Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260140
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 05.04.2021 година
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т. д. №
1 0 6 0 по описа за 2 0 1 9 г., намери за установено
следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба,
подадена на 05.12.2019 год. от „Пътинженеринг”
ЕООД против Община Пловдив. Предявени са осъдителни искове за присъждане на
сума в общ размер на 796 484,83 лв., дължима на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че след проведена процедура по ЗОП с проект
„Реконструкция и разширение на част от бул. „Източен“ и реконструкция на
кръстовище бул. „Цар Симеон“ с „Ягодовско шосе“, гр. Пловдив, ремонт на улици,
инженеринг – комплексно изпълнение, проектиране и строителство на реконструкции
на улици в райони „Източен“ и бул. „Тракия“ гр. Пловдив, съгласно списък по
„Проекта за управление на публичната техническа инфраструктура“, бил сключен Договор № 13 от
18.12.2006 г. между Община Пловдив, в качеството на възложител и
„Пътинженеринг“ ЕООД, в качеството на изпълнител. По силата на договора ищецът
се задължил да извърши ремонт на улици в район „Източен“ и район „Тракия“,
съгласно програма за управление на техническата инфраструктура на Община
Пловдив – реконструкция, преасфалтиране, кръпки; разширение на бул. „Източен“ и
реконструкция на бул. „Цар Симеон“.
В чл. 94.1. от
договора била договорена обща цена за извършването на проектните и
строително-монтажните работи в размер на 9 070 835,51 лв.,
разпределена по години, както следва: 2006 год. – 1 814 491 лв.; 2007 год.
– 4 583 213,51 лв.; 2008 год. – 2 012 586 лв.; 2009 год. –
660 545 лв. Тази сума включвала цялостното извършване на проектните и
строително-монтажни работи, включително цената на вложените материали, извършените
работи и разходи за труд, механизация, енергия, складиране, всички такси,
застраховки по ЗУТ, начисления и допълнителни разходи.
С констативен акт за
установяване на годността за приемане на строежа от 29.10.2008 год.; протокол
на ДПК за установяване на годността за ползване на строежа от 31.03.2009 год.;
разрешение за ползване от 30.04.2009 год.; сметки от 1 до 12; протоколи обр. 19
към тях, количествени сметки и сертификати за качество на приетата работа,
изпълнителят по договора изпълнил задълженията си качествено и в срок, като
извършените СМР били приети от възложителя.
Според чл. 46 от
договора, носещ заглавие „Ревизия на цени“, когато цените по договора можели да
бъдат ревизирани, такава ревизия трябвало да вземе предвид колебанията в цените
на значими местни и външни елементи, които са служили като база за изчисление
на офертната цена, като например работна сила, услуги, материали, доставки,
като се вземат предвид също и таксите, установени със закон или нормативен акт.
В чл. 94.3. било
предвидено, че действителните количества и стойности на изпълнените работи се
доказват с акт, изготвен по единични цени от предложението на изпълнителя.
Единичните цени се актуализирали по тримесечия, като намалявали или нараствали
с процента на промяна на идентичните цени от „Справочник на цените в
строителството“, издание на Строително-консултантска агенция „Стройексперт –
СЕК“, при база последното тримесечие на 2006 год. А в чл. 94.4. от договора
било предвидено, че изпълнените СМР, за които липсват договорени единични цени,
се доказват с акт, изготвен по анализни цени по УНС и РЦ при описаните
технико-икономически показатели.
По силата на
посочените договорни клаузи и вследствие на променените икономически отношения
ищецът извършил индексация на цените по договора, както следва:
-
на основание Сметка №
1 от м. 12.2008 год. и констативен протокол № 1/17.12.2008 год. от Община
Пловдив била приета актуализация на цените за периода от 01.04.2007 год. до
31.12.2007 год. на обща стойност 97 663,01 лв. с ДДС. За тази сума била
издадена фактура № 1542/19.12.2008 год. и сумата била изплатена от ответника
през 2009 год. без включената в нея гаранция за добро изпълнение;
-
на основание Сметка №
2 от м. 12.2008 год. и констативен протокол № 2/22.12.2008 год. от Община
Пловдив била приета актуализация на цените за периода м. 02.2008 год. на обща
стойност 30 644,34 лв. с ДДС. За тази сума била издадена фактура №
1543/22.12.2008 год. и сумата била изплатена от ответника през 2009 год. без
включената в нея гаранция за добро изпълнение;
Така, общият размер
на изплатената от Общината сума за индексации на цени по този договор бил
128 307,35 лв. с ДДС.
Посочено от ищеца е,
че по силата на решение на ВКС от 27.04.2017 год. по гр.д. № 60023 / 2016 год.
клаузата на чл. 94.3., изр. второ от специалните условия на договора била
призната за нищожна, като противоречаща на чл. 43, ал. 1 от ЗОП /отм./. Със
същото решение „Пътинженеринг“ ЕООД бил осъден да върне на Община Пловдив
получената сума от 128 307,35 лв., платена на основание нищожната клауза
на чл. 94.3. В изпълнение на влязлото в сила решение „Пътинженеринг“ ЕООД
заплатил на Община Пловдив всички суми, присъдени в нейна полза.
Междувременно, през
м. 08.2011 год. „Пътинженеринг“ ЕООД съставил и Констативен протокол № 3 и
Сметка № 3 въз основа на извършени и приети от Община Пловдив СМР по двустранно
подписани актове обр. 19, с които определил размера на дължимите актуализации
на цените. В исковата молба те са описани по пера - по актове обр. 19 и по
години. Според ищеца дължимата му се индексация на цените на извършените от
него СМР през 2007, 2008 и 2009 год. е в общ размер на 556 814,57 лв. без
ДДС или 668 177,48 лв. с ДДС. За част от тази сума, а именно 144 000 лв. с
ДДС, ищецът издал фактура № 3324/05.11.2012 год. С писмо от 29.11.2012 год.
Общината отказала плащане на сумата по фактурата, навеждайки доводи за
нищожност на клаузата на 94.3 от договора и върнала счетоводния документ на
ищеца.
Ищецът счита, че от
цялостното поведение на Община Пловдив – приемането на СМР, заплащането на тяхната
стойност, приемането на индексацията на цените по договора и частичното
изпълнение може да се направи извод, че ответникът е съгласен и приема
условията и цените за извършената работа. Доводите на възложителя, изразени в
писмото, не били основателни, той не се е възползвал от възможността по чл. 43,
ал. 4 ЗОП да прекрати договора ако в резултат на обстоятелства, възникнали след
сключването му, не е в състояние да изпълни своите задължения.
Според ищцовото
дружество Община Пловдив се е обогатила без основание с размера на дължимото,
но незаплатено възнаграждение по процесния договор в общ размер на
796 484,83 лв.
Предвид изложеното е предявен осъдителен иск, като се
настоява Община Пловдив да бъде осъдена да заплати на „Пътинженеринг“ ЕООД
сумата 796 484,83 лв., дължима на плоскостта на неоснователното обогатяване, представляваща стойността на
извършената, но незаплатена работа по сключения договор № 13 / 18.12.2006 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се сторените по делото разноски.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Ищецът е дал точна правна квалификация на исковата си
претенция – тя е с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Ответникът Община Пловдив е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание.
На първо място се акцентира, че с иск по чл. 59 ЗЗД
разполага само лицето, което въобще не е можело да защити правата си с друг
иск, като същевременно ищецът основава правата си на договор № 13 / 2006 год.,
което правело претенцията неясна, противоречива и напълно недоказана.
Въведено е възражение за изтекла погасителна давност – възражение с правно основание чл. 110 ЗЗД.
Според ответника вземането на ищеца се погасява с изтичането на петгодишна
давност, която според чл. 114 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Позовавайки се на разрешенията, възприети в Постановление на
Пленума на ВС № 1 / 1979 год., ответникът счита, че давността е започнала да
тече от неоснователното разместване на блага, т.е. с извършването и предаването
на описаните СМР, чиято реална цена е била по-висока според ищеца от тази,
която е уговорена в договора. Ищецът сам описвал датите на съставянето на
актове обр. 19, които датират от 17.05.2007 год. до 25.11.2009 год. На датите
на съставянето на актовете обр. 19 е настъпило твърдяното неоснователно
обогатяване и петгодишната погасителна давност отдавна е изтекла за всяка една
от претенциите на изпълнителя. Аргументира се становището на ответната страна,
че водените между страните дела във връзка с договора, а именно т. д. №
269/2013 год. и т.д. № 968 / 2013 год. по описа на ОС – Пловдив, не прекъсват
течението на давността.
Ответната Община по същество счита, че не е възникнал
фактическият състав на чл. 59 ЗЗД. С изпълнение на всички описани в исковата
молба СМР ищецът е изпълнил договорните си задължения, произтичащи от договор №
13 / 2006 год. След като е налице конкретно договорно задължение, то всяка
претенция, че има обогатяване без основание, е абсолютно неоснователна.
Обстоятелството, че в процеса на изпълнение на договора е имало изменение на
цените на предоставените услуги и материали не отменяло задълженията на
изпълнителя да предостави тези услуги и материали. С решението на ВКС изрично
бил разрешен въпроса, че изпълнителят е бил длъжен да предостави всички описани
в договора услуги и материали на цената, посочена в договора, без да има право
да променя тази цена по какъвто и да е начин; че престацията е дадена от
„Пътинженеринг“ ЕООД на правно основание, което само по себе си прави
претенцията на ищеца неоснователна.
Ответникът счита, че уговорените в договора индексации са
неотносими към спора, тъй като не доказват нито обедняване, нито обогатяване.
Те биха били относими единствено към иск, основан на договор и за ответника
оставало неясно защо ищецът счита, че този начин на индексиране определя
размера на обедняването и на обогатяването. Дори да се установяло по делото, че
ищецът е извършил допълнителни разходи за труд и материали, това не би довело
до извод за неоснователно обогатяване на възложителя на работите, а нормален стопански риск при търговските
отношения в условията на пазарна икономика. Дори да е налице обедняване на
ищеца, то същото не води автоматично до неоснователно обогатяване на Общината.
Възразява се от ответника, че при формирането на исковата
претенция е включен ДДС. ДДС следвало да е платен реално от ищеца, за да се
третира като разход; следвало да не е ползван данъчен кредит; следвало да се
докаже дали изобщо ЗДДС е приложим в
случая.
Счита за напълно ирелевантен за спора довода на ищеца дали
общината се е възползвала от правото си по чл. 46.4 от договора или не,
доколкото претенцията е на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на
договорно основание.
Допълнителна искова не е постъпила в срока за това, който е
изтекъл още на 15.09.2020 год. В първото по делото съдебно заседание ищецът е
оспорил възраженията на ответника, заявявайки, че счита същите за
неоснователни.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка
на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
Въз основа на становищата на страните, с доклада по делото
съдът е приел за безспорно
между тях обстоятелството, свързано със сключването на договор № 13 /
18.12.2006 год. с описания в исковата молба предмет. Прието е за безспорно
между страните и обстоятелството, че възложените с договор № 13 / 18.12.2006
год. СМР са извършени от изпълнителя и предадени на възложителя с описаните в
исковата молба актове обр. 19 и че те са
въведени в експлоатация. Не се спори и досежно факта, че пълният размер на
договореното с договор № 13 възнаграждение от 9 070 835,51 лв. е бил
изцяло заплатен от възложителя на изпълнителя.
Между страните е водено т.д. № 968 /2013 год. по описа на
ОС – Пловдив /изискано и приложено по настоящото дело/, което е приключило с
влязло в сила на 27.04.2017 год. съдебно решение. С решението по посоченото
т.д. № 968/2013 год. клаузата на чл. 94.3, изр. второ от Специалните условия на
договор № 13 / 18.12.2006 год. е нищожна
като противоречаща на чл. 43, ал. 1 ЗОП.
Според чл. 94.1 и 2. общата цена за извършването на
проектните и СМР е лимитирана на 9 070 835,51 лв., разпределена между
годините от 2006 до 2009 год., по описания начин, като стойността включва
цялостното извършване на проектните и СМР, включително цената на вложените
материали, извършени работи и разходи за труд, механизация, енергия,
складиране, всички такси, застраховане по чл. 171 и чл. 172 ЗУТ, начисления и
допълнителни разходи съгласно законодателството. Процесната по т.д. № 968/2013
год. клауза на чл. 94.3 е предвиждала, че действителните количества и стойности
на изпълнените работи са доказват с акт, изготвен по единични цени от
предложението на изпълнителя, неразделна част от договора. Единичните цени се
актуализират по тримесечия, като намаляват или нарастват с процента на
промяната на идентичните цени от „Справочник за цените в строителството“,
издание на Строително-консултантска агенция „Стройексперт – СЕК“, при база
последното тримесечие на 2006 год.
Според разпоредбата
на чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил и за всички съдилища в РБ. Поради това настоящият състав на съда е
длъжен да зачете решението по посоченото дело при разрешаването на спора между страните.
То обвързва и страните със сила на пресъдено нещо и спорът между тях е
непререшим – чл. 298 ГПК.
Така, въпросът за валидността на клаузата на чл. 94.3, изр.
второ от договора и обстоятелството дали тя обвързва страните е разрешен по
окончателен начин и не може да бъде разрешаван повторно.
С посоченото решение „Пътинженеринг“ ЕООД е осъдено да
заплати на Община Пловдив сумата 128 307,35 лв. с ДДС, представляваща сбор
от изплатените на основание нищожната клауза на чл. 94.3 по издадени фактури
суми за актуализиране на цени, като платена при начална липса на основание. С
доклада по делото е прието за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумата в общ размер
на 128 307,35 лв., присъдена с решението по посоченото дело, е била върната от
„Пътинженеринг“ ЕООД на Община Пловдив и по този начин Община Пловдив не е
заплащала на „Пътинженеринг“ ЕООД каквато и да е индексация на цените по
договора.
Както сам ищецът сочи в исковата молба, а това
обстоятелство не се оспорва от ответника и се потвърждава допълнително от
заключението по допуснатата и приета съдебна техническа експертиза, възложените
с договор № 13 / 2006 год. работи са изпълнени от „Пътинженеринг“ ЕООД и
предадени на възложителя Община Пловдив с актове обр. 19, съставени в периода
от 11.04.2007 год. до 25.11.2009 год.
На 29.10.2008 год. е съставен констативен акт обр. 15 за
установяване годността за приемане на строежа. На 31.03.2009 год. е съставен акт
обр. 16 на държавна приемателна комисия
за установяване годността за ползване на строежа, изпълнен по договор №
13 / 2006 год. А на 30.04.2009 год. за обекта е издадено разрешение за
ползване.
Процесните суми в общ размер на 796 484,83 лв. се
претендират на извъндоговорно основание,
с твърдение, че Община Пловдив неоснователно се е обогатила със сумите, с които
цените на извършените и предадените на възложителя СМР е следвало да се
индексират /осъвременят/ по правилата на нищожната разпоредба на чл. 94.3 от
договора.
Съдът приема за целесъобразно и необходимо да вземе първо
отношение по възражението на ответника за погасяване на претенциите по давност, доколкото би било безпредметно
да се изследва въпросът дали е възникнало претендираното от ищеца вземане и в
какъв размер ако възможността то да се събере по съдебен ред е преклудирана с
изтичането на предвидената от закона давност.
Според нормата на чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
В случая процесното вземане е за неоснователно обогатяване и по отношение на
него законът не предвижда по-кратка давност. Това вземане не попада в
хипотезите на чл. 111 ЗЗД и за него е неприложима тригодишната давност, каквато
е давността за обезщетения и неустойки за неизпълнен договор, за наем, лихви и
други периодични плащания, възнаграждения за труд. Поради това несъмнено е в
случая, че приложимата по отношение на паричното вземане за неоснователно
обогатяване е общата петгодишна давност.
Следва въпросът от
кой момент започва да тече давността.
Отговор на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Според нея давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо.
Допълнителни разяснения за началния момент на давността при
отделните състави на неоснователното обогатяване са дадени в Постановление на
Пленума на Върховния съд № 1 / 1979 год., задължително за съдилищата. Според т.
7 от решението вземанията,
произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват
с изтичането на петгодишната давност по чл.
110 ЗЗД. С оглед на това, че при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД /дадено при начална липса
на основание/ основанието не е налице при самото извършване на престацията,
следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. От
този ден е изискуемо вземането и при общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, защото неоснователността на
преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго
съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент.
Следователно
давността за процесните вземания на ищеца по чл. 59 ЗЗД е започнала да тече от
получаването на престацията, т.е. от предаването на извършените
строително-монтажни работи от изпълнителя „Пътинженеринг“ ЕООД на възложителя
Община Пловдив. Предаването на извършените СМР е ставало поетапно, с
подписването на всеки един от актовете обр. 19. Най-късно съставеният акт обр.
19 в процеса на изпълнение на възложените СМР датира от 25.11.2009 год. Поради
това следва да се приеме без колебание, че последният момент, в който е
започнала да тече давността за вземанията на ищеца за работите, с които
Общината се е обогатила без основание, е 25.11.2009 год.
В последното по
делото съдебно заседание ищецът за първи път излага становище, че давността по
отношение на сумата 128 307,35 лв. – индексацията, която му е била платена от
Община Пловдив по описаните Сметка № 1 и Сметка № 2, е започнала да тече от
връщането на сумата в изпълнение на
решение на ВКС № 31 / 27.04.2017 год. по гр. д. № 60023 / 2016 год. Този
аргумент се поддържа и в писмената защита, в която се сочи, че връщането е станало
през 2019 год.
Видно от неоспореното
от ответника извлечение от банковата сметка на ищеца, представено с исковата
молба, връщането на сумата е осъществено по-малко от месец след влизането в
сила на осъдителното решение на ВКС по т.д. №
968/2013 год., на 15.05.2017 год. /л. 258/, а не през 2019 год., както
се твърди от ищеца в писмената защита.
Аргументът на
ищцовата страна досежно началния момент на давността, свързан с връщането на
сумата 128 307,35 лв., не се споделя от съда, тъй като не намира почва в
нормативната уредба.
Община Пловдив е
изплатила на ищеца индексация по договора на договорно основание, в изпълнение
на клаузата на чл. 94.3., изр. второ от специалните условия на Договор № 13 /
18.12.2006 год. Тази клауза впоследствие е призната за нищожна с влязло в сила
съдебно решение. Прогласяването за нищожна на клаузата, въз основа на която е
извършено плащането на сумата 128 307,35 лв., е обосновало извод, че това
плащане е било осъществено при начална липса на основание. Ето защо със същото
съдебно решение на ВКС е уважен и кумулативно съединения осъдителен иск по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Община Пловдив и е постановено връщането на
платеното от възложителя, като дадено на отсъстващо договорно основание, т.е.
при начална липса на основание.
С връщането на сумата
128 307,35 лв. на Община Пловдив ищецът е изпълнил влязло в сила
осъдително съдебно решение. Подобно плащане не би могло да бъде лишено от
основание, тъй като е в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт. Изпълнението
на влязло в сила решение не би могло да се квалифицира като проява на
неоснователно обогатяване. С връщането на сумата от „Пътинженеринг“ ЕООД на
Община Пловдив е отстранено преди това допуснатото неоснователното разместване
на блага, което е било осъществено въз основа на несъществуващо договорно
основание. С връщането на неоснователно платената сума не се е породило ново
право на „Пътинженеринг“ ЕООД да получи сумата от Община Пловдив на
извъндоговорно основание, не е възкресено погасено поради плащане вземане, не е
положен нов начален момент на давността по вземането му за неоснователно
обогатяване.
Нищожността на един
договор, респ. на договорна клауза е изначална. Нищожната правна сделка, респ.
нищожната клауза от договор не са способни да породят никакви правни последици
още от момента на сключването на договора. Не е необходимо нищожността да бъде
прогласена по съдебен ред с влязъл в сила съдебен акт, за да се отрече правния
ефект на една нищожна сделка. Искът за нищожност не е конститутивен, той не е насочен
към предизвикване на правна промяна в чужда правна сфера, а е установителен.
Прогласяването на нищожността няма конститутивен ефект. Не е необходимо
предявяването на нищожността да бъде осъществено по съдебен ред, за да се
отрече правното действие на нищожен договор и за да се породи правото да се
търси обезщетение за неоснователно обогатяване. Поради това вземането за
неоснователно обогатяване не е възникнало с прогласяването на нищожността, нито
с връщането на недължимо платеното на договорно основание.
Евентуалното вземане
на ищеца за неоснователно обогатяване, по изложените вече съображения, е
възникнало още в момента на неоснователното разместване на блага, а не от
прогласяването по съдебен ред на невъзможността то да се възмезди на договорно
основание. Това разместване се е осъществило с предаването от ищеца на
ответника на изпълнените СМР и давността за вземането за неоснователно
обогатяване е започнала да тече най-късно от датата на съставянето на последния
по време акт обр. 19.
Липсват основания за спиране и прекъсване на давността.
Подобен довод не е изложен от ищеца, но съдът е длъжен да вземе служебно
отношение по него, за да е съобразено със закона произнасянето му по
възражението за давност.
В тази връзка следва
да се отчете, че между страните са били висящи две търговски дела, които по
настояване на ищеца са приложени по настоящото дело.
Т.д. № 269 / 2013
год. по описа на ОС – Пловдив е било с предмет вземанията на „Пътинженеринг“
ЕООД за сумата 668 177,48 лв., представляваща дължима и неизплатена част от
индексация, дължима от Община Пловдив по силата на клаузите на чл. 46, чл. 94.3
и 94.4 от договор № 13 / 2006 год. /след приспадане на платените доброволно на
договорно основание 128 307,35 лв./. В последното по делото с.з. по това
дело, проведено на 15.03.2018 год. /след влизане в сила на решението по т.д. №
968/2013 год./, е било направено искане от ищеца „Пътинженеринг“ ЕООД за
допускане на изменение на основанието на предявения иск по реда на чл. 214 ГПК,
като се приеме, че вземането се търси не на договорно, а на извъндоговорно
основание. Искането е оставено без уважение, след което е заявено оттегляне на
исковете. Производството по делото е прекратено с влязло в сила на 04.05.2018
год. протоколно определение, на основание чл. 232 ГПК, поради заявеното от
ищеца оттегляне на предявените искове.
Според разпоредбата
на чл. 116, б. а ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск досежно
вземането, като е предвидено изрично, че ако искът не бъде уважен, давността не
се смята прекъсната. Според чл. 115ж ЗЗД докато трае съдебният процес относно
вземането давност не тече, т.е. същата е спряла.
В случая, с
предявяването на иска, предмет на т.д. № 269/2013 год., давността не е
прекъсната, тъй като делото не е за вземането, предмет на настоящото дело.
Вземането се характеризира както със своя вид и размер, така и със своето
основание. Основанието на вземането, предмет на т.д. 269/2013 год., е
договорно. С подаването на искова молба за защита на вземане, основано на
договор, не се прекъсва давността досежно вземане, което макар и в същия
размер, произтича от друго основание - неоснователно обогатяване. Още повече,
че дори завеждането на това дело да би дало основание за прекъсване и спиране
на давността по отношение на процесното вземане, то с прекратяването му, са
отпаднали с обратна сила както ефекта на прекъсването, така и на спирането на
давността.
Съответно, второто
дело, водено между страните, е т.д. № 968/2013 год. по описа на ОС – Пловдив.
То е било образувано по искове на Община Пловдив против „Пътинженеринг“ ЕООД за
прогласяване на нищожността на клаузата на 94.3 от Специалните условия към
договор № 13 / 18.12.2006 год. и за връщане на даденото въз основа на тази
клауза в размер на 128 307,35 лв. Това дело несъмнено няма за предмет процесните
вземания на „Пътинженеринг“ ЕООД спрямо Общината, произтичащи от неоснователно
обогатяване, поради което по време на неговата висящност не е спряна и не е
прекъсвана давността за процесните вземания за неоснователно обогатяване.
Предвид изложеното,
съдът приема, че вземанията, предявени за защита в настоящия процес, са
погасени по давност, изтекла окончателно към края на м. 11.2014 год., т.е.
повече от пет години преди завеждането на делото.
Като погасени по
давност исковете са неоснователни. На това основание същите следва да бъдат
отхвърлени.
По въпроса за разноските:
Предвид отхвърлянето на
исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят сторените по делото разноски. Разноските на ответника са за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 18 000 лв., платимо по банков път.
Представени са доказателства за изплащането му, което е било сторено на
15.09.2020 год. Поради това същото подлежи на възлагане върху ищеца. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение по дело с материален интерес 796 484,83
лв., определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 МРАВ, е 17
459,70 лв. При това положение договореното от ответника възнаграждение от
18 000 лв., което е с 540 лв. по-високо от минимума, респ. с 3% по-високо
от минимума, очевидно не е прекомерно, като се имат и предвид обстоятелствата,
че по делото са проведени три открити съдебни заседания и са събирани
доказателства, в т.ч. експертиза. Поради това възражението на ищеца по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност е неоснователно. В полза на ответника следва да се
присъди пълния размер на сторените от него разноски от 18 000 лв.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 59 ЗЗД, предявени от
„ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив 4000, бул. „Найчо Цанов“ № 8, представлявано от управителя Н.И.Б.,***,
ЕИК *********, против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, да бъде осъдена Общината да заплати на ищцовото
дружество сумата в общ размер на 796 484,83 лева, представляваща
стойността на извършената от ищеца, но незаплатена от ответника работа по
сключения между страните по реда на ЗОП договор № 13 / 18.12.2006 год., с която
сума Община Пловдив, като възложител, неоснователно
се е обогатила за сметка на изпълнителя, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане, като погасени по давност.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
„ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Найчо Цанов“ № 8, представлявано от управителя Н.И.Б.,***, ЕИК
*********, да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК 000471504с адрес гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, сумата 18 000
лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:………………………………………….