Р
Е Ш Е Н И Е
№
603 / 25.3.2020г.
гр. Перник, 25.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03803 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу
С.И.С., с адрес: ***, с които се иска
да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумата от 608,05 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. Перник, кв. „Тева”, бл. 42, вх. Б, ап. 17 за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2017г. включително и сумата от 167,29 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до 06.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 02531/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за
потребената и начислена топлинна енергия.
В
предоставения от нормата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез пълномощника
му адв. Б. В., е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искови претенции по основание и размер. Същия оспорва наличието на
облигационна връзка между него и ищцовото дружество, като твърди, че ищеца не е
ангажирал доказателства, които да сочат, че именно той е собственик на
процесния имот. Оспорва и представените от страна на ищеца писмени
доказателства. Ревелира възражение за недължимост на част от вземанията, поради
погасяването им по давност.
В съдебно заседание, ищеца поддържа
исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им,
намирайки ги за доказани по основание и размер. Ответникът, чрез пълномощника
му, пледира за решение, с което предявените установителни искове бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Твърди, че в хода на производството от страна
на ищеца не са ангажирани безспорни и категорични доказателства, които да
сочат, че ответницата притежава качеството „потребител” на топлинна енергия.
Поддържа релевираното възражение за погасяване на вземанията по давност.
И
двете страни претендират разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1848 от 11.04.2019г. по
ч. гр. д. № 02531 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена
на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено
възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е
депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства
сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи
произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът
е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на
ответника по отношение на процесния недвижим имот. От приетите по делото писмени
доказателства, и в частност: заверено копие на Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.08.1990г. се
установява, че лицето Велин Георгиев Славов е придобил правото на собственост
върху процесния имот, чрез възмездна сделка, обективирана в посочения документ.
От приетото по делото препис – извлечение от акт за сключен граждански брак,
издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 0560 от 02.10.1977г., се
установява, че считано от 02.10.1977г. лицето В.Г. С. и ответницата С.И.С.
(преди брака – С.) се намират в граждански брак. С оглед тези обстоятелства,
съдът намира, че процесния недвижим имот е придобит от ответницата в режим на
СИО.
Съгласно чл. 32 СК разходите за
задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като
съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е, че същата
е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод
ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна
топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни
длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от
тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на
предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че ответницата е пасивно
материално правно легитимирана да отговаря за пълния размер на вземанията на
ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу нея
исковите си претенции.
Съдът намира, че ответницата, като
съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни
единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която
е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на
показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда
енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните
сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с
енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на
изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление,
което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
В
писмения си отговор, както и в съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника
му, е оспорил предявените искови претенции по основание, а не по размер, поради
и което, на основание чл. 146 ал. 1 ГПК, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до процесния имот е доставена
топлинна енергия на стойност 608,05 лева за периода от 08.07.2014г. до 06.12.2017г. включително. С оглед това обстоятелството,
в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено
плащане от страна на ответника, съдът намира, че предявения от ищеца иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ следва да бъде уважен. Ответникът, обаче,
е релевирал възражение за погасяване на сумите по давност.
Съгласно
константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски, се касае за трайно, периодично изпълнение на
парично задължение. В този случай, задължението на потребителя представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се
погасява с тригодишен давностен срок.
В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 10.04.2019г., поради което и
съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила
преди 10.04.2016г. са погасени по давност. Предвид това, съдът намира, че
погасени по давност са вземанията за главница в размер на 544,80 лева, чиято
изискуемост е настъпила в периода преди 10.04.2016г., поради и което
установителния иск в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
поради погасяване на претендираното вземане по давност. За останалата част от
иска за главница – в размер на 63,25 лева, относим към периода от 01.03.2016г.
до 30.04.2017г. (и съобразен с 2 бр. изравнителни сметки в този период), съдът
намира, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлофициран имот,
поради което и установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ за това вземане
следва да бъде уважен, като основателен.
Съгласно
ал. 6 на чл. 34 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за
плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Предвид
направено изявление от страна на ответника, че не оспорва и размера на
претендираната лихва за забава на месечните плащания за исковия период, с
доклада по чл. 146 ГПК, съдът е обявил и това обстоятелство за безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването по давност на главното вземане се
погасяват и акцесорните вземания. Поради това съдът намира, че погасени по
давност са вземанията за лихва в размер на 157,26 лева, което води до
отхвърляне на иска в тази му част като неоснователен. За останалата част от
иска за лихва за забава в размер на 10,03 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 10.05.2016г. до 06.12.2017г. установителният иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата от 63,25 лв., считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 10.04.2019г. до окончателното й плащане.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като същият е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното
и исковото производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и
50.00 лева – за заповедното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 220.00 лева, от които: 150.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства, 50.00 лв. –
държавна такса в исковото и заповедно производства и 20.00 лева – такса за
издаване на 4 броя съдебни удостоверения. В съответствие с уважената част от
исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 20,79 лева за
направените по настоящото дело и ч. гр. д. № 2531/2019г. по описа на ПРС,
разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Съдът намира, че
ответникът е доказал разноски в размер на 700.00 лева общо за исковото и
заповедно производство. Ищецът, обаче, в исковата си молба, е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден
такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ответника за
двата обективно съединени иска в исковия процес е в размер на 300.00 лв. в
исковото производство и 150.00 лева – в заповедното, поради което и съдът намира,
че възражението на ищеца е основателно само в частта, досежно претендираното
адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Поради това съдът
намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 400.00 лева
за направените в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение
(от които 100.00 лева с правно основание чл. 7 ал. 8 от НМРАВ) и сумата от
150.00 лева, представляваща направените в заповедното производство разноски за
адвокатско възнаграждение, или общо за двете производства – 550.00 лева. Тази
сума, съобразена с отхвърлената част от исковите претенции, се равнява на 498,02
лева, която и следва да бъде заплатена на ответника.
Мотивиран от горното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу С.И.С., с
адрес: ***, че С.И.С. ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 73,28 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, кв. „Тева”, бл. 42, вх.
Б, ап. 17 за периода от 01.03.2016г.
до 30.04.2017г. включително и
сумата от 10,03 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.05.2016г. до
06.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2019г. до окончателното й изплащане, за които
суми по ч. гр. дело № 02531/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като за
разликата до пълния претендиран размер от 608,05 лева за главница, както и за разликата
до пълния претендиран размер от 167,29 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания, ОТХВЪРЛЯ
исковете като неоснователни, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА
С.И.С.,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
“Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 20,79 лева, представляваща направени делото и по частно гражданско
дело № 02531/2019 г. по описа на ПРС разноски, изчислени съобразно уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА
“Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, ДА
ЗАПЛАТИ на С.И.С., с адрес: ***, сумата от 498,02
лева, представляваща направени
по делото и по частно гражданско дело № 02531/2019 г. по описа на ПРС разноски,
изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 02531/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: