Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Луковит, 13.09.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Луковитският
районен съд в публичното заседание на двадесет и шести юли две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕНОВ
при
секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 580/2016 г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Г. ф. С. против Г.Г.М., с която е
предявен иск по чл. 558, ал. 7 КЗ за заплащане на сумата от 2934,37 лв.,
претендирана като платено обезщетение за вреда от ПТП.
В исковата молба се твърди, че Г. ф.гр. С. е изплатил по щета №
111171/15.11.2011 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2934,37 лв.
за вреди върху лек автомобил Ленд Роувър с Д.К. № ОВ7003 АК, собственост на Х.Х.
***, настъпили при ПТП от 29.10.2011г. в гр. Луковит. В молбата се посочва, че
виновен за ПТП-то е ответникът Г.Г.М., който управлявал лек автомобил Опел
Калибра, с Д.К. № ОВ 9048 АК, собственост на М. П.. Твърди се, че при движение
по ул. „Възраждане”, поради несъобразена с пътните условия скорост, ответникът
изгубил контрол над управлението на автомобила, в следствие на което се
преобръща и удря правомерно паркираното МПС Ленд Роувър с Д.К. № ОВ7003 АК.
Посочва се, че в нарушение на чл. 249 КЗ (отм.) ответникът управлявал
автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и че
въпреки отправената покана да възстанови изплатеното от ищеца обезщетение,
ответникът не е погасил задължението си към фонда.
В писмения отговор на исковата молба, от ответника Г.Г.М.
са направени две възражения – правиозключващо и правонамаляващо.
Правоизключващото възражение се основава на оспорване фактическите твърдения в
исковата молба за механизма на настъпилото ПТП и излагане на твърдения за
движение на ответника по главен път, внезапна поява на друго МПС (Опел Корса),
отнело предимството на ответника, което довело до отклонение на управлявания от
ответника автомобил (Опел Калибра), удар в друг автомобил, последвало
преобръщане и спиране в неправилно паркиралия Ленд Роувър. Правонамаляващото
възражение се основава на оспорване размера на обезщетените вреди по лекия
автомобил Ленд Роувър и излагане на твърдения за съпричиняване от страна на
водача на лекия автомобил Ленд Роувър, поради неправилното му паркиране в
зоната на знак В 24.
В съдебно заседание ищецът Г.ф. С. се представлява от адв. К., който
поддържа иска, навежда съображения за неговата основателност, респ. за
неоснователност на направените от ответника възражения, моли за присъждане на сумата,
предмет на исковата претенция и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът Г.Г.М. взема участие в производството по делото лично и с адв. Р.
М., като в съдебно заседания последният поддържа наведените възражения, излага
доводи за тяхната основателност и моли за уважаването им, чрез отхвърляне на
предявения иск или уважаването му в редуциран размер, и за присъждане на
разноски. В представени по делото писмени бележки, пълномощникът на ответника
доразвива съображенията си за основателност на възраженията срещу иска.
Третото лице помагач Х.Л.Х. взема участие в производството по делото лично,
без да излага становище по същество относно предявения иск и възраженията срещу
него.
Съдът
след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, като и по отделно, приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно
в отношенията между страните е обстоятелството, че на 29.10.2011 г. в гр.
Луковит, по ул. „Възраждане“ ответникът Г.Г.М. е управлявал лек автомобил Опел
Калибра, с Д.К. № ОВ 9048 АК, собственост на М. П..
Не се
спори между страните, а и това се установява от приетия по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, от отговорите на Х.Л.Х., дадени на въпросите
по чл. 176 ГПК и показанията на част свидетелите, че при управлението му от
ответника Г.Г.М., лекият автомобил се преобърнал по таван и плъзгайки се по
посоката на движение, ударил в задната част спрелия на ул. „Възраждане“ лекия
автомобил Ленд Роувър с Д.К. № ОВ 7003 АК. От протокола за ПТП се установява,
че видимата щета по Ленд Роувър с Д.К. № ОВ 7003 АК се изразява в счупено задно
стъкло, деформирана задна пета врата, задна броня, заден ляв стоп комплект,
заден ляв калник и задна врата, а видимата щета по Опел Калибра е определена
като тотална. За пострадали лица в протокола за ПТП е посочен единствено
ответникът, който бил с охлузена глава и китка на дясна ръка.
По
повод възникналото ПТП на Г.Г.М. са съставени два акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) – единият за това, че управлява МПС без
валидна полица за платена гражданска отговорност (АУАН 1057/29.10.2011 г.) и за
това, че при движение с несъобразена скорост на прав и сух участък, губи
контрол над автомобила, преобръща се по таван и се блъсна в дясно в спрелия за
престой лек автомобил Ленд Роувър с Д.К. № ОВ 7003 АК, с което реализира ПТП с
материални щети (АУАН 1058/29.10.2011 г.). Въз основа актовете са издадени две
наказателни постановления (НП), с които на Г.Г.М. са наложени административни
наказания глоба – по чл. 315, ал. 1 КЗ в размер на 460 лв. (НП № 1057/2011) и
по чл. 179, ал. 2 ЗДвП в размер на 100 лв. (НП № 1058/2011). Видно от заверката
върху тях наказателните постановления са влезли в сила, а наложените с тях
глоби са платени, което се установява и от приложените към тях вносни бележки.
От
приетия по делото протокол за ПТП съдът приема за установено, че на посочената
в него дата и място е настъпило ПТП, участниците в същото ПТП и констатираните щети
по моторните превозни средства. В останалата част, отразяваща механизма на
настъпване на ПТП–то, документът не се ползва с обвързваща доказателствена
сила, тъй като отразява изводите на актосъставителя, което поначало не обвързва
съда, а и в конкретния случай протоколът не е подписан от ответника, за да се
приеме, че той е направил извънсъдебно признание на този механизъм. Напротив, с
писмения отговор от ответника са оспорени описаните в протокола за ПТП
обстоятелства и причини за възникване на конкретното ПТП – при движение с
несъобразена скорост на прав и сух участък, водачът (Г.Г.М.) губи контрол над автомобила,
преобръща се по таван и се блъска в дясно в спрелия за престой участник 2
(третото лице помагач Х.Л.Х.), с което реализира ПТП. С оглед направеното от
ответника оспорване констатациите на протокола за ПТП в тази му част, съдът
назначи съдебна автотехническа експертиза за проверка механизма на ПТП, приет
от служителите на пътна полиция, и за проверка твърдението на ответника за съприкосновение
от трето лице, довело до преобръщане на управлявания от него автомобил, и евентуално
наличие на други възможни фактори, водещи до такова преобръщане. От
заключението на приетата автотехническа експертиза, което съдът приема като пълно
и научно обосновано, се установява, че при конкретния прав и равен пътен
участък, при данните за нормални пътни условия и липсата на препятствия по
пътното платно (неравности, лед, овлажняване, разлети гориво-смазочни материали
и др.), обръщането по таван на лекия автомобил Опел Калибра, който е с нисък
център на тежестта, е невъзможно без съприкосновение с друго МПС. В тази връзка,
съдът приема за доказано твърдението на ответника за страничен удар от трети,
неустановен по делото автомобил, в резултат на който е налице следния механизъм
на ПТП: удар в предно ляво колело на лекия автомобил Опел Калибра създава
въртящ момент около надлъжната му ос по часовниковата стрелка, което води до
преобръщане на автомобила на таван; запазвайки кинетичната енергия от
първоначалното движение, Опел Калибра продължава да се плъзга постъпателно на
таван и достигайки с предната си част, удря задната част на спрелия в дясно лек
автомобил Ленд Роувър, от който удар настъпват щетите по двата автомобила,
констатирани в протокола за ПТП. Съобразявайки данните за нормални пътни
условия и липсата на препятствия по пътното платно, вещото лице посочва
странично съприкосновение от друг автомобил като необходимата причина за
преобръщане по таван на лекия автомобил Опел Калибра, управляван от ответника,
и изключва друга възможна. Експертът обяснява, че такова преобръщане може да
настъпи и без посочения страничен удар от лек автомобил, но при движение на
Опел Калибра със скорост над 70-80 км/ч и внезапно, рязко завиване на волана, което
би довело до преобръщане на автомобила. Тази хипотеза в изключена в конкретния
случай, защото при такова преобръщане траекторията на лекия автомобил Опел
Калибра би била различна, а заради високата скорост - щетите и по двата автомобила
и травматичните увреждания и на двамата водачи биха били по-многобройни и значителни.
От експертизата се установява, че лек автомобил Опел Калибра се движел по
главна улица, която е главен път с предимство пред всички останали улици в
района, излизащи и образуващи кръстовища с нея.
В
съответствие със заключението на експертизата относно причината за преобръщане
на управлявания от ответника лек автомобил са и показанията на част от свидетелите
(В. В., И. И. и В. П.) и отговорите на Х.Л.Х., дадени по реда на чл. 176 ГПК. Независимо
от наличието на извествно разминаване в някои от детайлите на ситуацията, от
изброените гласни доказателства се установява, че управляваният от ответника
автомобил Опел Калибра бил ударен странично от лек автомобил, излизащ от
странична, второстепенна улица, при което настъпило преобръщането, описано като
механизъм от експерта. Независимо, че съдържат само сведения за фактите,
възприети от мястото на ПТП, от показанията на свидетелите П.П. и Д.Т. (двамата
служители на пътна полиция, посетили ПТП-то) се установява, че още при
проверката ответникът е обяснявал за участие на друг автомобил, който го
засякъл. Липсата на такъв автомобил се обяснява с напускането му, за което
споменават свидетелите както В. В., И. И. и В. П., така и третото лице Х.Л.Х..
От заключението
на приетата автотехническа експертиза и документите, приети като писмени
доказателства, се установява, че от представител на ищеца и по заведена щета №
11-1171/15.11.2011 г. са извършени два огледа на лек автомобил Ленд Роувър – на
01.11.2011 г. и повторен след демонтаж на 07.11.2011 г. След огледите е
съставен опис на щетите със снимков материал, като в описа са отразени увредените
детайли, степента им на увреждане и начина на възстановяването им. От
заключението на експертизата се установява, че описаните щети отговарят на
действителните и че общият размер на обезщетяването им, включващ стойност на нови
части с корекционен коефициент, на труд и на материали, съответства на
изплатеното от Г. ф. обезщетение 2934,27 лв. Експертът обяснява, че
определянето на щетите на пострадалия лек автомобил Ленд Роувър е извършено по
т.нар. „експертна оценка“ – използвани са цени на нови части от каталог
„Шваке“, като са приложени коефициент на овехтяване съобразно възрастта на
автомобила и нормо времена , съобразени с Наредба № 24/2006 г.
Не
се спори между страните, а и това се установява от приетото преводно нареждане,
заверено от Банка П. Б. АД, че ищецът Г. ф.е изплатил на Х.Л.Х. сумата от
2934,27 лв., представляваща обезщетение по щета № 11-1171/15.11.2011 г. Видно
от покана за плащане изх. № ПДП GF-114-407/29.05.2013 г. Г. ф. е поканило Г.Г.М. да плати изплатената като обезщетение сума.
Поканата е получена лично от ответника на 30.05.2013 г., което се установява от
разписката на куриера.
От
Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд на база
подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, изготвена към дата 15.11.2011 г. се
установява, че за МПС рег. Опел Калибра, с Д.К. № ОВ 9048 АК, собственост на М.
Р. П., няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, тъй
като последната полица с номер 223100350608 е подадена като прекратена в ИЦ на
ГФ на 30.12.2010 г.
Останалите
писмени доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите са неотносими към
подлежащите на установяване факти по делото.
С
оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск от Г. ф.против Г.Г.М. с правна квалификация
чл. 558, ал. 7 КЗ е неоснователен.
Предпоставките на законовата суброгация по чл. 558,
ал. 7 КЗ са: осъществен състав на непозволено увреждане – виновно и
противоправно деяние, вреди и причинно следствена връзка с деянието (чл. 45 ЗЗД), липса на сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите и плащане на обезщетение на увреденото лице. Основателността на
иска предполага възникване гражданската отговорност на лицето, причинило
вредата, т.е. при установяване наличието на нейните фактически основания -
противоправно деяние, вреди и причинно следствена връзка на последните с
деянието. Тежестта на доказването им се носи от ищеца. Вината в нейната
най-лека форма – небрежност – се презюмра от закона (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради
което ответникът следва да проведе обратно доказване, за да се екскулпира.
Съдът приема, че от ответника е проведено такова
доказване, с оглед установяване на необходимата и единствено възможна причина за
обръщане на управлявания от него автомобил – страничен удар от друг, неустановен
по делото автомобил, който е довел до създаване на въртящ момент около
надлъжната му ос и преобръщане на таван. При това внезапно нарушено динамично
равновесие ответникът е бил в обективна невъзможност да контролира превозното
средство, каквото задължение поначало има всеки водач (чл. 20, ал. 1 ЗДвП). След
преобръщането му по таван, ответникът също не е бил в състояние да влияе върху контрола
и управлението на автомобила, защото последният продължил движението си,
продължавайки да се плъзга по таван. В този смисъл, ответникът е бил и в
обективна невъзможност да отклони траекторията му и да избегне
съприкосновението с автомобила на третото лице помагач. Ответникът не се е
поставил сам в състоянието на обективна невъзможност, защото не се установява той
да се е движил с превишена или несъобразена скорост. С оглед конкретния прав и
равен пътен участък, установените нормални пътни условия и липса на препятствия
по пътното платно, не би могло да се приеме, че са налице обстоятелства, при
които избраната от ответника скорост на движение може да се определи като несъобразена
с тях (чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП). Движението с превишена скорост е изключено заради
сравнително леките щети по увредения автомобил Ленд Роувър, липса на
травматични увреждания на неговия водач и малобройните и относително леки
такива по ответника. Към Г.Г.М. не може да се поставя и изискване да е
предвиждал страничната появата на другото МПС, защото управляваният от него се автомобил
се движел по улица, която е главен път с предимство пред всички останали улици
в района, излизащи и образуващи кръстовища с нея, и е допускал че движещите по
тях автомобили не биха навлезли на главния път преди да го пропуснат. Спрямо Г.Г.М.
не може да се поставя и изискване за съобразяване с поведението на водача на
неустановения по делото автомобил, тъй като появата на последния от
второстепенната улица е внезапна и в момент, при който автомобилът на ответника
преминава пред същото МПС, което го удря отстрани. В този смисъл ответникът е
бил и в обективна невъзможност да избегне сблъсъка. Иначе, ако този автомобил
се бе появил на главния път малко преди това, същият би бил препятствие на
пътното платно, с което ответникът, макар да се движи по главен път, трябва да се
съобрази и да предприеме всичко необходимо, за да избегне удара с него – да
намали скоростта или да спре (чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП) или да отклоняване
посоката на движение. В случая, обаче, такава ситуация не е била налице, поради
което към ответника не може да се поставя и изискване за предприемане на
спасителна маневра или за възникване на задължение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че презумцията за вина по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД е оборена, поради което ответникът следва да бъде освободен от
отговорността по чл. 45 ЗЗД.
Отговорността по чл. 45 ЗЗД е водеща предпоставка на
законовата суброгация по чл. 558, ал. 7 КЗ. При липса на някой от елементите на
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД или наличие на основание, изключващо отговорността
на деликвента, Г. ф. не би могъл да встъпи в правата на увреденото лице,
независимо от наличие на останалите предпоставки по чл. 558, ал. 7 КЗ - липса
на сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
и плащане на обезщетение на увреденото лице. С оглед оборване на презумпцията
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и изключване деликтната отговорност на ответника съдът приема,
че не е налице предпоставката за суброгация по чл. 558, ал. 7 КЗ и независимо
че е изплатил на увредения обезщетение за вредите от ПТП, Г. ф. няма основание
да встъпи в правата на увреденото лице и да претендира от ответника платената
сума.
Съдът не приема разбирането на ищеца, според които вината
на ответника се установява от влязлото в сила наказателно постановление, с което
за нарушение по чл. 20, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба по чл. 179, ал. 2 ЗДвП. Единствено влезлите в сила присъди и
решения, както и актовете на съда по глави двадесет и осма и двадесет и девета
НПК са задължителни за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, по
въпросите за наличие на деяние, за неговата противоправност и за вината на
дееца (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 3 НПК). Наказателното постановление не е сред
актовете, изброени в цитираните разпоредби, поради което то не се ползва с обвързващата
сила по същите въпроси, а предпоставките на деликтната отговорност, вкл. за
обстоятелствата, които я изключват, следва да се докажат пред гражданския съд с
доказателства и доказателствени средства, събрани в исковото производство.
По изложените съображения искът по чл. 558, ал. 7 КЗ
за заплащане на сумата от 2934,37 лв., предявен от Г. ф. С. против Г.Г.М. е
неоснователен и следва да се отхвърли. Поради основателност на правоизключващото
възражение на ответника и изключване деликтната му отговорност, съдът намира,
че няма основание и не следва да се произнася по следващото негово възражение, което
има правонамаляващ характер.
С оглед неоснователността на предявения иск, ищецът
следва да заплати на ответника сторените по делото разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК), които се претендират и са доказани в размер на сумата от 720 лв. (450 лв.
– адвокатско възнаграждение, 100 лв. – адвокатско възнаграждение за защита при
повече от две съдебни заседания и 170 лв. – депозит за експертиза).
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г. ф. С., ул. „Г. И.“ № *, ет* против Г.Г.М., с ЕГН **********, с
адрес *** иск по чл. 558, ал. 7 КЗ за сумата от 2934,37 лв. ведно със законната
лихва до окончателното й изплащане, претендирана като изплатено от Г. ф.
обезщетение по щета № 11-1171/15.11.2011 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. ф.С., ул. „Г. И.“ № *, ет* да заплати на Г.Г.М.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 720 лв., представляваща общ размер на
сторените от него разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на Х.Л.Х., с ЕГН **********, с адрес *** - трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: