Решение по дело №147/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Постъпила е частна жалба, депозирана от адв. Г. в качеството му на процесуален представител на „Г. Ф.” , Г., с която обжалва разпореждане № 4332/30.08.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 2301/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В частната жалба се твърди, че изложените от решаващия съд изводи, че представеният в заповедното производство документ, от който произтича претендираното вземане е нередовен от външна страна, са неправилни. Твърди се, че съдът не е съобразил в този аспект разпоредбите на чл.535 и чл.536, ал.2 от ТЗ. Жалбодателят твърди също, че първоинстанционният съд не е съобразил и ръководната съдебна практика, обективирана в т.3 на ТР № 1/2005 г., постановено по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, с оглед на която за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. Изтъква се, че съобразно разпоредбата на чл.181 от ГПК, следва да се приеме, че достоверна е датата, след която издаването на документа е несъмнено, а тъй като в процесния запис на заповед била посочена дата на издаване – 09.03.2011 г., следвало да се приеме, че на същата дата е направено и предявяване на ефекта. С оглед на изложеното жалбодателят моли да бъде отменено атакуваното първоинстанционно разпореждане като неправилно, вместо което да бъде постановено определение, с което бъде уважено искането му за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника.

Съдът в обхвата на своята въззивна проверка установи следното :

Кърджалийският районен съд по депозирано от „Г. Ф.” , Г., заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК вх. № 9722/ 29.08.2012 г. /п.к. 28.08.2012 г./ и изпълнителен лист, е постановил обжалваното разпореждане, с което е отхвърлил молбата на заявителя за издаване на изпълнителен лист за сумата 1 392.79 лв. против М. И. А. от гр.К., кв.”В.”, ул.”П. м.” № , бл., ап., въз основа на запис на заповед от 09.03.2011 г.

За да постанови своя акт първоинстанционният съд е приел, че от приложения към заявлението писмен документ по чл.417, т.9 от ГПК - запис на заповед, издаден от М. И. А. на 09.03.2011 г. в гр.Кърджали за сумата 1 392.79 лв., не се установява кога е предявен, тъй като в приложения документ в посоченото за това място липсвала дата на предявяване, което не давало възможност да бъде направен извод, че към датата на депозиране на заявлението в съда -28.08.2012 г. записът на заповед е бил надлежно предявен на длъжника, респ., че вземането по същия е ликвидно и изискуемо.

Към заявлението, стоящо в основата на първоинстанционното заповедно производство е приложен запис на заповед, издаден на 09.03.2011 г. и подписан от М. И. А., с който същата неотменимо и безусловно се е задължила срещу представяне на настоящия запис на заповед да плати на предявяване на заявителя или на негова заповед сумата от 1 392.79 лв., платима без протест и разноски при заявителя. Процесната запис на заповед съдържа отбелязване, че е предявена на издателя, за което предявяване същият се е подписал, но без да е посочил датата на предявяването.

В хода на тези констатации съдът намира частната жалба, като депозирана в срок и от имащо правен интерес от обжалването й лице, за допустима и основателна. Постановеното от първоинстанционния съд разпореждане, предмет на обжалване в това производство, е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.417, ал.1, т.9 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на запис на заповед. Безспорно такъв от заявителят е представен. Разпоредбата пък на чл.418, ал.2 от ГПК, вменява задължението на съда да извърши преценка досежно редовността на приложения документ от външна страна и да провери налице ли е в този аспект подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо именно от този документ. В настоящия казус, както беше посочено предвид обстоятелството, че искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК – запис на заповед, съдът следва да извърши проверка относно формалните реквизити на записа на заповед по чл.535 и чл. 536 от ТЗ, тъй като те са условие за неговата действителност и липсата на някой от реквизитите е пречка за пораждане на правните му последици, както и относно настъпил ли е падежът на инкорпорираното в ценната книга вземане, заявлението изхожда ли от лицето, посочено като поемател по записа на заповед и срещу кого се иска издаване на заповедта за изпълнение. Извършвайки необходимата проверка въззивната инстанция констатира, че записът на заповед от външна страна е редовен, същият съдържа реквизитите, изчерпателно изброени от цитираната разпоредба на чл.535 от ТЗ. Установи, че същият е платим на предявяване. Положеният от издателя подпис установява факта на предявен на записа на заповед на издателя А. Предявяването за плащане всъщност е покана за изпълнение на поетото още с подписването на записа на заповед от издателя му задължение за плащане. Предявяването за плащане може да бъде извършено и неформално при запис на заповед издаден без протест в законния едногодишен или определен съобразно чл.487, ал.1 от ТЗ друг срок, като има за цел да определи падежа на задължението по менителничния ефект, т. е. да направи вземането изискуемо. Тъй като е безспорен в производството фактът на предявяването на записа на заповед, то вземаното по същият е станало изискуемо. И всъщност основният проблем, разискван от първоинстанционен съд е въпросът за датата на това предявяване, т.е. за момента от който вземането е станало изискуемо. В този смисъл дори да се приеме, че посочената дата на издаване на записа на заповед -09.03.2011 г. не е както твърди процесуалният представител на заявителя, дата на предявяване, може и следва в настоящото производство да се приеме, че възможно най-късната дата на предявяване е датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда, а именно 27.08.2012 г. И макар, че така приетата дата да е извън рамките на посочения в чл.487, ал.1, предл.2 от ТЗ едногодишен срок от издаването, то и в този случай не е налице прескрибиране на менителничния ефект. И това е така, защото както беше посочено задължението за заплащане на паричната сума е поето от издателя на записа на заповед от момента на подписване на документа, а предявяването на плащане съставлява покана за изпълнение на поетото задължение. Това е така и защото разпоредбата на чл.514, ал.1 от ТЗ предписва, че независимо от начина на определяне на падежа, предвид положението на издателя на записа на заповед, който е платец по ефекта, за разлика от издателя по менителницата, приносителят на записа на заповед не губи правата си срещу платеца, ако пропусне сроковете за предявяване. Цитираната разпоредба на чл. 514, ал. 1, т.1 от ТЗ е приложима в казуса съгласно препращащата разпоредбата на чл.577 от ТЗ. В аспекта на изложеното е и константата съдебна практика, в частност и ТР № 1/28.12.2005 г., пост. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 1/ 01.03.2010 г., пост. по т.д. № 520/ 2009 г. на ІІ ТО на ВКС.

Предвид изложеното следва да се отмени атакуваното разпореждане, като делото се върне на районния съд за издаване на исканата заповед за изпълнение и на изпълнителен лист въз основа на депозираното в заповедното производство заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с вх. № 9722/ 29.08.2012 г. /п.к. 28.08.2012 г./ и изпълнителен лист.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане №4332/ 30.08.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 2301/ 2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист по депозираното от „Г. Ф.” , Г., заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК с вх. № 9722/ 29.08.2012 г. /п.к. 28.08.2012 г./ и изпълнителен лист срещу длъжника М.И. А., ЕГН *, за сумата 1 392.79 лв. по запис на заповед от 09.03.2011 г.

Определението е окончателно.

Председател : Членове : 1. 2.