Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВОГЕ, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Ирена
Никифорова, като разгледа АНД № 81 по
описа за 2019 година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на С.Г.Г., ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 19-0353-000070
от 11.02.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР гр. Своге, с което
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени наказанията „Глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП изцяло, и
иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на
административно производствените правила. Твърди в жалбата, че НП не съдържа
изчерпателно и точно описание на нарушенията, като текстовото описание е
непълно и липсва пълно съответствие с цифровата квалификация. Твърди нарушения
на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
В съдебно заседание
жалбоподателя не се явява. Представлява се от упълномощен представител –
адвокат М.П. от …, който поддържа жалбата. Допълнително се изтъква, че НП е
незаконосъобразно поради издаването му на основание съставени АУАН, а не на
постановлението на прокурора, с което е отказано образуването на ДП за
извършено престъпление от общ характер, като счита, че в случая с изпращане на
преписката на прокурора е прекратено административно-наказателното производство
на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
Счита също така, че
описаното нарушение не е съставомерно по санкционната разпоредба на чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, след като управляваното от жалбоподателя МПС е било
надлежно регистрирано и с поставени регистрационни табели.
Счита, че
служебната дерегистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не представлява
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Алтернативно иска
приложение на чл. 28 като изтъква ниската степен на обществена опасност от
типичните случаи на такива нарушения.
Въззиваемата
страна – РУ на МВР Своге, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 11.02.2019 г., връчено е на жалбоподателя
на 27.03.2019 г. /видно от отбелязване в представено от въззиваемата страна оригинал
на НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на РУ на МВР Своге на също на
дата – 01.04.2019 г., тоест в цитиранията по-горе срок.
По същество е основателна.
Обжалваното НП е
издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП /в НП е посочено чл. 53 от ЗАНН и
санкционната разпоредба/, въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия АА бланков № 182689 от 11.01.2019 г., съставен срещу
жалбоподателя за това, че на същата дата около 18.15 часа в гр. Своге по ул.
„23-ти септември“ управлява товарен автомобил УАЗ 3909 с рег. № …., собственост
на ……….., като при извършена проверка е установено, че МПС е със служебно
прекратена регистрация на 05.07.2018 г. /без ГО/.
Извършеното е
квалифицирано като нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
Препис от
съставения АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис.
По идентичен начин,
словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП.
С обжалваното НП на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца.
От разпита на
свидетелите Т.С.И. и С.Б.Б. се установи, че като служители на …. на 11.01.2019
г. около 18.15 часа са изпълнявали служебните си задължения в района на гр.
Своге при което е спрян за проверка, движещият се по ул. „23-ти септември“ товарен
автомобил УАЗ 3909 с рег. № ….., собственост на ….. След спирането свидетелите И.
и Б. са установили, че автомобила се управлява от жалбоподателя, като при
извършена справка с ОДЧ при РУ на МВР Своге е установено, че автомобила е със
служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобилистите.
На жалбоподателя е
съставен цитирания АУАН, като му е връчен препис без да са отразени някакви
възражения.
Образуваната
преписка е изпратена на РП Своге за преценка дали е налице престъпление по чл.
345, ал. 2 от НК, като с постановление от 06.02.2019 г. е постановен отказ за
образуване на ДП, а в мотивите е изложено становище, че преписката следва да ес
върне в РУ на МВР Своге по компетентност и за продължаване на работа по съставения
АУАН.
Автомобила,
управляван от жалбоподателя на 11.01.2019 г. е бил към този момент собственост
на „….“, без да има вписан ползвател на автомобила, освен собственика.
Автомобила е със служебно прекратена регистрация от 05.06.2018 г., след обмен
на информация с „Гаранционен фонд“ по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ, определяща, че: „Информационният център
предоставя на Министерството на вътрешните работи данни за действащите и
прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.“
Уведомлението е
изпратено конкретно на основание чл. 574, ал. 11 от КЗ, определяща, че: „Компетентните
органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни
средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на
съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна
застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да
прекрати регистрацията на моторното превозно средство.“
Уведомлението до
МВР като контролен орган по чл. 574, ал. 1, т. 1 от КЗ, осъществяващ дейността
по регистриране на моторните превозни средства в Република България, е
изпратено, след като на 24.02.2018 г. е прекратена застраховката ГО, сключена
за конкретния автомобил на 07.11.2017 г. с полица BG/22/117002952198. Прекратяване
действието на застраховката е поради неплащане на периодичните вноски, като
след това - на 30.03.32018 г., от страна
на ГФ е изпратено уведомление до собственика на автомобила за липсващата
застраховка ГО за автомобила на основание чл. 574, ал. 10 от КЗ, определяща,
че: „Информационният център уведомява собствениците на
моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни
от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие
на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.“
Едва след изтичане
на сроковете по цитираната разпоредба на основание чл. 574, ал. 11 от КЗ ГФ е
изпратил уведомление за прекратяване на регистрацията на конкретния автомобил.
Служебното
прекратяване на регистрация се извършва по реда и на основание чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, определяща че: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.“
Без съществено
значение са обстоятелствата, че за конкретния автомобил е сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите на 11.01.2019 г., която има действие
от 19.47 часа на същата дата, а на 21.01.2019 г. е възстановена служебно
регистрацията му, както и че на 24.01.2019 г. е регистриран нов собственик на
автомобила, и съответно на същата дата е направено зачисляване на автомобила по
в региона по адрес на новия собственик. Без значение за настоящото произнасяне
е и факта, че през 2017 г. е имало също такова служебно прекратяване на
регистрацията на същият автомобил, отново поради липса на задължителна
застраховка ГО.
Описаните факти
съдът установи без никакви противоречия от показанията на свидетелите И. и Б.,
както и от приложените писмени доказателства – НП, АУАН, справка от
информационна система на ГФ, справка от АИС АНД при МВР, справка от ГФ /ведно с
копие от уведомление/, справка за регистрация на МПС.
При преценка на
фактите съдът намира, че по същество остава спорно на ниво тълкуване на
правните норми дали при това служебно прекратяване на регистрацията е
необходимо условия уведомяването на собственика на конкретното МПС от страна на
МВР. Без съмнение в разпоредбата на чл. 140, ал. 10 от ЗДвП е предвидено такова
уведомяване, а от друга както тази формулировката на тази разпоредба, така и
цитираните разпоредби на КЗ предвиждат прекратяване на регистрацията след
получаване на уведомлението по чл. 574, ал. 11, без да е необходимо друго условие.
Налице е изискване за уведомяване на
собственика на МПС по реда на КЗ, осъществявано от ГФ, на който е възложено с
чл. 519 от КЗ различни функции, в това число и създаване на информационна
система и функции по надзор и уведомяване за сключените задължителни
застраховки. Именно такива са функциите на този орган, който освен това
представлява и държавата по международни споразумение с идентични органи и
информационни системи, в каквато насока са възложени функции и на Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи.
Може да се отбележи
и характерния за последните години несистематизиран подход при правното
регламентиране на отделни въпроси, а конкретно в случая при осъществяване на контрол и организация по
постигане на необходимия процент покритие на застраховката ГО за
автомобилистите, предвид изискването за такова покритие именно по отношение на
регистрираните МПС за да се ползва правилото за сертификата „Зелена карта /по
същество признаване на застраховките с такъв сертификат в други страни/е
приложен и при въвеждане на понятието служебно прекратяване на регистрацията,
което няма легално определение/. Служебното прекратяване на регистрацията е
предвидено в няколко различни хипотези, предвидени в разпоредбата на чл. 140,
но по същество представлява принудителна административна мярка, регламентирана извън
глава шеста от ЗДвП, изброяваща този вид мерки, начин на налагане, действие,
обжалвани и т.н. Без съществено значение в случая е непредприемане от страна на
контролния орган на действия по спиране от движение на конкретния автомобил, в
какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 574, ал. 11, изр. 1 от КЗ
Според настоящия
съд е налице нарушение на правилата за движение, извършено от жалбоподателя, но
неправилно е ангажирана отговорността му за конкретното, след като
жалбоподателя не е лице, за което е предвидено уведомяването по чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, каквото уведомяване е предвидено и съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба
№ i-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени
от тях, съответно жалбоподателя не е лице, което има възможност да научи за
предприетото служебно действие от страна на контролните органи.
В противоположна
посока може да се отбележи, че принципно водача на едно МПС е длъжен при
управлението му да провери дали има сключена застраховка „ГО“ за автомобилистите,
и при липса на такава да има съзнание – длъжен е да знае законовите разпоредби
в тази насока, че съответни законови разпоредби предвиждат служебно
прекратяване на регистрацията на конкретното МПС. Няма основание жалбоподателя
да очаква предупреждение от „ГФ“ в тази насока, след като не е собственик на
конкретното МПС, но без съмнение изхождайки от общото задължение да се знаят законите
може да се предполага и възможност да узнае за дерегистрацията на автомобила
имайки предвид момента от който автомобила е без застраховка и без съмнение
съзнание за факта, че не е негов собственик.
Жалбоподателя обаче
не е собственик на конкретното МПС, поради което практически не е имал
възможност чрез уведомяване да узнае обстоятелството, че за конкретното МПС е
отбелязано служебно прекратяване на регистрацията и съответно не може да се
очаква у него знание на факти, което е част от субективното отношение към
деянието. Вярно е че нарушението, за което ангажирана отговорността му е
формално, но умисъла изисква извършителят на административно нарушение да има
съзнание и представи за обективните факти-признаци на нарушението, а при
непредпазливото извършване да е имал възможност да ги узнае, което в случая
няма как да се случи предвид факта, че той не е собственик на конкретното МПС,
а само за вписания в регистрите собственик е предвидено уведомяване за
служебното прекратяване на регистрацията, както и уведомяване по реда на КЗ за
липсващата застраховка, със съответното предупреждение за възможно прекратяване
на регистрацията при неизпълнение на задължението за сключване на
задължителната застраховка в съответния срок от уведомяването.
Поради това следва
да бъде отменено обжалваното НП.
Налице е нарушение
на правилата за движение, извършено от жалбоподателя – несобственик на
конкретното МПС, а именно управлението му без да което не е сключена задължителната застраховка
ГО за автомобилистите, като описаните по-горе факти дават основание за извод,
че е осъществен състава на това нарушение, но практически нито в АУАН, нето в
НП са посочени факти за осъществяване на признаците на това нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ, поради което съдът няма възможност в настоящия момент да
преквалифицира извършеното по този текст.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-0353-000070
от 11.02.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР гр. Своге, с което
на С.Г.Г., ЕГН ********** ***, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказанията „Глоба” в размер
на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд
София-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването
му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя
чрез адвокат П. и на въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: