ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Търговище, 10. 08.
2020г.
Административен съд - Търговище, втори състав, в закрито съдебно
заседание на десети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от
съдията адм. д. № 152 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по получена по компетентност от Административен съд – Хасково
жалба на Л.И.Я. ***, подадена чрез пълномощник адв. Николай Николов, срещу отказ
на зам. административен ръководител – зам. председател на РС – Хасково за
издаване на свидетелство за съдимост с вписване на настъпила реабилитация с
изх. № 2444 от 24.04.2020г. на РС – Хасково. В жалбата се сочи, че
жалбоподателката е подала молба за издаване на свидетелство за съдимост до РС -
Търговище, в което да бъде отразено, че не е осъждана, поради настъпила
реабилитация, по повод на което е издадено свидетелство за съдимост с рег. № 483/25.02.2020г.
с отразени в него осъждания. Срещу съдържанието на посоченото свидетелство била
подадена жалба с правно основание чл. 81, ал.2 от АПК пред председателя на РС –
Търговище, който я препратил по компетентност на РС - Хасково. Жалбоподателят счита,
че отказът на зам. административен ръководител – зам. председател на РС –
Хасково за издаване на свидетелство за съдимост с вписване на настъпила
реабилитация е незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с материалния закон.
По подробно изложени съображения прави искане съдът да отмени отказа и да върне
преписката на РС – Хасково с даване на задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Съдът намира така подадената жалба за недопустима. Основанията за този извод са следните: Издаването на свидетелство за съдимост от бюрата за съдимост към районните съдилища, по заявление на физическо лице, е дейност на безспорна съдебна администрация. Този извод следва от съвместния прочит на разпоредбите на чл. 21, ал. 3 от АПК, във връзка с § 1, т. т. 1 и 2 б. "а" и "б" от Допълнителните разпоредби от Закона за администрацията. Издаването на свидетелство за съдимост е при и по повод осъществяване на административна дейност. Издаването на свидетелство за съдимост по заявление на физическо лице (чл. 33, ал. 2, т. 1 и чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, издадена от Министъра на правосъдието), съставлява искане за административна услуга - за издаване на индивидуален административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение. Свидетелството за съдимост се издава в резултат на волеизявление на надлежно оторизирано за това лице. Волеизявлението на последното е да се издаде документ за факти с правно значение, а в частност такива, от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. (Така: Определение № 12 от 16.01.2018 г. на петчленен смесен състав на ВКС и ВАС по ч. н. д. № 1300/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова).
Видно от оплакванията в жалбата, по същество се оспорва съдържанието на издаденото свидетелство за съдимост, в което е отразено осъждане на жалбоподателката, въпреки твърдяна реабилитация. Обстоятелството, че удостоверяването е със съдържание, различно от желаното, не обуславя допустимост на съдебното оспорване. Несъгласието на жалбоподателя с удостоверените в свидетелството за съдимост факти по своята същност представлява оспорване на съдържанието на документ, което съобразно чл. 81, ал. 2 от АПК може да се извърши само по административен ред. След като е предвидена изрична възможност за оспорване съдържанието на документ по административен ред, по аргумент от противното основание следва, че такова оспорване пред съда е недопустимо. Съдържанието на удостоверителните административни актове (посочени в чл.21, ал. 3 от АПК) не подлежи на оспорване по съдебен ред и по аргумент, изведен от чл.128, ал.1, т.8 от АПК. По смисъла на цитираната разпоредба, установяването на неистинността на административен акт по предявено искане пред съда касае издателя на акта, а не съдържанието на същия.
В този смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд – виж Определение № 3297 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2019 г., VI о., Определение № 11345 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10922/2018 г., VI о., Определение № 3292 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2018 г.
На основание чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК, предявената пред Административен съд Търговище жалба от Л.И.Я. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Николай Николов, срещу отказа на зам.
административен ръководител – зам. председател на РС – Хасково за издаване на
свидетелство за съдимост с вписване на настъпила реабилитация с изх. № 2444 от
24.04.2020г. като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а делото
следва да бъде прекратено.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ без
разглеждане жалбата на Л.И.Я. ***, подадена чрез пълномощник адв. Николай
Николов, срещу отказа на зам. административен ръководител – зам. председател на
РС – Хасково за издаване на свидетелство за съдимост с вписване на настъпила
реабилитация с изх. № 2444 от 24.04.2020г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 152 по описа на Административен съд – Търговище
по описа за 2020 година.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: