Р Е
Ш Е Н
И Е № 260129
гр.Враца,
17.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 28.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ИВАНОВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д.№61 по описа за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Е.М. *** в качеството на особен представител на Н.В.Н.,
ЕГН ********** срещу Решение №260267/11.12.2020г., постановено от Районен
съд-Враца по гр.д.№4316/2019г., с което е признато за установено на основание
чл.422 ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, че
жалбоподателят дължи на Р.К.Р., ЕГН **********,*** 850 евро, дължима на
отпаднало основание - развален договор за поръчка за закупуването на лек автомобил,
марка AUDI, модел А6 CR 271TD, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №1056/09.05.2019г. по
ч.гр.д.№1671/2019г. по описа на Районен съд-Враца, както и законна лихва върху
тази сума, считано от 03.05.2019г. до окончателното й изплащане. В жалбата се
сочи, че районният съд е приел за изяснено обстоятелството за възникнало между
страните облигационно правоотношение по договор за поръчка, по силата на който
ищецът е превел исковата сума на ответника за осъществяване на насрещната непарична
престация - да придобие за сметка на доверителите
правото на собственост върху автомобил. Според особения представител на
жалбоподателя съдът е достигнал до този правен извод, кредитирайки показанията
на разпитания по делото свидетел К. Р. - син на ищеца, в нарушение на забраната
по чл.164, ал.1, т.3, пр.2 ГПК, като е приел, че забраната не се прилага, ако
страните спорят за знанието на отделни уговорки или когато договорът не съдържа
всички уговорки, като свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е сключена двустранната сделка, както и каква е била
действителната воля на страните. В жалбата се настоява, че когато в отношенията
между страните се претендират последиците на един договор на стойност по-голяма
от 5 000лв., той не може да бъде доказан със свидетелски показания, освен в
изрично предвидените в закона случаи.
Оплакването на жалбоподателя е, че съдът е приложил
неправилно нормата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, тъй като пред първата инстанция не
са представени доказателства за валидно сключен договор за доставка на лек
автомобил, а по делото не е изяснено дали исковата сума представлява продажна
цена на лекия автомобил или включва и комисионна за доставчика. От това се
черпи довод, че забраната на чл.164, ал.1, т.3, пр.2 ГПК е приложима, което
прави обжалваното решение незаконосъобразно.
Отделно от това според особения представител в хода на
съдебното дирене не е доказано по несъмнен начин, че Н.Н.
е оферирал на Р. Р. конкретен автомобил и че изпълнението към днешна дата е
възможно.
Нататък в жалбата се развиват правни съображения, че
съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД развалянето на двустранен договор настъпва след
изпращане на покана за изпълнение, съдържаща волеизявлението, че след изтичане
на подходящ срок договорът ще се счита развален, в каквато насока пред районния
съд не са събрани доказателства. Неправилно, според поддържаното в жалбата,
районният съд е приел, че исковата молба има характера на покана за изпълнение
по смисъла на чл.87, ал., изр.1 ЗЗД, както и неправилно е определил началната
дата, от която би се дължала законна лихва.
Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго по същество, с което предявения иск бъде
отхвърлен.
Чрез пълномощника си адв. И.-А. Н.
от САК въззиваемата страна Р.К.Р., ЕГН ********** е
подал отговор, в който оспорва въззивната жалба и
настоява обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира разноски пред
тази инстанция.
В отговора се поддържа, че обжалваното решение е правилно.
Развиват се съображения, че в закона не е предвидена форма за действителност на
договора за поръчка, същият може да бъде сключен и в устна форма и да бъде доказван с всички допустими доказателствени средства. Обръща се внимание на това, че
ответникът не е оспорил факта за заверяване на банковата му сметка с исковата
сума въз основа на платежно нареждане от 27.06.2016г. с основание за плащане по
същото "AUDI A6 CR 271 TD", поради което
този документ установява извършването на превода в изпълнение на мандатното
правоотношение за закупуване от ответника за сметка на ищеца на посочения
автомобил, със задължение впоследствие в гр.София да се прехвърли правото на
собственост. Според въззиваемата страна представеното
платежно нареждане доказва, че паричният превод е извършен в изпълнение на
мандатното правоотношение с предмет закупуване на посочения по-горе автомобил и
този писмен акт доказва основанието за плащане на исковата сума като изпълнение
на задължението на ищеца, поради което забраната по чл.164, ал.1, т.3 ГПК не
намира приложение. Във връзка с приложението на относителната забрана за
доказване със свидетелски показания на договори на стойност над 5 000лв. за
конкретния случай в отговора се развиват обстойни правни съображения и се сочи
съдебна практика. Цитират се и показанията на разпитания пред първата инстанция
свидетел. В отговора се развиват правни съображения относно характера на
мандатната сделка /договор за поръчка/ и правата и задълженията на страните по
нея, както и такива във връзка с изискуемостта на задължението за връщане на
сумата при отпаднало с обратна сила основание /при развален с обратна сила
договор/ в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и във връзка с развалянето на
двустранните договори по чл.87, ал.1 ЗЗД, което според поддържаното в отговора
е настъпило след подаването на исковата молба, имаща характера на покана за
изпълнение.
В подготвителното определение по чл.276 ГПК въззивната жалба е преценена като редовна и допустима и е
внесена за разглеждане в открито съдебно заседание, в което с писмено становище
особеният представител на въззивника я поддържа и
моли обжалваното решение да бъде отменено. Чрез пълномощника си адв.Н. въззиваемият поддържа
подадения отговор и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За произнасянето си по въззивната
жалба окръжният съд взе предвид следното:
От приобщеното ч.гр.д.№1671/2019г. по описа на Районен
съд-Враца се установява, че по заявление по чл.410 ГПК, подадено от Р.К.Р., е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1056/09.05.2019г., с
която е разпоредено Н.В.Н. да му заплати сумата 3 850
евро, дължима по неизпълнен неформален договор за закупуване и доставка от
Италия на употребяван автомобил AUDI A6 CR 271 TD,
рама WAUZZZ4F05N030428, с дата на първоначална регистрация 24.12.2004г.,
ведно със законната лихва от 03.05.2019г. и разноски в размер на 244.48лв.
С оглед на това, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК, и връчителят
е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, на заявителя е указано, че
може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
В едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК Р.Р. е предявил срещу Н.Н. иск с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че в изпълнение на неформален
договор за закупуване и доставка от Италия на употребяван лек автомобил модел AUDI A6 CR 271 TD, рама WAUZZZ4F05N030428, с дата на първа регистрация 24.12.2004г., на
27.06.2016г. ищецът е направил в полза на ответника банков превод в размер на
уговорената продажна цена 3 850 евро. Твърди се, че ответникът е оферирал
автомобила на ищеца, с когото била постигната устна уговорка, че след авансово
внасяне на цялата сума автомобилът ще му бъде доставен в България и ще бъде
прехвърлена собствеността му. Твърди се също, че ответникът не е изпълнил
поетите задължения и предвид дългия период от време след извършеното плащане,
доставката станала безполезна за ищеца и очевидно невъзможна по вина на
ответника, поради което ищецът иска разваляне на договора, след което
заплатената на отпаднало основание искова сума подлежи на връщане.
Като сочи обстоятелствата във връзка с развитото заповедно
производство, ищецът заявява петутим да бъде постановено
решение, с което се признае за установено, че ответникът му дължи сумите по
заповедта за изпълнение. Претендират се и разноски.
С оглед на това, че ответникът не е открит на посочения в
исковата молба и в направената справка от Национална база данни
"Население" адрес, му е назначен особен представител.
Особеният представител адв.Е.М. е
подал отговор на исковата молба, в който е оспорил предявения иск. На първо
място в отговора се настоява, че ищецът не доказва валидно сключване на договор
за доставка на лек автомобил и невъзможност
на изпълнението му към датата на исковата молба. Според особения
представител на ответника не са връчени покани за доброволно изпълнение и не е
посочен краен срок за доставка, а от представената от ищеца справка от
банковата му сметка не е видно, че сумата 3 850 евро представлява авансово
плащане за доставка на процесния лек автомобил. В
отговора се поддържа, че не е доказано разваляне на договора, поради което
липсва основание да се претендира връщане на исковата сума.
С исковата молба е представено извлечение за движението по
банкова сметка *** "Д Банк"АД, от което се
установява извършен на 27.06.2016. банков превод в полза Н.В.Н. по посочена
банкова сметка *** "AUDI A6 CR 271 TD".
Пред първата инстанция е разпитан свидетеля К. Р., син на
ищеца, който е заявил, че през лятото на 2016г. той и баща му търсели за него
автомобил марка "Ауди А6", намерили обява в интернет и се обадили на
посочения в нея телефон. Лицето се представило като Н.В.Н. и казало, че живее в
Италия и е вносител на автомобили. Била уговорена среща в София, кв.Горубляне,
на която ответникът се явил, показал подробна снимка на автомобила, обяснил, че
е в добро състояние, но за да бъде поръчан, трябва да му се преведе цялата сума
за автомобила, който ще бъде доставен в София до две седмици. На свидетеля и
ищеца били предоставени данните на автомобила /рама и регистрационен номер/,
както и банкова сметка ***. Ответникът казал данните на автомобила да бъдат
вписани в платежното нареждане, но отклонил предложението за сключване на
договор, като обяснил, че това ще стане след като колата пристигне в България и
бъде регистрирана. Свидетелят заявява, че ищецът превел сумата на ответника,
който в телефонен разговор потвърдил нейното получаване и отново обещал след
две седмици автомобилът да бъде доставен. След като уговорените две седмици
изминали, ответникът не се обадил, заради което ищецът започнал да го търси по
телефона и получил обяснение, че има проблем с колата и се издирва нейния
собственик, за който се оказало, че е болен. Свидетелят дава показания, че баща
му звънял на ответника всяка седмица и в края на 2016г. го уведомил, че се
отказва от колата и иска да му се върнат парите. Ответникът обещал, но така и
не го сторил.
В проведеното пред първата инстанция съдебно заседание
особеният представител на ответника е заявил, че няма да сочи доказателства.
Предвид релевираните в исковата
молба факти и събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че
между страните е сключена мандатна сделка /договор за поръчка/, като е очертал
правните характеристики на този договор. Отбелязал е, че при мандатната сделка
за мандатора възникват две основни задължения: да
изпълни поръчката и да даде отчет, както и да изпълни поръчката без отклонения,
като прехвърли резултата от сключената изпълнителна сделка, за да настъпят
правните й последици в патримониума на доверителя.
Отчел е това, че законът не предвижда форма за действителност на договора за
поръчка, от което следва, че същият може да бъде сключен и в устна форма при
постигнато съгласие относно неговите съществени клаузи, поради което
пораждането на правоотношението може да се доказва с всички допустими доказателствени средства.
Съдът е приел, че е налице документ, установяващ както
превеждането на исковата сума, така и нейното предназначение да послужи за
заплащане на цената на автомобила, от което е направен извод, че паричният
превод е направен в изпълнение на мандатното правоотношение за закупуване от
ответника за сметка на ищеца на определената вещ, т.е. че е доказано
съществуването на мандатно правоотношение с предмет на поръчката - закупуване
за сметка на доверителя/ищеца/ от довереника/ответника/ на МПС с посочените в
исковата молба марка и модел, със задължение впоследствие в гр.София да се
прехвърли правото на собственост от мандатора в патримониума на манданта при
осъществяването на отчетната сделка по аргумент от чл.284, ал.2 ЗЗД. С оглед на
това, че с писмен акт е установено основанието на извършеното плащане на
исковата сума - изпълнение на задължението на доверителя по чл.285 ЗЗД да
снабди довереника с парични средства за изпълнение на поръчката, районният съд
е приел, че в случая е неприложима относителната забрана на чл.164, ал.1, т.3,
пр.2, вр. чл.164, ал.2 ГПК за допускане на
свидетелски показания. Отново във връзка с посочената относителна забрана съдът
е отчел това, че същата не се прилага, ако страните спорят за значението на
отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, в който
случай свидетелските показания са допустими за установяване на обстоятелствата,
при които сделката е сключена, както и каква е действителната воля на страните,
по аргумент от чл.20 ЗЗД.
Приемайки показанията на разпитания свидетел за достоверни,
като преценени във връзка с останалите доказателства по делото съобразно чл.172 ГПК, непротиворечиви и житейски логични, съдът е достигнал до правния извод, че
е доказано обстоятелството за възникнало между страните действително
облигационно правоотношение по договор за поръчка, по силата на който ищецът е
превел исковата сума на ответника за осъществяване на насрещна непарична престация - да придобие за сметка на доверителя правото на
собственост върху автомобил /задължение по чл.285 ЗЗД/ по изпълнителната сделка,
който да прехвърли на ищеца в изпълнение на задължението си по отчетната сделка
/чл.284, ал.2 ЗЗД/.
В заключение при разрешаването на спора за наличието на
неоснователно обогатяване на ответника с исковата сума и задължението му за
нейното връщане като платена на отпаднало с обратна сила основание /развален с
обратна сила договор/ в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД районният съд е приел,
че изискуемостта на вземането настъпва към момента на преустановяване на
договорната връзка между страните и отпадане на правното основание, обусловило дължимостта й, с обратна сила - към момента на разваляне на
договора от изправната страна с едностранно изявление, като за изпадането в
забава длъжникът следва да бъде поканен. Районният съд е изложил и правни
съображения във връзка с правилата за разваляне на двустранен договор в
хипотезата на чл.87, ал.1 ЗЗД, което според приетото в мотивите е настъпило с
подаването на исковата молба, на която е придадено правното значение на покана.
В допълнение съдът е обсъдил свидетелските показания за това, че ищецът
многократно е направил пред ответника изявления, че се отказва от колата и
желае сумата да му бъде възстановена.
Въз основа на изложеното районният съд е приел, че
фактическият състав на чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД е завършен, основанието, на което е
заплатена исковата сума е отпаднало с обратна сила, поради което тя може да се
иска обратно и на базата на този краен решаващ извод и уважил предявения иск.
След самостоятелен анализ на сочените от ищеца релевантни
факти, като взе предвид твърденията в исковата молба и възраженията на процесуалния
представител на ответника и прецени събраните пред първата инстанция
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, въззивният съд приема, че обжалваното решение е постановено
при изяснена и правилно възприета фактическа обстановка, спорът е подведен под
правилна правна квалификация и нарушения на процесуални и на материалния закон
не са допуснати, поради което решението следва да бъде потвърдено в хипотезата
на чл.272 ГПК чрез препращане към мотивите на първоинстанционния
съд.
От доказателствата по делото се установява по безспорен
начин сключването от страните на договор за поръчка по чл.280 ЗЗД. Доказано е
предоставянето от страна на ищеца на паричната сума, необходима за изпълнение
на поръчката, и в тази връзка представеното извлечение от банковата сметка на
ищеца и данните, отразени в същото като основание за превода на исковата сума,
недвусмислено сочат, че сумата е преведена в изпълнение на задължението по
чл.285 ЗЗД. Този писмен акт, обсъден във връзка с показанията на разпитания
пред първата инстанция свидетел, дава основание за извода за валидно възникнало
и породило обвързващата си сила правоотношение по договор за поръчка. Този
съдебен състав преценява като правилно приетото от първата инстанция относно
отпадането на относителната забрана за допускане на гласни доказателства по
чл.164, ал.1, т.3, пр.1, вр.164, ал.2 ГПК и по този
въпрос е формирана непротиворечива практика /Решение №374/04.11.2014г. на ВКС
по гр.д.№2752/2014г., ІV г.о. и др./.
При липсата на доказателства за противното районният съд е
достигнал до правилен извод за неизпълнение на договорните задължения от страна
на ответника поради причина, за която той отговаря, и за правото на ищеца да
развали договора, предвид установеното от свидетеля, че след многократни покани
за изпълнение ответникът е уведомен за отпадането на интереса от договора и за
настояването на ищеца да върне получената по него сума. Отделно от това, както
правилно е приел районният съд, на исковата молба следва да бъде придадено
правното значение и последици на покана по чл.87, ал.1 ЗЗД.
Правилен и съответстващ на разрешението, дадено в т.7 на
ППВС №1/28.V.1979г., е изводът на районния съд за настъпване на изискуемостта
на задължението за връщане на дадената на отпаднало с обратна сила основание
сума в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД към момента на преустановяване на
договорната връзка и отпадане на правното основание, годния юридически факт
/двустранния договор/, обусловило дължимостта й, с
обратна сила - към момента на разваляне на договора от изправната страна с
едностранно изявление. Правилно е определен и момента на изпадане на ответника
в забава - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като дата на
предявяване на установителния иск съобразно чл.422,
ал.1 ГПК.
При този изход на делото пред настоящата инстанция въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 706.60лв. за заплатено
възнаграждение за особен представител, както и адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА в полза на адв.И.-А. Н. от САК в размер
на 847.80лв. с ДДС.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260267/11.12.2020г., постановено от
Районен съд-Враца по гр.д.№4316/2019г.
ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да
заплати на Р.К.Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата 706.50лв. за заплатено
възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на адвокат И.-А. Ч.Н. от САК, ЕГН **********
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 847.80лв. с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: