Решение по дело №12413/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 04.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12413 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че срещу съпругата му Т.Б.е започнало принудително изпълнение по изп.дело № 20147860401627 на ЧСИ М.М.. Сочи, че ЧСИ М. е нарушил закона като не е изпратил покана за доброволно изпълнение, а директно е наложил запор върху трудовото възнаграждение  на съпругата на ищеца. Ищецът счита, че по този начин ЧСИ ги е лишил от възможността да обжалват действията му. На 29.01.2015г. ищецът е изпратил до ответника жалба, в която се оплакал от действията на ЧСИ М., но отговор не постъпил. Счита, че ответникът толерира противозаконното поведение на частите съдебни изпълнители, които злоупотребяват с правата на българските граждани. Посочва, че ЧСИ М. е останал несанкциониран, продължил е изпълнение срещу имуществото на Т.Б.. През м.септември 2015г. от заплатата й са били удържани 751,30лв. по наложения запор, които ищецът се наложило да й възстанови, тъй като тя не живеела на адреса и нямала задължения към взискателя „Топлофикация“. Претендира от ответника да му заплати обезщетение за търпените от него имуществени и неимуществени вреди от бездействието му да разгледа жалбата му. Претендира заплащане на 751,30лв. имуществени вреди – сумата, която е възстановил на съпругата си, която била удържана от заплатата й по изпълнителното дело. Претендира заплащане на 10 000 000лв. обезщетение за търпените от бездействието на ответника за разгледа жалбата му неимуществени вреди - негативни изживявания, стрес. Счита, че ответникът покровителства и защитава своите членове, Ч.С.И.и не предприема срещу тях санкции за неправомерните им действия.  Моли съда да осъди ответника да му заплати всяка от претендираните суми.

ОтветникътК.на Ч.С.И./КЧСИ/ оспорва допустимостта и основателността на исковете. На първо място счита, че не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове. Счита че не носи отговорност за действията на частните съдебен изпълнители, които са независими в своята дейност. Освен това намира ищеца за ненадлежна страна да предявява исковете, тъй като принудителното изпълнение е било насочено срещу Т.Б., а не срещу ищеца. Посочва, че КЧСИ не е отговорила на жалба на ищеца, оставила я е без разглеждане, тъй като е съдържала обидни и неприлични изрази. Посочва, че и предишни жалби на ищеца са оставяни без разглеждане по същите причини и ищецът е бил запознат с тази практика на К.. Посочва, че практиката да не разглежда жалби, съдържащи обидни и нецензурни квалификации, има и Европейският съд по правата на човека. Отхвърля твърденията, изложени в исковата молба, че КЧСИ прикрива действията на ЧСИ. По същество намира исковете за неоснователни, поради липсата на фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва исковете като завишени по размер. Моли съда да ги отхвърли, като претендира и разноските по делото.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че пред ЧСИ М.М. се е водило изп.дело № № 20147860401627 с взискател „Т.С.ЕАД“ и длъжник Т.Б., съпруга на ищеца въз основа на изпълнителен лист, издаден от СРС по реда на чл.410 от ГПК за неплатена топлинна енергия.

Ищецът посочва, че Т.Б.не е получила покана за доброволно изпълнение и това е лишило нея и ищеца, неин съпруг, да обжалват действията на съда по издаване на изпълнителния лист, както и действията на ЧСИ в принудителното изпълнение.

На 29.01.2015г. ищецът е изпратил по пощата жалба до ответника, която е регистрирана при последния под вх. № Ж-36/30.01.2015г.  Жалбата е подадена по повод противоправни действия на ЧСИ М.  по воденото срещу Т.Б.изпълнително дело и е направено искане за налагане на максимално дисциплинарно наказание на ЧСИ. В жалбата се посочва, че ЧСИ не е изпратил до Т.Б.покана за доброволно изпълнение. В жалбата действително ищецът е ползвал неподходящи, некнижовни, обидни изрази .

Ответникът не спори, че е получил жалбата на ищеца, но не е отговорил. Оставил е жалбата без разглеждане, тъй като същата съдържала обидни и неприлични думи и квалификации срещу частни съдебни изпълнители, съдии и К. на ЧСИ. 

 Ищецът представя решение на ТЕЛК, видно от което страда от следните заболявания: аортна клапна стеноза, коронарна болест, хипертония, захарен диабет тип ІІ, диабетна полиневропатия и макроангиопатия, варикозни вени на долните крайници, за които му е определена 96% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са допустими. Правният интерес на ищеца са извежда от твърденията в исковата молба и допълнителните уточняващи молби и сочи на накърнени негови лични права, чиято защита дири от съда. Ответникът е правно легитимиран да отговоря на предявени срещу него искове. За допустимостта на предявения иск няма значение дали ищецът е страна в изпълнителното производство. Предмет на делото е противоправно бездействие на ответника по повод на подадена жалба, в резултат на което бездействие за ищеца са направили вреди.

По същество на исковете, съдът съобрази следното:

За да бъде основателен предявения иск по чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от служител при ответника, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите.

Ищецът твърди, че му се следва обезщетение от противоправното  бездействие на ответника да извърши проверка на действията на ЧСИ М. и да му наложи дисциплинарно наказание. Счита, че ответникът е бил длъжен да отговори на жалбата му, а правилата, при които ответника разглежда жалби, не са публикувани /така в пледоариите/. 

На Ч.С.И.държавата е възложила изпълнението на публични функции и в този смисъл те действат като държавен орган. Ответникът е представителния орган на всички частни съдебни изпълнители. Правомощията на КЧСИ са уредени в ЗЧСИ. Един от органите на К. е Съветът на К., който е управителния орган и който следи за изпълнението на задълженията на Ч.С.изпълнители, взема решения за образуване на дисциплинарни производства и участва в тях чрез свои представители /чл.59 ал.1 т.6 от ЗЧСИ/.  При получаване на жалба или сигнал от граждани, К. е длъжна да извърши проверка и да изпрати отговор на подалия жалбата/сигнала. Без значение дали в същата се съдържат обидни думи. Нито ГПК, нито АПК, нито друг нормативен акт позволяват да се бездейства по молба или жалба, защото тя съдържа неприлични думи. Задължението на ответника да разглежда жалби/сигнали/молби произтича и от глава Осма на АПК. Независимо дали жалбата изхожда от лице, което е или не е страна в изпълнително производство, Съветът на К. е длъжен да я разгледа. Какви действия ще предприеме въз основа на поднесената информация, какъв ще бъде отговора и т.н. е в правомощията на К. да реши. Но законът не допуска К. чрез своите органи да получи жалба или сигнал от гражданин и да не му отговори. Поради това бездействието на КЧСИ по получена от него жалба или сигнал представлява противоправно поведение.

Доводът на ответника, че Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ има подобна практика да оставя без разглеждане жалби, които съдържат обидни и неприлични думи, която практика е провокирала ответника да възприеме същите правила при разглеждане на жалби, не може да бъде уважен. Правомощието на ЕСПЧ да „ обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена съгласно чл.34, която той сметне за несъвместима с разпоредбите на Конвенцията или на протоколите към нея, за явно необоснована  или представляваща злоупотреба с правото на жалба“ е изрично уредено в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи –чл.35 т.3. Това правомощие на Съда е предоставено от държавите страни, които са подписали и ратифицирали Конвенцията като международен договор. К. на ЧСИ няма делегирано правомощие да остава без разглеждане жалби, които съдържат неприлични и/или обидни думи. Такава възможност не е предвидена в ЗЧСИ, нито е делегирано от законодателя правомощие за уреждане на собствена процедура за разглеждане на жалби от граждани. Съдът разбира доводите на ответника, но не ги споделя досежно тяхната основателност. Нито съда, нито друг орган с публични функции може да откаже да разгледа подадена пред него молба, жалба или друг вид обръщение. Длъжен е да извърши проверка по нея и да уведоми подателя за резултата от същата. В случая, по жалбата на ищеца, К. на ЧСИ не е била длъжна да образува дисциплинарно производство, това е нейно правомощие да прецени дали са налице предпоставките за това, но е била длъжна да провери изложеното в жалбата /чрез проверка на самото изпълнително дело и/или изискане на обяснения на ЧСИ, или проверка на место при ЧСИ/ и да върне отговор на ищеца. В случая по повод на жалбата на ищеца ответникът е бездействал , за което е нямал правно основание.

Изложеното от съда до тук не следва да насърчава ищеца да ползва обидни и неприлични думи и изрази в своите изложения до публичните органи. Същият е длъжен да упражнява процесуалните си права добросъвестно, съгласно чл.3 от ГПК.

 От противоправното бездействие на ответника КЧСИ за ищеца са настъпили вреди – негативни емоционални изживявания от очакванията му да получи отговор и решение на проблема с воденото срещу съпругата му принудително изпълнение за събиране на задълженията за неплатената топлинна енергия – съобразно изпълнителния лист за периода м.07.2012г. – м.04.2013г. съпругата на ищеца е дължала на ответника сумата от 3114,83лв. или по 311,48лв. месечно, вкл. и в неотоплителен период /месеците юли-септември/, което сочи на сметка над обичайното месечно потребление за домакинство в жилищно помещение. Преки доказателства за тези негативни емоции ищецът не ангажира, но съдът приема, че в случай като настоящия всеки гражданин, който подаде жалба до компетентен орган, има справедливо очакване за отговор. И в случай, че не получи такъв, а принудително събиране на сумата, която жалбата касае, продължава без проверка, е нормално и приемливо да се изпитат негативни емоционални изживявания. Налице е пряка и непосредствена връзка между противоправното бездействие на ответника и настъпилите за ищеца вреди. Независимо, че изпълнителният лист е издаден срещу съпругата на ищеца, както и че срещу нея се води изпълнителното производство, принудителното изпълнение е насочено срещу доход, който формира семейния бюджет. Поради това ищецът е имал справедливо очакване за проверка на воденото срещу съпругата му принудително изпълнение. Още повече, че по конкретни дела /извън съда, който към 2015г. разглежда жалби срещу органичен кръг действия на съдебните изпълнители/ проверки на дейността на ЧСИ могат да се извършват от КЧСИ и от Инспектората на Министъра на правосъдието.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдържанието на понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД  е изяснено в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Същото не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава. За изживените от ищеца негативни емоции от липсата на отговор от ответника във връзка с воденото срещу съпругата му принудително изпълнение, съдът намира че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 1500лв. В останалия размер до претендирания от 10 000 000лв., искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли. По делото липсват доказателства за причинно следствена връзка между установените с решение на ТЕЛК заболявания на ищеца и изживените от него негативни емоции от бездействието на ответника. Следва да се отбележи, че обезщетението за неимуществени вреди в нашето право има компенсаторен, а не наказателен/санкциониращ характер /за разлика от общностното право/. Поради това и искането на ищеца за санкциониране на ответника  не намира опора в закона.   

Претенцията за имуществени вреди срещу ответника е неоснователна. За разлика от неимуществените вреди, които се определят от съда по справедливост, то имуществените вреди подлежат на доказване и по основание и по размер. По делото липсват доказателства, че на Т.С.ЕАД  не се дължат сумите, които са удържани ежемесечно от трудовото възнаграждение на Т.Б.по изп.дело № 1627/14г. на ЧСИ М.. Отделно от това, както вече бе посочено, ответникът е имал задължение да провери жалбата и да отговори на адресата, но не и да инициира образуването на дисциплинарно производство срещу ЧСИ М.. И при инициирано дисциплинарно производство Дисциплинарния съвет няма правомощия да отменя действията на ЧСИ /каквото правомощие има съдът/, а да налага дисциплинарни наказания. Наложено срещу частен съдебен изпълнител дисциплинарно наказание не го лишава от правомощието му да продължи принудителното изпълнение по делото, освен ако бъде лишен от правоспособност за определен период от време /към този момент възможност на лишаване от правоспособност завинаги все още не е била предвидена/. Но в този случай делата на лишения от правоспособност ЧСИ се прехвърлят на друг ЧСИ, който продължава работа по тях.  Предявеният иск за сумата 751,30лв. следва да се отхвърли.

По разноските:

Ищецът не претендира разноски.

Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение.

Определено по реда на НЗПП  на ответника се следва възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150лв. Съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника 147,75лв. юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи на съда държавна такса в размер на 60лв.

 Воден от горното , съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. на Ч.С.И.да заплати на К.И.Б., ЕГН ********** на основание чл.49 от ЗЗД сумата 1500лв. представляваща обезщетение за търпени от него неимуществени вреди в резултат на   бездействие на ответника да разгледа жалба на ищеца вх. № Ж-36/30.01.2015г. срещу действия на ЧСИ М.М. по изп.дело № 20147860401627, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над уважения до претендирания размер от 10 000 000лв., както и иска за имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 751,30лв. , като неоснователни.

ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН ********** да заплати наК.на Ч.С.изпълнители, на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 147,75лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА К. на Ч.С.И.да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 60лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия: