№ 21786
гр. София, 30.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110136541 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 342, ал.1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено между страните, че ответникът Х. Б. Х. дължи на
„..........“ АД (......) сумата 2747,26 лв., представляваща главница по Договор за обратен
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №346 от
02.10.2019г., ведно със законна лихва от 02.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
621,98 лв. - договорна лихва от 01.01.2020г. до 31.07.2020 г., сумата 124,55 лв. - мораторна
лихва от 01.01.2020г. до 14.08.2020 г., сумата 1823,47 лв., представляваща общ размер на
разходи по т. 8.7.2, т. 8.7.6 и сл. от Раздел 8 "Други права и задължения на
лизингополучателя" от Общите условия към договора, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 39145/2021 г. по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че на 02.10.2019г. между страните е сключен договор при Общи
условия за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив №346/02.10.2019г., като на лизингополучателят е предоставено за ползване
МПС ............. с рег. № ......... срещу задължение за плащане на цена от 4000 лв. и договорна
лихва от 918,68 лв., дължими на 12 лизингови вноски в размер на 409,89 лв. всяка в срок до
30.09.2020гл, както и задължение за плащане на всички други разноски, направени от
лизингодателя по т.8.6 от ОУ. Ищецът сочи, че от страна на ответника са заплатени само две
вноски от по 410 лв. на 31.10.2019 г. и на 17.01.2020 г., като на 14.08.2020г. договорът за
лизинг е развален и автомобилът е предаден на лизингодателя, за което е съставен приемо –
предавателен протокол. Поддържа, че ответникът дължи плащане на 10 вноски в размер на
4098,90 лв., от които 3219,46 лв. главница и 879,44 лв. договорна лихва. На основание т.16.1
от ОУ за периода 01.01.2020г.-14.08.2020г. е начислена и мораторна лихва от 124,55 лв. Сочи,
че невъзстановени на ищеца са и разходи в общ размер на 1823,47 лв. за гражданска
отговорност (401,98 лв.), данък МПС (230,75 лв.), възстановяване владението върху актив
(660,00 лв.), пътна помощ (39,99 лв.), паркинг (187,75 лв.), ремонтни дейности (60,00 лв.),
нотариални такси и такси в КАТ (218,00 лв.), удостоверение за застрахователна оценка
(25,00 лв.), дължими на основание т. 8.7.2, т. 8.7.6 и сл. от Раздел 8 "Други права и
задължения на лизингополучателя" от Общите условия. Моли съда да уважи исковете.
Претендира разноски за заповедното и за настоящото производство.
1
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба чрез назначен
особен представител. Оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че договорът
не е надлежно развален, автомобилът не е върнат, а направените разходи не са доказани.
Евентуално, твърди плащане. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал.1 ТЗ
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на
облигационно правоотношение между страните по сключен договор за обратен лизинг, с
твърдяното в исковата молба съдържание, по силата на който на ответника като
лизингополучател е предоставено МПС ............. с рег. № ......... срещу задължение за плащане
на определена цена и договорна лихва, размерът на дължимите лизингови вноски и на
уговорената договорна лихва, настъпване на изискуемост на дължимите суми, че е развалил
надлежно лизинговия договор, като лизингополучателят е върнал лизинговата вещ. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на плащане на вземанията.
По делото е представен договор за обратен лизинг №346 със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 02.10.2019 г. , сключен при Общи
условия, двустранно подписани, които са неразделна част от договора, съгласно който
ищецът в качеството на лизингодател е поел задължение да предостави за ползване на
лизингополучателя описания в договора лизингов актив, а именно лек автомобил ............. с
идентификационен № на рама ........ с рег. № ........., а ответникът е поел задължение да
заплати уговорената цена, включително и разходите, както и да придобие собствеността
върху лизинговия актив. Срокът на договора е уговорен 12 месеца. Цената на лизинговия
актив е 4000,00 лева, а уговорената възнаградителна лихва 918,68 лева, като сумите се
платими на 12 месечни вноски в размер на 409,89 лева всяка. Съгласно приобщения приемо
– предавателен протокол от 02.10.2019 г., подписан и от двете страни, което обстоятелство
не е оспорено от ответника, лизинговият актив е предаден на лизингополучателя, който го е
приел във вида и състоянието, в което се е намирал към датата на подписване на протокола.
Предвид това съдът намира, че страните са били обвързани от валидно сключен договор, въз
основа на който за ответника е възникнало задължение да заплати лизинговата цена в
сроковете и размерите съгласно погасителния план ведно с договорената възнаградителна
лихва. Крайният срок на договора е настъпил на 30.09.2020 г. когато е уговорен падежа на
последната погасителна вноска, поради което и изискуемостта на всички вноски към датата
на депозиране на иска в съда е настъпила. Ответникът не представи доказателства същите да
са заплатени, поради което и съобразявайки признанието на ищеца, че е получил заплащане
само на първите две вноски в общ размер от 820,00 лева, съдът счита, че останалите 10
вноски за главница и лихва са останали дължими.
Не се установи по делото ищецът да е упражнил правото си по чл. 14.5 от общите
условия да развали договора поради забава в плащането на две или повече лизингови вноски
с уведомление до лизингополучателя, поради което съдът приема, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за остатъка от лизинговите вноски съгласно погасителния план, от които
той претендира сумата 2747,26 лева за главница и 621,98 лева за възнаградителна лихва,
които следва да му се присъдят в цялост.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже, че е търпял вреди от неизпълнение на договорни
задължения на лизингополучателя в претендирания размер, представляващи разходи във
връзка с ползването на лизинговата вещ.
Според уговореното в чл. 14 от договора лизингодателят следва да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите за целия срок на
договора, като застрахователните премии са за сметка на лизингополучателя. От
2
представените доказателства, че установява, че ищецът е заплатил дължимите
застрахователни премии на „..........“ ООД за целия срок на договора, поради което при
липсата на доказателства същите да са възстановени на ищеца исковата претенция следва да
се уважи за сумата 401,98 лева.
Сключвайки договора за лизинг при общи условия ответникът е декларирал, че е
запознат с тях и ги е прел, поради което те са част от съдържанието на договора. Предвид
това лизингополучателят се е съгласил да заплати и уговорените други разходи във връзка
със сключването на договора, а именно удостоверение за застрахователна стойност, местен
данък, нотариални такси, такса за промяна в регистрация в КАТ. Видно от приобщеното
копие на приходна квитанция ищецът е заплатил данък за 2020 г. на лек автомобил ............. с
№ на шаси ........, а съгласно уговореното този разход следва да е за сметка на ответника. Ето
защо сумата 230,75 лева също следва да бъде присъдена на ищеца. По делото няма
доказателства за заплащането на претендираните суми за удостоверение за застрахователна
стойност – 25,00 лева, нотариални такси и такса за промяна в регистрация в КАТ – 218,00
лева. Не са представени и доказателства за извършен ремонт на лизинговия актив, за който
ищецаът претендира сумата 60,00 лева, както и че същата е била заплатена от ищеца, поради
което тези вземания като недоказани следва да се отхвърлят.
Според т. 8.7.6 от Общите условия към договора лизингополучателят се задължава да
възстанови на лизингодателя разходите направени от последния във връзка със запазване
или държането, вкл. всички разходи свързани със съхранението на паркинг на лизинговия
активи връщането му. Видно от фискален бон към фактура №**********/09.09.2020 г. е
заплатена пътна помощ за лек автомобил с рег. №........ по договор №346 в размер на 39,99
лева с ДДС. Установява се, че за репатриране на лек автомобил с рег. №........ по договор
№346 ищецът е заплатил сума в размер на 660,00 лева с ДДС, за което е прието платежно
нареждане от 20.08.2020 г. Ответникът не установи тези суми да са погасени, поради което
се дължат на ищеца. За разходите за паркинг, независимо, че са за сметка на ответника, не се
установи в процеса нито необходимостта от оставяне на автомобила на паркинг, нито че
действително е ползвана тази услуга. От прегледа на представените фактури и платежни
нареждания към тях не може да се направи извод, че се отнасят за процесния лизингов
актив, поради което претенцията в размер на 187,75 лева не следва да се уважава.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
За основателността на иска ищецът следва да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Предвид липсата на
плащане на падежа, за лизингополучателя възниква и задължението да заплати обезщетение
за забава съгласно договореното в чл. 8, от договора. Ответникът е преустановил
плащанията по договора по отношение на вноска с падеж 31.12.2019 г., поради което за
периода от 01.01.2020 г. е изпадал в забава. Ищецът претендира обезщетение за забава в
размер на 124,55 лева за периода 01.01.2020 г. до 14.08.2020 г., което следва да му се присъди
в цялост.
По разноските
При този изход на спора разноски се следва и на двете страни, но такива са
претендирани само от ищеца. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения
на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно
размера на уважените претенции, от които 942,27 лева - за платена държавна такса, депозит
за особен представител и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 141,92
лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Б. Х. ЕГН ********** с адрес: гр. ....... дължи
на „..........“ АД ЕИК ....... (.........) със седалище и адрес на управление: гр. ......... на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 342, ал.1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 82, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 2747,26 лв., представляваща главница по Договор
за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив
№346 от 02.10.2019г., ведно със законна лихва от 02.07.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата 621,98 лв. - договорна лихва от 01.01.2020г. до 31.07.2020 г., сумата 124,55 лв. -
мораторна лихва от 01.01.2020г. до 14.08.2020 г., сумата 1332,72 лв., представляваща общ
размер на разходи по т. 8.7.2, т. 8.7.6 и сл. от Раздел 8 "Други права и задължения на
лизингополучателя" от Общите условия към договора, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 39145/2021 г. по описа на СРС, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 82, ал.1 ЗЗД за разликата над 1332,72 лева до пълния предявен размер от
1823,47 лева за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 39145/2021 г. по
описа на СРС, 71 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. Б. Х. ЕГН ********** с адрес: гр. ....... да заплати на „..........“ АД ЕИК
....... (.........) със седалище и адрес на управление: гр. ......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 942,27 лева - разноски в настоящото производство и сумата 141,92 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4