РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер 261236                       10.11.2020   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На десети ноември две хиляди и двадесета година

В публично заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  8661                                                    по описа за   2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Д.К., чрез неговия законен представител Д.Н. против Д.К.. Ищецът твърди, че ответникът е негов ***. Родителите не живеели заедно. Последните години *** и детето живеели в И. Д. се виждал с *** си през ваканциите. Ответникът не подпомагал финансово сина си. Прави се искане да бъде присъдена издръжка в размер на 250 лева включително и за едногодишен минал период от време преди подаване на исковата молба.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди се, че родителите се разделили, когато Д. бил на 5 години. Три години го отглеждал ***. В момента *** и *** били в И. От 2019г. *** имал проблеми със здравето си. Прекарал ***, страдал от ***, претърпял операции, имал пареза на лявата половина от тялото и 90 % инвалидност съгласно решение на ТЕЛК. Нямал възможност да работи. Предстояло да му бъде отпусната пенсия за инвалидност. Не било възможно да участва в издръжката на сина си. Предлага да бъде определена издръжка в размер на 150 лева, моли да не бъде присъждана такава за минало време.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От представения по делото препис от Удостоверение за раждане се установява, че Д.К. е дете на Д.Н. и Д.К..

Не се спори между страните, а и от показанията на свидетеля В., *** на ищеца, се установява, че детето се отглежда от своята *** в продължение на 5 години в И. Свидетелят още разказва, че всички нужди на Д. се посрещали от *** му. *** не предоставял средства. *** била безработна в продължение на една година. В И. работата била свързана с туризма. Поради липсата на работа и кризата, ищецът и *** му се преместили във В. Месечно разходите били над 1000 евро в И., като включвали наем на квартирата. В А. Д. ходел на училище.

Съдът кредитира показанията на свидетеля при условията на чл.172 от ГПК. Разказът е достоверен и логичен.

Относно доходите на родителите се установи, че *** е била безработна в И. в продължение на година. Към настоящия момент се е преместила във В., с цел да намери работа. Ответникът не се установи да реализира доходи. Д. учи и живее във В.. Грижи за него полага *** му. ***та е в здравословно състояние което не му позволява да работи. С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, в която детето живее съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 950,00 лева, които включват необходимите средства за здравни грижи, храна, облекло, консумативи, образователни потребности. Д. и *** му живеят в държава, в която с висок старндарт. Претендираната издръжка от 250 лева месечно би съставлявала огромно затруднение за *** да я заплаща, а не би допринесла съществено в месечните разходи във В.. С оглед на липсата на средства за собствената издръжка на ***, съдът приема че следва да бъде определена издръжка близка до минималния размер, а именно 163 лева. Определеният размер на издръжката ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 163 лева месечно за детето, считано от 16.07.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. За разликата над този размер до пълния претендиран от 250 лева искът средва да бъде отхвърлен. Детето има нужди, но за съжаление *** няма доходи, нито има физическата възможност да реализира такива. В същия размер съдът присъжда и за едногодишния минал период от време. Установи се, че и в този период *** не е осигурявал средства за сина си.

Ответникът следва да заплати държавна такса с размер определен съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 234.72 лв., изчислени върху тригодишните платежи.

Страните не са ангажирали доказателства за направени разноски.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Д.В.К. ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на Д.Д.К., ЕГН ********** чрез неговата *** и законен представител Д.Г.Н. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 163 лева /сто шестдесет и три лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 163 лева до пълния претендиран размер от 250 лева.

ОСЪЖДА Д.В.К. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.Д.К., ЕГН ********** чрез неговата *** и законен представител Д.Г.Н. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 163 лева /сто шестдесет и три лева/, считано от 16.07.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 16.07.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на решението в сила, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 163 лева до пълния претендиран размер от 250 лева.

ОСЪЖДА Д.В.К. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 234.72 лева /двеста тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

               

     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ