РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 07.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на девети март две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 4954/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 51599/13.04.2018 г., предявена от Г.А.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „А.Б.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът Г.А.А. твърди, че на 27.05.2017 г.,
около 18.00 ч., в гр. Пловдив, на път ІІ-56 (Околовръстен път на гр. Пловдив),
при км. 90+800, В.О.А., при управление на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“,
с рeг. № *********и прикачено към него полуремарке „Шмитц Каргобул“, с peг. № *
****, нарушил
правилата за движение по пътищата, и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се по
път ІІ-56 лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № ********, който се завъртял и се ударил
в движещия се зад товарния автомобил лек автомобил „Ауди“, с рег. № ******.
По
случая било образувано досъдебно производство № ЗМ 200/2017 г. по описа на РУ
„Полиция“ – с. Труд, пр.пр. № 4338/2017 г. по описа на Районна прокуратура –
Пловдив.
Ищецът твърди, че при настъпване на описаното
ПТП е бил водач на лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № ********. В резултат на ПТП на ищеца били причинени
следните увреждания: Фрактура на 4-ти поясен прешлен; Фрактура на лявата колянна става; Фрактура на лявата ключица; Фрактура на лявата раменна става; Контузия на гръдния кош; Протрузия на ниво
L5- S1; Посттравматичен тромбофлебит на
десния долен крайник;
След настъпване на ПТП, ищецът бил приет за
лечение в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД - гр. Пловдив, където му били направени
изследвания и бил подложен на операция на Миопластика. На 02.06.2016 г., на
ищеца била извършена операция на нива Л2-Л3-Л5-Есl с цел стабилизация на
фрактурата на четвърти поясен прешлен, като му бил поставен отеосинтезен материал.
На 16.06.2016г., ищецът бил изписан от лечебното заведение. За периода от 27.07.2017 г. до 01.08.2017 г., ищецът отново
постъпил в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД - гр. Пловдив, където му било приложено
лечение, включващо медикаменти и антиколагуланти.
Ищецът твърди, че вследствие на получените от ПТП увреждания, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства световъртеж,
лесна уморяемост, сърцебиене, които продължавал да търпи и към датата на
предявяване на исковата молба. Движенията
на снагата му били затруднени, ограничени и болезнени, изпитвал постоянна болка
в областта на кръста. След ПТП, животът на ищеца се променил, месеци наред бил
зависим от своите близки, не можел да им помага.
Ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени средства за медицински услуги, консумативи и медикаменти, в обща размер на 6994.35 лева.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането, по силата на
застрахователната полица № BG/01/1117000396248, със срок на действие от 25.03.2017 г. до 24.03.2018 г., ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“, с рeг. № ** ********, включително и на водача В.О.А..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
90 000 лева (с оглед увеличението в размера на иска в о.с.з. на 09.03.2020
г.), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 01.11.2017 г. до окончателното й плащане, както
и сумата от 6994.35 лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 01.11.2017 г. до окончателното й плащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „А.Б.” е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът
не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 27.05.2017 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
В.О.А., като водач на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рeг. № ********,
както и че на посочената в исковата молба дата и място е настъпило
пътно-транспортно произшествие. Ответникът оспорва исковете с
възражението, че са неоснователни. Оспорва
твърденията на ищеца, че процесното ПТП е причинено поради виновното поведение
на В.О.А.,
като твърди, че същият няма вина за настъпване
на процесното ПТП, а и вината на водача на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“,
с рeг. № РВ ********не е установена по надлежния ред. Оспорва и твърденията на
ищеца, че в резултат на процесното ПТП, в продължение на месеци е бил зависим
от своите близки, че в резултат на процесното ПТП е получил постравматичен тромбофлебит
на десен долен крайник, че в следствие на ПТП е получил средна телесна повреда,
изразяваща се в протрузия на ниво L5-S1, както и че лечебният и
възстановителният период за ищеца не е приключил.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият е
управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № ******** с несъобразена скорост
и не е предприел спиране или друга маневра след като е забелязал
навлизането/поднасянето в своята пътна лента на прикаченото полуремарке към
товарния автомобил. Ответникът твърди, че ако ищецът беше управлявал лекия
автомобил със съобразена скорост, същият е могъл да спре или да предприеме
спасяваща маневра. Ответникът релевира възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, като твърди, че при настъпване на процесното ПТП е бил без поставен
предпазен колан. Твърди и, че вина за настъпване на процесното ПТП има и
водачът на л.а.
„Ауди“, с рег. № ********АМ, който се е движил зад товарния автомобил с прикачено
ремарке без да спазва необходимата дистанция, която да му позволи да спре пред
всяко предвидимо препятствие.
Ответникът
оспорва и размера на предявения иск за неимуществени вреди, като твърди, че
претендираната сума не е съобразена със вида и степента на уврежданията,
продължителността на болките, страданията и възстановителния процес. Сочи, че
описаните в исковата молба оплаквания от главоболие, световъртеж и сърцебиене
се дължат на възрастови дегенеративни изменения и общото здравословно състояние
на ищеца преди ПТП и нямат връзка с травмите от ПТП. Оспорва и претенцията за
обезщетение за имуществени вреди, като твърди, че разходите за „подобрени
битови условия“ не са направени целесъобразно и не следва да се възстановяват
от застрахователя, а разходите за лечение на тромбофлебит не са в причинна
връзка с настъпилото застрахователно събитие, а и се покриват от НЗОК.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на
ответника
В допълнителен отговор, ответникът поддържа
възраженията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 27.05.2017
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/01/1117000396248, със срок на действие
от 25.03.2017 г. до 24.03.2018 г., З.
„А.Б.” е застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рeг. № ********, включително и на водача В.О.А..
Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението
от 29.03.2019
г.), а и се установява от представената Справка от базата данни
на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 41).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 27.05.2017 г., около 18.00 ч., на път ІІ-56, при км. 90+800,
е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“, с рeг. № РВ ********и прикачено към него полуремарке „Шмитц
Каргобул“, с peг. № ********управляван
от В.О.А., лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № ********, управляван от ищеца Г.А.А.
и лек автомобил „Ауди“, с рег. № ********АМ.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 334, съставен на 27.05.2017 г.
от дежурен ПТП при ОД на МВР – гр. Пловдив, който е посетил мястото на ПТП.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на В.О.А. в него се установява от
представените по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 27.05.2017г.
от разследващ полицай в РУП с. Труд при ОД на МВР – гр. Пловдив.
По
случая е било образувано досъдебно производство № ЗМ 200/2017 г. по описа на РУ
„Полиция“ – с. Труд, пр.пр. № 4338/2017 г. по описа на Районна прокуратура –
Пловдив.
Със споразумение,
обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 29.08.2019 г. по НОХД №
4059/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, В.О.А. е признат за виновен в
това, че на 27.05.2017 г.,
в землището на с. Войводиново, област Пловдив, на път II 56, км.90+800 м.,
при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил - влекач „Мерцедес Актрос“, с рeг.
№ РВ ********и прикачено към него полуремарке „Шмитц Каргобул“, с peг. № ********е нарушил правилата
за движение, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, чл. 44, ал.1 ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. от ППЗДвП, като по
непредпазливост е причинил на Г.А.А., с ЕГН: **********, три средни телесни
повреди по смисъла на чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, изразяващи се в:
-
разкъсване на
мускули в областта на лява раменна става и счупване
на лявата ключица, довели до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник за
повече от 30 дни — за 1.5-2 месеца;
-
компресионно
счупване на четвърти поясен прешлен, довело до трайно
затрудняване движенията на снагата за повече от 30 дни — за 10-11 месеца;
-
счупване на външния ставен израстък на
голямопищялната кост на лявата подбедрица в областта на колянната става, довело до трайно
затрудняване движението на долен ляв крайник за повече от 30 дни - за около 4
месеца,
и
средни телесни повреди на още две лица – престъпление по чл.
343, ал. 3, б.„а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б.„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3
от НК.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК
изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава
двадесет и девета (какъвто е постановеното от Районен съд - Пловдив
определение, с което е одобрено споразумението). Следователно и при отчитане на
обективните и субективни предели на одобреното от Районен съд – Пловдив
споразумение, настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт и да
приеме, че от него се установяват
първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че В.О.А. е
извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно,
както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в
споразумението увреждания.
Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния
състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на
одобреното споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер,
както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 27.05.2015 г., на ищеца са причинени
описаните травматични увреждания.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП е получил и следните
увреждания:
- Фрактура на лявата раменна става;
- Контузия на гръдния кош;
- Протрузия на ниво L5- S1;
- Посттравматичен тромбофлебит на
десния долен крайник.
Ответникът оспорва настъпването на посочените телесни повреди, както и
причинната им връзка с процесното ПТП.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМА), извършена от вещото лице д-р П.С.П.. Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало
с представената по делото медицинска документация, и след личен преглед на
ищеца, е приело, че вследствие на
процесното ПТП, Г.А.А. е получил следните увреждания:
❖
Травма на опорно-двигателния апарат състояща се от:
- Разкъсно-контузна рана в областта на лява раменна става с
лезия на левия делтовиден и мишничен мускули с дефект хирургично обработена с
пластика на дефекта,
- Счупване на лява ключица
❖
Гръбначна травма състояща се от:
- Компресионно счупване на тялото
на четвърти поясен прешлен/Л4/ без фрагменти към гръбначно-мозъчния канал и
увреждане на подлежащата конска опашка/cauda
equina/.
В СМЕ е посочено, че след инцидента на 27.05.2017 г., Г.А.А. е
бил транспортиран с екип на ЦСМП – гр. Пловдив до УМБАЛ „Свети Г.”, където е
бил приет на лечение в клиника по ортопедия. При постъпване бил в съзнание,
контактен, адекватен. В локалния статус е била отбелязана разкъсно-контузна
рана в областта на лява раменна област с лезия на делтовидния мускул.
Установено е било счупването на лява ключица и компресионно счупване на тялото
на четвърти поясен прешлен /Л4/. Под
обща венозна анестезия, разкъсно-контузната рана в областта на лява раменна
става, е била обработена. Отстранени са били парчета стъкла и други чужди тела
от раната и са премахнати тъканите със съмнителна виталност. Установена е лезия
с мускулен дефект на делтовидния мускул като е извършена миопластика.
Следоперативният период е протекъл спокойно. Изписан е на 01.06.2017 г. (пети
ден от постъпването) със спокойна оперативна рана, запазена циркулация и
инервация на крайника.
След
изписване от клиниката по ортопедия и травматология, лечението на Г.А.А. е
продължило в Катедрата по неврохирургия на болницата. При постъпване е бил в
ясно съзнание, Глазгоу кома скала/ГКС/ - 15 т. (максимален брой). В локалния
статус е било отбелязано: Груб вертебрален синдром с болезнено ограничени
движения в кръста. Палпаторна болка върху шиловидния израстък на четвърти
поясен прешлен /Л4/. От неврологичния статус-болка по хода на Л5 дерматом вдясно. Проведни са били
праклинични (хематологични) и образни изследвания. От компютърната томография
на лумбо-сакрален сегмент е установено компресионно счупване на тялото на четвърти
поясен прешлен /Л4/ без ангажиране на спиналния канал.
На
02.06.2017 г., ищецът е бил опериран, като е била извършена Транспедикуларна
стабилизация Л2-ЛЗ-Л5-еС1. ВЛ по СМЕ е посочило, че Транспедикуларната
стабилизация е един от най-разпространените методи за фиксация в модерната
спинална хирургия. Следопертивният период е протекъл гладко. Целите на
оперативната интервенция са били: Възстановяване на спиналната стабилност, запазване
и подобряване на неврологичната функция, облекчаване на болковия синдром, улесняване
рехабилитацията на пациента. Проведено е и медикаментозното лечение.
В
периода от 19.04.2018 г. до 26.04.2018 г. ищецът е постъпил на лечение в УМБАЛ
„Свети Иван Рилски”, Катедра по неврохирургия, с Диагноза: „Травматично
счупване на тялото на четвърти поясен прешлен. Състояние след транспедикуларна
стабилизация Л2-ЛЗ-Л5- еС1“. При постъпване се е оплаквал от тежест в изправено
положение и при навеждане напред в лумбо-сакралната област. Вещото лице по СМЕ
е констатирало, че в неврологичния статус няма описана огнищна неврологична
симптоматика.
На
24.04.2018 г., ищецът е бил опериран, като е било стабилизирано счупеното
прешленно тяло с цимент (вертебропластика). Следоперативният период е протекъл
гладко, без неврологично утежняване. На първия постоперативен ден е бил
вертикализиран и раздвижен. Проведено е и медикаментозното лечение.
Една
година след травмата, ищецът отново е постъпил в Клиниката по неврохирургия на
УМБАЛ „Свети Г.”*** за сваляне на гръбначната стабилизация. Поради появило се
3-4 месеца преди постъпването чувство на тежест и дискомфорт в областта на
операцията и кръста, както и болки с тръпнене на двата крака (повече в левия) е
проведена контролна магнитно-резонансна томография на торако-лумбален отдел,
при която е констатирано, че в неврологичния статус е налице двустранна
радикулопатия Л5 и еС1 коренчета двустранно, хипестезия (намален болкови усет) двустранно,
отслабени коленни рефлекси, положителни растежни синдроми - Ласег /+/ на 25 гр.
вляво и на 30 гр. вдясно, без данни за парези (двигателни смущения) и
тазово-резервоарни нарушения.
От
невроизобразителното изследване са установени: изразени дегенеративни
остеохондрозни промени в прешлените на долния лумбален и долния торакален
сегмент; задебелен и вкалцен лигаментарен апарат, апофизомегалия (хипертрофия
на ставите), маргинална остеофитоза като съвкупността от тези промени стеснява
интервертебрланите отвори и води до коренчева компрасия, най-много на нива
Л4/Л5/еС1.
На
20.06.2018 г., ищецът е бил опериран, като е била извършена: Ревизия. Експлантация
на транспедикуларната стабилизация. Декомпресия на коренчета Л5 и еС1 в радикуларния канал. Попаднало се
е на изразена компресия на нервните коренчета Л5 и еС1 от остеохондрозни дегенеративни промени. Осъществена
е коренчена декомпресия като се декомпримирани и коренчевите канали. Изписан е на 02.07.2018 г. в добро общо
състояние, редуцирани в значителна степен вертебрален синдром и радикулопатия Л5 и еС1 двустранно, без неврологичен
дефицит.
Видно
от СМЕ, проведеното лечение при Г.А.А. е било адекватно на оплакванията и
установените травматични увреждания. При свалянето на стабилизиращата
транспедикуларна система е проведено и лечение за дегенеративните промени в
поясния отдел развили се в годините при него. Общата продължителност на
лечебния период при ищеца е бил една
година и един месец.
При проведение на 18.10.2019 г.
личен преглед на ищеца, вещото лице е констатирало, че Г.А.А. е в задоволително
стабилно общо състояние, но е налице функционален дефицит за лява ръка при
отвеждане встрани, което е възможна до 90 градуса при норма 180 градуса. Този
функционален дефицит е настъпил в резултат на разкъсно- контузната рана в
областта на левия делтовиден мускул с дефект на мускула. ВЛ не е
установило двигателни нарушения в
останалите крайници.
При прегледа, Г.А.А. е съобщил за
чувство на стягане и тежест в поясния отдел на гръбначния стълб при
продължително правостоене. Такива оплаквания не са налице в седнало положение. ВЛ е констатирало, че движенията в отдела са
ограничени и болезнени – навеждане напред (флексия), навеждане назад (екстензия),
наклони встрани (вляво и вдясно). ВЛ по СМЕ обяснява, че травмата е причинила разкъсване и кръвонасядане в
мускулатурата. Оперативното лечение (двукратно) също е наранило тези структури. Получените фиброзни изменения
в процеса на зарастване са в основата на промяната на функциите на
мускулатурата в поясния отдел на гръбначния стълб. Променената биомеханика е довела
до настъпване на по-бърза умора с изява на тежест и болка при по-продължително
правостоене. Оплакванията се облекчават чрез упражнения, които подобряват
тонуса на мускулатурата.
На въпроса възстановен ли е
ищецът от получените телни увреждания, ВЛ е отговорило, че разкъсно-контузната
рана в областта на левия делтовиден мускул с дефект на мускула е довела до траен функционален дефицит. Счупването на четвърти поясен
прешлен е зараснало. ВЛ е посочило, че към момента на травмата, ищецът е бил на
62 години, а измененията в поясния отдел на гръбначния стълб започват още от
втората декада от живота. Процесът е индивидуален, но прогресивен. От
направените невроизобразителни изследвания са установени описаните
дегенеративни промени в отдела при ищеца развили се в годините при него за
които при отстраняването на транспедикуларната стабилизация е проведено
оперативно лечение. Описаната тежест и болка в поясния отдел при продължително
правостоене е резултат от променената биомеханика на поясната мускулатура от травмата
и оперативните интервенции за което са необходими рехабилатационни процедури за
подобряване на тонуса й.
Относно твърдените увреждания на
съдовете, ВЛ по СМЕ е констатирало, че 2 месеца след инцидента (27.07-
01.08.2017 г.), Г.А.А. е лекуван в Клиника по съдова хирургия и ангиология на
УМБАЛ „Свети Г.” Пловдив с диагноза: Тромбофлебит феморо-поплитеалис декстра (Възпаление
с образуване на тромб в бедрената и поплитеална вени на десния крак).
Оплакванията са започнали 3-4 дни преди постъпването с болки в подбедрицата и
долната половина на бедрото на десния долен крайник. Постепенно се появил оток,
болката изчезвала при покой, усилвала се при движение. От проведената доплерова
сонография (УЗД) е установена тромбоза на дясната бедрено-поплитеална вена.След
проведеното лечение контролното изследване е показало непълна реканализация.
ВЛ е обяснило, че тромбофлебита е
възпаление на стената на вена с образуване на съсирек (тромб). ВЛ е
консатирало, че в медицинската документация след инцидента няма отбелязани
травматични увреждания в областта на десния долен
крайник-бедро,коляно,подбедрица. При личния преглед, ищецът е съобщил, че след
травмата не е имал контузия или оплаквания от страна на десния долен крайник. Според
ВЛ, обаче, предразполагащ фактор и най-вероятна
причина за настъпилия дълбок тромбофлебит е венозната стаза вследствие на
продължителния постелен режим след инцидента.
В открито съдебно заседание на 04.11.2019 г., вещото лице уточнява, че в областта на поясния отдел, ищецът все още има болки, които се дължат на
мускулна слабост, а тя е предизвикана на първо място от травмата - при самата травма е получил нараняване на
мускулатурата, а след това по време на оперативните интервенции.
С Експертно решение № 1921 от 027/18.04.2018 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“
АД, на Г.А.А. са определение 50 % Трайно намалена работоспособност, със срок 1
година, при водеща диагноза: Счупване на гръбначния стълб в поясната област.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.С.А.,
която е съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че на 27.05.2017 г., са й се
обадили, че се е случила катастрофа със сина й и мъжа й. Дъщерята на
свидетелката я закарала до болницата в гр. Пловдив, където ищецът бил в
носилка, в неподвижно състояние, с рана на рамото, имало кръв по него. Ищецът бил приет в болницата за лечение, свидетелката
го придружавала. Свидетелката сочи, че съпругът й е имал постоянни болки.
Започнал да се движи на 15-ия ден след операцията, при която му сложили
импланти в гръбначния стълб, но пак усещал болки в десния крак. Оказало се, че
има тромбофлебит и останали и в Клиниката
по „съдова хирургия“. Ищецът бил постоянно с вдигнат крак, свидетелката му
помагала – слагала му подлога, давала му вода. С.А.сочи, че „сега“ (разпитът е
проведен на 03.06.2019 г.) съпругът й видимо изглежда добре, но не можел да се
наведе да се обслужи, да си завърже обувките. Не можел и да работи както преди
катастрофата. Преди нея, помагал на сина си в бизнеса в селското стопанство, но
след ПТП не можел да прави това. Освен това, ищецът бил много зле и
емоционално. Скоро бил на психиатър, който му изписал медикаменти, които продължавал
да пие.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рeг. № РВ ********не
е виновен за настъпване на процесното ПТП. С оглед установеното от фактическа страна,
водачът В.О.А. е действал противоправно, което, както беше посочено, е
установено от одобреното от съда споразумение.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват
предпоставките от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ З.
„А.Б.” дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на
увреденото лице, каквото като пострадал се явява Г.А.А. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици,
обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение
към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Г.А.А., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 60 000 лева.
Относно иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди:
По делото е представена фактура № **********/02.06.2017 г. (л. 33),
издадена от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД – гр. Пловдив, като доставчик на описаната
услуга „Средна транспедикуларна стабилизация с 8 винта без конектор“, за сумата
от 5 799 лева. Видно от
фискален бон от същата дата, сумата по фактурата е била заплатена.
Представени са 4 бр. фактури (л. 34-л. 37), издадени на 08.06.2017 г.,
01.06.2017 г., 15.06.2017 г. и 13.06.2017 г. от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД – гр.
Пловдив, като доставчик на описаната услуга „подобрени битови условия – за ден
престой“, съответно за 280 лв., 160 лв., 80 лв., и 200 лв. (или общо за 720
лв.). Видно от фискални бонове от същите дати, сумите по фактурите са били
заплатени.
На 01.06.2017 г., ищецът е заплатил 200 лв. (с ДДС) за лумбофикс,
доставен от „Е.“ ЕООД, което за доставката е издало фактура № 309/01.06.2017 г.
и фискален бон (л. 38).
Ищецът е заплатил сумата от 113.11 лева – за ксарелто (антитромбозно
лекарствено средство) – видно от фискален бон от 04.09.2017 г. (л. 40), както и
30 лева – за освидетелстване – видно от квитанция на л. 39.
Видно от фактура от 20.04.2018 г. (л. 55) и фискален бон, ищецът е заплатил
сумата от 150 лева – неиреимбурсиран остатък от вертебропластика.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема,
че тези разходи са били необходим за лечебния и възстановителен процес и с
оглед на диспозитивното начало, искът е доказан за предявения размер от 6994.35
лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, с отговора на исковата молба ответникът твърди, че Г.А.А. е съпричинил вредоносния
резултата, тъй като е управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № ********
с несъобразена скорост и не е предприел спиране или друга маневра след като е
забелязал навлизането/поднасянето в своята пътна лента на прикаченото
полуремарке към товарния автомобил. Ответникът твърди, че ако ищецът беше
управлявал лекия автомобил със съобразена скорост, същият е могъл да спре или
да предприеме спасяваща маневра. Освен това, ответникът релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че при настъпване на процесното
ПТП е бил без поставен предпазен колан.
В тази връзка, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля В.О.А. и А. Г.А..
Свидетелят В.О.А. заявява, че си спомня ПТП,
реализирано на 27.05.2017 г. Свидетелят управлявал камион над 20 тона (тир) –
влекач и полуремарке. Карал в посока от гр. Пловдив към гр. Свиленград. Валяло
дъжд и асфалтът бил мокър. На самия асфалт се били получили коловози от тежките
камиони. Управляваният от свидетеля тир се занесъл и спрял на 150 метра след
произшествието, в дясната страна. Свидетелят предполага, че прицепът е навлязъл
в насрещната лента, но не се е отделил от кабината. Колата, която се ударила в
него, впоследствие се ударила в друга кола.
Свидетелят не отишъл на местопроизшествието, тъй като му правили
алкохолна проба. Свидетелят стоял в камиона и треперел. Имало повреди по
камиона - левият стоп на прицепа, лявата страна на прицепа се била откъснала.
Свидетеля
А. Г.А. е син на ищеца. На 27.05.2017 г., на околовръстното на гр. Пловдив,
двамата били заедно в автомобила, управляван от ищеца. На ляв завой, срещу тях
се движел Тир с ремарке. Според свидетеля, водачът на Тира е натиснал спирачка
с несъобразена скорост, ремаркето му се извило и навлязло в платното, където се
движел техния автомобил, след което настъпил удара с ремаркето, след което
настъпил и удар с автомобил, който бил зад Тира, в насрещното платно.
Свидетелят сочи, че ремаркето е ударило лявата част на автомобила им,
странично. Цялата кола била „съдрана“ отстрани. Според свидетеля, баща му е
управлявал със скорост 40 – 50 км.ч. - там имало ограничение. Тирът карал с поне
70 км.ч. Свидетелят заявява, че при настъпване на процесното ПТП, баща му е бил
с поставен предпазен колан.
По делото е прието заключението по автотехническата експертиза (АТЕ),
извършена от вещото лице А.А.. Вещото лице, след като се е запознало с
представените по делото доказателства, е приело, че процесното ПТП е реализирано
при следния механизъм:
На
27.05.2017 г., около 18.00 ч., във светлата част на денонощието, по второкласен
път ІІ-56, в района на км. 90+800, при мокра асфалтова настилка, в дясната си
пътна лента, на десет завой, в посока от гр. Пловдив към с. Калековец, се е
движил т.а. „Мерцедес Актрос“, с рer. № ********, с прикачено към него
полуремарке „Шмитц Каргобул“, с peг. №
********управляван от В.О.А., със скорост най-вероятно около 100 км./ч., но не
повече от 110 км/ч.
Към
края на завоя срещу него се е движил и е навлязъл в същия завой л.а. „Опел
Астра“, с peг. № ********,
управляван от Г.А.А., със скорост около 90 км/ч.
Поради
движение на автокомпозицнята със скорост близка до критичната, и особеността на
едноточково шарнирно свързване на полуремаркето с рамата на седловия влекач
„Мерцедес“ и наличие на три неподвижни оси с 6 колела, полуремаркето е
придобило странично плъзгане и задната част на лявата му страна е навлязла в
лента за насрещното движение.
В
момента, в който т.а. „Мерцедес“ се е разминавал с насрещно движещия се л.а.
„Опел Астра“, при сумарна скорост на тези два автомобила 180-200 км/ч., водачът
на л.а. „Опел“ е разполагал със време не повече от 0,6 -1,1 сек и не е имал
време дори да реагира. Ударът е бил неизбежен и л.а „Опел“ се е ударил с
предния си ляв ъгъл в задната част на лявата страна на ремаркето. Този първият
удар е бил протриващ и не е бил силен, но поради ексценгрицитета на ударния
импулс, е бил достатъчен за да отклони л.а „Опел Астра“ наляво и да навлезе в
лента за насрещното си движение, където е настъпил втори за него челен кос удар
с движещия се насреща му, зад товарната авгокомпозиция, л.а. „Ауди“. Тъй като сумарната скорост между
тези два леки автомобила е била не повече от 170 - 180 км/ч., времето между
двата удара е било 0,8 -1,5 сек, ударът отново е бил непредотвратим за двамата
водачи на леките автомобил.
При
този втори удар л.а. „Опел Астра“ и л.а „Ауди 80“ са се спрели на място и са се
установили неподвижни, като л.а. „Опел Астра“ се е завъртял над 120 градуса по
посока обратна на часовниковите стрелки, напречно на пътя, а л.а „Ауди“ е
отблъснат леко назад и към мантинелата, където вероятно е настъпи лек удар на
дясната му страна с мантинелата.
Тъй
като няма обективни данни за изчисляване на скоростите на двата леки
автомобила, а те са се движил устойчиво, няма основание да се счита, че са се
движили със скорост над 90 - 100 км/ч.
Скоростта на авгокомпознцията, теглена от т.а седлови влекач „Мерцедес“
е била не повече от 110 км/ч. Странично плъзгане на колелата на полуремаркето
„Шмитц“ е можело да настъпи и при по-ниска скорост от 110 км/ч., ако преди това
автокомпозицията се е движила в близост до средната разделителна прекъсната
линия и при разминаване с л.а. „Опел Астра“, водачът е завил рязко надясно за
да осигури по-безопасна странична дистанция. ВЛ е посочило, че този автомобил
трябва да има ограничител на скоростта до 100 км/ч., затова няма достатъчно
основание да се счита, че се е движил със скорост над 100 км/ч, която е и най-вероятна.
В
АТЕ е посочено, че поради липса на обективни и субективни данни и доказателства
не е възможно да се изчислят точните стойности на скоростите на трите
автомобила. Горе посочените стойности са определи по косвени признаци и
показатели.
Видно
от АТЕ, тъй като времето от момента на навлизане на полуремаркето в лентата за
движение на л.а. „Опел Астра“ до първия удар е било не повече от 0,6 - 1,1 сек,
а времето между първия и втория удар също е в диапазона 0,8 - 1,5 сек, водачите на двата леки автомобила не са
имали възможност дори да реагират на опасността възникнала за тях, затова
ударът е бил непредотвратим.
Водачът
на т.а. „Мерцедес“, е имал възможност да не допусне ПТП, ако се е движил с
разрешената за него скорост от 70 км/ч., или не повече от 100 км/ч. и е
управлявал автомобила си адекватно без резки действия с волана или спирачките,
което не се изключва за настоящия случай.
Видно
от АТЕ, автомобилите „Опел Астра“, са заводски оборудвани с триточкови
предпазни колани на всичките 5 места. При първия удар тялото на водача на л.а.
„Опел Астра“ - ищецът Г.А.А. е политнало основно напред и наляво. При втория
челен кос удар на л.а. „Опел“ с л.а. „Ауди 80“, е политнало също напред и
по-силно наляво, от настъпилата ротация, но със значително по-голяма сила на
удара. При настъпване на процесното ПТП, въздушните
възглавници на водача и пътника в л.а. „Опел Астра“ са се задействали.
При
така установените факти, съдът приема, че възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, са недоказани. Липсват
доказателства, които да опровергават установеното чрез разпита на
свидетеля А., че при настъпване на
процесното ПТП, ищецът е бил с поставен предпазен колан. Дори и ищецът да е
допуснал нарушение на ЗДвП, липсват доказателства, че тези нарушения са
допринесли и са в причинна връзка с процесното ПТП.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че водачът на лек автомобил „Ауди“, с
рег. № ********АМ се е движил зад
товарния автомобил без да спазва необходимата дистанция, която да му позволи да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Така или иначе, когато вредоносното
събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за
възмездяване на вредите (чл. 53 ЗЗД).
Поради
изложеното, определените по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани. Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата
от 60 000 лева, като за разликата до
пълния предявен размер, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Искът
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен за
предявения размер от 6994.35 лева.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, не се спори по делото, че към 01.11.2017 г., посоченият тримесечен
срок, е изтекъл, поради което и с оглед цитирани разпоредби, сумите са дължими
ведно със законната лихва, считано от 01.11.2017 г. до окончателното плащане.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 6.90 лева от общо направените разноски
в размер на 10 лв. (10 лв. х 0.69) – ДТ за съдебни удостоверения.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.С.Д., сумата от 2373.48
лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете (3439.83 х 0.69).
Ответникът е представил доказателства за извършени
разноски в размер на 2 388 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, с вкл. ДДС. В съдебно заседание на 09.03.2020 г. пълномощникът
на ищеца е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал
същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е в
по-малък размер от минимарните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004г.,
поради което и възражението на ищеца е неоснователно. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 904.58 лева от общо направените разноски в размер на 2918 лева (2918
лв. х 0.31), вкл: платено адвокатско възнаграждение (2 388 лева), депозит за
свидетел (80 лева) и депозит за АТЕ (450 лева).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 2990.27 лева, в т.ч.: 2679.77 лв. - държавна такса и 310.50
лева – депозит за СМЕ (450 лв. х 0.69),
от внасянето на които, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.Б.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Г.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***:
-
на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 60000
лева - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Г.А.А. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 27.05.2017 г., на път ІІ-56, ведно
със законната лихва, считано от 01.11.2017 г. до окончателното плащане,
-
на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 6994.35 лева - главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Г.А.А. имуществени вреди от ПТП,
реализирано на 27.05.2017 г., на път ІІ-56, ведно
със законната лихва, считано от 01.11.2017 г. до окончателното плащане, както и
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 6.90 лева – разноски по делото,
като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 60 000 лева до пълния
предявен размер от 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА
З. „А.Б.”,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат М.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 2373.48 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Г.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З. „А.Б.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 904.58
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „А.Б.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2990.27 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: