РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Варна, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110204445 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „Миро 2014“ ЕООД, против Наказателно
Постановление № 789602- F783880/ 26.09.2024г. на Зам. Директор на ТД -
НАП гр.Варна, с което на „Миро 2014“ ЕООД е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.355
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.
В жалбата си жалбоподателя иска наказателното постановление да
бъде отменено. В съдебно заседание, въззивниците редовно призовани, не се
явяват лично, не се представляват.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 30.07.2024г. при извършена проверка се установило, че „Миро
2014“ ЕООД като осигурител не е изпълнил задължението си да подаде
декларация обр.1 по смисъла на Наредба №Н-13/17.12.2019г. на Министъра на
1
финансите за наетите лица за месец 05.2024г. в срок до 25.06.2024г.
Декларацията била подадена на 30.07.2024г.
Свид. Т. съставил против въззивниците акт за установяване на
административно нарушение.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно наказващият орган изцяло е
възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Прието било, че „Миро
2014“ ЕООД е нарушил разпоредбите на чл.4 ал.1 т.1 от Наредба № Н-13
/17.12.2019г. на Министъра на финансите във връзка с чл.5 ал.4 от КСО, с
което бил осъществен състава на нарушение по чл.355 ал.1 от КСО.
Административно-наказващият орган, на същото законово основание - чл.355
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложил на жалбоподателя две
административни наказания “Имуществена санкция” в размер на 500 лв. за
извършени нарушения.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. И***, чиито
показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и
пълно. Към доказателства по делото бяха приобщени писмените такива,
представени и приложени при предходното разглеждане на делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г.
на Изпълнителния директор на НАП.
Съдът счита, че административнонаказателното производство,
2
образувано по отношение на жалбоподателят е проведено правилно и
законосъобразно. В хода на административнонаказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че
АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното
постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на
които се позовава. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният
преклузивен срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление
съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. АУАН е връчен на
жалбоподателя. В тази връзка съдът не споделя наведените от жалбоподателя
доводи за допуснати процесуални нарушения и издаване на АУАН и НП извън
предвидените от закона срокове.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните
каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да
представят в Националната агенция за приходите определени данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-13 конкретизира
това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и
техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени
от тях лица подават в компетентната ТД на НАП декларация образец №1, в
която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на
такава декларация до 25 число на месеца следващ месеца за който се отнасят
данните. Безспорно е установено по делото, че това задължение е изпълнено
на 30.07.2024г.-един месец след изтичането на срока за това. В тази връзка
съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като
съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Причините за
извършване на деянията са ирелевантни. Следвало е жалбоподателят да
организира работата си съобразно изискванията на закона. Същият не може да
3
черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. Неспазването на законовите норми, свързани с
данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети
за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е въззивникът да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията
и реда на КСО. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното
нарушение не следва да се приема като маловажно.
При индивидуализиране на наложеното наказание, административно-
наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път. Поради това съдът намира, че наказанието, което е
определено към минималния размер предвиден в закона е справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от
ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ТД на НАП гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 789602- F783880/
26.09.2024г. на Зам. Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на „Миро 2014“
ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално
4
осигуряване.
ОСЪЖДА „Миро 2014“ ЕООД да заплати на ТД НАП гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.63 ал.3 от
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5