ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 260320 08.09.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: осми септември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1597 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, подадена чрез пълномощник адв. Виолета Герова, против Разпореждане № 227/10.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 112/2020 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ч.К.Й., за сумата от 414.67 лв., представляваща сбор от неустойки поради предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги по Договор за мобилни услуги от 06.08.2018 г. и допълнително споразумение към него от 24.12.2018 г., Договор за мобилни услуги от 27.11.2018 г., Договор за мобилни услуги от 24.12.2018 г. и Договор за лизинг от 27.11.2018 г.
Жалбоподателят оспорва атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че уговорените в договорите клаузи за неустойка са нищожни поради противоречие с добрите нрави, както и, че същите били неравноправни, за което в жалбата са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на и да постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка.
Съгласно чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не се връчва на лицето, участващо по делото като насрещната страна. В противоречие с това изискване на закона, препис от жалбата е връчен на длъжника, който не е депозирал становище в дадения му срок.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по ч.гр.д.№ 112/2020 г. по описа на РС-Карнобат е образувано по подадено от „Теленор България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Ч.К.Й. от с.***, за заплащане на сумата общо от 762.54 лв., представляваща неплатени парични задължения по сключени между страните Договор за мобилни услуги от 06.08.2018 г. и допълнително споразумение към него от 24.12.2018 г., Договор за мобилни услуги от 27.11.2018 г., Договор за мобилни услуги от 24.12.2018 г. и Договор за лизинг от 24.12.2018 г. и 27.11.2018 г., от която сума: 179.08 лв. – неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 168.79 лв. – неплатени лизингови вноски и 414.67 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и направените по делото разноски от 205 лв. (25 лв. за платена държавна такса и 180 лв. за платено адвокатско възнаграждение).
В т.12 от заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: Между страните са сключени Договор за мобилни услуги от 06.08.2018 г. и допълнително споразумение към него от 24.12.2018 г., Договор за мобилни услуги от 27.11.2018 г., Договор за мобилни услуги от 24.12.2018 г. и Договор за лизинг от 27.11.2018 г., с които длъжникът е ползвал следните мобилни номера ************, ************ и ************, както и му е предоставено устройство на лизинг. Твърди се, че длъжникът не е заплатил на ищцовото дружество дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер от 179.08 лв. и лизингови вноски в размер на 168.79 лв., поради което договорния абонамент е предсрочно прекратен по вина на клиента. В резултат на неизпълнението си длъжникът дължи заплащане и на уговорените в договорите неустойки в общ размер от 414.67 лв., които са начислени в издадена от „Теленор България“ ЕАД фактура, както следва: 174.90 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент за номер ************, 32.46 лв. – неустойка за предсрочно погасяване на договорния абонамент за номер ************, 207.31 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на абонамента за номер ************. Посочено е, че размерът на неустойките е формиран като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси по съответния договор, последните представени към заявлението.
Заповедния съд е уважил заявлението частично, като е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми от 179.08 лв. за неплатени месечни абонаментни такси и 168.79 лв. за неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 06.02.2020 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 205 лв. за направените разноски в заповедното производство.
С обжалваното разпореждане КРС е отхвърлил
заявлението за претендираните неустойки в общ размер от 414.67 лв., като съдът
е приел, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна, тъй като въз основа на нея
заявителят би получил възнаграждение, което не му се полага с оглед на това, че
ще получи такова без да е предоставил съответните услуги на потребителя. Съдът
е приел също, че при заплащане на претендираната неустойка ще бъде налице
обективна неравностойност на насрещните задължения, което поражда условия за
неоснователно обогатяване на ищеца, като уговорената неустойка е в отклонение
на принципа за добросъвестност и справедливост в търговските отношение и като
такава накърнява добрите нрави, поради което е нищожна по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3 ЗЗД.
Бургаският окръжен съд не споделя
изводите на КРС за неравноправност и противоречие със закона на клаузата за
неустойка в процесните договори, като намира, че заявлението неправилно е
отхвърлено в тази част.
В случая искането не противоречи закона и добрите нрави, касае се вземане основано на клауза, изразена по ясен и разбираем начин, като съдът не констатира обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същата е неравноправна.
Въззивната инстанция не споделя изводите на КРС за нищожност на клаузите за неустойка в процесните договори като противоречащи на добрите нрави. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 на ТР № 1/15.06.2010 г., по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, на която се е позовавал и заповедния съд, нищожна, поради накърняване на добрите нрави е само клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като в тълкувателното решение са изброени примерни критерии при преценка нищожността на уговорена неустоечна клауза, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. В случая, от съдържанието на представените договори за мобилни услуги не може да бъде бъде направен извод за уговаряне на неустоечните клаузи, които да са в противоречие на добрите нрави. Следва да се отбележи, че неустоечната клауза в случая е и израз на свободното договаряне между страните, като наличието и начинът за формирането й са били възприети от длъжника, който е могъл да влияе на условията на договора, включително и във връзка с неустойката, поради което тя се явява израз на свободата на договаряне и е резултат от волеизявлението и на двете страни по договора. Предвид естеството на процесната неустойка, уговорена да обезщети и да обезпечи кредитора за неизпълнението на длъжника, както и при съобразяването на критериите за преценка на съответствието на клаузите за неустойка с добрите нрави, посочени в ТР № 1/20210 г. на ОСТК, съдът намира, че в случая същите не са уговорени в противоречие с добрите нрави. Процесната неустойка изпълнява освен санкционна функция, но и останалите си функции-обезпечителна и обезщетителна, предвид самият характер на уговорената между страните неустойка – същата е за неизпълнение, т.е. стимулира длъжника да изпълни своето задължение. По този начин уговорената неустойка от една страна гарантира, обезпечава точното изпълнение на задължението на длъжника, а от друга страна – възмездява кредитора за настъпилите вреди от неизпълнението. Ето защо, клаузите за неустойка в процесните договор не са нищожни поради противоречие на добрите нрави, поради което изводите на КРС в обратния смисъл са неоснователни.
Въззивният съд не споделя и изводите на КРС за неравноправност на клаузите за неустойка в договорите. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне на неустойка, а вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на потребителя. В действащото законодателство не се съдържа дефиниция за „необосновано високо обезщетение“, като извод за несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка със загубите на търговеца, следва да бъде изведен по правилата на житейската логика. Кредиторът има интерес да бъде възмезден за вредите от неизпълнението в случаите, когато договорната връзка е прекратената поради причина, за която длъжникът отговаря (чл.88, ал.1 ЗЗД). Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на услугата в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и при неизпълнение на насрещната страна, поради чието виновно поведение договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена като неравноправна или вероятно неравноправна. Самият факт на съизмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го поставя в неравноправно положение. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде възражение пред заповедния съд, а в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните, че ще извърши такава преценка.
От представените договори за мобилни услуги е видно, че същите са с краен срок, съответно – до 06.08.2020 г., 24.12.2020 г. и 27.11.2020 г., като в заявлението са изложени твърдения, че за отчетните периоди 15.11.2018 г. – 14.02.2019 г. длъжникът Ч.Й. е преустановил изпълнението на задълженията си и поради това договорите са предсрочно прекратени по негова вина, при което положение, търговецът е лишен от съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги, за период повече от година. Претендираната за твърдяното неизпълнение неустойка в размер на три месечни абонаментни такси не е необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните функции на неустойката – да стимулира страната да изпълни задължението си (превантивна цел), да осигури точното изпълнение на договора (обезпечителна цел) и да компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора (обезщетителна функция). При положение, че търговецът ще се лиши от повече от 20 месечни абонаментни такси по договора, въззивният съд приема, че заплащането на неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси не е прекомерна и необосновано висока. Ето защо, претендираната от заявителя неустойка по договорите в общ размер от 414.67 лв. (174.90 лв.+32.46 лв.+207.31 лв.) следва да бъде присъдена на кредитора, поради което обжалваното разпореждане в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед несъвпадане
крайните изводите на двете инстанции, разпореждането на КРС следва да бъде
отменено, а искането за издаване на заповед за изпълнение уважено.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 227/10.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 112/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу длъжника Ч.К.Й. от с.***, ЕГН **********, и за сумата от 414.67 лв. – дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси, от която сума: 174.90 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент за номер ************, 32.46 лв. – неустойка за предсрочно погасяване на договорния абонамент за номер ************, и 207.31 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент за номер ************.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Карнобат за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.