РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………...
2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2719 по описа на Административен съд – Варна за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от
„ФВ парк М. 2“ ЕООД – гр. Девня, ЕИК ****, срещу Ревизионен акт № Р-****-091-001/23.07.2021 г. на органи по приходите при
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, потвърден с
Решение № 221/15.10.2021 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени
задължения за ДДС в общ размер 37 736,82 лева и лихви върху просрочените
задължения за ДДС в размер на 9 424,69 лева, вследствие отказано право на
данъчен кредит в размер на 37 736,82 лева по фактури, издадени от „Булинвестмънт 2000“
ЕООД, „Ванхил“ ЕООД, „Еко енерджи М.“ ЕООД, „Агробулс“
ЕООД и „ФВ парк М. 1“ ЕООД, с изключение на установените лихви в размер на 2407,25 лева,
начислени за невнесени в срок декларирани от дружеството задължения за ДДС,
които не са обжалвани по административен ред (стр. 15 от решението на Директора
на Дирекция „ОДОП“); коригиран е в
увеличение на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО данъчният резултат за 2014 г. с
23 300 лева, за 2015 г. с 9 250 лева, за 2017 г. с 6000 лева, за 2018
г. с 37 275 лева и за 2019 г. с
5 849,10 лева; на основание чл. 78 от ЗКПО за 2016 г. с 1732,98 лева, за
2017 г. с 1545,94 лева, за 2018 г. с 938,63 лева и за 2019 г. с 3769,91 лева,
като са установени задължения за корпоративен данък в общ размер 7 020,29
лева и лихви в размер на 2 434,75 лева, с
изключение на преобразуванията на данъчния резултат на основание чл. 78 от ЗКПО с лихвите по заеми към свързани лица, съгласно уточнение от жалбоподателя вх. № 4170/15.03.2022
г. с
1732,98 лева за 2016 г., с 1545,94 лева за 2017 г., с 938,63 лева за 2018 г. и
с 3769,91 лева за 2019 г.
В
жалбата се твърди, че ревизионният акт е в противоречие със събраните
доказателства и в нарушение на закона. Жалбоподателят оспорва изводите на
органите по приходите за липса на реално осъществени доставки по фактурите, по
които е упражнено право на данъчен кредит. Посочва, че доставчиците са разполагали
с необходимите работници и техника да извършат услугите, а работата е надлежно
предадена. Счита преобразуването на финансовия резултат с данъчната основа на
същите фактури също за необосновано и незаконосъобразно. Моли за отмяна на
ревизионния акт и за присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът
в производството, Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна при ЦУ на НАП счита жалбата за
неоснователна. Посочва, че данъкът във фактурите е начислен неправомерно, тъй
като те не съдържат необходимите данни за установяване на действителна
доставка, по която са издадени, и не позволяват проверка на настъпването на
данъчното събитие. Във връзка с фактурираните услуги твърди, че договорите не
доказват изпълнение, а в случая не са налице документи, материализиращи
резултатите от услугите. Част от услугите се претендира да са извършени в
данъчни периоди, неподходящи за агротехнически мероприятия, някои не са
относими към вида на дейността на дружеството, а данните не са достатъчни за
установяване по какъв начин са извършени и на кой обект. Отбелязва, че
протоколите за приемане и предаване на извършената работа са подписани от едно
и също лице за двете страни и не могат да се приемат за годно доказателство за
реалното извършване на услугите. Във връзка с доставките на стоки посочва, че
няма събрани данни за наличието на материална, техническа и кадрова
обезпеченост за извършване на доставките, както и за произхода, движението и
съхранението на стоките. Предвид това счита изводите на органите по приходите
за правилни, обосновани и законосъобразни и моли жалбата да бъде отхвърлена и в
полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В
условията на евентуалност, в случай че съдът отмени ревизионния акт въз основа
на представени в съдебното производство доказателства, моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-****-091-001/23.07.2021 г. на органи по
приходите при ТД на НАП – Варна, в частта за установените задължения за ДДС и
лихви с изключение на установените
задължения за лихви в размер на 2407,25 лева, начислени за невнесени в срок
декларирани от дружеството задължения за ДДС, които не са обжалвани по
административен ред (стр. 15 от решението на Директора на Дирекция „ОДОП“), и в
частта за извършените преобразувания на финансовия резултат, установените
задължения за корпоративен данък и лихви, с
изключение на преобразуванията на данъчния резултат на основание чл. 78 от ЗКПО с лихвите по заеми към свързани
лица,
съгласно уточнение от жалбоподателя вх.
№ 4170/15.03.2022 г. с 1732,98 лева за 2016 г., с 1545,94 лева за 2017 г., с 938,63 лева за 2018
г. и с 3769,91 лева за 2019 г.
Ревизионният
акт е издаден в производство с обхват задълженията на дружеството за
корпоративен данък за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. и за данък върху
добавената стойност за данъчни периоди 12.2014 – 09.2020 г. включително.
В
хода на ревизията е установено, че дружеството е с основна дейност производство
на електроенергия, стопанисва фотоволтаична централа в с. М., общ. Две могили,
обл. Русе. Регистрирано е по ЗДДС, считано от 30.06.2010 г. Организирало е и е
водило текущо счетоводно отчитане в съответствие със Закона за счетоводството и
счетоводните стандарти.
По
приложението на ЗДДС е установено, че дружеството е упражнило право на данъчен
кредит, издадени от следните дружества, по фактури и периоди, както следва:
Д.п.
12.2014 г.
ДФ № 344/01.12.2014 г., с предмет услуги по
договор, ДО 7 500 лева и ДДС 1500 лева, издадена от „Булинвестмънт 2000“ ЕООД
Д.п.
03.2015 г.
ДФ № 495/20.01.2015 г., с предмет услуги по
договор, ДО 9 250 лева и ДДС 1850 лева, издадена от „Агробулс“ ЕООД
Д.п. 08.2017 г.
ДФ № 101/31.08.2017 г. с предмет тор, ДО
20 000 лева и ДДС 4000 лева, издадена от „Еко енерджи М.“ ЕООД
Д.п.
10.2017 г.
ДФ № 28/30.10.2017 г., с предмет услуга, ДО 6000
лева и ДДС 1200 лева, издадена от „Ванхил“ ЕООД
Д.п.
01.2018 г.
ДФ № 510/09.01.2018 г. с предмет услуга, ДО 16 000 лева и ДДС
3200 лева, издадена от „Булинвестмънт
2000“ ЕООД
Д.п.
09.2018 г.
ДФ № 44/30.09.2018 г., с предмет услуга, ДО
9 500 лева и ДДС 1900 лева, издадена от „Ванхил“ ЕООД
Д.п.
10.2018 г.
ДФ № 45/30.10.2018 г., с предмет услуга, ДО 9000
лева и ДДС 1800 лева, издадена от „Ванхил“ ЕООД
ДФ № 142/30.10.2018 г. с предмет услуга, ДО
2 775 лева и ДДС 555 лева, издадена от „Еко енерджи М.“ ЕООД
Д.п.
12.2018 г.
ДФ № 551/27.12.2018 г., с предмет тор САС, ДО
26 000 лева и ДДС 5 200 лева, издадена от „Булинвестмънт 2000“ ЕООД.
Д.п.
11.2019 г.
ДФ № 30/02.01.2019 г. с предмет услуга, ДО 5 849,10
лева и ДДС 1169,82 лева, издадена от „ФВ парк М. 1“ ЕООД.
Д.п. 02.2020 г.
ДФ № 230/28.02.2020 г. с предмет услуга, ДО
13 600 лева и ДДС 2720 лева, издадена от „Еко енерджи М.“ ЕООД,
Д.п. 09.2020 г.
ДФ № 232/27.09.2020 г., с предмет наем, ДО
63 210 лева и ДДС 12 642 лева, издадена от „Еко енерджи М.“ ЕООД.
Установено
е, че дружествата, издали фактурите, са свързани с ревизираното лице. Имат един
и същ електронен адрес за кореспонденция с НАП, имат един и същ управител или
управител, свързано лице с управителя на ревизираното лице. От представените от
ревизираното лице и събраните при насрещни проверки в дружествата-издатели на
фактурите доказателства относно фактурираните стоки и услуги, органите по
приходите са приели за установено следното.
При
насрещната проверка на „Булинвестмънт
2000“ ЕООД е установено, че фактурите за доставка на услуги са с предмет
косене, мулчиране, притягане и укрепване на конструкции, поливане, подравняване
и почистване на парцел. Приложен е договор за услуги и приемо-предавателни
протоколи. Разплащанията са извършени с тристранни протоколи за прихващане на
вземания и задължения. Не са представени документи за обекта, на който са
извършени дейностите, справки за горива, материали, стоки, закупени през
периода на извършване на услугите, документи, доказващи извършена и приета
работа. Не са посочени лицата, които са били ангажирани в извършваните
дейности. Не са дадени документи и обяснения относно начина за калкулиране на
цените, използвана техника и други. Относно фактурата за тор САС е извършена
проверка в масивите на НАП и е установено, че през м. 12.2018 г. „Булинвестмънт
2000“ ЕООД е включило в дневника си за покупки фактура от „България транс
мобиле“ ЕООД с предмет тор САС 20 тона по 1260 лева на тон без ДДС, а през м.
08.2019 г. е включило кредитно известие и фактура от същото дружество. Това
дружество не е подавало ГДД по ЗКПО за 2018 г., в справката декларация по ЗДДС
не е декларирало извършени покупки и продажби за посочените периоди. В хода на
ревизия на това дружество е представена фактурата от 02.2018 г. в оригинал, с
надпис „нулирана“ и зачеркната. Последващите доставки на посочената стока са
фактурирани през 2020 г. към свързани с ревизираното лице дружества – „ФВ парк М.
1“ ЕООД и „Еко енерджи М.“.
Във
връзка с фактурите, издадени от „Ванхил“
ЕООД, от страна на ревизираното лице са представени фактури, договори,
приемо-предавателни протоколи. Документи и писмени обяснения са изискани и от
издателя на фактурите. Според представените документи, услугите по ДФ №
28/30.10.2017 г. са косене 12 пъти, мулчиране – 4 пъти, подравняване и
почистване на парцел УПИ Х,*** в кв. 19 по плана на с. М., по ДФ №
44/30.09.2018 г. – косене 18 пъти, мулчиране 6 пъти, почистване и поливане на
същия парцел, а по ДФ № 45/30.10.2018 г. – косене 2 пъти, мулчиране 2 пъти,
почистване, миене и притягане на конструкции и оборудване. Установено е, че по
фактурите липсват данни за плащане, не са представени доказателство кой, с
каква техника е извършил услугите, какви са разходите за извършването им.
Липсват данни за ценообразуването, за командироване на работници, транспорт и
техника.
Събрани
са издадените от „Еко енерджи М.“ ЕООД
фактури, представени са и счетоводни документи. Не са представени документи и
писмени обяснения, съдържащи данни за
обекта, където са извършени дейностите, справки за изразходвани горива, за
материали, за предаване на работата, не е установено кои са лицата, извършили
работата. Относно фактурата за наем е представен договор, съгласно който „Еко
енерджи М.“ ЕООД предоставя на „ФВ парк М. 2“ ЕООД под наем селскостопанска
сграда в гр. Девня, с площ от 1200 кв.м. Не е установено да са извършвани
плащания по фактурата, не са представени доказателства и обяснения, от които да
се направи извод за реалното ползване на обекта.
„Агробулс“ ЕООД е издало на
ревизираното лице ДФ № 495/20.01.2015 г., с предмет услуги по договор, ДО
9 250 лева и ДДС 1850 лева. Във връзка с фактурата са представени договор
за наем на челен товарач Джон Диър за извършване на мероприятия по подравняване
на прилежащи площи към фотоволтаична централа в УПИ Х,*** в кв. 19 по плана на
с. М.; констативен протокол. Съгласно договора и анекс към него, наетата
техника следва да се използва с гориво на изпълнителя, мястото на предаване е
с. А, обл. Русе. Органите по приходите приемат, че не са представени
доказателства относно извършването на услугата, как е калкулирана цената, какви
разходи са извършени за услугата, как е придвижен товарачът до мястото на
извършване на услугата – с. М., няма данни за собственост на машината, за
приемането и предаването й. Не са представени доказателства за плащане.
Издадената
от „ФВ парк М. 1“ ЕООД ДФ №
30/02.01.2019 г. е с предмет услуга, ДО 5 849 лева и ДДС 1169,80 лева. Според
представения при ревизията договор, предмет на услугата са извършване на
агротехнически мероприятия – косене, мулчиране, притягане и укрепване на
конструкции, поливане на прилежащи площи в УПИ Х-*** в кв. 19 по плана на с. М..
В приемо-предавателния протокол от 02.01.2019 г. са описани косене 8 пъти,
мулчиране 2 пъти, притягане и укрепване на конструкции, почистване и
подравняване на парцел. Липсват данни кои лица с каква техника са извършили
дейностите, какви разходи са направени, как е калкулирана цената. Няма данни за
плащане.
За
всички посочени по-горе фактури за доставки на услуги органите по приходите
установяват, че няма разплащания, не са установени доказателства за
възможността на дружествата да извършат услугите, няма данни за транспорт по
сделките, лица, положили труда, произход на стоките и други. При това положение
приемат, че не е безспорно доказано получаването на стоката/услугата от
ревизираното лице, съответно наличието на данъчно събитие. Във връзка с това
правят извод за липса на реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла
на чл. 6 и 9 от ЗДДС, а следователно, че за ревизираното лице не е налице право
на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС в размерите, начислени в
съответните фактури, както следва: Д.п. 12.2014 г. – 1500 лева; Д.п. 03.2015 г.
– 1850 лева; Д.п. 08.2017 г. – 4000 лева; Д.п. 10.2017 г. – 1200 лева; Д.п.
01.2018 г. – 3200 лева; Д.п. 09.2018 г. – 1900 лева; Д.п. 10.2018 г. – 2355
лева; Д.п. 12.2018 г. – 5200 лева; Д.п. 11.2019 г. – 1169,82 лева; Д.п. 02.2020
г. – 2720 лева; Д.п. 09.2020 г. – 12 642 лева, или общо отказано право на
данъчен кредит в размер на 37 736,82 лева.
Установени
са задължения за лихви върху невнесен в законоустановения срок деклариран от дружеството ДДС в общ
размер 2 407,25 лева (в която част
ревизионният акт не е обжалван по административен ред).
Установени
са задължения за лихви върху определените размери на ДДС за внасяне вследствие
отказаното право на данъчен кредит в общ размер 6 869,16 лева.
Установени
са и задължения за лихви във връзка с неправомерно ползван данъчен кредит през
д.п. 12.2018 г. в размер на 12 642 лева по издадена от „Еко енерджи М.“
ЕООД фактура № 169/27.12.2018 г., към която през д.п. 09.2020 г. е съставено
кредитно известие с основание грешно издадена фактура. Фактурирана е продажба
на бъдеща селскостопанска продукция, която е възприета от органите и като аванс
по доставка, без да е извършено плащане. Лихвите са в размер на 2 254,67
лева за периода 12.01.2019 г. до 14.10.2020 г. и са отразени в резултата по РА
за д.п. 12.2018 г.
На същото основание са установени и лихви във
връзка с фактура № 619/11.02.2020 г. от „Булинвестмънт 2000“ ЕООД с ДДС 3800
лева, към която през д.п. 11.2020 г. е издадено кредитно известие. Лихвите са в
размер на 300,86 лева за периода 04.03.2020 г. до 13.12.2020 г. и са отразени в
резултата по РА за д.п. 02.2020 г.
По приложението на ЗКПО е установено,
че дружеството е отчитало разходи за външни услуги от доставчици-свързани лица,
по-конкретно „Булинвестмънт 2000“ ЕООД, „Ванхил“ ЕООД, „Екоенерджи М.“ ЕООД,
„Агробулс“ ЕООД, „ФВ парк М. 1“ ЕООД, по следните фактури:
2014
година
ДФ № 316/30.05.2014 г., с предмет услуги по
договор, ДО 15 800 лева и ДДС 3160 лева, издадена от „Булинвестмънт 2000“
ЕООД,
ДФ № 344/01.12.2014 г., с предмет услуги по
договор, ДО 7 500 лева и ДДС 1500 лева,
издадена от „Булинвестмънт 2000“ ЕООД,
2015
година
ДФ № 495/20.01.2015 г., с предмет услуги по
договор, ДО 9 250 лева и ДДС 1850 лева, издадена от „Агробулс“ ЕООД,
2017
година
ДФ № 28/30.10.2017 г., с предмет услуга, ДО 6000
лева и ДДС 120 лева, издадена от „Ванхил“ ЕООД,
2018
година
ДФ № 510/07.01.2018 г. с предмет услуга, ДО
16 000 лева и ДДС 3200 лева, издадена от „Булинвестмънт 2000“ ЕООД,
ДФ № 44/30.09.2018 г., с предмет услуга, ДО
9 500 лева и ДДС 1900 лева, издадена от „Ванхил“ ЕООД,
ДФ № 45/30.10.2018 г., с предмет услуга, ДО 9000
лева и ДДС 1800 лева, издадена от „Ванхил“ ЕООД,
ДФ № 142/30.10.2018 г. с предмет услуга, ДО 2 775
лева и ДДС 555 лева, издадена от „Еко енерджи М.“ ЕООД,
ДФ № 551/27.12.2018 г., с предмет тор САС, ДО
26 000 лева и ДДС 5 200 лева, издадена от „Булинвестмънт 2000“ ЕООД.
2019
година
ДФ № 30/02.01.2019 г. с предмет услуга, ДО
5 849 лева и ДДС 1169,80 лева, издадена от „ФВ парк М. 1“ ЕООД.
Предвид
съображенията за липса на реални доставки на стоките и услугите по фактурите,
органите по приходите са приели, че разходите не са документално обосновани,
тъй като издадените фактури не отразяват реални стопански операции и на
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, вр. чл. 10 от ЗКПО, чл. 15, вр. чл. 16, ал. 1 и
ал. 2, т. 4 от ЗКПО не следва да бъдат признати за данъчни цели. С тези
съображения с ревизионния акт са извършени следните корекции:
Дружеството
е подало за 2014 г. годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО с резултат данъчна печалба в размер на 5 288
лева. Финансовият резултат е увеличен на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със
сумата 23 300 лева, представляваща данъчната основа по фактурите, издадени
от „Булинвестмънт 2000“ ЕООД, в резултат от което е формирана данъчна печалба
28 588 лева и корпоративен данък 2 858,80 лева, от които за довнасяне
2 330 лева, както и лихви в размер на 1493,02 лева.
За 2015 г. е подадена годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с резултат данъчна загуба в размер на
18 510 лева. Финансовият резултат е преобразуван в увеличение на основание
чл. 26, т. 2 от ЗКПО с 9 250 лева, данъчната основа по фактурата от „Агробулс“
ЕООД, като данъчният финансов резултат е коригиран на данъчна загуба в размер
на 9 260 лева.
За 2016 г. е подадена годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с резултат данъчна загуба в размер на
8 783,68 лева. Резултатът е преобразуван в увеличение на основание чл. 78
от ЗКПО със сумата 1732 лева, представляваща лихви по заеми към свързани лица.
Съответно определеният данъчен финансов резултат е данъчна загуба от
7 051,68 лева.
За 2017 г. е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92
от ЗКПО с резултат данъчна загуба в размер на 11 873,06 лева. Финансовият
резултат е преобразуван в увеличение на основание чл. 78 от ЗКПО с 1545,94 лева
лихви по заеми към свързани лица и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с 6 000
лева, данъчната основа по фактурата от „Ванхил“ ЕООД. Определеният данъчен резултат
е загуба от 4 327,12 лева.
За 2018 г. е подадена годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с резултат данъчна печалба 16 782,79
лева, приспадната е данъчна загуба от предходни години до същия размер. С
ревизионния акт резултатът е преобразуван в увеличение на основание чл. 26, т.
2 от ЗКПО със сумата 37 275 лева, представляваща данъчната основа на
фактурите за услуги, и на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата 938,63 лева лихви
по заеми към свързани лица. Данъчният резултат след корекциите е данъчна
печалба 34 357,62 лева и дължим корпоративен данък 3 435,76 лева и
лихви в размер на 806,51 лева.
За 2019 г. е подадена годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с резултат данъчна печалба 2 926,42
лева, приспадната е данъчна загуба в същия размер от предходни периоди. С
ревизионния акт на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен финансовият
резултат със сумата 5 849,10 лева, представляваща данъчна основа на
фактурата за услуга от „ФВ парк М. 1“ ЕООД, както и с 3 769,91 лева лихви
по заеми към свързани лица. В резултат данъчният резултат е коригиран на
12 545,33 лева, корпоративен данък 1254,53 лева и лихва в размер на 135,22
лева.
С възражението срещу
ревизионния доклад са изложени твърдения, че свързаността между дружествата не
е основание за отказ на право на данъчен кредит, че извършването на услугите се
установява от представените договори и е налице разплащане. Твърди се още, че
недоказването на кадрова и техническа обезпеченост също не е причина да бъде
отказано правото на данъчен кредит. Относно косенето на трева извън периодите
на активен растеж ревизираното лице изтъква, че изсъхналата трета също се
почиства, тъй като е пожароопасна. За доставката на тор е посочено, че със
същата стока има извършени последващи доставки, което доказва реалността й, а
складът в гр. Девня е нает за съхраняване на материали, конструкции, крепежни
елементи и други. Представени са обяснения от доставчиците „Ванхил“ ЕООД,
„Булинвестмънт 2000“ ЕООД, „Еко енерджи М.“ ЕООД, в които се твърди, че
услугите са извършвани от управителя, свидетелство за правоспособност на
управителя Д. да работи със земеделска, горска и мелиоративна техника, амортизационни
планове, счетоводни справки.
С жалбата по административен ред до
Директора на Дирекция „ОДОП“ не са представени допълнителни доказателства.
В
хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна
експертиза със задача вещото лице, след като се запознае с
приложените по делото доказателства и извърши проверка в счетоводството на
жалбоподателя и доставчиците му — „Булинвестмънт 2000“ ЕООД, „Ванхил“ ЕООД,
„Еко енерджи - М.“ ЕООД, „Агробулс“ ЕООД и „ФВ парк М. 1“ ЕООД да отговори на
следните въпроси: Процесните
фактури, издадени от горепосочените доставчици, по които органите по приходите
не са признали ДК и отчетените от жалбоподателя разходи отчетени ли са в
счетоводството на доставчиците му, по тези фактури доставчиците отчели ли са
приходи, осъществени ли са плащания по фактурите? Доставчиците
разполагали ли са с техника, оборудване и материали за извършването на
доставките на услуги, имали ли са наети лица по трудови или граждански
договори, или отчетени разходи за фирми подизпълнители на процесиите услуги? Относно
фактурите с предмет стоки доставчиците разполагали ли са със складове за
съхранението им, имат ли документи за произход на стоките, които са продали на
жалбоподателя? Как се е разпоредил жалбоподателят със стоките - предмет на
процесиите фактури - има ли извършени последващи доставки от жалбоподателя с
тези стоки?
Според приетото
от съда заключение на вещото лице, въз основа на предоставените му по
електронен път от счетоводствата на дружествата-доставчици документи и
наличните в ревизионната преписка и в
съдебното дело, се установява, че дружествата са отчели приход по фактурите,
начислили са и са осчетоводили ДДС. Не установява необичайни операции. По
счетоводни данни част от сумите по фактурите са плащани с банков превод, по
каса, други части са прихващани с тристранни протоколи, като са описани
подробно. Във връзка с наличието на техника, оборудване и материали за
извършването на услугите и произхода на стоките, вещото лице посочва, че
фактурираната тор САС е придобита по сделка с доставчик „България транс мобиле“
ЕООД и осчетоводена, съхранявана е в склад на „Булинвестмънт 2000“ ЕООД,
отдаден под наем на „Еко енерджи М.“ ЕООД. Фактурираната от „Еко енерджи М.“
ЕООД тор МАП 21 тона е с предходен доставчик „Булинвестмънт 2000“ ЕООД. С
фактурираната по двете фактури тор дружеството се е разпоредило изцяло. „Ванхил“
ЕООД, „Булинвестмънт 2000“ ЕООД, „Агробулс“ ЕООД и „Еко енерджи М.“ ЕООД са
притежавали оборудване, с което е възможно да се извършат фактурираните услуги
косене, мулчиране, подравняване, фрезоване, почистване и други. „ФВ парк М. 1“
ЕООД е наемало такова оборудване и е имало назначени по трудов договор
работници.
В съдебното производство са
представени и приети допълнителните документи, въз основа на които вещото лице
е обосновало становището си и които не са били представени при ревизията.
По искане на жалбоподателя е
разпитан свидетелят И.П.Т., който дава обяснения, че в качеството си на
контрагент на жалбоподателя по търговски сделки през 2020 г. двукратно е
посетил склада на дружеството в гр. Девня, бул. „Съединение“ № 134 с цел оглед
за ремонт. Видял е в склада тор в големи торби, заемащи около 2/3 от склада, складирани
фотоволтаични панели, конструкции от профили и кабели, които по думите на Д.
били на „ФВ парк М.“. Складът е бил ремонтиран и в добро състояние, достъп и
ключ за него е имал Д.. Местонахождението било в края на гр. Д.
При така установените факти, съдът приема от правна страна, че
жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за
когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира жалбата за
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на
ревизия ЗВР
№ Р-****-020-001/02.11.2020 г. с обхват задълженията на дружеството за
корпоративен данък за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. и за данък върху
добавената стойност за данъчни периоди 12.2014 – 09.2020 г. включително. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от датата на връчване
на ЗВР – 10.11.2020 г. Производството е спряно със Заповед № Р-****-023-001/07.12.2020г. до
04.01.2021 г. и възобновено със срок за завършване на ревизията 08.03.2021 г.
Срокът е продължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-****-020-002/04.03.2021
г. до 08.04.2021 г. и със Заповед за изменение на ЗВР № Р-****-020-003/02.04.2021
г. до 07.05.2021 г. Ревизионният доклад е издаден на 21.05.2021 г.
От доказателствата в преписката съдът установява, че заповедите за възлагане на ревизия са издадени от орган по приходите, определен за това със Заповед № Д-***/31.08.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, ревизионното производство е приключило в посочения срок, определен при спазване на изискванията на чл. 114 от ДОПК.
Ревизионният акт, предмет на контрол в настоящото производство, е издаден от органа, възложил ревизионното производство и органа-ръководител на ревизията, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и с предписаните от закона форма и съдържание. Решението, с което е потвърден ревизионния акт в обжалваната част, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
При служебната проверка относно наличието на нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на ревизията, съдът не констатира допуснати такива от естество да доведат до отмяната на ревизионния акт само на това основание.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното:
За да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно всеки от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на фактурата закон. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от ЗДДС, които да препятстват упражняването на правото на данъчен кредит.
В случая правото на данъчен кредит е отказано поради направен извод за липси на доставка, съответно липса на основание за начисляване на данък във фактурите и на право на данъчен кредит за получателя на фактурите. Като обективни факти от действителността, обстоятелствата относно извършване на посочените във фактурите услуги подлежат на доказване от страна на жалбоподателя. Представените от жалбоподателя в ревизионното производство документи имат характер на частни писмени свидетелстващи документи, без достоверна дата. Всички те изхождат от свързани с жалбоподателя дружества, повечето от които представлявани от същия управител, а други – от майката на управителя на ревизираното дружество. Тези доказателства, както и доказателствата, представени в съдебното производство в подкрепа на изводите на вещото лице, изхождат от лице, което цели благоприятни за себе си изводи от представянето им. Те следва да се приемат за безспорни единствено когато установяват неблагоприятни за нея обстоятелства. За доказване на благоприятни за жалбоподателя факти тези доказателства следва да се ценят единствено съвкупно с други доказателства, изходящи от незаинтересовани от изхода на спора лица.
Всяка реално осъществена услуга би следвало да прояви ефекта си в действителността и този ефект би следвало да остави следи и да е обективно установим. В случая други доказателства във връзка с обстоятелствата относно твърдяните доставки, представени от трети лица, незаинтересовани от спора, липсват.
Фактурите от „Булинвестмънт 2000“ ЕООД за услуги са с единствено посочен предмет „услуги“. От представените договори и протоколи, както и от обясненията се установява, че всички тези услуги касаят УПИ Х-*** в кв. 19 по плана на с. М., в който е инсталирана фотоволтаична централа, стопанисвана от дружеството. Няма представени при ревизията данни относно собствеността на имота, доколкото наличните в преписката нотариални актове са за УПИ V-***, УПИ ІV-*** и ХХІ-*** в кв. 19 и 20 по плана на с. М..
Договорите са сключени с обща стойност – 7 500 лева по ДФ № 344/01.12.2014 г., 16 000 лева без ДДС по ДФ № 510/09.01.2018 г. Според констативния протокол към тази фактура, възложената работа за тази сума включва 2 бр подравняване, 6 бр фрезоване, почистване, поливане на прилежащата площ, миене, притягане и укрепване на оборудването. Към ДФ № 344/01.12.2014 г. е представен приемо-предавателен протокол за косене – 6 пъти, мулчиране – 2 пъти, притягане и укрепване на конструкции, подравняване, почистване на парцел.
Същото се отнася и до фактурираните от „Еко енерджи М.“ ЕООД услуги – 13600 лева по ДФ № 230/28.02.2020 г., 2775 лева по ДФ № 142/30.10.2018 г.
И до фактурираните от „Ванхил“ ЕООД – 9000 лева по ДФ № 45/30.10.2018 г., на които според приемо-предавателен протокол съответства косене 2 пъти, мулчиране 2 пъти, почистване, миене и притягане на конструкции и оборудване; 9 500 лева по ДФ № 44/30.09.2018 г. с приемо-предавателен протокол за косене 18 пъти, мулчиране 6 пъти, почистване, поливане на парцел; 6 000 лева по ДФ № 28/30.10.2017 г., с приемо-предавателен протокол за 12 пъти косене, 4 пъти мулчиране, подравняване и почистване.
Предметът на услугата по ДФ № 30/02.01.2019 г. от „ФВ парк М. 1“ ЕООД, ДО 5 849,10 лева и ДДС 1169,82 лева, която е включена в дневника за покупките и справката декларация за д.п. 11.2019 г. според приемо-предавателния протокол е 8 пъти косене и 2 пъти мулчиране, притягане и укрепване на конструкции, почистване и подравняване на парцела.
Фактурираните от „Агробулс“ ЕООД по ДФ № 495/20.01.2015 г., услуги на стойност 9 250 лева – машиносмени на челен товарач с гориво на изпълнителя – също не могат да се приемат за реално извършени. Данни за приемане и предаване в с. А, обл. Варненска, транспортирането й до място на работата – с. М., обл. Русе, за отчетени разходи за гориво при изпълнителя съобразно договора и други данни, от които може да се съди за реалното предоставяне на машината липсват.
В нито един от договорите няма единични цени на отделните услуги, с оглед преценка за съответствие с пазарните нива, няма единични цени и количества по отделни мероприятия и в приемо-предавателните протоколи, като не е ясно дали са извършвани всички те или само някои от тях. Договорите са сключвани предварително без да е ясно как е определена необходимостта от тези обработки в последващ период. Не е ясна себестойността и начинът на определянето й, няма логично обяснение кое налага многократно изравняване на терен, на който вече е монтирано оборудване и как физически е извършено това, не е посочен какъв е материалът за мулчиране и неговият произход и също така какво налага многократното косене предвид също така многократното мулчиране на повърхността, което се извършва именно за предотвратяване на израстване на растителност. Не може да се установи дали фактурираното поливане е свързано с осъществяваните от жалбоподателя облагаеми доставки на електроенергия, произведена от фотоволтаична инсталация. Няма никакви данни за придвижването на оборудването, за използвани материали, горива. Всички тези несъответствия и липсващи данни не позволяват да се приеме за безспорно, че стойностите във фактурите съответстват на услугите, описани в приемо-предавателните протоколи и че дружествата издатели действително са извършили услугите. За отбелязване е, че договорите за тези услуги, фактурите и приемо-предавателните протоколи не са издавани на регулярни периоди, например през 2015 и 2016 г. такива услуги не са фактурирани, нито са приблизително постоянна величина, като варират от 0 лева през 2015 и 2016 г. до 37 275 лева през 2018 г. без за това да има логично обяснение. За вида и броя на описаните обработки, които се различават съществено през годините, също няма икономическа или житейска логика. В това отношение наличието на оборудване и личността на управителя, който декларира, че е извършил сам услугите, не е единствената необходима предпоставка, за да се приеме, че тези услуги са извършени, че резултатът от тях се е проявил в обективната действителност и е ползвал дружеството-получател и че получените услуги са използвани за извършване на облагаеми доставки от него.
По отношение на фактурираните доставки на торове не може да се установи произходът на стоките, които са в значително количество, придобиването им, транспортирането им и съхранението им. Предходният доставчик по фактурата от „Булинвестмънт 2000“ ЕООД – „България транс мобиле“ ЕООД не е декларирало покупки и продажби през посочения период. Предходен доставчик по фактурата от „Еко енерджи М.“ ЕООД е друго свързано дружество. Свързани дружества са и получателите по последващите доставки. Вън от приемо-предавателните протоколи, подписани между свързаните лица, няма никакви доказателства за други обективни данни от действителността в подкрепа на извода за действителното доставяне на торовете по фактурите – произход, транспорт, товаро-разтоварни дейности. Възприятията на свидетеля Т. не могат да бъдат приети за безспорно установяващи, че складираните торове са именно тези по фактурите и са собственост именно на дружеството жалбоподател. Няма причини да се счита, че Т. е запознат с обстоятелството, че Д., който „има достъп до склада и държи ключовете“, е управител на множество дружества, някои от които с наименование почти идентично с това на жалбоподателя и със същата дейност, и е в състояние да определи от името на кое дружество държи склада, нито че е в състояние със сигурност да определи по външни белези на стоката кой е нейният притежател.
Що се отнася до фактурата за наем на склад от „Еко енерджи М.“ ЕООД, същата дублира стойността на фактура от 27.12.2018 г. за покупко-продажба на бъдеща селскостопанска продукция между същите дружества. Тази фактура е обявена за погрешно написана и към нея е издадено кредитно известие от 01.09.2020 г., в същия данъчен период, в който е издадена фактурата за наем. Не е установено и доказано, че получателят по фактурата действително е ползвал обекта. От оборотната ведомост за периода 01.01.2019 – 31.12.2019 г. (л. 39 и 40 от преписката) не се установява по счетоводни данни дружеството да е имало стоки и материали за съхранение, извън торовете, на стойност 46 000 лева, мотивите за които са изложени по-горе. Няма и данни за извършени плащания.
Доколкото не се установява безспорно
извършването на доставките, за издателя на фактурите не възниква задължение да
начисли данъка, извършеното начисляване е неправомерно и за жалбоподателя не е
налице право на данъчен кредит по тях. При това положение, макар жалбоподателят
да притежава данъчни фактури съобразени с изискванията на ЗДДС, да притежава
доказателства за извършени разплащания по фактурите и да липсва спор относно
счетоводното отразяване на доставките в неговото счетоводство, при съвкупната
преценка на наличните доказателства се установяват обективни обстоятелства, от
които може да бъде направен обоснован извод, че тези фактури не са издадени във
връзка с действителна доставка, тоест че не документират действителни стопански
операции. Ето защо съдът счита, че липсва данъчно
събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем
и не е възникнало задължение за начисляването му, и съответно отказът на
основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС да бъде признато право на данъчен кредит за
жалбоподателя за неправомерно начисления данък, е основателен и
законосъобразен, поради което жалбата, в частта й относно непризнатото право на
данъчен кредит, следва да се отхвърли.
По отношение на установените задължения за лихви за неправомерно упражнено право на данъчен кредит по фактури за аванси без извършено плащане, към които впоследствие са издадени кредитни известия, не са изложени доводи от страна на жалбоподателя. Предвид доказателствата в преписката, подкрепящи установените от органите по приходите факти, изводите на органите по приходите и определените задължения следва да се приемат за обосновани и законосъобразни.
Предвид същите обективни
обстоятелства, установени от доказателствата по делото, съдът намира за
законосъобразно и извършеното от органите по приходите преобразуване на
финансовия резултат с данъчната основа по тези фактури, доколкото
осчетоводяването на разходи, при положение че не е доказано действителното
извършване на услугите и получаването на стоките, съответства на хипотезата на
чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, и разходите не следва да бъдат признати за данъчни
цели. В тази част жалбата също следва да бъде отхвърлена.
При
този изход от производството и предвид направеното искане, в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение върху материалния
интерес от делото 57 690,86 лева, определен като сбор от размера на
отказаното право на данъчен кредит 37 736,82 лева, 6 869,16 лева
лихви върху установените вследствие отказа задължения за ДДС за внасяне,
2 555,53 лева лихви за неправомерно упражнено право на данъчен кредит,
8 167,41 лева корпоративен данък, който би се дължал в резултат от
извършените преобразувания на финансовия резултат с данъчната основа по
фактурите, които не отразяват реални стопански операция и 2 361,94 лева
лихви върху задълженията за корпоративен данък, изчислени пропорционално на
обжалваните и необжалваните (в частта на неотчетените лихви по заеми към
свързани лица) преобразувания. Доколкото претендираният размер на
юрисконсултското възнаграждение е 1 944,84 лева, по-малко от размера по
чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения –
2 260,73 лева – следва да бъде присъдена
претендираната сума.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФВ парк М. 2“ ЕООД – гр. Девня, ЕИК ****, срещу Ревизионен акт № Р-****-091-001/23.07.2021 г. на органи по приходите при
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, потвърден с
Решение № 221/15.10.2021 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ФВ парк М. 2“ ЕООД –
гр. Девня, ЕИК ****, да заплати на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП сумата ***4,84 (Хиляда
деветстотин четиридесет и четири цяло и осемдесет и четири ст.) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: