РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Разград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20253300500434 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование
„БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД/ срещу Решение N9 69 от 24.04.2025 г.,
постановено по гр.д. № 801/2024 г. по описа на РС-Кубрат, с което са отхвърлени
осъдителните искове на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД срещу Ж. Я. Х., че същата дължи на
банката по Договор за студентски кредит ************* г. следните суми: неиздължена
главница в размер на 16 247, 16 лв. за периода от 12.02.2024 г. до 15.07.2024 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2024 г. /датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК в съда/ до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 366, 04 лв. за периода от 11.03.2024 г. до 11.06.2024 г., мораторна лихва в размер
на 222,15 лв. за периода от 11.03.2024 г. до 15.07.2024 г. и разходи по уведомяването в
размер на 96 лв. за периода от 11.03.2024 г. до 15.07.2024 г., както и сторените съдебни
разноски в заповедното производството и в първоинстанционното исково производство по
чл. 422 ГПК.
Оспорва фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционният съд, като
счита постановеното решение за изцяло незаконосъобразно и неправилно, поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
1
Първоинстанционният съд неправилно е приел с обжалваното решение, че между страните
не бил договорен погасителен план за периодичното издължаване на отпуснатия банков
студентски кредит. Банката е представила погасителен план по делото, след нарочно дадени
от съда указания, в който са отразени дължимите суми по процесния договор за банков
кредит след тяхната актуализация, включително след обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита. Липсата на подпис на страната не се отразява на характера на
документа- частен документ, изхождащ от банката, в който са отразени дължимите суми по
кредита индивидуализирани по размер и падежи и който като частен документ следва да
бъде анализиран в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Процесният
погасителен план от 28.08.2008 г. дори и да не е подписан от кредитополучателя, то същият
следва да се разглежда като служебно изготвен от банката, което е изрично договорена
възможност между страните съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 7, ал. 3 от процесния
договор за банков кредит. С подписването на клаузата на чл. 7, ал. 4 от договора длъжникът
е декларирал, че е уведомен и е съгласен изрично, че непоискването или неподписването от
негова страна на екземпляр от погасителния план не го освобождава от изпълнение на
задълженията му за плащане на дължимите погасителни вноски по кредита.
Липсата на подписан от страната погасителен план , не е пречка, тъй като в договора се
съдържат договорки за начина на периодичното издължаване на кредита, с които се
установява определяемост на дължимите погасителни вноски по кредита и плана за
издължаване на дълга на кредитополучателя. В чл. 5 е посочен и крайният срок за
издължаване на кредита, включително дължимите лихви до 11.09.2028г. В чл.7 е определен
начина на изчисляването на общия размер на задълженията по кредита, и вида на вноските-
равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи главница и лихва, които вноски са дължими
до 11-то число на съответния месец след изтичане на 1 месец от края на гратисния период по
договора за студентски кредит. В чл. 4, ал. 1 има изрична уговорка относно конкретния и
фиксиран размер на лихвата за целия срок на договора - 7 %.
В чл.24 ал.1 и ал.2 от ЗКСД се съдържат императивни разпоредби, които уреждат начина на
погасяване на студентските кредите след изтичането на гратисния период, предвиден в тях.
На база на горните клаузи от Договор за студентски кредит № ************ г., както и на
императивните правила, заложени в чл. 24 ЗКСД начинът на погасяване на задълженията по
процесния договор за банков кредит е бил определяем и неправилно първоинстанционният
съд е приел, че липсата на представен по делото двустранно подписан погасителен план
правело недействителен целия договор за банков кредит.
Процесният договор е ясен, налице е съгласие на страните досежно всички съществени
елементи на договора за кредит. Изискването съдържание на договора за банков кредит се
извежда и от наднационалното право - чл. 10, ал. 2 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. В
същата разпоредба се съдържа дефиницията, съответно и предназначението на погасителен
план към договор за банков кредит, т.е. - погасителният план не е компонент от договора за
банков кредит, а неговата функция е информационна. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2, б. „з" от
2
Директивата следва да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит не е необходимо да се
посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по
този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на
тези вноски.Срочният договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква
част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница.
Въззивникът счита,че съда е следвало служебно да събере данни относно размера на
дължимите погасителния вноски по договора за банков кредит,след като по делото липсва
погасителен план. Разпоредбата на чл.195 ал.1 ГПК предоставя възможност на съда
служебно да назначи експерт, който да отговори на въпроса какви са дължимите по
процесния договор за банков кредит месечни погасително вноски съгласно уговорените
между страните основни параметри (срок за издължаване и приложим лихвен процент).
Насрещната страна също е направила искане за поставяне на допълнителна задача за
изготвяне на прогнозен погасителен план за дължимите по договора за банков кредит
погасителни вноски,което не е уважено. Това според страната е съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, отразило се върху правилността на решението и основание
за неговата отмяна.
Неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният
съд е приел, че в договора за банков кредит не бил договорен конкретен лихвен процент.В
чл. 4, ал. 1 е уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок на договора от 7%. Тази
клауза е напълно ясна,недвусмислена и разбираема, съобразена с разпоредба на чл. 20, ал. 1
ЗКСД, съгласно която лихвата не може да надхвърля седем процентни пункта.
Като съществено процесуално нарушение твърди нередовността в призоваването на
ответника, който е бил нередовно призован за първото по делото открито съдебно
заседание. По делото има данни, че ответницата е с регистриран настоящ адрес в ********.
Липсата на предприети действия исковата молба да се връчи на ответника чрез съдебна
поръчка до ******** прави нередовна процедурата по размяна на книжа на страните
поделото. Въззивникът твърди,че е направил изрично искане да бъде извършена съдебна
поръчка и да бъде осъществено връчване на исковата молба до ответника на Ж. Я. Х. на
регистрирания й настоящ адрес в ********. По този начин съдът не е дал възможност на
ответника да вземе становище по предявения срещу нея иск.
В заключение моли съда да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло
първоинстанционното решение и постанови друго, с което уважи предявените от банката
установителни искове за дължими суми по договора за студентски кредит № ************г.,
както и сторените съдебни разноски в заповедното производството, в първоинстанционното
и във въззивното исково производство.
Има доказателствено искане съдът служебно за назначи съдебно-счетоводна експертиза,
която да изготви прогнозен погасителен план за дължимите по процесния договор за банков
кредит погасителни вноски, като експертизата може да бъде назначена в два варианта -
3
какъв ще е размерът на месечните погасителни вноски по кредита като се включат
капитализациите по кредита и какъв ще е размерът на месечните погасителни вноски по
кредита като се изключат капитализициите по на кредита.
Въззиваемата Ж. Я. Х.,чрез назначеният й особен представител е отговорила в срок. Счита
въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Правните изводи на
първоинстанционният съд са обосновани и намират опора в закона. Хипотезата за
уведомяване на ответника е приложима в случаите, в които е известен адресът му в
чужбина. В чл. 11, б. „б“ от Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела
между Народна република България и ********, е посочено че молбата за правна помощ
трябва да съдържа адреса на получателя.
Съдът правилно е приел че договорът е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД и
едновременно са нарушени изискванията на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД, както и не са спазени
изискванията за задължителни реквизити, които следва да бъдат включени в договора за
кредит, съобразно предвиденото в типовия договор. Съгласно чл. 18. ал. 3 от ЗКСД, преди
сключване на договора банката е длъжна да уведоми кредитополучателя за всички условия
на кредита, а според чл. 17. ал. 4 от този закон, кредитополучателят не е длъжен да
извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. Според чл.
17, ал.6, в случаите на неспазени изисквания на чл.17, ал. 4 и чл.18, ал.3 договорът за кредит
е недействителен.
Съдът е достагнал до законосъобразния извод, че клаузите на чл.4 и чл.7 от Договора за
кредит са неравноправни на основание чл. 143, г. 19 от 33П. Противоречието между клаузата
на чл. 4. ал. 3 и чл. 7, ал. 1. т. 1 от договора, липсата на ясно посочен размер на приложимия
лихвен процент, както и несъставен първоначален и т.нар. окончателен погасителен план.
връчени и приети от ответницата, ведно с предвиденото повторно олихвяване на
възнаградителната лихва от предходен период след капитализирането й, ведно с главницата
за изтеклата година, са обстоятелства, които препятстват кредитополучателя да прецени
финансовата тежест, която поема. Създава се неяснота относно общия размер на
задължението, което кредитополучателят поема. Посочените клаузи като неравноправни са
нищожни на основание чл. 146. ал. 1 от 33П.
Представеният по делото погасителен план не е подписан от страните по договора и е
изготвен на 11.07.2024 г. Същият е в явно противоречие със съдържанието на договора за
кредит от 11.02.2014 г. Видно е от съдържанието на договора, крайният срок на
издължаване на заема е до 11.09.2028 г., а в погасителния план е посочено, че последната
вноска е платима на 11.06.2024 г. и то същата е в размер на 15401.03 лева.
Кредитополучателят е следвало да погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски,
като съдържанието на представения от банката план е в явно противоречие с тази уговорка.
Поради това счита, че на практика липсва погасителен план. По силата на чл. 6. ал. 3 от
Договора, по време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част от
кредита и тя се капитализира чрез прибавяне към главницата ежегодно, считано от
първото усвояване на суми по кредита.Клаузите на договора, по които страна е физическо
4
лице - потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и
начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни но основание чл. 26, ал. 4, във
вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Последващото олихвяване на капитализираната възнаградителна
лихва представлява анатоцизъм по см. на чл. 10. ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между
търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Това е в противоречие и с императивната норма на
чл. 24. ал. 1 ЗКСД, според която задължението на кредитополучателя след изтичане на
гратисния период включва главницата и лихва за срока на договора, тоест уговорената
възнаградителна лихва, но не и лихва върху нея.
Правилно съдът е приел, че кредитополучателят е длъжен да върне само чистата
стойност по недествителния договор кредит, без лихви, такси или други разходи. В случая
ответницата е усвоила кредит в размер на 23 958,90лв., а е заплатила вноски в общ размер
28002,74 лв. Преди образуване на заповедното производство по ч. гр. д. № 9603/ 2024 г. на
PC – Варна същата е изпълнила задълженията си по отношение на ищеца да върне чистата
стойност на кредита.
В заключение моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Обжалваното решение е валидно
и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява
неоснователна. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения,
приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в
рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен,
съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът
– жалбоподател и въззиваемата страна Ж. Я. Х. са сключили Договор за студентски кредит
№******г. по реда на ЗКСД. Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер
на 23960лева, усвояван на 7 траншове за осъществяване на договорената цел - плащане на
такси за обучението му; договорили срок за погасяване – 12 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисния период и с падежна дата за издължаване на месечните вноски, след
изтичане на гратисния период – 11-то число на месеца, а кредитополучателят се е задължил
да върне предоставения му кредит, ведно с уговорените лихви, в сроковете и при условията
на сключения договор. След м.феврурари 2024г. е преустановено редовното погасяване на
кредитните задължения от въззивника.
Спрямо отношенията, които са възникнали между страните по делото е приложима е
уредбата по ЗКДЗ, който се явява специален спрямо ЗПК, както и уредбата в ЗЗП, съгласно
изричното препращане в текста на чл.17 аял.5 ЗКСД. Специалният закон съдържа в
цитираната норма изисквания за действителност на договора, при нарушаване на които
договорът се счита недействителен, като при недействителност на договора за кредит
5
кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви, такси или други разходи.
В случая процесният договор не отговаря на изискванията за действителност, уредени в
специалния закон. С договора е отпуснат кредит за заплащане на семестриални такси, като
въззивният съд приеча,че е била уговорена фиксирана лихва за целия срок на договора в
размер на 7 %. В чл.6 ал.3 е предвидено, че начислената лихва по време на гратисния период
се капиталицира чрез прибавяне ежегодно към главницата, считано от първото усвояване на
суми по кредита. Според заключението по назначената ССЕ се е достигнало до прибавяне на
изтеклите възнаградителни лихви за гратисния период към главницата, като по този начин
размерът на главницата се е увеличил /с 5515.28лв./, а после има и начисляване на договорна
лихва върху увеличената главница, включително и върху включените възнаградителни лихви
за гратисния период. По делото не е представен погасителен план, подписан от страните,
който е следвало да се изготви след изтичането на гратисния период. Такъв е съставен на
11.07.2024г., след като договорът е обявен за предсрочно изискуем от банката. В самия
договор също не е бил определен броя на дължимите месечни вноски, които
кредитополучателят дължи след изтичане на гратисния период, съответно няма данни с
всяка от месечните вноски каква част от задължението за главница и възнаградителна лихва
се погасява. Поради което следва да се заключи, че са нарушени изискванията на чл.17 ал.4 и
чл.24 ал.2 ЗКСД, както и на чл.18 ал.3 ЗКСД. Размерът на погасителната вноска е съществен
елемент от съдържанието на договора за кредит и липсата на договарянето й води до извод
за недействителност на договора за кредит. Нарушено е изискването на чл.18 ал.3,
задължаващо банката преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички
условия на кредита. Липсата на подписан от кредитополучателя погасителен план като
неразделна част от договора, обуславя заключение, че не е било спазено изискването в
договора да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя.
Погасителният план не е инкорпориран и в самия договор. Нарушена и разпоредбата на
чл.24 ал.2 ЗКСД, съгласно която изплащането на кредита започва един месец след изтичане
на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните. Нормата е
императивна и в самия закон съществува изискване за наличие на погасителен план,
уговорен между страните, което предполага да е подписан и от двете страни по договора, а
не да е изготвен едностранно от банката-кредитор, а в случая е след обявяване на
предсрочна изискуемост. Липсата на погасителен план, с който да е определен размер на
месечната вноска след изтичане на гратисния период, без този размер да е предварително
съобщен на кредитополучателя-потребител, и липсата на яснота относно начина, по който
ще се заплаща начислената възнаградителна лихва, отложена по време на гратисния период,
налагат извода, че договоът за студентски кредит е бил сключен в нарушение на чл.143 ал.1
т.11,12 и 19 от ЗЗП, поради което се явява нищожен съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй като
позволява на банката-кредитор едностранно да променя условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание, както и едностранно да променя характеристиките на
предоставената на потребителя финансова услуга, което не позволява на последния да
6
прецени икономическите последици от сключването на договора. На практика за
кредитополучателя са останали неясни икономическите последици от сключването на
договора. Върху капитализираната /добавената към дълга/ лихва за гратисния период не е
следвало да се начислява възнаградителна лихва. Прибавянето на просрочени задължения за
лихви към размера на редовната главница, върху които после да се начислява
възнаградителна лихва, според решаващия състав представлява анатоцизъм по смисъла на
чл.10 ал.3 ЗЗД, а той е допустим само при уговорка между търговци. Понятието "лихва",
въведено в чл.20 ал.1 от ЗКСД, следва да се тълкува съобразно целта на закона, определена в
чл. 2 на закона за подобряване условията за достъп до висше образование. Предоставяната
от държавата финансова подкрепа за стимулиране на банковото кредитиране за обучение на
студентите и докторантите следва да отговаря на принципите за предварителна
оповестеност, правна сигурност и запазване на конкурентността, като се избягва тълкуване,
което води до предоставяне на неоправдано икономическо предимство в отклонение от
целите, преследвани от държавната подкрепа. Ако бъде позволено на банките да прилагат
правилата за капитализация на лихвите и анатоцизъм, това несъмнено ще повлече
нарастване на държавния дълг в полза на банките, поставяйки последните в по-
благоприятно положение в сравнение с определеното от чл.20 ЗКСД, което не кореспондира
на преследваните от този специален закон цели и на чл.107 пар.1 от ДФЕС, която общностна
разпоредба забранява под каквато и да е форма и причина предоставянето на
"нерегламентирана държавна подкрепа". Разпоредбите на чл.20-24 ЗКСД са своеобразна
гаранция за това, че натоварването на държавните ресурси няма да бъде в повече от
допустимото и да надхвърли сбора от "отпуснатите средства" и "дължимата лихва за срока
на кредита". В този смисъл понятието "сбор" не допуска банките да добавят начислените от
тях лихви към главницата, което по подразбиране води до прогресия на дълга и до
нарушаване на законовоустановения предел на лихвата, а това изправя пред несигурност
както държавата, така и студентите и докторантите. Принципът за правна сигурност,
подкрепен с разпоредбите на чл.12,17 и 20 от закона, определя за недействително всяко
изместване на определения в този закон режим на задълженията в посока на тяхното
нарастване.
Съгласно чл.17 ал.6 ЗКСД, с оглед на установените нарушения на изискванията на чл.17
ал.3, 4 и чл.18 ал.3, целият договор за кредит се явява недействителен, като на основание
чл.17 ал.7 се дължи само чистата стойност на кредита. Възнаградителната лихва и
обезщетение за забава се явяват недължими.
В разглеждания казус релевантна е само усвоената част от главницата – 23958.90лв., като
размерът на платените вноски до момента е 28002.74лв., хоради което ответницата не дължи
суми по договора. Като е достигнал до същия извод,районния съд е постановил
законосъобразно решение.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за наличие на задължение на съда служебно да
събира доказателства. В основата на гражданския процес е залегнало състезателното
/диспозитивното /начало, при което страните следва да изложат фактите и направят своите
7
искания, а съдът следва да разредели доказателствената тежест. Ищцата е поискала
назначаванет она ССЕ, която е допуснате и изслушана.Такова искане е направил и
ответника. На поставените въпроси вещото лице е отговорило. Индивидуализирането на
дължимите вноски следва стане с погасителен план, който следва да се изготви след
изтичането на гратисния перид, и който не може да бъде заменен с заключенито на вещото
лице.
Не е налице и твърдяното процесуално нарушение относно редовността в призоваването на
отвеницата. Същата има заявен постоянен адрес в РБългария, на който е призована. Поради
отсъствието й, и е назначен особен представител. Призоваването чрез съдена поръчка е
невъзможно предвид липсата на установен адрес на ответницата в ***.
С оглед изхода от спора право на разноски има въззиваемата. Искане за присъждане на
такива не е правено, поради което съдът не дължи произнасяне.Неоснователността на
жалбата и присъждането на разноски освобождава съда от обсъждане на искането на
въззивницата за налаляване на възнаграждението на пърномощника на жалбоподателя по
чл.78 ал.5 ГПК.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №69/24.04.2025г. по гр.д. №801/2024г. по описа на РС Кубрат.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, на основанията посочени в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8