№ 187
гр. Варна, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000203 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 6811/10.03.2025г. на Н. Н. Н. от *****, представляван от адв. С.
Й. от ВАК, срещу решение № 53/13.02.2025г., постановено по т. д. №
713/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени
предявени от въззивника осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, за сумата 64 000 лв., съставляваща горницата над
присъдената сума от 6 000 лв. до исковата сума от 70 000 лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени
вследствие настъпилото на 30.06.2021 г. ПТП в гр. Варна, по ул. „Прилеп“,
както и за сумата 550.48 лв., съставляваща горницата над присъдените 61.16
лв. до предявените 611.64лв.– обезщетение за имуществени вреди от същото
застрахователно събитие, ведно с акцесорните претенции за присъждане на
законни лихви върху тези суми, считано от 06.06.2023г. до окончателното
погасяване на задълженията.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на
1
материалния закон– чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, което според
въззивника е силно занижено, респ. не е адекватно на интензитета на
претърпените от него болки и страдания, и за необоснованост на извода на
първоинстанционния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия- чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се сочи, че конкретно установените
обстоятелства не обосновават извод за съпричиняване. Искането по същество
е за отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с
което исковете да се уважат изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД- гр. София, в който е
заявено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени
съображения и доводи. Конкретно се сочи, че определеният от съда размер на
обезщетението за неимуществени вреди, преди прилагане на редукция с
приетия процент на съпричиняване на вредите от пострадалия, е завишено с
оглед установените по делото релевантни критерии по чл. 52 ЗЗД, в това число
датата на настъпване на ПТП, средната работна заплата за страната и периода
на възстановяване на ищеца от получените травми. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част, с присъждане на разноски
за въззивна инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция
процесуалните представители на страните поддържат становищата си,
изразени съответно с въззивната жалба и отговора.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД,
предявени от Н. Н. Н. от ***** срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и имуществени вреди в размер на
611.64 лв., претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 30.06.2021 г. в гр.
2
Варна, по ул. „Прилеп“, по вина на С.М.Ж. като водач на товарен автомобил
„ЗИЛ 555“ с ДК № *****, собственост на „ВиК Варна“ ООД, обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„ГО на автомобилистите“ по застрахователна полица № *****/03/*****,
действаща за периода от 06.01.2021г. до 05.01.2022г., ведно със законна лихва
върху сумите, считано от 06.06.2023г.- датата на подаване на извънсъдебната
претенция до застрахователя, до окончателното изплащане на задълженията.
Решението на ОС– гр. Варна, с което осъдителните искове са частично
уважени, ведно с акцесорните претенции за законна лихва, е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части- налице са всички
предвидени от закона предпоставки, включително и специалните такива по чл.
498 от КЗ, и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно
квалифициран.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че на 06.06.2023г. от името на ищеца, представляван от адв. Хр.
Х. от ВАК, е предявена пред застрахователя писмено заявление за заплащане
на застрахователно обезщетение с вх. № 1568. По тази претенция е отказано
изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. № 799-21.08.2023г.,
по съображения, че представените от пострадалото лице доказателства не
установяват предпоставките за присъждане на обезщетения.
В жалбата няма оплаквания срещу направените от окръжния съд
изводи относно наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застраховател, по
чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
неимуществени и имуществени вреди от деликт. Същевременно,
първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила в
осъдителните му части за сумите 6 000 лв. и 6.16 лв., е формирана сила на
пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и
3
субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на
ВОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432,
ал. 1 от КЗ, а именно: валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия товарен автомобил
„ЗИЛ 555“ с ДК № *****, собственост на „ВиК Варна“ ООД, сключено със
застрахователя, привлечен като ответник, обективирано в застрахователна
полица № *****/03/*****, действаща за периода от 06.01.2021г. до
05.01.2022г.; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора – ПТП на 30.06.2021 г. в гр. Варна, по ул. „Прилеп“, по вина на
С.М.Ж.- водач на застрахования товарен автомобил; причинени имуществени
и неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.
Първият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният
съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди,
подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно получените от ищеца физически увреждания
и психотравма, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други
негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на
събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните
правила на ГПК.
Безспорно е установено от представената по делото медицинска
документация, както и от заключението на комплексната съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза, че в резултат на ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: счупване на пети торакален
прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за повече
от 30 дни; счупване на вътрешен малеол на лява тибия, обусловило трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни;
счупване на вътрешната страна на дясното тибиално плато, обусловило
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30
дни; множество охлузвания в областта на двете коленни стави, на двете
глезенни стави, лява мишница, ляв и десен лакът; разкъсно- контузни рани
(vulnus lacerocontusum) в областта на дясно коляно и ляв глезен; мекотъканни
увреждания на дясно коляно (увреждане на менискусите и връзките); контузия
4
на далака. Всички те заедно и поотделно са причинили временно разстройство
но здравето, неопасно за живота. Видно от медицинските документи,
възстановяването е продължило повече от година. Ищецът е провеждал
курсове на рехабилитация през месеците септември, октомври и декември
2021г. и месец ноември 2022 г. Увреждането на глезенната и колянната стави е
с дълготрайни последици, счупването ангажира ставната повърхност и това е
предпоставка за ранно развитие на артрозни промени. Увреждането на
менискусите е възможно да доведе до оперативно лечение, счупването
ангажира ставната повърхност и това е предпоставка за ранно развитие на
артрозни промени. Лечението е подължило повече от една година, протекло e
без усложнения, като е останало ограничено движение в посока към гърба на
стъпалото в лявата глезенна става. Прогнозата на експерта, изготвил
медицинската част на комплексната експертиза, е че ограничението в
движение в лявата глезенна става най- вероятно ще остане завинаги.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца
болки, страдания и други негативни преживявания в резултат на получените
тежки телесни увреждания и психотравма в резултат на ПТП, пред
първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като са
разпитани свидетелите П.Д. и Б.К.. Обстоятелства, които да са свързани с
възможност за заинтересованост на свидетеля П.Д. от изхода на спора по
делото не се установяват. Предвид фактическото съжителство (повече от шест
години) между свидетелката К. и пострадалия, следва да се отчете
евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост
от преценка на показанията по правилото на чл. 172 ГПК. Доколкото
показанията се базират на преки и непосредствени впечатления и не се
констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и
останалите събрани доказателства, в това число от мотивационната част на
комплексната експертиза относно характерните за травматичните увреждания
физическо състояние и страдания на пострадалия индивид, няма основание
тези свидетелските показания да не се кредитират.
Въз основа на свидетелските показания, преценени във връзка с
установимите от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства,
съдът приема за установено, че след настъпване на ПТП ищецът бил на
лечение в болницата за период от десет дни, като след това се е прибрал за
домашно лечение. За период от месец и половина е бил в невъзможност да
5
става, на легло, като през цяло време е използвал подлога. Ищецът изпаднал в
депресивно състояние поради съмнения, че ще остане инвалид до края на
живота си, нямал желание да се храни, по цял ден гледал в една точка на
тавана или на стената. След изтичане на около месец и половина ищецът
започнал да се опитва да се изправя с две патерици, ходел само до банята и до
тоалетната, с големи затруднения. Преди произшествието пострадалият бил
много активен физически, тренирал, излизал на разходка с приятели. След
произшествието не можел да се разхожда продължително, тъй като постоянно
го болели гърбът и краката, искал да си почива, да се подпира някъде, не
можел да вдига тежко, при смяна на времето имал болки в увредените стави.
При пострадалия настъпила видима за околните промяна след ПТП по
отношение на социалния му живот, който бил силно ограничен, пострадалият
не можел да прави и половината неща, които са били ежедневие преди
инцидента.
Въпреки правилната преценка на събраните доказателства по всички
релевантни факти относно претърпените от ищеца болки и страдания, които
са в причинна връзка с процесното застрахователното събитие, при
определяне по справедливост на паричния еквивалент на вреди в размер на
60 000лв., първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй
като тази сума се явява занижена с оглед получените физически и психически
травми и свързаните с тях негативни преживявания в резултат на ПТП, техния
интензитет и продължителност, установими от събраните доказателства, и
преди всичко, с оглед последиците от травматичните увреждания, по
отношение на които експертът сочи, че няма да бъдат преодолени за в бъдеще,
а именно ограничено движение на стъпалото в лявата глезенна става, което
затруднява ищеца при клякане и бягане.
Надлежно са установени следните релевантни факти и обстоятелства за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. и допълнени със съдебни актове на ВКС по чл. 290 ГПК на ВКС,
отнасящи се до приложението на чл. 52 ЗЗД:
Възрастта на пострадалия е 36 години към момента на
застрахователното събитие. Степента, характерът и видът на уврежданията,
посочени по- горе в мотивите, които са засегнали основни функции на тялото
на индивида, са обусловило болки и страдания със значителен интензитет,
6
причинили са невъзможност за самообслужване за елементарни дейности–
хранене, обличане, ходене до тоалетна, къпане и др. и необходимост от
активната чужда помощ за продължителен период от време от поне 45 дни, в
които е била поставена ортеза на дясно коляно /ортезата на ляв глезен е
поставена за 35 дни/. След това пострадалият е ползвал със значителни
затруднения патерици около три месеца, а периодът на възстановяване е
продължил повече от една година. В резултат на произшествието са получени
също разкъсно- контузни рани в областите на лактите и коленете, обработени
чрез множество шевове, свързани с допълнителни болки и страдания.
Преживеният стрес, проявените страхови изживявания и отбягващо поведение
и всички други установени и посочени– по- горе в мотивите релевантни факти
и обстоятелства, обосновават извод за значителни физически и психически
страдания и негативни емоционални преживявания, които ищецът е
претърпял. Засегнати са значими за пострадалото лице човешки потребности.
Настъпила е коренна промяна в обичаен начин на съществуване и живот на
пострадалия, невъзможно е било самостоятелно функциониране за период
повече от месец, а за дълъг период след това той е бил лишен и от обичайните
за здрави млади хора социални контакти, спорт и др. дейности. Преживяното
злощастно събитие, причинило значителни болки и страдания, е провокирало
у него интензивни негативни емоционални преживявания, свързани със страх
от бъдещето поради съмнения, че ще остане инвалид за цял живот. Ищецът ще
продължава да търпи неимуществени вреди, в причинна връзка с процесното
застрахователно събитие, и в бъдеще, тъй като прогнозата на експерта по
отношение на ограниченото движение на стъпалото в лявата глезенна става,
което затруднява ищеца при клякане и бягане, е че то ще остане завинаги.
През годината на ПТП- 2021г., съгласно официалните данни на НСИ,
средностатистическите показатели за едно лице са за общ годишен доход от
7 705 лв., т. е. приблизително седем работоспособни лица биха получили общо
средно трудово възнаграждение в общия размер на определеното на ищеца
обезщетение от окръжния съд, ако са работили през цялата 2021г. От
07.12.2018г. и към датата на застрахователното събитие лимитът на
отговорността на застрахователите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са в размер на 10 420 000 лв.,
независимо от броя на пострадалите лица– чл. 492 КЗ.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за
7
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число социалния статус на
ищеца, обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално–
икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни
обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне
на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите,
настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливият размер по
смисъла на чл. 52 ЗЗД в случая е 70 000 лв.
Вторият спорен въпрос, за произнасянето по който е сезиран
въззивният съд, е наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице и за дяловото изражение на
обективния му принос за тяхното настъпване.
Застрахователят ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е
релевирал своевременно, пред първата инстанция, с отговора на исковата
молба, защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, основано на следните твърдения:
При настъпване на ПТП ищецът е предприел изпреварване на колона
от моторни превозни средства без адекватна оценка на пътната обстановка и
без да се убеди, че това може да бъде осъществено с безопасна скорост
(разрешена за конкретния пътен участък и съобразена със съответната пътна
обстановка), за кратко време, при съобразяване на изискванията за
безпрепятствено завръщане на напуснатата лента за движение. Посочените
обстоятелства се квалифицират от процесуалния представител на
застрахователя като виновни и противоправни действия на ищеца,
съставляващи нарушения на чл. 42, ал. 2, т. 3 и чл. 43, т. 4 от ЗДвП.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на
фактическите твърдения, на които е базирано възражението, е на
застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си с
отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите, съразмерно
с приноса на пострадалото лице. Приносът на пострадалия следва да бъде
доказан по категоричен начин, при условията на главно пълно доказване.
За целите на доказване на фактическите основания по това възражение,
освен приемането на относимите официални документи, съставени от
органите на полицията при огледа на произшествието, и изслушване
8
заключение на комплексна автотехническа и медицинска експертиза,
първоинстанционният съд е събрал и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите П.П.Д. и Н. Д.Х..
Преди да пристъпи към съвкупната преценка на събраните
доказателства, съставът на въззивния съд следва да посочи, че няма основание
да даде вяра само на показанията на свидетеля Н. Д.Х. и да ги кредитира с
приоритет пред тези на свидетеля П.П.Д. при формиране на фактически
изводи по тези факти, за които двамата свидетели дават противоречиви
показания. Обстоятелствата, коментирани от първоинстанционния съд като
такива за заинтересованост на свидетеля Д. не са от такова естество, че да
предполагат различна преценка на показанията, дадени от този свидетел в
сравнение с показанията на Х., тъй като единият свидетел е познат на ищеца, а
другият– на деликвента. Същевременно, непосредствената възможност за
възприемане на релевантните факти относно механизма на ПТП на свидетеля
Д. е в съществено по- висока степен, тъй като той се е намирал на пътното
платно, управлявал е мотоциклет на метри от ПТП, с внимание към пътната
обстановка и движещите се автомобили, докато свидетелят Х. се е намирал в
двора на съседно предприятие. Освен това, свидетелят Х. не дава показания
само за факти и обстоятелства, а дава и оценки на поведението на
участниците. В тази връзка следва да се съобрази и разрешението на ВКС по
въпроса за недопустимост на прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е
само предполагаем (в този смисъл решение № 27/15.04.2015г. по т. д. №
457/2014г. на ІІ-ро отделение на ВКС).
От съвкупната преценка на посочените доказателства се установява
следният механизъм на ПТП:
На 30.06.2021 г., около 08.40 ч., в гр. Варна, на ул. „Прилеп“ № 33 е
настъпило ПТП между мотоциклет „Кавазаки Нинджа" с ДК № *****,
управляван от Н. Н. Н., и товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. № *****,
собственост на „ВиК Варна“ ООД, управляван от С.М.Ж.. Произшествието е
настъпило през светлата част на денонощието, при слънчево, ясно време, с
добра видимост, и суха пътна настилка, посредствено при входа на задния
портал на „ВиК“ – Варна, след отбивката вдясно за ул. „Лотос“ и пешеходната
пътека на ул. „Прилеп“. Движението по ул. „Прилеп“ е организирано
9
двупосочно, с по една пътна лента в двете посоки, не е имало маркировка,
разделяща двете ленти за движение; ширината на пътното платно е била 7.6
м., а входът към „ВиК“ –7 м. Мотоциклетистът се е движил в права посока към
изхода на града и с. Каменар, при което е предприел маневра изпреварване на
колоната от четири движещи се съпосочно МПС (още един мотоциклет, два
леки автомобила и товарния автомобил „ЗИЛ“) и е навлязъл в насрещната
пътна лента. Същевременно товарният автомобил е предприел извършване на
маневра „ляв завой“ за навлизане към задния портал на „ВиК“ – Варна, като
преди това се е движел по ул. „Прилеп“ в посока от пътен възел на бул. „Васил
Левски“ към складовата база на „ВиК“– Варна. При извършване на маневрата,
товарният автомобил е пресякъл траекторията на движение на мотоциклета,
вследствие на което мотоциклетът се е ударил в задна лява губа на товарния
автомобил. Ударът е настъпил в лява пътна лента за насрещно движение на
автомобили, която е била заета по ширината си почти перпендикулярно и
изцяло от дължината на товарния автомобил. Движението на колоната от
МПС е била определена от движението на т. а. „ЗИЛ“- около 30 км/ч преди
предприемането на маневра „ляв завой“, а скоростта на движение на
моториста при предприемане на изпреварване едновременно на четири
движещи се съпосочно МПС е била по- висока от тази на колоната
автомобили- до около 50 км/ч. Към момента на ПТП товарният автомобил,
който е с дължина от 5.5 метра, е заемал изцяло ширината на лявата насрещна
пътна лента от около 3.8 м., при което мотоциклетът е имал възможност да
избегне удара посредством маневра за завръщане в дясната част на пътното
платно и/или намаляване скоростта на движение аварийно или служебно.
Възможността на водача на товарния автомобил да избегне ПТП с оглед
техническите характеристики на камиона, времето на потегляне, спиране
спрямо ширината на пътната лента, е била единствено преди потеглянето за
маневра, като е следвало да осъществи визуалният контрол чрез огледалата за
обратно виждане.
Съдът възприема и крайния извод на експерта, изготвил
автотехническата част на експертизата, а именно, че поведението на двамата
водачи е допринесло за настъпване на ПТП спрямо конкретния пътен участък
с избрани траектория и скорости на движение. Няма данни в протокола за
оглед и останалите събрани доказателства, че в района на произшествието е
имало обекти или предмети, които да са ограничавали обзорността и
10
видимостта, респ. да не е налице възможност за всеки от участниците в ПТП
да упражняват визуален контрол на пътя и да се възприеме като опасност,
като по отношение на водача на товарния автомобил визуалният контрол е
следвало да се осъществи чрез огледалата за обратно виждане.
Въз основа на посоченото съдът приема, че ищецът е допуснал
неизпълнение на задълженията си като водач на МПС, подлежащи на
квалификация по чл. 42, ал. 2, т. 3 и чл. 43, т. 4 от ЗДвП. Предприето е рисково,
технически неправилно според конкретните условия решение за извършване
на изпреварване на колона от движещи се съпосочно четири ППС. С това свое
поведение той несъмнено е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, създала е непосредствена опасност за себе си и е предпоставил,
заедно с виновния водач на застрахования товарен автомобил, на процесното
ПТП, от което са произлезли претендираните за обезщетяване вреди.
Предвид извода, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с
настъпването на произшествието, което е основание за приложение на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът
следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това
предполага съпоставяне на поведението на пострадалото лице с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели
до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки
е длъжен да съблюдава, обосновава конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта.
При преценка на тежестта на конкретно допуснатите нарушения от
участниците в процесното ПТП, съдът допълнително съобрази, че вменената
от ЗДвП отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасност на
движението е значително по- голяма от тази на останалите, уязвими
участници в движението, каквито са и водачите на двуколесни превозни
средства.
След отчитане на всички конкретни, релевантни обстоятелства, при
които е настъпил процесният пътен инцидент, и тежестта на допуснатите от
ищцата и от водача на МПС нарушения, въззивният съд намира, че следва да
се определи квота за съпричиняване на вредите от пострадалото лице- 40 %.
11
След редукция на определеното обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 52 ЗЗД с приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице сумата, която се дължи от застрахователя на ищеца за
обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди е 42 000 лв., а за
имуществени вреди- 366.98лв. Исковете са предявени съответно за сумите
70 000 лв. и 611.64 лв., от които с първоинстанционното решение са
присъдени 6 000 лв. и 61.16лв. лв., следователно остава за присъждане сумата
36 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди и сумата 305.82 лв.- за
имуществени вреди. Върху главните парични вземания за застрахователни
обезщетения се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице- 06.06.2023г., до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Поради противоречивите крайни правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
подлежи на отмяна в обжалваната част, с която искът за обезщетяване на
неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 6 000лв. до 42 000лв. и за
горницата над 61.16лв. до 366.98 лв., както и в частта за разноските, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество съдебно- деловодни
разноски в размер на 9 258.80лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като се
постанови друго съобразно изводите на въззивния съд. В останалата част
обжалвана част решението на ВОС следва да се потвърди.
По въпроса за разноските за първа и въззивна инстанции.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед резултата от въззивното
обжалване, сумата, която се дължи от ответното дружество на ищеца за
направените съдебно– деловодни разноски в първа инстанция, съразмерно с
уважената част от исковете, е 1710лв., от която са присъдени 290.13 лв.,
следователно остава за присъждане от въззивния съд сумата 1 419.87 лв. За
въззивна инстанция дължимата сума съобразно основателната част от
жалбата, която следва да се присъди, е в размер на 734.06лв., съставляваща
съответната част от заплатената от въззивника- ищец държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 1305 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
12
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. С. З. Й. и адв. З.
С.ов Й., ВАК следва да се присъдят за осъщественото представителство на
ищеца за първа инстанция още 3 419.18лв., а за въззивна инстанция се дължи
сумата 3 740.63лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата, която ищецът дължи на
ответника за репариране на разноски за първа инстанция е в размер на 322лв.,
а присъдената сума от ОС– гр. Варна на това основание е в размер на 758.75
лв., при което първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати на насрещната страна съдебно– деловодни
разноски за горницата над 322лв. до 758.75лв.
За въззивна инстанция сумата, която се дължи от ищеца на ответника,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, съобразно неоснователната част от
неговата жалба, е 131.25лв., представляваща част от дължимо юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на сумата 300 лв.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII- ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 53/13.02.2025г., постановено по т. д. №
713/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени
предявени от Н. Н. Н., ЕГН **********, адрес: *****, *****, осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, за горницата
над 6 000 лв. до 42 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди- болки и страдания, претърпени вследствие настъпилото на 30.06.2021
г. ПТП в гр. Варна, по ул. „Прилеп“, както и за горницата над присъдените
61.16 лв. до дължимите 366.98лв.– обезщетение за имуществени вреди от
същото застрахователно събитие, ведно с акцесорните претенции за
заплащане на законни лихви върху тези суми, считано от 06.06.2023г. до
окончателното погасяване на задълженията, както и в частта, с която Н. Н. Н.
от ***** е осъден да заплати на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, горницата над сумата 322лв. до
13
758.75 лв.- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, да заплати Н. Н. Н., ЕГН **********, адрес: *****, *****,
следните суми:
1./сумата 36 000 лв. /тридесет и шест хиляди лева/, представляваща
неприсъдена част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, претърпени вследствие настъпилото на 30.06.2021 г. ПТП в гр.
Варна, по ул. „Прилеп“, по вина на С.М.Ж. като водач на товарен автомобил
„ЗИЛ 555“ с ДК № *****, собственост на „ВиК Варна“ ООД, обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„ГО на автомобилистите“ по застрахователна полица № *****/03/*****,
действаща за периода от 06.01.2021г. до 05.01.2022г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.06.2023г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86 ЗЗД,
2./ сумата 305.82лв. /триста и пет лева и осемдесет и две ст./,
представляваща неприсъдена част от дължимо обезщетение за имуществени
вреди, претърпени от Н. Н. Н. от ***** вследствие на същото застрахователно
събитие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2023г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 477 КЗ и чл. 86 ЗЗД, както и
3/. сумата 2 153.93лв., от която: 1419.87 лв. – неприсъдена част от
съдебно- деловодни разноски за първа инстанция, и 734.06 лв.- направени
съдебно- деловодни разноски за въззивна инстанция съобразно основателната
част на жалбата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/13.02.2025г., постановено по т.д. №
713/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
5, да заплати на адв. С. З. Й. и адв. З. С.ов Й., от ВАК, със съдебен адрес:
*****, ул. „Трепетлика“ бл. 1, ап. 13, сумата 7 159.81 лв. /седем хиляди сто
петдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща дължима
част от възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на Н. Н.
14
Н., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, *****, да заплати
на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, сумата
131.25лв. /сто тридесет и един лева и двадесет и пет ст./, представляваща част
от юрисконсултско възнаграждение съразмерно с неоснователната част на
въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните в частта по осъдителния иск за неимуществени
вреди, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
В останалата част, по иска за имуществени вреди, въззивното решение
е окончателно съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15