Р Е Ш Е Н И Е №260015
гр.Габрово, 12.02.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
:ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
При
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Големанова в.гр.д.№477 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по жалба на Меркурий П и П АД против Решение №288/09.09.2020г. по гр.д.№2141/2019г.
по описа на РС Габрово, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Е.Т.Н.
сумата от 1189,19лв.- обезщетение за 44
дни неизползван платен годишен отпуск за периода 13.09.2016г.-20.09.2018г., на осн. чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от
08.11.2019г. до изплащане на сумата, като е осъден да заплати по сметка на РС
Габрово и сумата от 50лв.-ДТ върху уважения иск, сумата от 100лв.- разноски и
сумата от 5лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В
жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Първоинстанционният съд
не бил съобразил възраженията на жалбоподателя, а именно, че ищцата към
исковата молба не била представила нито копие от трудов договор, нито
цитираното от нея допълнително споразумение от 2018г. Липсата на тези документи
поставяла под съмнение наличието на трудово правоотношение между страните, но
дори и да имало такова, поради непредставянето им било в.невъзможно да се
установи точния брой на дните платен годишен отпуск, за които ищецът
претендира. Освен това нямало данни, че отпуска не бил предоставен на работника
или отложен. Моли съда да отмени обжалваното решение.
В
депозирания по делото отговор на исковата молба ответника по жалбата и ищец по
делото я оспорва и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице,
активно легитимирано да подаде въззивна жалба, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел, че между страните по делото е имало трудово правоотношение, което
е прекратено със Заповед №201802/19.09.2018г., считано от 20.09.2018г., като в
същата било отразено, че на лицето се начислява обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 44 дни. От заключението на съдебно-сцчетоводната
експертиза се установявало, че на ищцата е начислено обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ в размер на 1246,67лв. и сума за получаване 1191,92лв. Според вещото
лице размера на брутното обезщетение следвало да е 1321,31лв., а дължимото
нетно обезщетение е в размер на 1189,19лв. Ползването на платения годишен
отпуск на ищцата за периода 13.09.2016г.-13.09.2018г. бил отложен поради
невъзможността й да го ползва поради ползване на отпуск за отглеждане на дете по
чл.176, ал.4 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.176 А, ал.2 КТ, когато платеният
годишен отпуск е отложен при условията на чл.176, ал.4 КТ правото за ползването
му се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е
отпаднала причината за неизползването му. В настоящият случай отпускът на
ищцата, в случай, че не е ползван би се погасил на 13.09.2020г. Трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 20.09.2018г., към която дата
правото на отпуск не е погасено и същото е трансформирано в право на ищцата да
получи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, което се погасява с тригодишна давност,
считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Исковата молба е
предявена на 08.11.2019г., поради което правото на ищцата на обезщетение по
чл.224 КТ не е погасено.
Въззивният
съд намира следното :
По
делото е представено писмено доказателство, изходящо от жалбоподателя - Заповед
№201802/19.09.2018г., в което същият, в качеството му на работодател е изразил
волята си за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, т.е. признал е,
че между тях съществува трудово правоотношение. Наличието на трудово
правоотношение между страните е установено и от вещото лице при запознаването
му със съхраняваните при жалбоподателя документи, както и при извършена
проверка от ДИТ. Поради изложеното възражението на работодателят - ответник по
делото, че не е доказано съществуването на трудово правоотношение между
страните по делото е неоснователно.
Относно
размера на неизползвания от работника платен годишен отпуск съдът счита, че същият
е признат от работодателят в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
От
заключението на вещото лице се установява, че през периода
13.09.2016г.-13.09.2018г. ищцата е била
в отпуск по майчинство.
Тъй
като ищцата е била в майчинство непосредствено преди прекратяване на трудовото
й правоотношение с жалбоподателя е било невъзможно да ползва платения си
годишен отпуск, който е отложен по силата на закона. Този отложен отпуск се
погасява с изтичане на две години след отпадане на основанието за отлагането
му, в настоящият случай, чрез завръщане на ищцата на работа. Тъй като трудовото
й правоотношение е прекратено няколко дни след завръщането й на работа, то
преди правото на ползване на отложения платен отпуск да се е погасило същото се
е трансформирало в право на работника да получи обезщетение за неизползван
отпуск, който се погасява с изтичане на тригодишен давностен
срок, считано от прекратяване на трудовото правоотношение. Към момента на
подаване на исковата молба в съда този давностен срок
не е изтекъл поради което правото на ищцата да получи обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ не е погасено по давност.
Вещото
лице е установило, че макар и в малко по-нисък размер жалбоподателят е начислил
във ведомостта, но не е изплатил на ищцата полагащото й се обезщетение.
Поради горното и предвид съвпадението в
изводите на двете инстанции въззивният съд намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е правилно и
същото следва да бъде потвърдено.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №288/09.09.2020г. по гр.д.№2141/2019г. по описа
на РС Габрово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: