№ 5306
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212813 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „ОМВ България” ООД, представлявано от управителя А.Т., чрез
адв. Ем. Д. срещу наказателно постановление (НП) № 769010-F
53345/09.05.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“-София,
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.5, във вр. с ал.4, във вр. с ал.2, във
вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда лева) лв. за извършено
административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във вр. с §1, т.35 от ЗДДС.
С жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради
допуснато съществено нарушение на административно-процесуалните
правила, а именно акта е съставен в присъствието само на един свидетел,
липсвало точно описание на нарушението, липсвала преценка относно
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето
на НП – неяснота по отношение на приложимия закон. Излага се, че се касае за
маловажност на твърдяното и съответно налице предпоставки за
преквалифициране. Моли се за отмяна на НП и присъждане на разноски за
адвокатски хонорар.
1
За жалбоподателя редовно призован не се явява процесуален представител.
Депозирани са писмени бележки, с които се претендират и сторените по
делото разноски за адвокат.
За въззиваемата страна, която се явява административнонаказващ орган по
атакуваното НП, в съдебно заседание се явява процесуален представител, с
пълномощно от изпълнителния директор на администрацията, в чиято
структура се намира органът, който е издал акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН.
Същият оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърдено процесното НП като правилно и
законосъобразно. Твърди се наличие на отегчаващи вината обстоятелства, с
оглед друго нарушение, което е установено същия ден, както и влязло в сила
НП за идентично нарушение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 11.01.2024 г. около 10:30 часа била извършена проверка на търговски
обект, представляващ бензиностанция, находящ се в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“№439, стопанисван от „ОМВ България” ООД.
Проверката била извършвана от служители на ЦУ на НАП, сред които бил и
свидетеля Т. с колегата си Д., съвместно със служители на Агенция
„Митници“. Бил изваден дневен отчет „Х“ №0267175, според който дневният
оборот към момента на проверката е в размер на 1263, 05 лв. Констатирано
било, че в обекта има едно фискално устройство модел „Евро Шопм
вер.11хх-KL-03, с ИН на ФУ RE003070 и ИН на ФП №45005421, което е
монтирано и работещо. Установява се, че ФУ притежава свидетелство за
регистрация. При преброяването на касовата наличност, същата била в размер
на 1358, 96 лв. Поради което била установена положителна разлика в размер
на 95, 91 лв. в повече. Инсталираното в обекта фискално устройство
притежавало и имало активирана функция „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми, което се установява от дневния финансов „Х“ отчет.
Съставен бил опис на паричните средства, както и бил приложен извадения
„Х“ отчет. За проверката бил съставен протокол и опис на парите в касата. С
протокола била отправена покана за съставяне и връчване на акт на 19.01.2024
г. в 09:00 ч.
2
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
26.01.2024 г. от Р. Р. Т. –инспектор по приходите при ЦУ на НАП на
дружеството, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. Същият е съставен в присъствието на свидетел, който е участвал при
проверката на 11.01.2024 г. АУАН е връчен на упълномощено от
представляващите дружество лице – адв. С. С. на датата на съставянето му, а
именно на 26.01.2024 г. Срещу АУАН са подадени писмени възражения.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление
№769010-F753345/09.05.2024 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ –
София дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, който е оправомощен по силата на Заповед №ЗЦУ-
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. Същото е връчено на
08.08.2024 г. на упълномощено от представляващите дружество лице – адв. С.
С..
Установява се, че спрямо дружеството-жалбоподател има издадено НП
№659492-F668314/31.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ –
София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП за административно нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Същото е изменено с решение на РС-
Перник по АНД № 638/2023 г. по описа на съда, в частта относно
имуществената санкция, която е намалена от 650 лв. на 500 лв., което е
потвърдено с решение по КАНД №164/2023 г. на АС-Перник, влязло в законна
сила на 02.11.2023 г. Същото е отбелязано и в справката в електронен вид на
ЦУ на НАП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства: заповед, дневен финансов отчет, опис, протокол за
извършена проверка, материали по НП №659492-F668314/31.08.2022 г. и
гласните: показанията на свидетеля Т..
Разпитан в хода на съдебното следствие свидетеля Т. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите, изложени в АУАН.
Съдът цени гласните и писмените доказателства, като логични,
последователни и непротиворечиви.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
3
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен
интерес да обжалва наказателното постановление в законоустановения
четиринадесетдневен срок и разгледана по същество жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно
компетентни лица, като по делото е приложена Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024
г. и при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН срокове. Това е така, доколкото проверката е извършена на 11.01.2024
г., което е видно от протокола за извършена проверка, а АУАН е съставен на
26.01.2024 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в
двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото се касае за
данъчно нарушение, а процесното НП е издадено на 09.05.2024 г., т.е. в
шестмесечния срок. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи
реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето
им. Обстоятелствено и подробно е описана фактическата обстановка на
нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и
място на извършване на процесното нарушение, а именно: 11.01.2024 г.,
когато е извършена проверката в търговския обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, както и адреса на този търговски обект, което
съставлява посочване на място на извършване на нарушението.
Фактът, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел не
съставлява процесуално нарушение, тъй като този свидетел е участвал в
извършването на проверката на място в обекта. Предвид горното е спазено
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която норма не предвижда конкретен
брой свидетели, ако имаме очевидец, за разлика от разпоредбата на чл.40, ал.3
от ЗАНН, когато задължително се изискват двама свидетели, когато липсват
свидетели, присъствували при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
4
присъствие.
Наказателното постановление е подкрепено от събраните в
административнонаказателното производство доказателства.
Нормата, която се сочи като нарушена: чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ предвижда, че извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно
въведени” или „служебно изведени” суми.
По делото се установи, че дружеството - жалбоподател е осъществявал
стопанската дейност в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДП на ЗДДС.
Понятието „търговски обект” е разписано в §1, т. 41 от ДР на ЗДДС.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин, че описаното нарушение в АУАН и издаденото въз основа на
него НП е реализирано. По делото се установи, че фискалното устройство в
проверявания търговски обект е било работещо и липсват доказателства за
невъзможност същото да не е функционирало.
Установи се, че в процесния случай дружеството-жалбоподател е действало
като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
Съставът на административното нарушение е осъществен чрез
бездействие. Правилно е посочена нарушената норма на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която съответства на словесното
описание на нарушението и фактически реализираното такова.
Касае се за обективна безвиновна отговорност, тъй като лицето е действало
в качеството на ЮЛ.
Наложеното административно наказание е на основание чл.185, ал.6 от
ЗДДС (ред. на нормата към датата на админ. нарушение). Тази правна норма,
във вр. чл.185, ал.5 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се прилагат санкциите по ал. 4, която предвижда при повторност на
административно нарушение по чл.185, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗДДС размер на
имуществената санкция - от 2000 до 8000 лв.
Касае се за повторно осъществено административно нарушение по смисъла
на §1, т.35 от ЗДДС: „Повторно е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било
5
наказано за същото по вид нарушение.“ Това е така, тъй като дружеството е
било наказано за същото по вида административно нарушение с НП №659492-
F668314/31.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – София
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, а именно за административно нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, влязло в законна сила на 02.11.2023 г. На
11.01.2024 г., а именно в едногодишния срок от влизане в сила на НП
№659492-F668314/31.08.2022 г. е осъществено настоящето административно
нарушение също по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
К ато с оглед степента на обществената опасност на нарушението, която не
е висока, наложената имуществена санкция е следвало да бъде в размер на
2000 (две хиляди лева) при приложение нормите на чл.27, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН. Наложена е такава в размер на 1000 лв., но с оглед принципа за
reformatio in pejus, положението на жалбоподателя не може да бъде
влошавано. Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер
административно наказание, ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Горното обосновава извода, че атакуваното НП, като акт по чл.58д, т.1 от
ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като
са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване,
осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай. Предвид обстоятелството, че е налице
повторност на извършеното нарушение не може да се приеме наличие на
маловажност на случая: едното изключва другото.
6
С оглед изхода на производството, а именно потвърждаване на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Въззиваемата страна се е
представлявала от юрисконсулт на НАП, който се е явил в проведеното
съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не е такова с фактическа и
правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН,
във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80
(осемдесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 769010-F
53345/09.05.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“-София,
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „ОМВ БЪЛГАРИЯ”ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Донка Ушлинова“№2, Гаритидж Парк,
сграда 4, ет.1, да заплати в полза на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ сумата от 80 (осемдесет лева ) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7