РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Пловдив, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330116014 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на Н. П. Х., ЕГН **********, от **************** да бъде признато за установено
по отношение на ответника „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, че е
недействителен – нищожен договор **************** за потребителски кредит тип
„кредитна линия „ между страните или отделни клаузи от същия, съединен с евентуално
искане да се прогласи нищожност на отделна клауза от него, и насрещен иск на кредитора за
реално изпълнение на задълженията по същия договор и обезщетение за забава при това
изпълнение - обективно и субективно съединени между същите страни искове с правно
основание чл. 19, 21 и 22 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП , вр. чл. 79 , 86 от ЗЗД , 240 от ЗЗД и чл. 9
и следващите от ЗПК.
Според съдържанието на исковата молба, на 09.08.2019 година между страните бил
сключен договор **************** за потребителски кредит тип „кредитна линия„, по
силата на който Х. получил в заем сума в размер на 2000 лв., усвоена изцяло. От своя
страна, последният се задължил да върне заемната сума ведно със възнаграждение на
кредитора в размер на 411.04 лева, при годишен процент на разходите от 50% и фиксиран
годишен лихвен процент от 36 %. Кредиторът приел разсрочено на 12 месечни погасителни
вноски плащане, всяка по 200.92 лв., или общо - 2411.04 лева. Тъй като договора за кредит
предвиждал задължение на кредитополучателя да представи обезпечение на вземанията на
кредитора си, на същата дата Х. сключил с друго дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД
1
договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дружеството поело задължение
да гарантира вземанията на кредитора , а от своя страна Х. следвало да плати
възнаграждение за това поръчителство в общ размер от 984.96 лева ,разсрочено като част от
месечната вноска , по още 82.08 лева. Така размера на вноската станал 283 лева , а общия
размер на всички плащания – 3396 лева.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната вноска, 09.08.2020г.
Изложени са обаче доводи, че договора за кредит е недействителен на основанието по чл.
22 от Закона за потребителския кредит , а договорката за заплащане на възнаграждение за
поръчител заобикаля нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК , тъй като годишния процент на
разходите следвало да включва и възнаграждението на поръчителя, което не било
направено. Посочването на неверен процент на разходите съставлявало заблуждаваща
търговска практика по чл. 68 д от Закона за защита на потребителите , при което сочещата
го клауза била неравноправна по смисъла на чл. 146 от същия закон. Нищожна била и
клаузата по чл. 1 ал. 2 от договора , която предвижда представяне на обезпечение на кредит,
поради противоречие с добрите нрави , както и като неравноправна по смисъла на чл. 143
от Закона за защита на потребителите.
Затова се иска от съда да прогласи договора, евентуално – клаузата , предвиждаща
плащане на възнаграждението за поръчител, за нищожни или недействителни. Моли се за
присъждане на разноските , а на адвоката на ищеца – и хонорар по реда на чл. 38 от Закона
за адвокатурата.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се
присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора или своята престация –
плащането на 2000 лева в полза на Х., но отрича пороци на договора или отделните му
клаузи. Предявило е и евентуално съединен насрещен иск да бъде осъден
кредитополучателя да заплати останалите неплатени сума за главница по договора ( 1800
лева, ведно със законната лихва от дата 26.11.2021г. до окончателното изплащане на
вземането ) и 420.03 лева – законна лихва върху същата главница от дата 09.08.2019г. до
25.11.2021г .; искът е предявен под условие, че се уважи първоначалния иск за нищожност
на договора в цялост . Ищецът по него претендира и присъждане на разноските по тези
искове.
Х. оспорва насрещните искове като неоснователни, прави възражение за недействителност
на целия договор за кредит поради противоречие с добрите нрави.
Вещото лице е дало заключение, че ако плащането на гаранционното възнаграждение се
включи в годишния процент на разходите, последният ще надхвърли 50.05 %
Исковете са допустими.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази
следното:
Страните са се съгласили, че между тях има договор с номер № ***************** за
потребителски кредит тип „кредитна линия“, а и копие от същия е представено на л. 9 от
2
делото.Не се спори , че Х. е получил от ответника плащане на 2000 лева , и съдът не отрича
съществуването на договора между страните.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., изм., бр. 17
от 26.02.2019 г.; договорът е сключен на дата 09.08.2019г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на
Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.
106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което,
„годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче
основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля
повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона
няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира
годишния процент на разходите, тъй като методиката на формирането му е
законоустановена ( приложение № 1 към закона). В тази връзка съдът следва да отбележи ,
че размера на договорната лихва е един от елементите на годишния процент на разходите
съгласно приложението № 1 към закона , тоест, той е регламентиран позитивноправно и
затова съдът не споделя довода на ищеца, че размера на лихвата от 36 % на годишна база
съставлява противоречие с добрите нрави.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем
език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това
3
право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен
план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Нищожна е обаче клаузата на чл.1 т. 2 от договора, която предвижда задължение на
кредитополучателя да осигури обезпечение на кредита. Сама по себе си , тази клауза не е
скрепена със задължително неустоечно плащане или друга санкция за кредитополучателя,
но според заключението на вещото лице , Х. е платил фигуриращото в представен
погасителен план възнаграждение на поръчител, а съдът кредитира заключението на вещото
лице. Всяко възмездно поръчителство, по което задължението на длъжника за плащане на
възнаграждение на поръчителя е парично и безусловно ( или поне не зависи от
изпълнението на главното задължение), всъщност прикрива неустоечно плащане, дължимо
при евентуално неизпълнение, и затова противоречи на добрите нрави.
Тоест, съдът следва да отхвърли искането договора да се прогласи за нищожен в своята
цялост, но да прогласи за нищожна клаузата на чл. 1 ал. 2 от същия.
По евентуално съединените искове за реално изпълнение и обезщетение за забавата и
възраженията срещу тях съдът няма да се произнесе, тъй като не се сбъдна
вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени – уважаването на иска за
нищожност на целия договор.
Разноски се присъждат на ищеца, за уважения иск; дължи се на адвоката му и хонорар по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата , доколкото съдът не може да отрече наличието на
тази хипотеза. На кредитодателя, съобразно даденото в решение на съда на Европейския
съюз по съединени дела C-224/19 и C- 59/19 разрешение , разноски не се следват и няма да
бъдат присъдени.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на Н. П. Х., ЕГН **********, от **************** да бъде признато за
установено по отношение на ответника „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, че е
недействителен – нищожен договор **************** за потребителски кредит тип
„кредитна линия „ между страните, на основанието по чл. 22 от ЗПК или 146 от Закона за
защита на потребителите.
Признава за установено, по иска на Н. П. Х., ЕГН **********, от **************** че в
отношенията му с ответника „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, е недействителна
– нищожна - клаузата на чл. 1 ал. 2 от договор **************** за потребителски кредит
тип „кредитна линия „ между страните, на основанието по чл. 146 от Закона за защита на
4
потребителите.
Осъжда „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, да заплати на Н. П. Х., ЕГН
**********, от **************** разноски по делото в размер от 205.84 лева.
Осъжда „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, да заплати на адв. Е. Г. И. ,
личен номер на адвокат **********, адрес на дейност *********************** , сумата от
300 лева хонорар по делото .
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5