РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Първомай, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20245340100792 по описа за 2024 година
Предявени са обективно евентуално съединени искове за нищожност на клауза от
договор с правно основание чл. 26, ал. 4 във вр. с ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът Т. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално представляван
по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ************, моли съда да признае за установено по отношение
на ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: ************, представлявано от А. С. Г. в качеството на управител, че
клаузата за дължимост на неустойка в размер на 711, 69 лева от сключения помежду им
Договор за паричен заем № ******* г. е нищожна.
Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор
№ ******* г. за паричен заем ответникът предоставил на ищеца заем от 700, 00 лева, който
последният се ангажирал да възстанови на първия с лихва при фиксиран лихвен процент от
39, 03% и годишен процент на разходите от 47, 07%, а съгласно клауза „Обезпечения“ от
Раздел „Допълнителни условия“ на съглашението – и да му заплати неустойка в размер на
711, 69 лева при неосигуряване в тридневен срок на едно от следните обезпечения: запис на
заповед или поръчител, отговарящ кумулативно на определени условия за възраст, доход и
кредитна история. Заемателят усвоил изцяло заемните средства и погасил напълно
задълженията си, но счита неустойката от 711, 69 лева за платена от него без основание,
доколкото уговорката за дължимостта й е нищожна като неравноправна, както и поради
1
накърняване на добрите нрави, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит (ГПК) и нарушаване на тези на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи,
че е уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и извън присъщите й
обезщетителна и обезпечителна функции, по съображения че за задължението, чието
неизпълнение санкционира, кредиторът е въвел практически неизпълними от потребителя
условия с цел да постигне допълнителна печалба, водеща до оскъпяване над прага по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и невключена в лихвения процент.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 4693/13.12.2024 г., с който
ответникът оспорва иска като недопустим, както и като неоснователен, по съображения че
неустойката не подлежи на включване в годишния процент на разходите, тъй като е
свързана с договорно неизпълнение, и че ищецът не е заплащал такава.
Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с
Писмено становище вх. № 240/15.01.2025 г. и Молба вх. № 1328/26.03.2025 г., депозирани от
пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
По силата на сключен между страните Договор № ******* г. за паричен заем (л. 5 – л.
7) и приложимите към него Общи условия ответникът, от една страна като „Заемодател”,
предоставил на ищеца паричен заем от 700, 00 лева, а последният, от друга като
„Заемополучател”, се ангажирал да възстанови на първия заемната сума и да му заплати
лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 39, 03% и годишен процент на разходите от
47, 07%, а съгласно клауза „Обезпечения“ от Раздел „Допълнителни условия“ на
съглашението – и неустойка в размер на 711, 69 лева при неосигуряване в тридневен срок на
едно от следните обезпечения: запис на заповед или поръчител, отговарящ кумулативно на
определени условия, и/или други подходящи такива. Погасяването следвало да се
осъществява разсрочено в периода от 09.03.2020 г. до 14.12.2020 г. на 21 двуседмични
вноски от по 73, 00 лева, в това число 39, 11 лева главница и лихва и 33, 89 лева неустойка,
подробно описани в неразделен към контракта Погасителен план (л. 8).
Според изявлението на заемателя с характер на разписка, обективирано в договорния
текст, същият усвоил заемните средства.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК намира от правна страна следното:
В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение №
1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по
т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и
обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно
действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на
обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.
2
Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го
лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.
Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован
може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен
ред.
Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД –
противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и
договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на
предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са
поместени и в различни други закони.
Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство,
когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна
сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в
исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).
В конкретния случай валидността на клаузата за неустойка се оспорва с конкуриращи
се фактически доводи, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът трябва да докаже
пълно – а именно за противоречие на добрите нрави, неравноправност, заобикаляне на
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК –
а именно неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени,
подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност.
Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския
оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията
с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.
Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост
и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен
интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от
който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани,
каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи
условия.
Процесната уговорка принадлежи към Договор за паричен заем № ******* г., който
бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във
връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286,
ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила
на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското
законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а
3
по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.
Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира
като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност
писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му
наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване
на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ
задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на
кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по
правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по
предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При
него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя,
който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а
според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен
или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от
ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името,
единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3
за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва
кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и
условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато
кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за
кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите,
предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в
Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните
вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им,
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
4
изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или
еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички
разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за
усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за
използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на
предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи
от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при
просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора,
начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските
(т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17);
изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително
информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата
на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото
на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е
необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от
ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за
кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за
защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и
подписи на страните (т. 27). От чл. 11, ал. 2 от ЗПК се изисква да е подписана от тях и всяка
страница от общите условия, ако такива са приложими.
Чл. 11, ал. 1 от ЗПК транспонира насоките на чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО,
който, както многократно подчертава Европейския съд, допринася за постигане на
набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна и наложителна хармонизация в областта
на потребителското кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита
на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на
потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него, тъй като му
позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе
информирано решение дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава
точно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да създаде
ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на въвеждащите
я национални разпоредби в чл. 22 от ЗПК българският законодател е разписал, че при
неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл.
5
10, §2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, договорът е
недействителен, а в чл. 21, ал. 1 от ЗПК – че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа обстановка
сочи, че между ответното дружество, от една страна като „Заемодател”, и ищеца, от друга
страна като „Заемополучател“, е сключен формален, реален, двустранен и възмезден
Договор № ******* г. за паричен заем с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при Общи
условия. Страните еднопосочно твърдят, а и по делото е приложен материализиращият
съглашението им документ (л. 5 – л. 7), който потвърждава, че в изискуемата се от чл. 10, ал.
1 от ЗПК писмена форма са съгласували воля за предаването на сумата от 700, 00 лева в
собственост от заемодателя на заемателя със задължение на последния разсрочено на 21
двуседмични вноски да я върне на първия и да му заплати лихва при фиксиран годишен
лихвен процент от 39, 03% и неустойка от 711, 69 лева, каквато съгласно клауза
„Обезпечение” от Раздел „Допълнителни условия” на договора дължи, ако не представи в 3-
дневен срок от подписването му обезпечение чрез запис на заповед и/или поръчител/и,
отговарящ/и на Общите условия, и/или други подходящи.
Чл. 92, изр. 1 от ЗЗД гласи, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, е утвърдено
виждането, че когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, клаузата за нея е нищожна поради противоречие на добрите нрави.
Преценката, дали са съблюдавани, се прави за всеки отделен случай към момента на
постигане на съгласието въз основа на установените факти и се ръководи от комплекс от
фактически критерии, които са неизчерпателно маркирани в цитираното тълкувателно
решение: естеството на обезпеченото задължение (парично или непарично) и неговия
размер; наличието на уговорени други обезпечителни правни способи – поръчителство,
залог, ипотека и др.; характера на неустойката (компенсаторна или мораторна) и начина на
определянето й – като глобална сума или като процент от главницата; базата на
начисляването й; съотношението между величината й и прогнозните вреди от
неизпълнението, както и неговия вид – съществено или за незначителна част от дълга.
При отсъствие на данни за противното, убеждаването на съда в което е задача на
търговеца по указанието на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, може да се счете, че разискваната уговорка
не е следствие от персонално договаряне, и след като не се обхваща от изключението по чл.
145, ал. 2 от ЗЗП, по причина че не е относима към същината на договора, попада във фокуса
на съдебния контрол и за неравноправност.
Основните й признаци са нормирани в чл. 143, ал. 1 от ЗЗП – всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, а списък на отделни
нейни проявни форми е поместен в чл. 143, ал. 2 от ЗЗП. Една от тях, изведена в чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП, е задължаване на потребителя при неизпълнение да заплати необосновано
6
високо обезщетение или неустойка.
Съобразно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, неравноправността също се търси на етапа на
договарянето, като се отчитат вида на стоката или услугата – предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и останалите договорки в него или в
друг контракт, от който зависи.
Прочитът на настоящата фактическа установеност в контекста на изложените правни
постановки позволява да се заключи, че въпросната неустойка се отклонява от типичното си
призвание да гарантира и стимулира коректното изпълнение, да компенсира очакваните от
неизпълнението вреди и да санкционира неизправния длъжник.
На първо място, предвидена е да обезпечава непарично и вторично задължение,
вредни последици от неспазването на което не могат да се прогнозират, тъй като не
рефлектира пряко върху същинския дълг за връщане на заема с възнаграждение за
потреблението му.
Отделно от горното, кредиторът, който е финансова институция, заета по занятие с
кредитиране, е изрично натоварен от чл. 16, ал. 1 от ЗПК да проучи и оцени
кредитоспособността на потребителя още преди сключване на договора за кредит, за да
вземе адекватно решение дали да се обвърже. Нормата удовлетворява препоръките на
Директива 2008/48/ЕО към държавите членки да предприемат подходящи мерки за
насърчаване на отговорното поведение на всички фази от кредитното правоотношение и в
среда на разрастващ се кредитен пазар да упражняват необходимия надзор за избягване и
респективно да санкционират безотговорното кредитиране, включително такова без
предварителна оценка на кредитоспособността.
Процесната уговорка е свидетелство, че ответникът преценя риска от
неплатежоспособност на клиента като такъв, който налага обезпечение, но вместо при
неосигуряването му да подходи отговорно, като откаже заем или предложи адекватна цена за
ползването му, пристъпва към сделката. По-нататък с клаузата й „Обезпечение” изисква да
бъде гарантирана от потребителя, който всякога е в положение на по-слабата страна, както
от гледна точка на преговорните възможности, така и на степента на информираност, което
го принуждава да се съгласи с предварително формулираните от кредитора параметри, без
да може да им повлияе, и то при условия, практически непостижими в повечето случаи в
дадения за целта изключително кратък тридневен срок. Това говори, че са поставени с
тенденция да предразположат допускане на неизпълнение и в последен анализ да превърнат
неустойката в сигурен източник на доходи за кредитодателя над обичайните и приемливи от
гледна точка на морала за този вид договор, и то с величина пет пъти повече от
възнаградителната лихва.
Разсъжденията отвеждат до категоричния извод, че в разрез с началата на
нравствеността неустоечната уговорка генерира за заемателя свръхпрекомерно бреме и
неоправдано облагодетелства кредитора. Казаното разкрива нищожността й като последица
от първия от разглежданите пороци – по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, без да се дължи
7
произнасяне по останалите наведени такива.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да възстанови на ищеца разходите му по процеса от 50, 00 лева за внесена държавна
такса, както и да заплати на процесуалния му пълномощник адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2, изр. 1 от ЗА.
Нормата урежда правото на адвокат, оказал безплатна правна помощ при условията
на чл. 38, ал. 1 от ЗА, да бъде възмезден за положения труд от насрещната страна, ако в
съответното производство същата е осъдена за разноски, като възнаграждението му се
определя от съда в размер не по-нисък от заложения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (НВАР).
Както вече се отбеляза, ответното дружество е отговорно по чл. 78, ал. 1 от ГПК, а
представеният Договор за правна защита и съдействие (л. 10), в който е удостоверено, че адв.
С. Н. е бил ангажиран с безвъзмездно процесуално представителство на своя доверител в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА, се явява достатъчно доказателство за нейното
осъществяване, след като опровергаващи я сведения не са приобщени (в този смисъл
Определение № 118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г., I т. о., Определение №
162/28.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г. о., Определение №
50041/27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2022 г., I г. о., Определение № 50041/15.02.2023
г. на ВКС по т. д. № 330/2022 г., I т. о., Определение № 365/17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
894/2017 г., Определение № 163/13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г, І г. о.,
Определение № 95/19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г. и др.).
С Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, което е
задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, е прието следното
тълкуване на чл. 101, §1 и §2 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, §3 от ДФЕС: ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, §1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато
тя не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение и
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. СЕС е посочил също, че национална уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на чл. 101, §1 от ДФЕС.
В контекста на произнасянето на СЕС ВКС константно се придържа към
становището, аргументирано в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I
т. о., че поради несъответствие на НВАР с правото на ЕС регламентираните с нея размери
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
8
без да са обвързващи за съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените
услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Като се вземе предвид, че конкретната е невисока, че цената на иска също е ниска, а
правната помощ в интерес на ищеца обхваща изготвяне на исковата молба и молба по хода
на единственото проведено открито съдебно заседание без участие в него, се достига до
извод, че на адв. Н. се полага адвокатско възнаграждение от 400, 00 лева, съвпадащо с
минималното по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НВАР.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата за дължимост на неустойка в размер на
711, 69 лева от Договор № ******* г. за заем, сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от А. С.
Г. в качеството на управител, от една страна като „Заемодател”, и Т. Т. Т., ЕГН: **********,
с адрес: ************, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в
регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
************, от друга страна като „Заемополучател“, е нищожна.
ОСЪЖДА „„Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: ************, представлявано от А. С. Г. в качеството на управител, да заплати
по банковата сметка с IBAN: ************, както следва:
на Т. Т. Т., ЕГН: **********, с посочен, постоянен и настоящ адрес: ************,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на
Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************,
сумата от 50, 00 (петдесет) лева – съдебноделоводни разноски за държавна такса за
разглеждане на иска, и
на адв. С. Н., вписан в регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ************, сумата от 400, 00 (четиристотин) лева – адвокатско
възнаграждение за процесуална защита на ищеца Т. Т. Т., ЕГН: **********, с посочен,
постоянен и настоящ адрес: ************.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.
СМ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: ________п_______________
9
10