Р Е Ш Е Н И Е
№260283/18.6.2021
г.
18.06.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на девети юни през 2021 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря С.М.
като разгледа докладваното от съдия Димчо
Димов
гражданско дело № 2550 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по
искова молба от от „Теленор България“ ЕАД против В.В. ***. С исковата молба се
твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 23.02.2018 г. сключен с
мобилния оператор „Теленор България“ ответникът В. И.Ч. е
абонат на ищцовото дружество за доставка на мобилни услуги с кл.№ ***и титуляр
на мобилен номер ***. Твърди се още, че
ответникът е сключил с оператора и
договор за лизинг към мобилния номер от същата дата 23.03.2018 г., по силата на
който на абоната е предоставен за ползване мобилно устройство Nokia 2 Black за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
3,39 лв. съгласно уговореният план по лизинговия договор. Твърди се още, че
потребителят е избрал абонаментен план „Тотал“ 30.99 за срок на действие 24 месеца до 23.02.2020 г. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати на „Теленор България“
дължимите месечни абонаментни такси в
размер на 62.04 лв., за което били издадени съответните фактури.
Неизпълнението на абоната - ответник да заплати на „Теленор България“
потребените и фактурирани услуги
ангажирало договорната отговорност на същия по т.11 от Договора, във вр.
с чл.75, във вр. с чл.19б от Общите условия на мобилния оператор и ищецът
прекратил едностранно индивидуалния
договор за ползваните абонаменти, като е издал и крайна фактура за дължимите от ответника суми.
Поради неизпълнението на абоната да заплати
в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания, операторът предсрочно прекратил по вина на абоната
индивидуалния му абонамент за ползване на мобилен номер и на основание Общите
условия дължимите плащания по договора
били обявени за предсрочно изискуеми. За предсрочното прекратяването са
били обявени за предсрочно изискуеми дължимите лизингови вноски от м.11.2018
г., за което била издадена съответната фактура. Въз основа на тези твърдения,
както и посоченото обстоятелство, пред
РС-Г. е било образувано ч.гр.д. № *** г. против длъжника.
Претендира се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към
него съществува вземане на ищеца
в размер на 62.04 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода 25.07.2018 г. до 24.09.2018 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното плащане на сумата, както и, че съществува вземането на ищеца към
ответника за сумата от 54.24 лв.,
представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 23.02.2018
г. за мобилно устройство Nokia 2 Black.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от особения представител на ответника, с който се поддържа, че
предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, като се излагат
подробни съображения в тази насока. Поддържа, че исковата молба не е достатъчно
ясна и не може да очертае право, за да може ответника да организира защита си ефективно,
поради което и само на това основание се поддържа иска да се отхвърли като
неоснователен. На следващо място се поддържа, че клаузите на чл.12, ал.2 от
Общите условия на процесния договор за
лизинг е неравноправна, като се излагат съображения в тази насока. Сочи се, че в текста на тази клауза не се
държи сметка за продължителност на срока
на договора за лизинг, нито за
размера на задълженията на ответника по него.Поддържа се, че тази клауза
противоречи на принципа на
равнопоставеност на страните по договорното правоотношение, от които
поизтича изискването на кредитора да уведоми длъжника за предсрочната
изискуемост и тъй като не е уговорена индивидуално, тя е нищожна на осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Претендира се от съда да отхвърли исковите претенции на ищеца като
неоснователни на изложените в отговора по чл.131 от ГПК съображения.
След преценка твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното
ч.гр.д. № *** год., на 29.05.2020 год. пред съда е било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото
производство – „Теленор България" ЕАД срещу
длъжника-ответник В.В.Ч., за сума в размер на 116,28 лева, от която 62,04 лева
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги и 54,24 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски.
Заповедният съд е уважил това искане като
е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била
връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание и в срока по чл.415,
ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на
претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в
настоящото производство ищецът е ангажирал писмени доказателства: зав. копие на
фактура № *** г. и зав. копие на товарителница
№ ***г. В заповедното производство по ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС прието
в настоящото производство са представени договор за мобилни услуги, договор за
мобилни услуги и договор за лизинг, както и декларация-съгласие.
Видно от същите на 23.02.2018 год. между
„Теленор България“ ЕАД в качеството на оператор на мобилни услуги и В.В.ч. в
качеството на потребител е бил сключен договор за мобилни услуги, с който на
лизинг на потребителя е бил предоставен мобилен апарат – NOKIA 2 Black с отстъпка от стандартната цена – 218,54 лева., при
стандартен месечен абонамент от 30.99 лева и
абонаметен план на лизинговата вещ обективиран в договора за лизинг.
С така сключения договор за мобилни
услуги страните по него са постигнали съгласие, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане срока по вина на потребителя, последният дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният
размер на стандартните месечни абонаменти, като в допълнение на неустойката
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора, а в случаите в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето му,
каквато съответства на оставащия срок на договора. Видно от декларацията
съгласие издадена от потребителя, оператора е предоставил на същия екземпляр от
общите условия , както и информация по чл.4, ал.1 ЗЗП.
Видно от чл.19б, т.В от Общите условия,
мобилния оператор има право да прекрати едностранно договор с потребител, който
не е платил дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане, в тази връзка
е и предвидената отговорност с чл.75 от Общите условия.
Ето защо съдът намира, че между страните
е съществувала валидна облигационна връзка, че ищецът надлежно е упражнил
правото си едностранно да прекрати договора за мобилни услуги доколкото по
делото не се ангажираха доказателства от ответната страна да е погасила в срок
дължимите от нея по двата договора суми. Съдът не установи наличието на
неравноправни клаузи, като потребителят е бил запознат с възможността и
условията при които оператора има право едностранно предсрочно да прекрати
сключените с него договори.
На тия съображения съдът намери, че
предявения иск с правно основание чл.415
от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД е
процесуално допустим като предявен от легитимирана страна в законоустановения
срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с
оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в
заповедното производство, а разгледан по същество основателен, поради което
следва да се уважи.
По
разноските:
Съгласно съдебната практика съдът,
разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното
производство в зависимост от резултата на спора
/Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I
Т. О., ТК/.
При този изход на делото искането на
ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски, които видно от представените
доказателства са 205,00 лева в заповедното производство, от които: 25,00 лева –
държавна такса и 180,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, и 530,00
лева в исковото производство, от които: 50,00 лева – държавна такса, 180,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 300,00 лева – заплатени за особен
представител на ответника, се явява основателно и сторените от ищеца разноски
следва да се възложат в тежест на ответника по делото.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по
отношение на В.В.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, че към него съществува изискуемо
вземане на „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост
4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М., в размер на
62,04 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за периода от 25.07.2018 год. до 24.09.2018
год., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 ГПК – 29.05.2020 год. до окончателното плащане на
сумата, както и сумата 54,24 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от дата 23.02.2018 год. за мобилно устройство NOKIA 2 Black, за
които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. по описа на Районен съд Я..
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, В.В.Ч. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България"
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.
и М. С., сумата от 735,00 лева – общо разноски в заповедното и
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: