№ 3
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500488 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
7286/14.10.21г. на БОС от П. М. М., EГН: **********, с постоянен адрес:
****, чрез адв. Ст.К., съдебен адрес: ****, против решение №
340/30.09.2021г. по гр.д.№ 20212100100504/21г. на БОС в частта, с която е
отхвърлен предявеният от него против Прокуратурата на Република България
иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ за
размера над присъдената с решението сума от 25 000лв. до предявения размер
от 100 000лв., ведно с лихвата за забава върху главницата за периода, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 17.11.2020г., до
окончателното изплащане на обезщетението, както и направените съдебно-
деловодни разноски. Твърди, че в тази част решението не е правилно, излага
обосновани аргументи за отмяната му и за постановяване на ново, с което
искът му бъде изцяло уважен, така, както е предявен. Няма доказателствени
искания. Моли за присъждане на разноските за настоящата инстанция.
Въззиваемата по тази жалба страна - Прокуратурата на Република
България, я оспорва в проведеното открито съдебно заседание, не депозира
отговор, прилага писмена защита.
1
По делото е постъпила и втора въззивна жалба вх.№ 7518/20.10.21г. на
БОС от Прокуратурата на Република България, против решение №
340/30.09.2021г. по гр.д.№ 20212100100504/21г. на БОС, в частта, с която е
уважен предявеният от П. М. М. против Прокуратурата на Република
България иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.І
ЗОДОВ, като е присъдена сума в размер на 25 000лв., ведно със законната
лихва, така, както е описано по решението и съответните съдебно-деловодни
разноски. Твърди, че съдът не е зачел въведеното възражение за
съпричиняване, което е основание за отхвърляне на иска изцяло -
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, т.3. В случай, че горното не бъде възприето, заявява, че присъдената
сума е завишена. Моли да бъде намален размерът на обезщетението, със
съответните последици. Няма доказателствени искания.
Въззиваемият П. М. М. не оспорва въззивната жалба. Не изразява
становище по нея.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция и са допустими.
Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2, ал.1,т.3,
предл.І ЗОДОВ.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от П. М. М.
против Прокуратурата на Република България. Въззивникът-ищец твърди, че
бил назначен за Областен Управител на ****. С прес-съобщение от
14.10.2014г. на ОП – Бургас е оповестено образуването на досъдебно
производство срещу виновно длъжностно лице за извършено престъпление по
чл.282, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Макар и да не бил посочен като извършител, се
разпознал като такъв, защото изпълнителното деяние и конкретните факти
сочели именно него за деец. Впоследствие , с Постановление от 18.01.2016г.
бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.282, ал.3, вр. с ал.2,
предл.ІІ, вр. с ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три до 10 години. Поради неясноти и непълноти на
2
обвинителния акт, трикратно съдебното производство било прекратено и
обвинението му било предявявано четири пъти. След проведени 10 заседания,
с Присъда от 26.02.2019г. по НОХД № **** - гр.София бил оправдан, а с
решение № **** по ВНОХД № **** по описа на АСНС, гр.София присъдата
била потвърдена.
Твърди, че през периода на висящност на производството бил под
изключителен стрес. От момента на освобождаването му от длъжността
„Областен управител“ на ****, настъпили значителни промени по отношение
на обществената му дейност. На първо място направил множество опити за
започване на работа като юрист, но работодателите се въздържали да го
наемат. Това го поставило за години извън сферата на обществения живот и
рязко се отразило на материалното състояние на семейството му. Освен това
претърпял и голям емоционален стрес. Уронени били достойнството и
доброто му име в обществото. Предявените обвинения се отразили негативно
на отношенията му с близки и приятели. Въпреки приключването на
производството с оправдателна присъда, започнал да изпитва тревоги, че по
някаква причина наказателното преследване ще бъде възобновено. Определя
периода на висящност на наказателното производство на седем години,
включително времето, през което досъдебното производство се водело
против неизвестен извършител. Посочва като основание за присъждане на
обезщетение за времето, в което реално не му било предявено обвинение,
фактът, че и тогава ангажирал адвокат, за да осъществява защитата си срочно
и адекватно. Позовава се на тежестта на престъплението, в което е
неоснователно обвинен. При изложеното претендира обезщетение в размер на
100 000лв., като и пред настоящата инстанция поддържа иска така, както е
предявен. Моли за присъждане на законна лихва върху главницата от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане на
сумата. Претендира заплащане на разноските по делото. Ангажира
доказателства.
Искът е надлежно оспорен с депозирания от Прокуратурата на Република
България в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На първо
място относно настъпилите неимуществени вреди твърди, че исковата молба
не е подкрепена от убедителни доказателства. На следващо място счита, че
претендираната сума е значително завишена по размер. Позовава се на
изключителна вина на пострадалия за настъпване на увреждането, а в случай,
3
че това не бъде възприето – на съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска
изцяло, а евентуално – за присъждане на сума в размер, по-нисък от
претендирания. Също твърди, че след освобождаването на М. от длъжността
„Областен управител на ****“, той е продължил да участва в управителните
органи на множество търговци и не е бил лишен от доходи, нито е намален
стандартът му на живот. Ангажира доказателства.
Между страните не се спори, че с Постановление от 18.01.2016г. по сл.д.
№ **** по описа на НСлС гр.София, ДП № **** по описа на ОП -Бургас, М. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.282, ал.3, вр. с ал.2, пр.2 вр. с
ал.1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три до 10 години. С разпореждане № 139/15.08.2016г. по НОХД № 599/2016г.
по описа на БОС съдебното производство е прекратено и делото – върнато на
прокурора за отстраняване на непълноти в обвинителния акт.
С ново Постановление за привличане на обвиняем от 15.11.2016г. по сл.д.
№ **** по описа на НСлС гр.София, ДП № **** по описа на ОП Бургас, на М.
повторно е предявено обвинението за същото престъпление - по чл.282, ал.3,
вр. с ал.2, вр. с ал.1 НК и делото повторно е внесено в съда. С разпореждане
от 17.02.2017г. по НОХД № 43/2017г. по описа на БОС съдебното
производство повторно е прекратено и обвинителният акт – върнат на
прокурора за отстраняване на неясноти и непълноти.
Нов обвинителен акт от 02.06.2017г. на ОП – Бургас, ведно със сл.д. №
**** по описа на НСлС гр.София, ДП № **** по описа на ОП Бургас, е внесен
за трети път в Окръжен съд Бургас и за обвиняем е посочен въззивникът-
ищец. С протоколно определение от 11.12.2017г. по НОХД № 614/2017г. по
описа на БОС съдебното производство е за трети път прекратено и делото –
върнато на прокурора на същите основания, както и в предходните случаи.
За четвърти път против М. е повдигнато обвинение и е внесен
обвинителен акт за същото престъпление на 14.03.2018г. Пред СНС гр.София
е образувано наказателно производство – НОХД № **** приключило с
оправдателна присъда – стр.42 и сл. по гр.д.№ **** по описа на БОС. Както бе
изложено по-горе, присъдата е потвърдена с решение № **** по ВНОХД №
**** по описа на АСНС, гр.София.
Не се спори, също така, че през целия период на висящност на
производството на М. не е наложена мярка за неотклонение.
4
При описаното съдът приема, че се доказаха фактите, визирани от
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ - обвинение в извършване на
престъпление и последвала оправдателна присъда на П.М..
За да се изясни фактическата обстановка по делото и в подкрепа на
изложените в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди,
по делото са ангажирани гласни доказателства.
От разпита на св.М. – ****, се установява, че делото се отразило силно
негативно на ****. На първо място имало отлив на финансите му, част от
клиентите се отдръпнали, понякога се налагало да моли за заеми от роднини
и приятели и дори самата тя му помагала. Когато започнали делата в
гр.София, М. бил много потиснат и под голям стрес. Станал изнервен,
започнал да пие хапчета за кръвно, през 2018г. получил сърдечна криза и го
завели на лекар. Според докторите, причина били напрежението и стресът.
Същата свидетелка твърди, че проблемите със здравето на **** започнали
през 2015 – 2016г., когато й споделил, че хората, въпреки, че го познават,
започнали да се отдръпват. М. станал мнителен и се променило поведението
му. Успокоение изпитал, според свидетелката, когато съдът постановил
присъдата и решението си, но въпреки това се чувствал засегнат, защото
считал, че е изпълнил служебния си дълг, а бил подложен на дела.
Аналогични са показанията и на св.П.. Според него, случилото се дало
тежко отражение върху здравето на М. и предизвикало сърдечни проблеми,
установени след започване на процеса през 2015г. Освен това била засегната
кариерата му, понеже медиите (сайтът Б.) обяснявали, че той е едва ли не
престъпник и не само, че не е защитил държавния интерес, но и злоупотребил
с властта. Въпреки оправдаването, след процеса М. вече не бил същия човек.
При всичко така изложено от фактическа страна, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ: „Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано...“
Събраните доказателства водят до несъмнен извод за повдигнато срещу
М. обвинение, поддържано на две инстанции, по което е бил оправдан.
5
Относно релевантния период съдът приема следното: В исковата молба се
твърди и се поддържа в двете инстанции, че за начало следва да се зачита
публикуването на прес-съобщението на ОП – Бургас, а за крайна дата –
постановяването на решението по ВНОХД № **** по описа на АСНС,
гр.София. Въпреки въведените аргументи, че макар и прес-съобщението да не
визирало деец на разследваното престъпление, М. се разпознал като такъв,
ангажирал си адвокат и започнал да търпи неблагоприятните последици на
наказателната репресия, законът посочва друг начален срок, а именно –
повдигането на обвинение и то е един от елементите на фактическия състав
на приложимата правна норма. Без предявяване на обвинение не може
обосновано да бъде ангажирана отговорността на Държавата, в лицето на
съответния орган на власт, от чиято дейност са произтекли вредите.
Противното би означавало всяко разследване, дори в случаите на прекратено
ДП, без да бъде повдигнато обвинение, да бъде повод и основание за
претендиране на обезщетения за неимуществени вреди от Държавата. Ето
защо съдът зачита датата на първото предявяване на обвинение против
въззивника-ищец за релевантна такава. Твърденията, че през предхождащия я
период М. е ангажирал адвокат, за да осъществява процесуалната му защита,
не могат да доведат до уважаване на иска в тази част, защото, макар и да е
бил участник в ДП – разпитван като свидетел, не е имал качество на страна и
не са осъществени всички елементи на фактическия състав, визиран в
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ.
Относно претърпените вреди: доказано бе, че въззивникът-ищец понесъл
тежко и болезнено образуването и развитието на наказателното производство,
чувствал се е несправедливо обвинен и преживявал изключително стресово
извършваните спрямо него процесуални действия, макар и да не се оплаквал.
Засегнати били самочувствието и начина му на живот, станал мнителен,
защото се чувствал унизен и застрашен от наказателна репресия.
Описаното води до извод за наличие на два елемента от фактическия
състав на деликта – повдигане на неоснователно обвинение и претърпени в
резултат от това вреди, изразяващи се в силни душевни страдания, страх от
налагане на наказание „лишаване от свобода“, изживявания, довели до
влошаване на здравословното състояние, чувство за преживяна
несправедливост, унижение и срам от близки и приятели.
6
Налице е и третият елемент, а именно – пряка причинно-следствена
връзка между вредите и недоказаното обвинение, повдигнато от въззивника.
Относно твърденията за влошаване на материалното състояние на
въззивника-ищец и невъзможността да си намери работа по трудово
правоотношение в резултат от разпространената информация за възбуденото
наказателно преследване против него: Събраните писмени доказателства
сочат на противоположен извод. На първо място от приложената справка от
Агенция по заетостта се установява, че е бил регистриран като безработен за
срок от около 40 дни, но не повече. Налице са множество ангажирани от
въззивника-ответник писмени доказателства, свидетелстващи за участието на
М. в управителните органи на множество търговци, за негова еднолична
собственост върху капитала на други търговци, като общият извод е, че
доходите му определено не са се намалили, след освобождаване от
длъжността „Областен управител на ****“.
При така изложеното и като споделя в тази част мотивите на Бургаския
окръжен съд, настоящият съд приема, че искът е доказан по своето основание
относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Що се отнася до спорния размер: Съгласно общите постановки по т. 11 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетението се
определя глобално. Затова БАС приема, че за определяне на справедлив
размер на компенсация трябва да се преценят всички релевантни
обстоятелства, с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Става въпрос за лице, представител на правителството и държавната
власт в Бургаска област, с функция да провежда политиката на МС на тази
територия – т.е. широко известно, с публични изяви, с множество контакти на
високо равнище, с репутация на личност с високи нравствени и морални
качества и професионални успехи. Повдигане на обвинение за тежко
умишлено престъпление на лице, назначено от МС, което задължително
упражнява контрол върху актовете и действията на органите на местното
самоуправление, е тежък удар по самочувствието, самооценката, авторитета
и стойността на личностните качества. Поради значимостта на изпълняваните
управленски и контролни функции, обвинения за извършени злоупотреби в
частен интерес, неминуемо уронват престижа и доброто име на лицето в
обществото и го злепоставят пред неограничен кръг от хора, с оглед заемания
7
пост.
От привличането на въззивника-ищец в качеството му на обвиняем на
18.01.2016г. до постановяване на решението на Апелативен специализиран
наказателен съд София на 26.10.2020г. и влизането в сила на присъдата на
първоинстанционния СНС – гр.София, на 17.11.2020г., както е отбелязано на
нея – стр.44, е изминал период от около 4 година и 10 месеца, съпроводен от
силни притеснения. Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено
престъпление, квалифициран състав – особено тежък случай, за което се
предвижда наказание „ЛОС“ за срок от 3 до 10 години. Под влияние на
натрупаното напрежение от четирикратното предявяване на обвинителен акт,
на трикратно прекратяване на наказателното производство и внасяне за
четвърти път на обвинение, както и извършваните процесуални действия в
досъдебната и съдебната фази, М. е придобил усещане, че въпреки
приключването на това производство, по някакъв начин може делото отново
да бъде възобновено и да бъде отново обвинен за извършено престъпление.
Влошаването на здравословното състояние и преживения стрес променили
личността на М. и довели до тежки психически състояния.
При определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът се
съобрази с продължителния срок, в който е приключило производството,
който срок е пряко свързан с внесените в съда обвинителни актове с неясноти
и непълноти, с обстоятелството, че М. се ползва с широка известност сред
обществото, заемал е публична длъжност, информация за деянието е
разгласявана, макар и не мащабно, чрез средствата за масова информация и е
загубил работата си, което, при възможностите за участие в управлението на
търговски дружества, не би било особено травмиращо, ако не бе начинът, по
който са прекратени функциите му.
Тук съдът отбелязва, че ангажираните съдебни актове за отменени
административни заповеди на въззивника-ищец при изпълнение на
функциите на Областен управител, не водят до извод за изключителна негова
вина за образуване на наказателното производство, нито за съпричиняване.
Те са коментирани в мотивната част на оправдателната присъда и в самите
съдебни решения, приложени по делото. Част от тях са счетени за
необжалваеми, затова жалбите против тях са оставени без разглеждане, а
други са счетени за незаконосъобразни на процесуално основание. Самото им
8
постановяване, обаче, не съставлява престъпление, затова двете хипотези на
чл.5 ЗОДОВ не са приложими в случая.
За да индивидуализира окончателно размера на обезщетението, съдът
съобрази, че съзнанието за уронени чест и достойнство и извършена явна
несправедливост са срещнали разбиране и подкрепа от колегите и
семейството, освен това липсват данни по делата да са провеждани
множество съдебни заседания, които да увеличат интензитета на търпените
болки и страдания и цялостната промяна на начина на живот. Не бе
установено и по какъв начин са намалени приходите на въззивника-ищец, за
да се приеме за основателно твърдението за допълнително претърпени на
това основание неимуществени вреди Затова настоящият състав приема, че
справедливият размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
като се отчете релевантния период, е 15 000лв., за да бъдат справедливо
компенсирани вредите, нанесени му в резултат от неоснователно
повдигнатото обвинение от страна на Прокуратурата на Република България.
Що се отнася до началния момент, от който следва да бъде присъдена
лихва върху дължимото обезщетение, релевантен, според възприетото в
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г.,
ОСГК, е моментът на влизане в сила на решението, с което е потвърдена
оправдателната присъда по делото. В конкретния случай законната лихва
следва да се присъди, считано от 17.11.2020г., до окончателното изплащане
на сумата, както е приел и Окръжният съд.
При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл.
По отношение на разноските: В полза на М. се следват разноски,
съобразно уважената част от иска, както следва: при интерес в размер на 100
000лв. за първата инстанция се следва сумата от 3 530 х 15 000 / 100 000 или –
529.50лв. – кръгло 530лв. За втората инстанция се следва същата сума,
доколкото въззивникът-ищец се защитава против въззивната жалба на другата
страна, атакуваща решението в неговата цялост. Или общо за двете
инстанции се следва сума в размер на 1060лв. С първоинстанционното
решение е присъдена сума в размер на 1280лв., която следва да бъде намалена
до общия горен размер. В полза на П.М. се следва сумата от 5лв. за внесена
д.т. за настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, БАС
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 340/30.09.2021г. по гр.д.№ 20212100100504/21г.
на БОС в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ на П. М. М., EГН:
**********, с постоянен адрес: ****, чрез процесуалния му представител
адв.С.К., обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на
воденото срещу М. наказателно производство, приключило с оправдателна
присъда на СпНС, потвърдена с решение № **** по ВНОХД № **** по описа
на АСНС, гр.София, за размера над 15 000лв., до размера от 25 000лв.,
както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата над
15 000лв. до 25 000лв., считано от 17.11.2020г. до окончателното изплащане
на сумата и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. М. М., EГН: ********** против Прокуратурата
на Република България за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.І
ЗОДОВ в горните части.
ОТМЕНЯ решение № 340/30.09.2021г. по гр.д.№ 20212100100504/21г.
на БОС в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на адвокат С.К., служебен адрес: **** адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА за размера над 1060лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 340/30.09.2021г. по гр.д.№
20212100100504/21г. на БОС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П.
М. М., EГН: **********, с постоянен адрес: ****, чрез процесуалния му
представител адв.С.К., сумата от 5лв. за внесената пред настоящата инстанция
д.т.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11