№ 30
гр. Враца , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20211420200511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Имекс 2012“ ЕООД, гр. Враца, срещу
Наказателно постановление (НП) №26-0000160/12.03.2021 г., издадено от
директор РД АА Враца, с което на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП, за
нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно и се
моли за отмяна на санкционния акт.
В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Й. Х. - ВтАК, която
поддържа жалбата и излагайки съображения за неправилност на НП, моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства –
разпитан е св. К. Я..
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 02.03.2021 г., в гр. Враца, св. К. Я. – инспектор към РД АА Враца,
извършил проверка на дружеството-жалбоподател за периода от 02.03.2020 г.
1
до 02.03.2021 г. В хода на проверката установил, че дружеството е
извършвало превоз на товари с водач ****. Установено е също, че водачът е
придобил удостоверение за психологическа годност едва на 10.02.2021 г. С
оглед констатираното, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН
№282108, в който е посочено, че като е допуснало да се извършва превоз на
товари с водач ****, който водач не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, дружеството е извършило нарушение по чл.7а, ал.2,
пр.3 ЗАвП.
Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на
извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2,
пр.3 ЗАвП, на 12.03.2021 г. е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по
делото свидетел К. Я. и от писмените материали по делото. От
доказателстевната съвкупност се установява, че е извършена проверка, че в
хода на същата е установено, че дружеството е извършвало превоз на товар с
водач ****, който водач не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. Установява се и това как и къде е извършена
проверката, както и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът
кредитира показанията на свидетеля в цялост.
Съдът кредитира и писмени доказателства по делото. Доколкото обаче
същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване
факти, настоящата инстанция няма да ги анализира по-прецизно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима
и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84
ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателката основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При
тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени
в предвидената от закона писмена форма, от компетентни органи и е налице
редовна процедура по връчването им на жалбоподателката. Съдът обаче
установи, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:
С повдигнатото фактическо обвинение, дружеството е обвинено за това,
че е допуснало да се извърши превоз на товар с водач ****, който няма
2
удостоверение за психологическа годност. Посочено е, че проверката е
извършена в периода от 02.03.2020 г. до 02.03.2021 г., без да е посочено кога
точно са извършвани превози и съответно е извършено нарушението. А
определено допускането да се извърши превоз на товари е извършвано в
определени дни в проверявания период, а не в целия период. Отделно от това
и в АУАН и НП е отразено, че от 10.02.2021 г. водачът **** е придобил
удостоверение за психологичека годност. При това изложеното фактическо
обвинение не дава ясно дали превозите е допуснато да се извършват в
периода от 10.02.2021 г. до 02.03.2021 г. или в перида до 10.02.2021 г.
Липсата на яснота за кои дати обвинението претендира да са извършени
съответните превози и очертаващата се от това липса на дата на извършване
на нарушението е от категорията на съществените процесуални нарушения,
затрудняващи правото на защита на санкционирания, препятстващи
извършването на пълна въззивна проверка и обуславящи на самостоятелно
основание отмяната на санкционнния акт. Действително, от материалите по
административно-наказателната преписка може да се изведе кога е
извършван превоз. Но това не може да санира пропуските в обвинението в
АУАН и НП и възникващата от тези пропуски неяснота относно обективната
съставомерност на деянието и относно датата, на която се приема, че е
извършено.
При горните съображения, съдът намира за безпредметно да обсъжда
обективната и субективна съставомерност на деянието, тъй като изводите му
в тази насока не са в състояние да променят крайния изход на делото.
Въпреки това, за пълнота на проверката е нужно да се посочи, че не се
възприемат доводите на защитата, че така извършеното е маловажно по чл.28
ЗАНН. Същото не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите нарушния от същия вид. Но предвид изложените по-горе
съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на делото разноските по производството и адвокатското
възнаграждение се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган, а това
съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“ е Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“. Видно е, че се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв., която сума се явява
съразмерна и отговаряща на сложността на делото. Ето защо искането следва
да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0000160/12.03.2021 г.,
3
издадено от директор на РД АА Враца, с което на основание чл.96г, ал.1, пр.2
ЗАвП, за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, на „Имекс 2012“ ЕООД, гр.
Враца, е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА
ЗАПЛАТИ на „Имекс 2012“ ЕООД, гр. Враца, ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр. Враца, ул. „Лукашов“ №11, сумата в размер на 520,00
(петстотин и двадесет) лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4