Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. В., 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - В., първи граждански състав,
в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Ц.Б., като разгледа гр.д. № 4248 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1432,94 лв.; чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 221,03 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 119,32лв.
Ищецът излага, че вземането произтича от
сключен на 30.12.2016г. договор за кредит № 238638 между „Банка ДСК“ ЕАД и С.Г.С..
Заемателят бил заявил при сключване на договора, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация. На ответника бил отпуснат стоков кредит
за сумата от 1454,48 лева за закупуването от Технополис България ЕАД на
усилвател уредба Panasonic 4000
на стойност 1399 лева и сключване на застраховка „Стандарт+“ за лица от 65 до
78 години с еднократна застрахователна премия в размер на 55,48 лева.
Ответникът бил декларирал пред банката, че е получил стоката, след като
заемодателят издал уведомително писмо до търговеца. Сочи, че било уговорено
усвояването на кредита да бъде осъществено като заемодателят преведе сумите на
търговеца „Технополис България“ ЕАД и на застрахователя, за което били издадени
съответно фактура №**********/30.12.2016г. за сумата от 1399 лева и начин на
плащане „ДСК кредит“, а застрахователят издал сертификат №238623/30.12.2016г.
Било уговорено годишният фиксиран лихвен процент да е 28,77%, като лихвата се
начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала
месечно. Съгласно тази уговорка размерът на общата дължима лихва бил 345,11
лева. Заемателят се бил задължил да върне сумата на 18 броя месечни погасителни
вноски за срок от 18 месеца до 30.06.2018г. по погасителен план, неразделна
част от договора. Първите 17 вноски били с размер 100,44 лева, а последната
била в размер 92,11 лева. В договора
било предвидено, че при забава в плащане на някоя от вноските, от деня следващ
падежа й върху частта от нея, която представлява главница се начислявала лихва
в размер на договорения лихвен процент плюс 10 процентни пункта, представляващи
надбавка за забава. На това основание била начислена сумата от 119,32 лева,
считано от 25.01.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Заемателят бил платил по кредита
сума в размер на 21,54 лева, като не са постъпвали плащания и след датата на
подаване на заявлението в съда. Крайният падеж на вземането бил настъпил на
30.06.2018г., но на основани чл.12.1 от Договора била обявена предсрочна
изискуемост на всички вземания по кредита, като уведомлението за това било
получено лично от ответника заедно с уведомлението за цесия на 24.08.2017г.
Поради липсата на плащане от страна на длъжника за кредира възникнал правен
интерес от предявяване на вземането по съдебен ред. Сочи, че с допълнително
споразумение от 08.08.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.04.2017г. вземанията по договор №238638/30.12.2016г. му били прехвърлени
от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД. В договора се съдържало упълномощаване на
цесионера да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за цесията. Сочи, че
същото е получено лично от ответника.
Моли да бъде установено по отношение на длъжника, че дължи сумите за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1861/2018г. на РС-В., както
следва: сумата от 1432,94 лева, представляваща дължима главница по Договор за
стоков кредит № 238638, сключен на 30.12.2016г. индивидуализирана в 18 бр.
неплатени погасителни месечни вноски, за периода от 25.01.2017г. до 30.06.2018г. по отношение на
които на осн. т.12.1 от общите условия към договора за стоков кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 19.08.2017г.; сумата от 221,03 лева, представляваща договорна
лихва, за периода от 25.01.2017г. до 08.08.2017г. (дата на настъпване на
предсрочна изискуемост); сумата от 119,32 лева, представляваща обезщетение за
забава, считано от 25.01.2017г. (денят следващ датата на договора за цесия) до
02.05.2018г – дата на подаване на заявлението в съда; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението. При условията на евентуалност предявява осъдителни искове на
същите основания за процесните суми.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от особения представител на ответника, в който е оспорил исковете като
недопустими и неоснователни. Твърди, че заявлението по чл.410 ГПК е било
нередовно, тъй като длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия, като липсвали
твърдения по какъв начин е бил уведомен длъжникат и доказателства за това.
Оспорва, че уведомлението не е редовно връчено на ответника и по настоящото
дело, тъй като връчването било извършено чрез особения представител. Сочи, че
липсват данни по делото ответникът да е бил запознат с преддоговорна информация
под формата на Стандартен Европейски формуляр, както и че първоначалния договор
за заем между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД от 30.12.2016г. отговаря на
изискванията на чл.11 от Закона за потребителския кредит. Навежда доводи, че в
случая приложим е ЗПК, а не ТЗ, поради което следва да бъде извършена проверка
за наличие на неравноправни клаузи.
Сочи, че не е уточнено в исковата молба към кой момент ответникът е спрял
да плаща, колко вноски са платени, каква част от главницата и лихвата са
платени, като не може да се установи и на каква база е изчислен размерът на
претендираната неустойка. Твърди, че не е ясен механизмът, по който са
изчислени претендираните суми, както и че не е ясно за какъв период са
начислени разходите в размер на 45 лева. Сочи, че клаузите на договора не
отговарят на чл.10 и чл.11 ЗПК, като се претендира необосновано високо
обезщетение. Навежда доводи, че договорът за заем е нищожен, тъй като са
договорени необосновано високи цени и е налице неравноправно третиране на
икономически слаби участници в оборота.
Твърди, че догорът за цесия и упълномощаването на цесионера да уведоми
длъжника са нищожни. Оспорва направеното искане за присъждане на разноски.
Районен съд - В., като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представено е искане за стоков
кредит №238638/30.12.2016г. от С.Г.С. за отпускане на стоков кредит за
финансиране придобиване на стоки/ползване на услуги в размер на 1454,48 лева и
сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка с „Групама Животозастраховане“
ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт за лица от 65 до 78 години
„ с еднократна застрахователна премия в размер на 55,48 лева, със срок на
издължаване 18 месеца за стока: усилвател Уредба Panasonic
4000 с цена 1399
лева. искането е подписано от ответника, като същият е изписал и трите си имена
под подписа.
Представена е и декларация от С.Г.С.
от 30.12.2016г., с която декларира, че му е предоставена необходимата
преддоговорна информация по чл.8, ал.2 от ЗПК и общи условия за стоков кредит в
размер на 1454,48 лева със срок от 18 месеца, лихвен процент 28,77 %, която е
подписана от ответника.
Между „Банка ДСК“ ЕАД и С.Г.С. е
сключен договор за стоков кредит № 238638 на 30.12.2016г. От представения
препис на договора се установява, че същият е подписан от двете страни, и с
него са уговорени параметрите на договора за стоков кредит. Заемната сума е в
размер на 1454,48 лева, от които 1399 лева са за закупуване на усилвател уредба
Panasonic 4000 от Технополис България ЕАД и застрахователна премия в размер на
55,48 лева за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка с „Групама
Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт за лица
от 65 до 78 години „. Уговорено е кредитът да бъде издължен за 18 месеца,
считано от неговото усвояване, с падежна дата на вноските 25 число на месеца. Посочен е договреният лихвен процент от 28,77%
годишно, като е определен годишен процент на разходите в размер от 32,8%.
Уговорено е, че усвояването на сумата ще се извърши, чрез директен превод от
кредитора до търговеца и съответно до застрахователя. С подписване на договора
отвентикът отново е декларирал, че е получил преддоговорна информация по чл.5 ЗПК и общи условия. Към договорът е приложен погасителен план, в който е
посочен размерът на месечната вноска – 100,44 лева, като са посочени падежите
на погасителните вноски, както и каква част от дължимата главница и лихва
покрива всяка от тях. Погасителният план също е подписан от ответника.
Представени са Общи условия по
договори за стокови кредити по искане за кредит №238638/30.12.2016г., които на
всяка страница са подписани от кредитополучателя. В т. 12.1 от ОУ е предвидено,
че при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процен
с надбавка за забава в размер от 10 процента. Предвидено е че тези последици
настъпват автоматично, или след уведомяване на длъжника, ако законът го
изисква.
Представено е уведомително писмо от
„Банка ДСК“ ЕАД до „Технополис България“ ЕАД, с което търговецът е уведомен, че
между „Банка ДСК“ ЕАД и С.Г.С. е сключен договор за кредит за сумата от 1399
лева, което да послужи за основание за предоставяне на клиена на желаната
стоща, обект на договора за финансиране. Ответникът е декларирал, че е получил
от „Технополис България“ ЕАД стоката, за която е отпуснат кредитът. Представена
е фактура от „Технополис България“ ЕАД за закупуване на на аудио система Panasonic МАХ4000ЕК за сумата от 1399 лева, като в
касовия бон е отбелязано, че плащането е извършено с ДСК кредит.
Ответникът е дал съгласие за
присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за
застраховка на кредитополучателите по стокови кредити, като е представен
сертификат на застраховно лице по групов застрахователен договор за застраховка
на креoитополучатели
по стокови кредити за С.Г.С..
Към него са представени и общи условия за застраховане на кредитополучатели на
стокови кредити, за които ответникът С.Г.С. е декларирал, че е получил на
30.12.2016г.
Установява се от представения рамков
договор за покупко-продажба на вземания от 20.04.2017г., допълнително
споразумение за цедиране на вземания към него от 08.08.2017г. и извадка от
приемо-предавателен протокол от същата дата, че на ищецът е било прехвърлено
процесното вземане по отношение на С.Г.С. за сумата от 1454,48 лева.
Прехвърлянето е потвърдено от страна на цедента „Банка ДСК“ ЕАД.
Представено е пълномощно от „Банка
ДСК“ ЕАД, с което последното е упълномощило цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания по
реда на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента.
Установява се от представеното на
лист 45 известие за доставяне, че отвентикът С.Г.С. е получил лично на 24.08.2017г.
уведомително писмо за извършената цесия, както и писмо, с което е обявена
предсрочна изискуемост на всички вземания по договора за стоков кредит №238638/30.12.2016г.
поради забава в плащанията, считано от 08.08.2017г.
По делото е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът и приел като пълно и обосновано.
Вещото лице е констатирало, че на 30.12.2016г. „Банка ДСК“ ЕАД е превела на
търговеца сумата от 1399 лева. На същата дата е превела на застрахователя
сумата от 55,48 лева. Вещото лице е установило, че е направено само едно
плащане по кредита в размер на 21,54 лева, с което е погасена част от
главницата дължима по вноска с падеж 25.01.2017г. Кредитополучателят е изпаднал
в забава от 26.01.2017г., като размерът на непогасеното задължение за главница
е в размер на 1432,94 лева и 221,03 лева договорна лихва. Вещото лице е
изчислило, че лихвата за забава върху вземането за периода от настъпване на
забава – 26.01.2017г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.05.2018г. е
в размер на 183,49 лева. Неплатени по договора са 18 броя погасителни вноски.
Непогасената главница е в размер на
1462,94 лева, стойността на непогасената договорна лихва от датата на забава до
крайния падеж на договора – 30.06.2018г. е сумата от 345,11 лева, а размерът на
лихвата за забава за всяка от непогасените вноски, съгласно клаузите на
договора е в общ размер от 119,50 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Исковете за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК са подадени
в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта
за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1861/2018г. на РС-В. е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като на заявителя са дадени указания, че може да
предяви иск за вземането си в едномесечен срок от уведомяването, като исковата
молба, по която е образувано производството е постъпила в този срок.
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да
докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Възраженията
на ответника относно редовността на уведомяването за цесията, са неоснователни.
Според изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с ТР №142-7 от
11.11.1954г. на ОСГК на ВС прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника
от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне, като
съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на
това разрешение е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му на лице, което не е носител на вземането. Трайната съдебната
практика приема, че съобщаването за сключен договор за цесия може да се извърши
с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните документи. В
случая към исковата молба са приложени както договорът за цесия и уведомление
до длъжника от името на цедента, така и пълномощно за цесионера да извърши
уведомяването. В този смисъл изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД е спазено, тъй
като в случая не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма
пречка същото да се осъществи от пълномощник, особено ако се вземе в предвид,
че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост /в този смисъл Решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д.№
5759/2014г., III г.о./.
Предвид
горното възраженията на ответника за ненадлежно уведомяване са неоснователни,
още повече че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване,
само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението,
каквато не е настоящата хипотеза /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г.
по гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
С оглед
изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение
на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната
материална легитимация по предявения иск.
Установи се безспорно по делото, че
между праводателя на ищеца и ответника е сключен договор за стоков кредит №238638/30.12.2016г.,
за сумата от 1454,48 лева главница,
като е включено заплащане на една
застрахователна премия, която е следвало да бъда изплатена на 18 равни месечни
вноски с краен падеж 30.06.2018г. Вещото лице е констатирало, че ответникът е
извършил едно плащане по първата погасителна вноска в размер от 21,54 лева, с
което го е погасил само частично, след което е спрял плащанията. Не се доказа
да са постъпили други плащания, с които да са погасени претендираните вземания.
Кредиторът
е упражнил правото си по т. 12.1 от ОУ да обяви на кредитополучателя всички
вземания по отпуснатия стоков кредит за предсрочно изискуеми, като е пратено
уведомление до него, което е получил лично. Вещото лице е изчислило, че
дължимите при предсрочна изискуемост суми са 1432,94 лева и 221,03 лева
договорна лихва, както и лихва за забава за всяка от непогасените вноски,
съгласно клаузите на договора е в общ размер от 119,50 лева.
Представени
са доказателства, че на кредитополучателят е представената изискуемата
преддоговорна информация, поради което възраженията в тази връзка се явяват
неоснователни. Отвентикът на две места лично е декларирал, че е получил
необходимата преддоговорна информация. Не са налице неравноправни клаузи според
настоящия съдебен състав. ГПР не надвишава нормативно установеното – 50%.
Същият е в размер на 32,8%, а годишният лихвен процент е 28,77%. Претендираната
сума за забава е изчислена съобразно размерът на законната лихва върху всяка от
просрочените суми. Не се претендира уговорената наказателна лихва, а се
претендира лихва в размер на законната лихва за забава върху всяка вноска от
датата на нейното просрочие.
Съдът намира
че следва да бъдат уважени предявените установителни искове до пълния им
предявен размер, като при този изход на спора не следва да бъдат разглеждани
исковете, предявени при евентуалност.
По разноските:
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 85,47 лева,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му
заплати направените в настоящото производство разноски. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на заявителя в размер на 100,00 лв., държавна такса от 80,69
лева, 200 лева за депозит за вещо лице, 354,13 лева депозит за особен
представител, или общо 734,82 лева.
.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „***“ ***, срещу С.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, че С.Г.С. дължи на ,,Агенция за събиране на вземания”
ЕАД по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 1432,94 лева /хиляда четиристотин тридесет и два
лева и 94ст./, представляваща неизплатена главница от месечните погасителни
вноски за периода от 25.01.2017г. до 30.06.2018г., по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост; на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 221,03 лева
/двеста двадесет и един лева и 3 ст./, представляваща договорна лихва за
периода от 25.01.2017г. до 08.08.2017г.; на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 119,32 лева /сто и деветнадесет лева и 32 ст./,
представляваща лихва за забава върху всяка вноска от датата на нейното
просрочие до 01.05.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №1202 от 04.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1861/2018 г. по
описа на ВрРС, първи граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК С.Г.С., ЕГН ********** да заплати на ,,Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК **********, сумата от 734,82 лева /седемстотин тридесет и четири
лева и 82/ представляваща разноски по делото, както и разноски в
заповедното производство в размер на 85,47
лева /осемдесет и пет лева и 47 ст./.
След влизане в сила на решението
заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 1861/2018 г. по описа на ВрРС, девети
граждански състав.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: