Р Е Ш Е Н И Е
№ 1965
Гр. Перник, 16.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Капка Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04222/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Ю.Т.И. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 226,14 лв.,
представляваща стойност на доставена питейна вода и отведени и пречистени
отпадни води за периода от 28.02.2004 г. до 17.04.2006 г., законната лихва
върху главницата, считано от 06.10.2006 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 35,69 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 06.05.2004 г. до 09.06.2006 г., както и сума в
размер от 8,23 лв., представляваща сторени разноски, за които суми по гр. дело
№ 6349/2006 г. по описа на Районен съд – Перник е издаден изпълнителен лист,
поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр. дело № 6***г. по описа на Районен съд – Перник и по молба
на кредитора „Водоснабдяване и канализация“ ООД от 23.09.2015 г. срещу нея е образувано изпълнително дело № ***г. по
описа на ЧСИ С.Б.за събиране на удостоверените в същия вземания, въведени като
предмет на исковите претенции. Изяснява, че поради бездействието на взискателя,
изразяващо се в отсъствието на поискани изпълнителни действия в продължение на 2
години от тази дата и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело
следва да се счита за прекратено по силата на закона. Счита, че процесните суми
не са дължими от нея поради погасяването им по давност, като намира за приложим
към вземанията тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед
характера им на задължения за периодично плащане. С тези съображения отправя искане
за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД оспорва исковете с
твърдението, че същите са допустими, но неоснователни. Посочва, че
производството по изпълнителното дело е прекратено по силата на закона.
Вземанията продължават да съществуват, но само като естествени такива, тъй като
дружеството е лишено от възможността за принудителното им събиране. Посочва се,
че ответникът не е дал повод за образуване на делото с действия, насочени към
предприемане на допълнителни способи за принудително изпълнение. На ищцата се следва само
едно договорно възнаграждение в минимален размер – в случай на присъждане на
такова, тъй като се касае за вземания, удостоверени в един изпълнителен лист.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложеното по
делото гр. дело № 6349/2006
г. по описа на Районен съд – Перник се установява, че същото е образувано по
молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с искане за издаване на
изпълнителен лист срещу Р.срещу Ю.Т.И. /ищцата в настоящото производство/ на
основание чл. 237, б. „к“, вр. чл. 242 ГПК /отм./, вр. чл. 203 ЗВ /отм/. – въз
основа на извлечение от сметка. Изяснява се, че с определение на съда от 09.10.2006
г., след като е прието, че представеният документ е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащи на изпълнение вземания на молителя срещу ответника,
последният е осъден да заплати на дружеството сумата от 226,14 лв.,
представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за периода от 28.02.2004
г. до 17.04.2006 г. и сумата от 35,69 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 06.05.2004 г. до 09.06.2006 г., със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 06.10.2006 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сторените разноски по делото в размер
на сумата от 8,23 лв. Въз основа на определението в полза на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД срещу Ю.И. за тези суми е издаден изпълнителен лист от 12.10.2006
г.
Между
страните не се спори, а и се установява, че по молба на ответното дружество с
вх. № 10501/23.09.2015г. въз основа на изпълнителния лист и за събиране на
удостоверените в същия вземания с разпореждане на съдебния изпълнител от
24.09.2015 г. е образувано изпълнително дело № */**г. по описа на ЧСИ С.Б.с
рег. № ***на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник /прието като
писмено доказателство по делото в заверено копие/. В молбата взискателят е поискал да бъдат
извършени справки и при установяване наличието на получавано трудово
възнаграждение /регистрирано трудово правоотношение/ или пенсия да бъде наложен
запор върху същите.
Установява
се, че със запорно съобщение от 07.10.2015 г. на ЧСИ С.Б., адресирано до третото
за процеса лице „Арлен“ ЕООД, е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано
от длъжника Ю.И.. Няма данни писмото да е достигнало до адресата.
Данните
по делото, отразени на гърба на копието от изпълнителния лист от 12.10.2006 г., сочат, че преди
изп. дело № ***г. за събиране на вземанията е образувано друго изпълнително
дело под № ***г., прекратено с постановление от 26.02.2015 г.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при
които в тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената защита –
отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
същите, както и периода – начален и краен момент на давността. При установяване
на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от
него и оспорени от ищцата вземания съществуват.
Съдът
намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ
правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явяват и
процесуално допустими. Както беше изяснено, за исковите суми в хода на
производството по гр. дело № 6349/2006 г. по описа на Районен съд – Перник в
полза на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД и срещу ищцата Ю.И.
е издаден изпълнителен лист от 12.10.2016 г. По делото не се твърди и не се
установява сумите по него да са били изплатени от длъжника, да е била призната
тяхната недължимост с влязъл в сила съдебен акт, нито изпълнителният лист да е
бил обезсилен. Съществуването на този годен изпълнителен титул в полза на
ответното дружество дава възможност на същото като кредитор във всеки един
момент да инициира изпълнително производство за принудително събиране на
сумите, което от своя страна обуславя интереса на задълженото лице – ищцата И.
да оспори съществуването им въз основа на твърдяното от нея обстоятелство –
погасяване на притезанията по давност, започнала да тече след издаването на
изпълнителния лист и изтекла към момента на образуване на настоящото
производство /в този см.
Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то г.о. ВКС, Определение № 775 от 06.11.2018 г. по
в. ч. гр. дело № 551/2018 г. по описа на Окръжен съд – Перник/.
В
настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства се установи, че процесните
вземания са удостоверени в изпълнителен лист от 12.10.2006 г., издаден срещу ищеца
въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./ –
извлечение от сметка.
Определението
на съда по реда на чл. 242 ГПК /отм./, въз основа на което се издава
изпълнителен лист на някое от основанията по чл. 237 ГПК /отм./ се постановява
в производство, в което предмет на разглеждане е редовността на изпълнителното основание и характера на удостовереното
вземане, без да се провежда процес, в който със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на притезанията на кредитора. Този изпълнителен титул е основание за
образуване на производство по индивидуално принудително изпълнение и подлежи на
оспорване от длъжника чрез възражение по реда на чл.
250 ГПК /отм./
или чрез отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК
(отм.). Във всички случаи длъжникът упражнява правата си след връчване на
поканата за доброволно изпълнение.
При
съобразяване с характера на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, съдът приема, че определението по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
пресъдено нещо, в който смисъл е и Решение № 94/27.07.2010 г. по търг. дело № 943/2009 г. на І т.о., ТК на ВКС. Предвид това, право на длъжника е
да оспори дължимостта на вземанията по изпълнителния лист, което по новия ГПК,
при липсата на образуван изпълнителен процес, се реализира именно с
отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в т. ч. основан на
твърдения за погасяване на вземанията по давност.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
Съдът
намира, че вземането, представляващо цена на доставена питейна вода и отведени
и пречистени отпадни води има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен срок е приложим
и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на сумата от предвид характера му и регламентираното в
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД
погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването
по давност на главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
разпоредбата на чл. 31 от публикуваните и с това публично достъпни Общи условия
на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД за предоставяне ва
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора /приложими към процесния период/ е
предвидено, че потребителите следва да заплащат месечните си задължения в 30 –
дневен срок, считано от издаване на фактурата за това, която от своя страна е
ежемесечна. От изложеното следва изводът, че с изтичането
на този срок вземането става изискуемо, а до този момент същото е само
ликвидно.
Същевременно, съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността
се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Предвид това, че с подаването на молба по чл. 242 ГПК /отм./ за издаване
на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание кредиторът
обективира своето намерение да осъществи
принудително изпълнение срещу длъжника, то и молбата по чл. 242 ГПК /отм./ следва
да се
определи
като предприемане на действие по принудително изпълнение, поради което
същата прекъсва давностния срок за вземанията съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
като на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД от този момент започва да тече нова давност, чийто срок съвпада с давностния срок за погасяване на вземането – в случая
тригодишен. В настоящата хипотеза разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК остава
неприложима, тъй като, както вече беше
изяснено, определението
на съда по чл. 242 ГПК
/отм./ и издаденият въз основа на него изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание нямат последиците на съдебно решение за
установяване съществуването на вземането на кредитора по смисъла на тази законова
разпоредба.
От
материалите по ч. гр. дело № 6349/2006 г. по описа на Районен съд – Перник се
изясни, че искането на молителя – ответника в настоящото производство „Водоснабдяване
и канализация“ ООД за издаване на процесния изпълнителен лист, въз основа на
което е било образувано производството по това дело, и което впоследствие е
било уважено, е депозирано на 06.10.2006 г. Считано от този момент давността за
процесните вземания е била прекъсната и е започнала да тече нова, тригодишна
такава, чийто срок поначало изтича на 06.10.2009 г.
По
делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника по
него първоначално е образувано изпълнително дело № ***г. Доколкото същото не е
приложено и няма данни за извършвани изпълнителни действия, както и с оглед
конкретните твърдения на ищцата относно момента на изтичане на давността, съдът
намира, че с образуването му същата е била прекъсната и е започнала да тече нова,
която е изтекла през 2010 г., а с това и преди образуването на второто
изпълнително дело по молба от 23.09.2015 г.
Дори
и да се приеме, че именно това е първото действие, довело до прекъсване на
давностния срок, доколкото обективира искане на взискателя „Водоснабдяване и
канализация“ ООД за налагане на запор върху получавано от длъжника трудово
възнаграждение, то считано от следващия ден – 24.09.2015 г. тригодишният
давностен срок за процесните вземания е изтекъл на 24.09.2018 г., а с това и
преди образуване на настоящото производство по искова молба от 15.07.2019 г.
Съдът
намира за недоказано извършването на изпълнителни действия в хода на изп. дело № ***г., които да са
довели до последващо прекъсване на давността. Няма такъв характер съобщението
за налагане на запор от 07.10.2015 г., тъй като липсват доказателства същото да
е получено от адресата, респ. относно реалното налагане на запор.
С оглед изложеното, предявените искови претенции,
основани на твърдението за недължимост на вземанията по процесния изпълнителен
лист поради погасяването им по давност, се явяват изцяло основателни и като
такива следва да бъдат уважени.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове, право на разноски има само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на същата следва да бъде присъдена
сумата от 374 лв., от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение, 50 лв. за
държавна такса и 24 лв. за издаване на заверено копие от изпълнителното дело. В
тази връзка съдът счете за основателно релевираното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение и намали същото до минималния му размер, установен в чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки общия
материален интерес по делото, доколкото се касае за отричане на вземания,
удостоверени в един изпълнителен титул.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от Ю.Т.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Варош, ул. „Средец“ № 11,
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ю.Т.И.
не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 226,14 лв., представляваща стойност на доставена питейна вода и
отведени и пречистени отпадни води за периода от 28.02.2004 г. до 17.04.2006
г., законната лихва върху главницата,
считано от 06.10.2006 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 35,69 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 06.05.2004 г. до 09.06.2006 г.,
както и сума в размер от 8,23 лв., представляваща сторени разноски, за които
суми по гр. дело № 6349/2006 г. по описа на Районен съд – Перник е издаден
изпълнителен лист от 12.10.2006 г., поради новонастъпило обстоятелство –
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Варош, ул. „Средец“ № 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Ю.Т.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, кв. „*** сумата от 374 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При
влизане в сила на решението, гр. дело № 6349/2006 г. по описа на
Районен съд – Перник да се върне в Служба „Архив“ на съда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: