Р Е Ш Е Н И Е
№ 137/26.1.2022г.
Град Пловдив, 26.01.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание
на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1450 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Т С СЛАВА“ ЕООД срещу ревизионен акт №
Р-16001620004122-091-001 от 26.02.2021 г., издаден от Т.П., началник сектор в
ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и П.Д., главен инспектор по приходите в
ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 252 от 28.04.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, за непризнат
данъчен кредит в размер на 6 597,47 лева и 2 315,51 лева лихви и
допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на
1 017,42 лева и 610,40 лева лихви, за 2015 г. в размер на 365,45 лева и
182,04 лева лихви, за 2016 г. в размер на 803,33 лева и 318,68 лева лихви, за
2017 г. в размер на 677,08 лева и 199,94 лева лихви, за 2018 г. в размер на
1 029,03 лева и 199,53 лева лихви и за 2019 г. в размер на 478,44 лева и
126,10 лева лихви.
Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е
неправилен, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноските. Писмените
бележки от 17.01.2022 г. повтарят жалбата.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Писмената защита от 30.12.2021 г. преповтаря мотивите на
решението на директора на ДОДОП Пловдив.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и
интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови
публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга
неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в
приходната администрация орган. Изчерпването на реда на задължително
административно обжалване и подаването на жалба в срока по чл.156, ал.1 ДОПК
налагат извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на
заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001620004122-020-001 от 09.07.2020 г., изменена със заповеди за изменение
на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620004122-020-002 от 12.10.2020 г. и № Р-16001620004122-020-003
от 11.11.2020 г., и обхваща установяване на задълженията за корпоративен данък
за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. и за данък върху добавената стойност
за периода 01.12.2014 г. – 31.12.2019 г. Въз
основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001620004122-092-001
от 29.12.2020 г., който е дал основание за издаване
на обжалвания ревизионен
акт № Р-16001620004122-091-001 от 26.02.2021
г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на
ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно
упълномощено въз основа на заповеди (л.21-32) на директора на ТД Пловдив на
НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в
чл.114 ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода
на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на
основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и
чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на
представляващия дружеството, съответно в срок са били обжалвани по административен
ред. Следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни
правото си на защита в пълен обем.
При
ревизията на основание чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС е отказано право на данъчен кредит
фактури, издадени от „Петрол“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, „ОМВ България“ ООД,
„Бенд ойл“ ООД, „Евгений ойл“ ЕООД, „Промо газ“ ЕООД, „Щерев ойл груп“ ЕООД, „Трю
сълюшън корпорейшън“ ЕООД, „Юро тимбър импорт“ ЕООД, „Про билд ТМ“ ЕООД, „Делта
трейд 02“ ЕООД, „Норд уест“ ЕООД, „Мастър бест“ ЕООД, „Шел България“ ЕАД,
„Корат трейд“ ЕООД, „Вас ойл къмпани“ ЕООД, „Мел ойл“ ЕООД, „Карелия 2011“ ЕООД
(таблица – приложение № 5 – л.1381-1396), защото горивото – предмет на доставка
по тези фактури – не е използвано за икономическата дейност на дружеството.
Въз
основа на приобщените доказателства (протокол от 09.10.2020 г. – л.1313 и
протокол от 16.06.2020 г. – л.1314-1319), събрани в проверката за установяване
на факти и обстоятелства (справки за наличности на гориво, придобиване и
разходване по видове, пътни листове, утвърдени разходни норми, хронологии на
счетоводни сметки и други документи, представени от дружеството), представените
от ИА „Автомобилна администрация“ протоколи за извършени периодични прегледи за
техническа изправност на ППС (л.1362-1374) и справката в информационната
система на Агенция Митници (протокол от 25.02.2021 г. – л.31-36) ревизиращият
екип е направил извод, че са налице съществени разминавания в данните, посочени
в пътните листове, пътните книжки, протоколите за годишните технически прегледи
и справката за преминаванията през ГКПП, които несъответствия според
ревизиращите сочат, че част от закупените горива не са предназначени за
икономическата дейност на дружеството, поради което не е признат данъчен кредит
за тях в общ размер на 6 597,47 лева.
При
ревизията по реда на чл.26, т.1 ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат
на дружеството за ревизираните 2014 г. – 2019 г. със отчетени разходи за
гориво, за които не са представени пътни листове или други документи, доказващи
използването на горивото за икономическата дейност на дружеството, защото
заприходеното и изписано гориво не съответства на изминатите километри и
утвърдената разходна норма, т.е., отчетените разходи за гориво превишават тези,
за които реално съществуват документи. След извършеното увеличение на
счетоводния финансов резултат за всяка ревизирана година е формиран нова
данъчна основа, като към декларираната е прибавена стойността на разходите,
несвързани с дейността, върху която нова данъчна основа е определен дължимият
корпоративен данък. Съответно след приспадане на декларирания данък е определен
размера на допълнителния корпоративен данък за довнасяне и лихвите за забава.
Представените
от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател в последното по делото
заседание писмени доказателства (инвойс и товарителници – л.1472-1499) не са
нови, събрани са от органите по приходите като доказателства и са взети предвид
от ревизиращия екип при издаване на ревизионния доклад (л.728-732). С тези
документи не се опровергават несъответствията в изминатите километри и
отчетените разходи за гориво, надвишаващи утвърдени от управителя на
дружеството разходни норми (заповед № 3 от 01.11.2016 г. и заповед № 1 от
01.04.2012 г. – л.1357 и л.1358).
В
хода съдебното производство по искане на дружеството-жалбоподател е допуснато
извършване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото
писмени доказателства, но намира, че с това заключение не се установяват нови
факти от значение за правилното определяне на публичните задължения на
дружеството-жалбоподател, защото констатациите на вещото лице са идентични с
констатациите на органите по приходите. Подобно на ревизиращия екип от
таблиците (л.1449-1471) на вещото лице е видно, че не всички изминати километри
от двата товарни автомобила, собственост на дружеството, могат да се обвържат с
товарителници и фактури, издадени към неговите клиенти. Т.е., констатацията на
органите по приходите, че не всички изминати от автомобилите километри могат да
се обвържат с дейността на дружеството, напълно се потвърждава със заключението
на вещото лице.
Със
заключението на вещото лице не е оборена констатацията на органите по
приходите, че изписаното гориво не съответства на изминатите от двата
автомобила километри за ревизираните години с оглед утвърдената разходна норма.
Така например, за автомобил с регистрационен номер РВ9269МВ вещото лице
посочва, че изминатите по пътна книжка километри за 2014 г. са 37 985 км,
към които дори когато се прибавят изминатите по пътни листове 29 041 км и
се умножат по разходната норма от 10,5 л гориво за 100 км [(37 985
+ 29 041) х 10,5/100 = 7037,73], отново не
може да се обоснове изписаното по сметка 302 гориво от 7 940,76 литра за
същата 2014 година.
От
друга страна, не трябва да се пренебрегва факта, че пътните книжки са
представени едва с възражението при обжалването на ревизионния доклад, а
пътните документи са били изискани от органите по приходите още при проверката,
предхождаща образуването на ревизионното производство. Съответно късното
представяне на тези пътни книжки правилно е преценено от органите, издали
ревизионния акт, като съставяне на документи за целите на обжалването. Освен
това е констатирано, че в тези пътни книжки не са попълнени всички реквизити,
не са посочени показанията на километражите при тръгване и при връщане, а
данните от пътните книжки не са намерили отражение в счетоводството на
дружеството.
Съдът
споделя напълно изводите на органите по приходите и намира, че пътните книжки
като частни писмени документи без достоверна дата и без задължителните
реквизити относно показанията на километражите, представени едва във фазата на
обжалването по административен ред, са съставени за нуждите на защитата на
дружеството-жалбоподател и с тях не се опровергават констатациите на ревизиращия
екип относно изминатите от двата автомобила километри за ревизираните години,
които констатации почиват и на информацията от ИА „Автомобилна администрация“
за годишните технически прегледи на процесните автомобили, в протоколите от
които се записват данните от километража (протокол от 16.06.2020 г. –
л.1314-1319). Ако пътните книжки не са съставени за нуждите на
административното обжалване, се поставя въпросът защо данните от тях не са
намерили отражение в счетоводството на дружеството, което е основен аргумент за
игнорирането им при издаване на ревизионния акт.
При
тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.
Правилно
е отказано правото на данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС. Нито
събраните в ревизионното производство доказателства, нито представените с
възражението срещу ревизионния доклад пътни листове, пътни книжки и фактури,
нито заключението на вещото лице не оборват констатацията на органите по
приходите, че част от горивото, закупено през ревизираните години и заприходено
като материален актив, не е използвано за целите на извършените от дружеството
облагаеми доставки, за икономическата дейност на дружеството. В този смисъл безспорно
е доказано наличието на предпоставките на чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС, съгласно който
правото на приспадане на данъчен кредит
не е налице, независимо че са
изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато стоките или услугите са
предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето.
Фактурите,
по които е отказан данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС, са
посочени в приложение № 5 към ревизионния доклад и това са всички фактури,
декларирани в справките-декларации за съответните данъчни периоди и по част от които
на дружеството е отказано право на данъчен кредит, изрично посочени в
последната графа на таблицата. Следва да се обърне внимание, че има множество
фактури, по които органите по приходите са признали изцяло правото на данъчен
кредит, защото са преценили, че представените пътни документи и съществуващите
в дружеството разходни норми съответстват на закупеното гориво, изразходено
изцяло за осъществяване на икономическата дейност на дружеството. В същата
последна графа за отразени и всички фактури, по които не е признато правото на данъчен
кредит поради липса на документи за изразходеното гориво и завишена разходна
норма за горивото. В този смисъл неоснователно и некореспондиращо със
съдържанието на ревизионния доклад, представляващ неразделна част от
ревизионния акт, е възражението на дружеството-жалбоподател, че отказът на
данъчния кредит е извършен по справки-декларации, какъвто подход е недопустим.
Напротив, конкретно и точно са посочени всички фактури, по които е отказан
данъчен кредит в пълен или частичен размер (приложение № 5 – л.1381-1396).
Вярно
е, че органите по приходите не са изложили мотиви към всяка една от фактурите,
по които е отказан данъчен кредит, но не трябва да не се пренебрегва факта, че
се касае за 717 фактури, по които е отказано това право, изчерпателно изброени
в нарочно приложение № 5 към ревизионния доклад, като в отделни графи са
посочени размерите на данъчната основа, ДДС с право на данъчен кредит и
непризнат данъчен кредит. Всички фактури са с предмет на доставка гориво и по
всички тях мотивите за отказа от данъчен кредит са идентични – поради
недоказаност на свързаността на всички пропътувани с процесните два товарни
автомобила, собственост на дружеството, километри с дейността на дружеството и
поради надвишаване на разходните норми за гориво, утвърдени от управителя на дружеството
за същите товарни автомобили. Т.е., идентичността на мотивите прави
безпредметно тяхното безкрайно повторение по отношение на всяка от процесните
фактури с отказан данъчен кредит.
Като
несвързани с дейността на дружеството, част разходите за гориво по фактурите,
по които не е признат данъчен кредит, правилно не са признати и за данъчни цели
на основание чл.26, т.1 ЗКПО. Аргументите на органите по приходите са идентични
с тези по ЗДДС и според настоящия съдебен състав са правилни и обосновани.
Констатацията на органите по приходите, че част от отчетеното като разходи за
материали гориво не е използвано във връзка с осъществяваната от дружеството
икономическа дейност, не е опровергана нито от събраните писмени доказателства,
нито от заключението на вещото лице. А както се каза по-горе, представените с
възражението срещу ревизионния доклад пътни книжки не следва да се ценят,
защото са частни писмени документи без достоверна дата, без задължителните
реквизити относно началните и крайните показания на километражите и съставени
за нуждите на обжалването по административен ред. Т.е., не са налице категорични
доказателства, обосноваващи възражението на дружеството-жалбоподател, че цялото
изписано гориво е използвано за основната му дейност.
Въз основа на всичко
изложено съдът
намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като
основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател
да заплати на НАП сумата 978 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и
чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т С СЛАВА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Карлово, ж.к. „Сушица“, ул.
„Киро Киров“ № 84, представлявано от управителя С.Д.С., срещу ревизионен акт №
Р-16001620004122-091-001 от 26.02.2021 г., издаден от Т.П., началник сектор в
ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и П.Д., главен инспектор по приходите в
ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 252 от 28.04.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, за непризнат
данъчен кредит в размер на 6 597,47 лева и 2 315,51 лева лихви и
допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на
1 017,42 лева и 610,40 лева лихви, за 2015 г. в размер на 365,45 лева и
182,04 лева лихви, за 2016 г. в размер на 803,33 лева и 318,68 лева лихви, за
2017 г. в размер на 677,08 лева и 199,94 лева лихви, за 2018 г. в размер на
1 029,03 лева и 199,53 лева лихви и за 2019 г. в размер на 478,44 лева и
126,10 лева лихви.
ОСЪЖДА на „Т С СЛАВА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Карлово, ж.к. „Сушица“, ул.
„Киро Киров“ № 84, представлявано от управителя С.Д.С., да заплати на Националната агенция по
приходите сумата 978 (деветстотин седемдесет и осем) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: