РЕШЕНИЕ
гр.МОНТАНА,
9.06.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание
на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЕН ПЕТКОВ
при
секретаря Т.И., като
разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско дело № 70 383 по
описа за 2014 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК – особено
исково производство по предявен иск с правно основание чл.69 от Закона за
наследството – за делба на наследствен урегулиран поземлен имот в
с.Габровница общ.Монтана обл.Монтана и същото се намира във фазата по
допускане на делбата.
Ищцата К.Д.В. с настоящ адрес xxx твърди в исковата
молба, че с ответниците са наследници на Димитър Иванов Рангелов б.ж. на
с.Габровница обл.Монтана, починал през 1975 г. Твърди още,че през 1994г. заедно
със своя брат Георги Димитров Рангелов
се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена
проверка, с който са признати за съсобственици по наследство и давностно
владение, при равни права върху следния наследствен поземлен имот: УПИ V (пети), пл.№ 355 в кв.37 по плана
на с.Габровница, целият от 710 кв.м., заедно с намиращите се в имота масивна
жилищна сграда и други подобрения, при съседи: улица, Севлина Дамянова И.,
Йосиф Христов Стоянов и Сарета Гоцова Йотова.
Ищцата твърди, че след пенсионирането си през 1997 г.
двамата с брат й се установили да живеят в с.Габровница, като в тази връзка
ищцата споделя, че имала желание да запази гореописания жилищен имот като
наследство от техния баща. Твърди също така,че основно тя е полагала грижи за
брат си след заболяването му през 2008г. довело до инвалидизация, до неговата
смърт (през 2013г.).Тъй като първоначално жилищната сграда била пред разруха, а
имотът–запустял, наложило се ищцата да направи основен ремонт и пристрояване
към сградата изцяло със свои средства, тъй като брат й не разполагал с
такива.
Ищцата поддържа,че гореописания процесен имот е
неподеляем. В тази връзка твърди ,че няколко пъти е канила другите
съсобственици – децата на починалия й брат (ответниците по делото), като ищцата
твърди,че искала да им заплати равностойността на припадащата им се общо
½ идеална част от наследствения имот, но без резултат. Ищцата
уточнява,че докато първата ответница нямала нищо против, втората ответница (Ф.Г.Д.)
категорично отказала да продаде своя дял.
По същество ищцата моли за постановяване на съдебно решение,
с което да се допусне и впоследствие извърши съдебна делба на гореописания
процесен имот, при права: ½ ид.ч. за ищцата и по ¼ ид.ч. за всяка
от двете ответници по делото. Ищцата
моли от делбата да бъдат изключени направените подобрения, представляващи една
стая за живеене от 19.25 кв.м., циментова плоча с размери 2.50 м./1.50 м. (=
3.75 кв.м.) и тераса с размери 1.20 м./2.20 м. (= 2.64 кв.м.), ремонт на
покрива на лятната кухня и второстепенната сграда, ограда на дворното място и
други подобрения извършени след смъртта на брат й, както и да й бъде
предоставен имотът за ползване до окончателното извършване на делбата.
Ответницата В.Г.Д. не е изразила становище по иска.
Ответницата Ф.Г.Д. е изразила становище в откритото
съдебно заседание, в което по същество потвърждава наследствения характер на
процесния имот, както и че се е противопоставила да уредят извънсъдебно
отношенията си с ищцата във връзка с направеното им от ищцата предложение тя да
изкупи припадащите им се дялове от имота.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.
СЪДЪТ,като прецени всичките доказателства по делото и
доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 от ГПК),съобразявайки
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК приема за установено от фактическа и
от правна страна следното:
По делото изобщо няма спор, а събраните доказателства
убедително потвърждават, че ищцата К.Д.В. и ответниците В.Г.Д. и Ф.Г.Д. са законни наследници на Димитър Иванов Рангелов б.ж. на
с.Габровница обл.Монтана, починал на 29.08.1975 г., като двете ответници са
дъщери на Георги Димитров Рангелов – брат на ищцата, починал на
26.10.2013г.,видно от представеното удостоверение изх.№ 83/26.05.2014г. за
наследниците на упоменатия общия наследодател (л.9-10 от делото).
Безспорно е също така,че на 10.12.1997 г. ищцата К.Д.В. и
нейният
брат Георги Димитров Рангелов с нотариален акт № 166,т.ІХ,д.№ 3391 от 1997 г. въз
основа на обстоятелствена проверка (чл.483, ал.2 от ГПК-отм.) са признати за
собственици, при равни права, на основание наследство и давностно владение
върху следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, образуващо имот пл.№ 355,
включен в Парцел V (пети) от кв.37 по плана на с.Габровница, цялото от 710
кв.м., заедно с намиращите се в същия парцел МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и други
подобрения, при съседи: улица, Севлина Дамянова И., Йосиф Христов Стоянов и
Сарета Гоцова Йотова (фотокопие от цит. нотариален акт прилож. на л.3). Скица на имот пл.355, включен в УПИ V в кв.37 по плана на горното село е приложена
на л.4 от делото. В скицата имотът е обозначен с площ 704 кв.м., а в разписният
лист към кадастралния и регулационния план на с.Габровница имотът е записан на К.
Димтрова В. и Георги Димитров Рангелов – съсобственици на имота.
След смъртта на съсобственика Георги Димитров Рангелов
принадлежащата му ½ ид. част от имота е наследена от двете му дъщери В.Г.Д.
и Ф.Г.Д. – настоящите ответници.
По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което
се допуска делбата, съдът следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и
за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник
(съделител). Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася
и по въпроса кой от съделителите ги държи.
Според константната съдебна практика решението за допускане на делбата се ползва със сила на присъдено нещо относно имотите,
допуснати до делба; относно лицата, между които тя е допусната, както и относно размера на дяловете
им. Със сила на присъдено нещо се ползва и решението за извършване на делбата (така: Р 352 –80 –І г.о.; Р 15 –97–ІV г.о.; Р 174 – 04
–І г.о.). Последното
означава,че с иска за делба на съсобствен имот не просто се осъществява самото
потестативното право на отделен съсобственик, насочено към ликвидиране
имуществената общност, а също така се цели установяване за наличието на
съсобственост между определени лица, както и размерът на тяхното участие в
съсобствеността. С оглед на това решението за допускане на делбата има преди
всичко установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между
страните и размерът на техните части. Ако не бъде установено наличието на
съсобственост, не би следвало да се допуска и съдебна делба. Следователно, без
доказване на собствеността на делбения имот този ефект не би могъл да настъпи и
да се постанови решение за допускане на делбата (в тази насока: Р 996 – 95 – І г.о.).
В настоящия случай наличието на съсобственост по
отношение на процесния имот е извън всякакво съмнение и този спор изобщо не е
спорен по делото. Безспорни са и квотите на отделните съделители в
съсобствеността – ½ ид. част за ищцата, а останалата ½ ид.
част се припада на двете ответници или
по ¼ ид. част за всяка една от тях.
Във връзка със заявения от ищцовата страна петитум в
исковата молба за изключване от делбата на описаните в нея подобрения,
представляващи „една стая за живеене от 19.25 кв.м., циментова плоча с размери
2.50 м./1.50 м. (= 3.75 кв.м.) и тераса с размери 1.20 м./2.20 м. (= 2.64
кв.м.), ремонт на покрива на лятната кухня и второстепенната сграда, ограда на
дворното място и други подобрения”.
Съдът счита,че доколкото се касае именно за подобрения
процесния имот,те не могат поначало да бъдат изключени от делбата, поради
това,че подобренията нямат самостоятелен правен статут, а следват имота като
негова принадлежност. Тоест, по своята правна същност подобренията са приращения
по см. на чл.92 от ЗС. Няма пречка обаче съделителят, който твърди че е
извършил въпросните подобрения да иска присъждането на тяхната стойност в
производството по сметките, във втората фаза на делбеното производство (по
извършване на делбата).
Предвид гореизложеното съдът намира, че делбата на
процесния имот следва да бъде допусната при права на трите съделителки
съобразно посоченото по-горе, т.е. ½ ид.ч. за ищцата и по 1/4 ид. части
за всяка от двете ответници.
Що се отнася до искането на ищцата с настоящето решение
да й се предостави правото на ползване на процесния имот до окончателното
извършване на делбата, видно от петитума на исковата молба (л.2), съдът
намира,че за ищцата не е налице правен интерес за едно такова искане, тъй като
процесният случай не попада в хипотезата, визирана в чл.344, ал.2 от .Съгласно
цитираната норма, в решението по чл.344, ал.1 (по допускането на делбата) или
по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването.Данните
по делото категорично сочат, че ищцата ползва имота, чийто административен
адрес съвпада с нейния адрес, посочен по делото. Докато и двете ответници
живеят в гр.Враца. Правен интерес да искат временно разпределение на делбените
имоти имат само онези съделители, които по някаква причина са лишени от
възможността да ги ползват съобразно правата си и могат да се позоват на
чл.344, ал.2 от ГПК–хипотеза, която без съмнение е неотносима към настоящия
случай.
Следва да бъде назначена съдебно-техническа оценъчна
експертиза със задачи: след като се запознае с материалите по делото и
извърши оглед на място вещото лице да даде
Продължение на решението по гр.д.№70 383/2014 г.(по
чл.344, ал.1 ГПК) на РС Монтана,
ІІІ гр. с-в – стр.3
писмено
заключение за действителната му пазарна стойност, както и да изследва на място
и опише в заключението си заявените в исковата молба подобрения – в жилищната
сграда (вкл. извършено пристрояване) и в дворното място (вкл. трайни
насаждения).
Тъй като в случая искът е за делба на урегулиран поземлен
имот, поради което и на основание чл.201, ал.1 от ЗУТ е необходимо да се изиска
писмено становище от общинската администрация по местонахождение на
имота,респ. от Главния архитект на Община Монтана относно неговата поделяемост.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.344, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба между
К.Д.В. с настоящ адрес:xxx, ЕГН xxxxxxxxxx (съдебен адресат: адв. И.М. xxx);
В.Г.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx и Ф.Г.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx на следния наследствен недвижим имот, а
именно: ДВОРНО МЯСТО, образуващо Имот планоснимачен № 355 (триста петдесет и
пет), включен в УПИ V (пети) в квартал 37 (тридесет и седми) по кадастралния и
регулационен план на с.Габровница
общ.Монтана обл.Монтана, одобрен със Заповед № 90/21.01.1990 г., целият от 710
кв.м. по нотариален акт, а по скица – с площ от 704 кв.м., заедно с намиращите
се в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и други подобрения, при съседи: улица,
Севлина Дамянова И., Йосиф Христов Стоянов и Сарета Гоцова Йотова.
ДЕЛБАТА на
гореописания поземлен имот се допуска при ПРАВА на съделителите, както
следва: ½ (една втора) ид. част за съделителката К.Д.В. и по ¼ (една четвърт) ид. част
за всяка една от съделителките В.Г.Д. и Ф.Г.Д..
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа оценъчна експертиза с вещо лице Радка Гигова със задачи: след като се
запознае с материалите по делото и извърши оглед на място вещото лице да даде писмено
заключение за действителната пазарна стойност на процесния делбен имот,
както и да изследва на място и опише в заключението си заявените в исковата
молба подобрения – в жилищната сграда (вкл. извършено пристрояване) и в
дворното място (вкл. трайни насаждения).ОПРЕДЕЛЯ депозит за съдебната
експертиза в размер на общо 140 лева, от която сума ищцата К.Д.В.
да внесе 70 лева, а всяка от ответниците В.Г.Д. и Ф.Г.Д. – по 35 лева от така
определения депозит (за възнаграждение на вещото лице).
На основание чл.201, ал.1 от ЗУТ ДА СЕ ИЗИСКА
ПИСМЕНО СТАНОВИЩЕ от Главния архитект на Община МОНТАНА относно поделяемостта
на процесния делбен имот.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на К.Д.В. с посочен
по-горе ЕГН да й бъде предоставено ползването на процесния делбен имот до
окончателното извършване на делбата.В тази му част настоящето решение има
силата на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд Монтана в едноседмичен срок от съобщението.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: