгласно
постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането към
датата на деликта, ориентир за която са както официално оповестените
статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и
8
нормативно установените нива на застрахователно покритие за
неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“, макар
последните да се явяват само помощен критерий.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от И.
неимуществени вреди предявеният иск е доказан и основателен до размера на
сумата 250 000лв. Поради което и решението в обжалваната му част следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за разликата
над 170 000лв. до 250 000лв. да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на уведомяване на застрахователя.
По претенциите за разноски:
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и увеличения размер
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съставът на въззивния
съд намира че следва да бъдат преизчислени присъдените в полза на страните
разноски за първа инстанция. Съобразно изхода на спора в полза на
процесуалния представител на И. дължимото адвокатско възнаграждение за
първа инстанция е в размер на сумата 15 487.50лв. с ДДС, поради което и с
настоящето решение следва да бъде присъдена още сумата 4 956лв.
Дължимото за първа инстанция адвокатско възнаграждение на застрахователя,
което следва да бъде възложено на насрещната страна е в размер на сумата
9 315лв. Поради което и за разликата над тази сума до присъдените 13 568лв.
решението следва да бъде отменено.
За въззивна инстанция по реда на чл.38 от ЗА в полза на процесуалния
представител на И. следва да бъде присъдена сумата 4 230лв. с ДДС. При
определянето му съставът на въззивния съд съобрази даденото тълкуване в
решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от СРС и отчита че нормата на чл.38 ал.2
от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Съдът
определи размера съобразно вида на спора, интереса, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
9
делото.
С оглед увеличения размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди застрахователното дружество следва да бъде осъдено да
заплати дължимите по делото държавни такси за този размер, а именно сумата
3 200лв. за първа инстанция и сума 1 600лв. за въззивна инстанция.
Въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати и направените
разноски от бюджета на съда за въззивна инстанция в размер на сумата 800лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 199 от 04.12.2023г. по гр.дело № 73/23г. по
описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която е отхвърлен предявеният
от К. Х. И. от с.Ясеновец срещу ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София иск
за обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило ПТП на
19.04.2022г. за разликата над 170 000лв. до 250 000лв., както и в частта му, с
която К. Х. И. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за
адвокатско възнаграждение за разликата над 9 315лв. до 13 568лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, да заплати
на К. Х. И. от с.Ясеновец, обл.Разград, ЕГН **********, още сумата 80 000лв.
/осемдесет хиляди лева/, разлика над 170 000лв. до 250 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, причинени в резултат на ПТП от 19.04.2022г., причинено виновно
от водача на автомобил „Пежо“ модел „Експерт“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, да заплати
на заплати на адвокат Н. Н. Д. от АК – Шумен на основание чл.38 от ЗА
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на К. Х. И. още
сумата 4 956лв. /четири хиляди деветстотин петдесет и шест лева/ за първа
инстанция и сумата 4 230лв. /четири хиляди двеста и тридесет лева/,
10
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, да заплати
по сметка на Апелативен съд – Варна сумата 3 200лв. /три хиляди и двеста
лева/, представляваща дължима държавна такса за първа инстанция, сумата
1 600лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща дължима държавна такса
за въззивна инстанция и сумата 800лв. /осемстотин лева/, представляваща
направени разноски от бюджета на съда за въззивно производство..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11