Присъда по дело №5010/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 126, постановена на 30.04.2025 г. по
НОХД № 5010 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.
Производството по НОХД № 5010 по описа на Районен съд – Варна за
2024 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК
обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно
производство № 287 по описа за 2024 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр.
Варна срещу обв. Д.В.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на Д.В.Т. за
това, че на 11.03.2024 г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима
вещ, която владеел – мобилен телефонен апарат, марка „Айфон 14“ с ИМЕИ:
354715684456556, на стойност 1320, 62 лева (хиляда триста и двадесет лева и
шестдесет и две стотинки), собственост на М.Е.М. – престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 30.04.2025 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 5010 по описа на Районен съд – Варна
за 2024 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло
поддържа възведеното обвинение срещу подс. Т., намирайки, че от събраните
по делото доказателства с категоричност се установява обективната и
субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия престъпно
деяние. Поради гореизложените съображения моли съдът да постанови
осъдителна спрямо подсъдимия присъда и да му наложи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година, което впоследствие и на основание
разпоредбата на чл. 58а от НК да бъде редуцирано като размер с 1/3 и чието
изпълнение да бъде отложено по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
минимален изпитателен срок.
В своята пледоария в хода на съдебните прения по време на проведеното
на 30.04.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 5010 по описа на
Районен съд – Варна за 2024 г, служебният защитник на подс. Т. – адв. К.М. от
АК – Варна поставя акцент върху размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на неговия подзащитен, като изцяло се солидаризира с вида и
размера на предложеното от представителя на Прокуратура наказание.
Подс. Д.В.Т. се присъединява към становището на своя защитник, като в
предоставената му възможност да изрази своята последна дума пред съда, на
основание разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК, подсъдимият изразява
1

съжаление за престъплението, което е извършил и моли за минимално по
размер наказание.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 14:00 часа на 11.03.2024 г. подс. Д.В.Т. се намирал на детска
площадка, находяща се на ул. „Невен“ в гр. Варна, като заедно с него на
площадката се намирали св. М.Е.М. и св. Д.С.Г..
Подс. Т. помолил св. М. да му услужи за кратко време с мобилния си
телефон марка „Айфон 14“ с ИМЕИ: 354715684456556, за да проведе
телефонен разговор.
Св. М. се съгласил и дал телефона си на подс. Т., който след като
установил владение върху мобилния телефон се отдалечил от площадката и се
прибрал с него в жилището, което обитвал в ЦНСТ „Изгрев“, находящо се в
ж.к. „Възраждане“ в гр. Варна.
По – късно същия ден, подс. Т. се разпоредил с мобилния телефон, като
го продал на св. А.Д.П., с когото се срещнали в близост до магазин „Лидл“,
находящ се на ул. „Мир“ в гр. Варна.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: показанията на св. М.Е.М., показанията на св. Д.С.Г.,
показанията на св. А.Д.П.; изготвената от вещото лице Ст. П. съдебно –
оценителна експертиза; актуална справка за съдимост по отношение подс. Т.,
изготвена от бюро „Съдимост“ към Районен съд София.
На първо място, съдът изцяло кредитира и дава вяра на
самопризнанието, което направи в хода на съдебното следствие подс. Т., че
именно той е автора на престъпното деяние по чл. 206, ал. 1 от НК, за което му
е повдигнато обвинение от Варненската районна прокуратура, тъй като
същото е подкрепено от останалите събрани в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, както и изготвената съдебно –
оценителна експертиза.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. М. и св. Г., които
категорично и недвусмислено заявяват, че в ранните следобедни часове на
11.03.2024 г. св. М. е предоставил мобилния си телефон на подс. Т., който се е
2

отдалечил и не е върнал мобилното устройство.
От показанията на св. П. се установява, че по – късно същия ден
(11.03.2024 г.) подс. Т. се е срещнал с него в близост до магазин „Лидл“,
находящ се на ул. „Мир“ в гр. Варна и му е продал същия този телефон, който
противозаконно е отнел от владението на св. М..
Видно от изготвената в хода на разследването съдебно – оценителна
експертиза, ценовата стойност на инкриминираната вещ възлиза на 1320, 62
лева.
Поради гореизложените съображения, въз основа на посочените
доказателства и кредитирайки изцяло самопризнанието на подсъдимия, съдът
намира за категорично установено от фактическа страна, че на 11.03.2024 г. в
гр. Варна, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел –
мобилен телефонен апарат, марка „Айфон 14“ с ИМЕИ: 354715684456556, на
стойност 1320, 62 лева (хиляда триста и двадесет лева и шестдесет и две
стотинки), собственост на М.Е.М..
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Родов обект на престъпното деяние по чл. 206, ал. 1 от НК, извършено от
подс. Т. са правоотношенията на собственост и по – конкретно съвкупността
от обществени отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално
упражняване правото на собственост и на имуществените права, свързани с
неговото придобиване, упражняване или запазване.
Предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ,
която има определена стойност – в случая предмет на деянието е мобилен
телефонен апарат, марка „Айфон 14“ с ИМЕИ: 354715684456556, на стойност
1320, 62 лева
Субектът на престъпното деяние по чл. 206, ал. 1 от НК – Д.В.Т. е
пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на
постъпките си, да ги ръководи и контролира.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез действие, а именно с акта на противозаконното
разпореждане с чуждата движима вещ, собственост на св. М., която той
владеел.
3

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл – отнемането на вещите е извършено с цел облагодетелстване по
неправомерен начин, т.е. отлично е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е имал за цел настъпването на общественоопасните последици.
По вида и размера на наказанието.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на
предходна съдимост на подс.Т., неговото разкаяние и изразеното критично
отношение към извършеното престъпление. В тази връзка следва да се има
предвид, че съда придоби непосредствени впечатления от подсъдимия и вярва,
че това разкаяние и съжаление е искрено, а не е просто формално изразено в
съдебната зала.
Съдът не констатира наличие на отегчаващи вината обстоятелства,
поради което и определи наказанието в осезаем превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
Същевременно следва да подчертае, че направеното самопризнание от
подсъдимия не може да се счете за смекчаващо вината обстоятелство (в този
смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г.
на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не
трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2
НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е
предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва
безусловно да води до прекомерно снизхождение.
След внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства и
след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът
намира, че най – справедливо наказание, което изцяло препокрива целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието „лишаване от
свобода” за срок от 1 година, което да бъде редуцирано на основание чл. 58а от
НК с 1/3, т.е на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от осем месеца.
Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не
следва да бъде изтърпявано ефективно, не само доколкото е налице чисто
формалната материална предпоставка лицето да не е било осъждано, но и
съдът с категоричност застъпва позиция, че за постигане целите на
4

наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо
наказателната репресия срещу него да бъде разгърната в пълна степен, а е по –
удачно наказанието „лишаване от свобода” да бъде отложено с минимален
изпитателен срок в размер на три години. Още повече, че по този начин ще
бъде осигурена възможност на подсъдимия да полага труд и евентуално да
генерира доходи по напълно законен и общественоприемлив начин.
По отношение веществените доказателства и разноските.
Съдът постанови веществените доказателства 2 бр. магнитен носител
СД, находящи се в кориците на досъдебно производство № 287 по описа за
2024 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна да останат за съхранение в
кориците на НОХД № 5010 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс.
Д.В.Т. да заплати сторените разноски по делото в размер на 69, 97 лева.
Разноските следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – гр. Варна,
доколкото са сторени в хода на досъдебната фаза на наказателното
производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	126
Дата:	30 април 2025 г. (в сила от 16 май 2025 г.)
Съдия:	Валентин Пушевски

Дело:	20243110205010
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 декември 2024 г.

Присъда по дело №5010/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите