№ 265
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ненова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №
20211100902248 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба вх. № 27918 от 18.11.2021г. на „Д.“ ЕАД (в
ликвидация), чрез ликвидатора А.-Й.К., за откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството.
В молбата се сочи, че с решение на едноличния собственик на капитала
от 25.09.2018г., по реда на чл. 252, ал. 1, т. 1 от ТЗ, е било взето решение за
прекратяване на дружеството и е била открита процедура по ликвидацията
му. За изтеклия срок на ликвидация на дружеството, последно удължен до
30.11.2021г., ликвидаторът е довършил текущите сделки, събрал е
събираемите вземания и е превърнал останалото имущество в пари, с цел
удовлетворяване на кредиторите, но предприетите действия не са генерирали
достатъчно приходи за удовлетворяване на кредиторите. Дружеството няма
задължения към фиска и персонала, но има задължения в голям размер по
договор за заем от 12 318 хил. лева към единствения останал кредитор по
търговска сделка – И.Х. В.V., *******, 1097 JВ Амстердам, Нидерландия, с
данъчен номер *******, регистриран в търговския регистър на
1
Нидерландската търговска камара под № 34314697, което дружество е
едноличен собственик на капитала на „Д.“ ЕАД.
След извършена инвентаризация и опис на дълготрайните активи и
стоковата наличност, както и изготвяне на финансов отчет към 30.09.2021г. се
е установило, че дружеството – молител е декапитализирано, не разполага с
материални активи, които да бъдат осребрени, пасивите многократно
надвишават активите и то не е в състояние да изпълни изискуемите парични
задължения към основния си кредитор. Поради това процедурата по
ликвидация не може да бъде приключена, съответно дружеството да бъде
заличено от търговския регистър.
Състоянието на неплатежоспособност е обективно и трайно,
затрудненията не са временни и дружеството се намира във фактическа
неплатежоспособност. Процесът е траен и необратим, тъй като дружеството
не осъществява търговска дейност и не генерира приходи. Според
показателите за обща ликвидност дружеството е в невъзможност да поеме
плащания за покриване на краткосрочни или текущи задължения, а
показателите за финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост
показват, че предприятието е в невъзможност да осигури разплащане с
кредиторите във времето. Текущата загуба на дружеството е в размер на 125
хил. лева, а размерът на собствения капитал е отрицателен – минус 12 318
хил. лева. Въпреки че ГФО на молителя не подлежи на заверка от
регистриран одитор, такава за финансовата 2020г. е направена.
Молителят счита, че началната дата на неплатежоспособността е
29.06.2021г., тъй като към тази дата дружеството е осребрило последните си
активи и е спряло плащанията към единствения си кредитор.
Въз основа на изложеното, на основание чл. 607а, ал. 1 от ТЗ молителят
иска да бъде постановено решение, с което да се открие производство по
несъстоятелност по отношение на дружеството по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, вр. чл.
629б от ТЗ, да се определи начална дата на неплатежоспособността и да се
обяви дружеството в несъстоятелност, евентуално, на основание чл. 607а, ал.
2, вр. чл. 742 от ТЗ, да се открие производство по несъстоятелност на
основание свръхзадълженост.
Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства,
2
събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства –
писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална
агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и
заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза,
и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър
счетоводни документи (годишни финансови отчети от 2008г. до 2020г.,
включително) и тези по делото - междинен счетоводен баланс към
30.09.2021г., междинен отчет за приходите и разходите за периода
01.01.2021г. – 30.09.2021г., отчет за собствения капитал за същия период,
ГФО и ГДД към 31.12.2020г., опис на активите и пасивите към 30.09.2021г. и
списък на кредиторите към тази дата, намира за установено от фактическа
страна следното:
„Д.“ ЕАД (в ликвидация) е еднолично акционерно дружество, със
седалище в района на Софийски градски съд.
Дружеството е било учредено и регистрирано през 1991г. по ф.д. №
21643/1991г. на Софийски градски съд, пререгистрирано в търговския
регистър при Агенция по вписванията през 2008г. и понастоящем, след
преобразувания, е с формата на еднолично акционерно дружество с
едноличен собственик на капитала И.Х. Б.В., чуждестранно юридическо лице
със седалище в Нидерландия.
На 25.09.2018г. от едноличния собственик на капитала е било взето
решение за прекратяване на дейността на „Д.“ ЕАД и ликвидация.
Обстоятелствата са били вписани в търговския регистър по партидата на
дружеството.
Междувременно, с решение от 25.07.2006г. по т.д.н. № 55/2005г. на
Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав, е била обявена неплатежоспособност
на дружеството с начална дата 15.09.2005г., открито е било производство по
несъстоятелност, както и е бил назначен синдик.
С решение от 26.11.2008г. по същото дело е бил утвърден план за
оздравяване на дружеството и производството по несъстоятелност е било
прекратено.
Към датата на приключване на устните състезания по делото
3
дружеството – молител няма публични и частни държавни задължения,
наложени обезпечителни мерки и/или започнато принудително изпълнение по
реда на ДОПК (така писмо вх. № 32956/13.12.2021г. на Национална агенция
по приходите). Не се установяват и задължения на молителя по трудови
правоотношения.
Дружеството има задължение към едноличния собственик на капитала
по търговска сделка в размер на 12 320 хил. лева. Задължението (12 319 937.
45 лева с равностойност 6 299 084 евро) е било отчетено по с/ка 1522
„Дългосрочен безлихвен заем“. Последно договореният краен срок за
издължаване на заема е бил 30.03.2020г. Обстоятелствата се сочат от самия
молител и се потвърждават от заключението на съдебната финансово-
икономическа експертиза.
Също съгласно заключението молителят е с отрицателен нетен работен
капитал и финансов резултат от обичайната дейност – загуба.
Съгласно заключението на вещото лице коефициентите на обща
ликвидност, като показател за способността на молителя да извършва своите
текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.0000, за целия
период от 2007г. до 30.09.2021г. са били под норма – към 30.09.2021г. –
0.0002, към 31.12.2020г. – 0.0232, към 31.12.2019г. – 0.0749, към 31.12.2018г.
– 0.3028, към 31.12.2017г. – 0.3606, към 31.12.2016г. – 0.1882, към
31.12.2015г. – 0.1444, към 31.12.2014г. – 0.1127, към 31.12.2013г. – 0.1316,
към 31.12.2012г. – 0.1993, към 31.12.2011г. – 0.5800, към 31.12.2010г. –
0.1466, към 31.12.2009г. – 0.2116, към 31.12.2008г. – 0.3218 и към 31.12.2007г.
- 0. 8161. Наличните краткотрайни активи не са били достатъчни за
покриване на краткосрочните задължения на дружеството.
Под норма са били и коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна
ликвидност и на абсолютна ликвидност.
Задължението на молителя към едноличния собственик на капитала е
посочено като краткосрочно.
При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като
показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, към
30.09.2021г., а и преди това, коефициентът на финансова автономност на
дружеството е бил отрицателна величина. Отрицателен е бил и реципрочният
коефициент за финансова задлъжнялост. Положителни (но отново под
4
норма) са били коефициентите единствено към 31.12.2007г.
Отново съгласно заключението на вещото лице по делото активите на
дружеството не са били достатъчни за покриване на всички негови
задължения – краткотрайните и дълготрайни активи са били на по-ниска
стойност от краткосрочните и дългосрочните задължения.
За дружеството не се установява към датата на приключване на устните
състезания по делото да разполага с имущество.
Към 30.09.2021г. дружеството е отчело парични средства в размер на 2
хил. лева, но не се установява съществуването на такива парични средства и
понастоящем. В този смисъл е обяснението на вещото лице по съдебната
финансово-икономическа експертиза в проведеното открито съдебно
заседание.
Същевременно липсва установено притежавано недвижимо имущество,
съгласно вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на
молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при
Министерство на правосъдието (така писмо изх. № 6320 от 06.12.2021г.).
За дружеството няма данни за регистрирани пътни превозни средства
пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“ (така писмо изх. № 433200-
126471/06.12.2021г.).
В описа и оценката на активите към молбата за откриване на
производство по несъстоятелност също е посочено, че такива няма.
След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на
08.03.2022г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сума от 3 000
лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството
по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били
привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор.
Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 08.03.2022г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по
несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада
5
търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично
задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение
за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).
В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се
направи извод, че молителят - длъжник е неплатежоспособен.
Към датата на приключване на устните състезания по делото
дружеството има изискуемо парично задължение по търговска сделка -
договор за безлихвен заем към едноличния собственик на капитала.
Това задължение не е изпълнено, което предполага
неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).
Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на
финансово-икономическо състояние на молителя, при което той да може да
изпълни задължението - краткотрайните активи на дружеството да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при
съобразяване, че дружеството е с прекратена търговска дейност при
започналата ликвидация и без имущество (активи).
Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена
датата 15.09.2005г.
Тази дата е била определена като начална дата на
неплатежоспособността в предходно открито по отношение на длъжника
производство по несъстоятелност с решението по т.д.н. № 55/2005г. на СГС,
ТО, VІ-9 състав, което има действие по отношение на всички (чл. 630, ал. 3
от ТЗ), и след 15.09.2005г., въпреки утвърдения план за оздравяване и
прекратяване на производството, молителят не е могъл да покрива
краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно
установеното по настоящото дело финансово състояние на дружеството от
31.12.2007г. и до 30.09.2021г. коефициентът на обща ликвидност е бил под
единица – максимално 0. 8161, което е било и за останалите коефициенти за
ликвидност. Под общата норма са били коефициентът на финансова
автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост.
6
По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е
основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна
ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при
формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на
ВКС, ТК, І т.о.). Също съгласно трайно установената съдебна практика,
коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна
неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на
коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре (така Решение
№ 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1
от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). При молителя такъв
коефициент за ликвидност след 15.09.2005г. не се установява.
Без значение е дали до 29.06.2021г. от молителя са извършвани
плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на
плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на
определени кредитори. След 15.09.2005г. е настъпило трайно влошаване на
икономическото състояние на молителя и въпреки утвърдения оздравителен
план, то не е било преодоляно. Както вече се посочи, неплатежоспособността
е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си –
спиране на плащанията, което се дължи на липса на краткотрайни активи с
достатъчна степен на ликвидност, които са достатъчни за покриване на
краткосрочните задължения. Извършването на плащания към отделни
кредитори не води до извода, че не е налице състояние на
неплатежоспособност, ако от обективен финансово-икономически анализ на
предприятието се установи, че дружеството не е било в състояние да изпълни
задълженията си.
Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на
интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).
В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни и за
свръхзадълженост на молителя, но съдът не се произнася по обстоятелства
по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те са въведени като
основание за откриване на производство по несъстоятелност от молителя при
7
условията на евентуалност. Съгласно възприетото по Решение № 174 от
05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 188 от
04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с
които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното
начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от
ТЗ.
Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното имущество на
длъжника не е достатъчно за покриване и на началните разноски в
производството по несъстоятелност. Тези разноски, определени от съда на
3 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки
дадената от съда възможност с определението от 08.03.2022г.
Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви
неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й
дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови)
обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да обяви длъжника в
несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710
от ТЗ. Постановяване прекратяване дейността на предприятието на длъжника
вече е било направено в откритото производство по ликвидация (чл. 272а, ал.
1 от ТЗ).
На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една
година от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е налице
достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски
градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски
по несъстоятелността от 3 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не
бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника
от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).
Условие за заличаването в този случай е представянето на
удостоверение от ТП на НОИ гр. София за предаване на разплащателните
ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството. Удостоверението ще бъде
изискано служебно от съда, но на несъстоятелното дружество, чрез
8
ликвидатора, следва да бъде указано предаването на ведомостите на НОИ.
На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат
възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от
ТЗ. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако
производството по делото бъде възобновено.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д.“ ЕАД, с ЕИК
******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район „*******“,
ул.“*******, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА на 15.09.2005г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Д.“
ЕАД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район
„*******“, ул.“*******.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Д.“ ЕАД, с ЕИК ******* и със
седалище и адрес на управление гр. София, район „*******“, ул.“*******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Д.“
ЕАД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район
„*******“, ул.“*******.
СПИРА производството по т.д.н. № 2248/2021г. на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VІ-23 състав .
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде
удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по
9
сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен
срок от вписването на решението за спиране на производството по
несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще
прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър.
УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър
следва да бъде изпълнено задължението за предаване на разплащателните
ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление гр. София, район „*******“, ул.“*******, да заплати на сметка на
Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) разноски
по делото.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл.
622, вр. чл. 624 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на
основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-
дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата
по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10