Определение по дело №6211/2018 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              Номер  1813                   Година   16.05.2019               Град  С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети май                                                                                                     Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6211 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск по чл. 67 ЗС допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито ответникът не е представял по делото, както и да приложи към делото представените от ищеца снимки (чл. 183 ГПК).

Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура по медиация, като им се разяснят преимуществата й.

Доколкото страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца право, са посочени в исковата му молба и поправената искова молба, и се изразяват по същество в това, че с вх. № ДС-258/04.06.2018 г. в - постъпило заявление от физическо лице с проявен интерес за закупуване на недвижим имот - частна държавна собственост, който представлявал незастроен - с площ 550 кв.м в кв. - по ПУП на с. Б., О. и О. С.З., който бил утвърден със заповед № 2529/16.12.1982 г., актуван с А. № 7822/10.06.2013 г. в управление на О.. С типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 11.10.1989 г., О. С.З., на основание заповед № 2485/29.09.1989 г. на Председателя на О., отстъпил на ответника право на строеж върху държавно урегулирано място, съставляващо -, кв. - по плана на с. Б., общ. С.З., утвърден със заповед № 2529/16.12.1982 г., с площ 550 кв. м., за строеж на вилна сграда. Във връзка с изложеното и реализиране правата на собственика - Д., която била представлявана от О., възникнал правен интерес да се установяло по отношение на ответника, че отстъпеното му право на строеж не било упражнено в законоустановения петгодишен срок и било погасено по давност. Цитираният УПИ бил актуван с А. №8323/07.1984 г. и А. (частна) № 7822/10.06.2013 г. На основание посочения договор от 11.10.1989 г., на името на ответника било издадено разрешение за строеж № 817/28.12.1990 г. за „вилна сграда на 1 ½ ет. и приземие върху 47 кв.м" в -, кв. - по плана на с. Б., общ. С.З.. Съгласно удостоверение № ВтУ-297/02.04.2012 г. на О. С.З., в -, кв. - по плана на с. Б., имало паянтова жилищна сграда /същото било видно и от приложени снимки от оглед на имота/. С писмо изх. № 10-01-1-3113/20.03.2013 г., главният архитект на О. С.З. уведомил, че съобразно разпоредбите на ЗУТ, съществуващата на място постройка представлявала строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но не отговаряла на издаденото строително разрешение № 817/28.12.1990 г., съгласно което в -, кв. - по плана на с. Б. следвало да се построи „Вилна сграда на 1 ½ етаж и приземие върху 47 кв.м". Било видно от писмо изх. № 10-11-9492/24.08.2018 г. на О. С.З., в което дирекция „Строителство и инвестиции" удостоверила, че към момента на извършена проверка на място на 22.08.2018 г., -, кв. - по плана на с. Б., не бил застроен. С писмо изх. № 10-11-11063/09.10.2018 г. на О. С.З. бил приложен кО.тативен протокол за извършената проверка от 22.08.2018 г. Съгласно чл. 67 ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасявало в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражняло в продължение на 5 години. Със ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 33/1996) била отменена ал. 2 на чл. 67 ЗС, като по този начин ал. 1 на текста – за погасяване правото на строеж, ако не бъдело упражнено в продължение на пет години, се прилагала независимо от това чия собственост била земята. До това изменение, за държавни и общински имоти бил предвиден специален ред за отнемане /решение № 6329/13.05.2014 г. на ВАС по адм.д. № 15172/2013 г., III о./. Началният момент, от който следвало да се зачита срока по чл. 67 ЗС за упражняване на учреденото право на строеж, не бил формалната дата на сключване на договора, а моментът, от който било дадено строително разрешение, като условие за започване на строителството, тъй като от този момент било обективно възможно да се реализира строителство. Правото на строеж върху -, кв. - по плана на с. Б., общ. С.З., което било отстъпено на ответника с типов договор от 11.10.1989 г., било погасено в полза на собственика на земята – Д., по давност, поради неупражняването му в продължение на пет години от издаване на разрешението за строеж № 817/28.12.1990 г. -, кв. - по ПУП на с. Б., върху който било учредено процесното право на строеж, попадал в урбанизираната територия на населеното място, за който район не била налице одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри по смисъла на чл. 49 ЗКИР.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че отстъпеното му с типов договор от 11.10.1989 г. право на строеж върху незастроен урегулиран поземлен имот - с площ 550 кв.м в кв. - по ПУП на с. Б., О. С.З., О. С.З., утвърден със заповед № 2529/16.12.1982 г., актуван с А. № 7822/10.06.2013 г. в управление на О., който, съгласно скица № 1336/15.06.2018 г., издадена от О. С.З., презаверена на 11.01.2019 г., е с посочена площ 567 кв.м и граници-, за строеж на вилна сграда на 1 ½ ет. и приземие върху 47 кв.м от -, кв. -, съгласно строително разрешение № 817/28.12.1990 г. на О. С.З., е погасено по давност в полза на собственика на земята – Д., поради неупражняването му в продължение на пет години.

Правна квалификация на предявения иск – нормата на чл. 67, ал. 1 ЗС.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявеният иск бил допустим и основателен. Признавал предявения иск по чл. 67 ЗС, че отстъпеното му с типов договор от 11.10.1989 г. право на строеж върху незастроен урегулиран поземлен имот - с площ 550 кв.м в кв. - по ПУЛ на с. Б., О. С.З., О. С.З., утвърден със заповед № 2529/16.12.1982 г., не бил реализирал в предвидения пет годишен срок и към настоящия момент, но редовно и добросъвестно плащал всички изискуемите данъци и такси за имота в продължение на 30 години до днес. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че не бил носител на правото на строеж за изграждането на постройка в процесния имот. Моли съда да бъдел освободен по чл. 78, ал. 2 ГПК от заплащането на разноските по делото, защото не бил дал повод за неговото образуване.

Тежестта за доказване на твърдените от ищеца горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявения иск.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: А. № 7822/10.06.2013 г.; А. № 8323/07.1984 г.; заявление рег. № ДС-258/04.06.2018 г.; договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 11.10.1989 г., строително разрешение № 817/28.12.1990 г. на О. С.З., удостоверение № ВтУ-297/02.04.2012 г., писмо изх. № 10-01-1-3113/20.03.2013 г.; скица № 1336/15.06.2018 г.; удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д0008251БФ/17.07.2018 г.; писмо изх. № 10-11-9492/24.08.2018 г.; писмо изх. № 10-11-11063/09.10.2018 г.; кО.тативен протокол от 22.08.2018 г.; удостоверение изх. № 3422/19.10.2018 г.; удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д000649БФ/11.01.2019 г.; скица № 1336/15.06.2018 г. и писмо № АП-01-20/23.01.2019 г.

 

ПРИЛАГА представените с исковата молба три страници снимки. 

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 12.06.2019 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: