№ ……………………….
…………………………….., Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно
заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 3247/2017 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 92, ал. 12 от
Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Делото е образувано по жалба на М. ***, ЕГН **********,***
да извърши адресна регистрация по постоянен адрес ***, обективиран в писмо рег.
№ ИАО17001815МЛ_001МЛ/17.10.2017 година.
Жалбоподателят намира отказа за незаконосъобразен,
неправилен и необоснован. Счита, че в административния акт е изложена
фактическа обстановка, различна от действителната такава, водеща до погрешни
изводи. Оспорва посочения от административния орган мотив за отказа, че на
адреса има регистрирани по постоянен адрес 28 души, а по настоящ адрес – 27
души, като твърди, че никога такъв брой хора не е пребивавал на адреса, на
който иска да бъде регистриран. Изтъква, че назначената комисия не е извършила
посещение на място, а е дала становище единствено след преглед на наличната в
масивите на администрацията информация, което е довело до необоснован отказ за
адресна регистрация. На изложените основания настоява за отмяна на постановения
отказ.
Ответникът – Кметът на Район „Младост“ – Община Варна,
чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за
нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрискнсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу
подлежащ на оспорване акт, от лице с правен интерес – адресат на акта, и пред
надлежния съд, поради което се явява допустима за разглеждане.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и предвид доводите и възраженията на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С молба рег. № ИАО17001815МЛ/05.10.2017 г. /л. 19/ М.А.М.
*** да му бъде извършена адресна регистрация по постоянен адрес ***. Към
молбата са приложени: копие на заповед № 255/24.04.1986 г. /л. 20/, издадена от
Началник „Жилищно настаняване“ РНС „Възраждане“ – Варна, съгласно която за
дворно място от 75 кв.м., заемано от Ю. А., на адрес ул. „***“ № **,
собственост на държавата, е определен месечен наем в размер на 0,75 лева; копие
на препис-извлечение от акт за смърт на Х. С. А. от 26.02.1999 г. /л. 21/;
копие на фактура № **********/20.09.2017 г. /л. 22/ с доставчик район „Младост“
– Варна и получател М., с предмет „наем дворно място съгласно чл. 236 от ЗЗД
2008 г. – 2017 г.“, на стойност 70,00 лева; копие на задължително предписание №
83/03.08.1999 г. от „Електроснабдяване“ – Варна /л. 23/, адресирано до А. А.;
копие на ситуация от дирекция „Водоснабдяване и канализация“ – Варна на името
на Х. А. /л. 24 – л.25/; копие на
квитанция за наем от 31.03.1982 г. /л. 26/ на името на Х. А. за адрес „***“ № **; копие на разрешително №
427/07.10.1974 г. /л. 27/ за строеж на водопроводно отклонение в имота на ул. „***“
№ **, собственост на Х. А. С., издадено
от „Водоснабдяване и канализация“ – Варна.
Във връзка с подадената от М.А.М. молба е назначена
комисия, която да установи обстоятелствата за извършване на адресна регистрация
на лицето. За извършената от комисията проверка е съставен протокол №
4/12.10.2017 г. /л. 9 – л. 10/, съгласно съдържанието на който комисията се е
запознала с разпечатки от НБД „Население“ от 09.10.2017 г. за адресно
регистрираните лица /живи/ в гр. Варна, на ул. „***“ № ** /л. 29 – л. 30/, като
е установила, че по постоянен адрес са регистрирани 28 души, а по настоящ адрес
– 27 души. След направени справки в отдел „Местни данъци и такси“ към община
Варна /л. 31/ е констатирано, че лицата М.А.М. и Х. С. А. нямат декларирани
недвижими имоти, а от извършени справки чрез отдалечен достъп по интернет до
данните в СГКК гр. Варна /л. 32 – л. 33/ е установено, че имотът, находящ се в
гр. Варна, на ул.“***“ № **, с идентификатор 10135.3517.237, е собственост на община
Варна съгласно акт за ЧОС, като в него са изградени 3 броя сгради: еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 10135.3517.237.1 със застроена площ 46 кв.м. на
един етаж и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.3517.237.2 със
застроена площ 29 кв.м. на един етаж, собственост на А.Х.Б., и селскостопанска
сграда с идентификатор 10135.3517.237.3 със застроена площ 2 кв.м. с
неидентифициран собственик.
С оглед установените факти и обстоятелства комисията е
приела, че М.А.М. следва да поиска писмено съгласие от А.Б. съгласно чл. 92, ал.
3 от ЗГР и при спазване на разпоредбата на чл. 99а от ЗГР, както и че предвид
застроената площ на сградите – 75 кв.м., броят на регистрираните лица на адреса
/по постоянен адрес – 28 души, и по настоящ адрес – 27 души/ са нарушени разпоредбите
на чл. 92, ал. 10 и чл. 99а от ЗГР.
Предвид горното, комисията е приела решение, с което
на основание чл.92, ал. 9 от ЗГР е дала становище до Кмета на Район „Младост“
да не извърши адресна регистрация по настоящ или по постоянен адрес на М. *** С.“
№ **.
Въз основа на становището на комисията, обективирано в
протокол № 4/12.10.2017 г., Кметът на район „Младост“ – община Варна с писмо рег.
№ ИАО17001815МЛ_001МЛ/17.10.2017 г. /л. 4/ отказва извършването на адресна
регистрация на лицето М. *** С.“ № **.
В хода на съдебното производство към доказателствения
материал по делото са приобщени удостоверения за промени по постоянен и настоящ
адрес /л. 13 – л. 20 от делото/, съгласно които лицата Н. С. Д., А. Н. С., К.
Н. С. и Ю. Н. С. са регистрирани по постоянен и настоящ адрес ***; копие на
препис-извлечение от акт за смърт на А. М. А.от 19.01.2009 г. /л. 22 от
делото/; копие на удостоверение за наследници на А. М. А./л. 23 от делото/;
копие на план за водоснабдяване на имота на Х. А. С., на ул. „***“ № ** № 1669/18.11.1974 г. /л.24/;
копия на квитанции към приходни касови ордери за заплатен от А. М. А. наем за
дворно място на ул. „***“ № ** за периода 1998 г. – 2007 г. /л. 31 – л. 32 от
делото/; копия на покани от домоуправителя на СП „БКС“ район „Възраждане“ –
Варна до Ю. А., ул. „***“ № ** за заплащане на наема за дворното място /л. 33,
л. 35 и л. 36 от делото/. Към доказателствения материал по делото са приети и
приложени представените от жалбоподателя писмени доказателства: копие от военна
книжка на М. А. М., копие от удостоверение за идентичност на лице с различни
имена № 364/02.07.2003 г., издадено от Общински народен съвет гр. Варна; копие
на трудов договор № 415/02.08.2004 г., сключен между Й. В. Ю. – Кмет на Район
„Младост“, и М.А.М. – работник, копие на трудова книжка на М.А.М. /л. 86 – л
.89 от делото/. Всички тези доказателства сочат, че родителите на жалбоподателя
са живеели приживе на адрес: ул.“Д.“ №** и кореспондират с твърденията му,
че е роден и израсъл на този адрес и самият той е бил регистриран на него.
Понастоящем на същия адрес са адресно регистрирани членовете на семейството му:
жена му с трите им деца.
Като доказателства по делото са приети и приложени
изпратените с писмо от ответния административен орган справка от гл. експерт
„Собственост“ към район „Младост“ – Община Варна /л. 43 от делото/, според
която не е издавана настанителна заповед на лица за жилище общинска
собственост, находящо се в гр. Варна, ул. „***“ № **; 2 броя справки по
кадастралната карта от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна
за находящите се на адрес гр. Варна, ул. „***“ № ** еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор 10135.3517.237.1 със застроена площ 46 кв.м. на един етаж и
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.3517.237.2 със застроена площ
29 кв.м. на един етаж, собственост на А.Х.Б. /л. 44 – л. 47/; справка от гл.
експерт ЕСГРАОН към Район „Младост“ – Община Варна /л. 48/. Към доказателствата
по делото са приложени представените с молба от ответника писмени
доказателства, в т.ч. адресна карта за настоящ адрес /л. 55 от делото/ и
заверени копия на заявления за регистрация по постоянен адрес /л. 65 – л. 81 от
делото/, декларация по чл. 92, ал. 3 от ЗГР /л. 56 от делото/, както и нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 137, том I, рег. № 1463, дело № 137 от
31.10.2008 г. /л. 58 от делото/ и нотариален акт за поправка на нотариален акт
№ 146, том I, рег. № 1551,
дело № 146 от 18.11.2008 г. /л. 57 от делото/, според които А.Х.Б. е призната
за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
ул. „***“ № **, а
именно: жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., състояща се от две стаи,
баня-тоалет, два килера, построена върху държавно дворно място, съставляващо
имот планоснимачен номер 7 /седми/ в кв. 6 /шести/ по плана на 15 /петнадесети/
микрорайон на гр. Варна, с площ 120 кв.м. С тези доказателства ответникът се
опитва да установи законосъобразността на отказа.
Предвид изричното изявление на процесуалния
представител на ответника, направено в проведеното на 31 януари 2018 година
открито съдебно заседание, съдът приема, че между страните няма спор относно
идентичността на лицата, за които се сочат турски и български имена.
В хода на съдебното производство са разпитани
свидетелите А. Н. С., П.Д. Г. и Г. Н. Г.. Съгласно показанията на свид. С. същият
е син на жалбоподателя, живее в гр. Варна на ул. „Д.“ № ** откакто се е родил
заедно с майка си и двете си сестри, а от скоро и с баща си, който преди това
също е живял на този адрес. При справка с личната карта на свидетеля съдът
установява, че в същата като постоянен адрес ***. Свид. Г. посочва, че живее на
ул. „***“ № ** и е съсед
на жалбоподателя, за който твърди, че живее на ул. „***“ № ** заедно със съпругата си и
трите си деца, както и че на този адрес живеят само те, а А. не живее там.
Сочи, че до къщата на семейството на М.А.М., в отделена с ограда къща, живеят
роднини на А., като двете къщи имат отделни порти – портата на Х. – син на А.,
е на пътя. Според дадените от свид. Г. показания същият живее на ул.„***“ № *** и е съсед
на жалбоподателя. Посочва, че на ул. „***“ № ** живеят М., трите му деца и
съпругата му, като А. не живее там. Твърди, че къщата на Х. – сина на А., е
отделена с ограда от къщата на жалбоподателя и двете къщи имат отделни входове.
Съдът кредитира свидетелските показания, които са
логични, последователни и непротиворечиви и кореспондират с останалите
доказателства по делото, представени от жалбоподателя.
Варненският административен съд, ХІХ
състав, въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на
оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146
от АПК установява следното от правна страна:
Съгласно чл. 92,
ал. 1 от ЗГР адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района
или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от
лицето. Доколкото между страните по делото е безспорно, че процесният имот, находящ
се в гр. Варна, ул. „Д. С.“ № **, на който иска да се регистрира жалбоподателя,
попада в район „Младост“ – Община Варна, настоящата инстанция преценява, че
оспореният по съдебен ред отказ от извършване на адресна регистрация е издаден
от компетентен орган – Кмета на Район „Младост“ – община Варна.
Обективираният в
писмо рег. № ИАО17001815МЛ_001МЛ/17.10.2017 г. отказ да се извърши адресна
регистрация по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗГР е издаден в изискуемата от закона
писмена форма и съдържа изброените в чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити – обективира
както фактическите, така и правните основания на административния орган за
издаване на акта, като са посочени датата на издаването му и редът и срокът за
неговото обжалване.
По процесуалната
и материалната законосъобразност на постановения отказ и съответствието му с
целта на закона съдът приема следното:
В чл. 92 от ЗГР е
регламентиран редът за извършване на адресна регистрация на лицата, като според
ал. 2 на посочения законов текст за извършване на адресна регистрация на адрес
в страната лицата представят един от следните документи: 1. документ за
собственост; 2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително
договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за
настаняване в специализираните институции; 3. други документи, доказващи
собствеността или ползването на имота. Според чл. 8 на чл. 92 от ЗГР обстоятелствата
за извършване на адресна регистрация на лица, които не могат да представят
документ по ал. 2, се установяват от комисия, определена със заповед на кмета
на общината, в която се включват служители от общинската администрация и от
териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи, Главна
дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството
на регионалното развитие и благоустройството и на Агенцията за социално
подпомагане.
Комисията извършва проверка на обстоятелствата и дава
становище за адресна регистрация в 7-дневен срок, като въз основа на
становището на комисията органите по ал. 1 /кметът на общината, на района или
на кметството или от определени от тях длъжностни лица/ извършват адресната
регистрация – чл. 92, ал. 9 от ЗГР.
От анализа на
цитираната правна регламентация се установява, че ЗГР урежда две самостоятелни
производства по извършване на адресна регистрация на лицата – по чл. 92, ал. 2
от ЗГР – чрез представяне на един от посочените в тази разпоредба документи, и
по чл. 92, ал. 8 от ЗГР – чрез установяване на обстоятелствата за извършване на
адресна регистрация от нарочна комисия. В случая между страните по делото е
безспорно, че жалбоподателят не представя документ по ал. 2 на чл. 92 от ЗГР,
поради което производството е проведено по реда на ал. 8 от същия член –
посредством назначаването на комисия. По аргумент от разпоредбите на чл. 92, ал.
8 и ал. 9 от ЗГР, непредставянето на документи по чл. 92, ал. 2 от ЗГР за
удостоверяването на обстоятелствата за извършване на адресна регистрация на
лицата, не представлява абсолютно основание за отказ за извършване на заявената
адресна регистрация. В този смисъл прилагането към заявлението за адресна
регистрация на документите по чл. 92, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР представлява
единствено и само формално изискване за удостоверяване и доказване наличието на
материално-правно основание за извършване на адресната регистрация. При
положение, че документ от вида на посочените в цитираните разпоредби не може да
бъде представен от лицето, се пристъпва към процедурата по чл. 92, ал. 8 и ал.
9 от ЗГР – установяване на обстоятелствата за извършване на адресна регистрация
на лицето от нарочна комисия. Следователно, ако лицето, което е подало
заявление за адресна регистрация приложи документите по чл.92 ал.2 от ЗГР, тогава
адресната
регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или
от определени от тях длъжностни лица, съгласно ал.1 на чл.92 от ЗГР, т.е.
съответното длъжностно лице, определено от кмета на общината извършва адресната
регистрация само по документи. Разпоредбата на чл.92 ал.8 от ЗГР дава
възможност, когато обстоятелствата за извършване на адресна
регистрация на лица, които не могат да представят документ по ал. 2 на
цитираната правна норма, се установяват от комисия, определена със заповед на
кмета на общината. В случай, логиката на законодателя е, че при липса на
доказателства, правно-относимите за адресната регистрация обстоятелства се
установяват от комисия, която да извърши проверка на място с цел установяване
на броя на лицата, които обичайно обитават даденото жилище и дали техния броя
надвишава максималния за определената жилищна площ, съгласно норматива по §1
т.1 от ДР на ЗГР. Констатациите си от проверката на място, комисията трябва да
отрази в констативен протокол, който ще послужи за обосноваване на становището
ѝ по чл.92 ал.9 от ЗГР.
В конкретния
случай като основания за постановения отказ са посочени липсата на писмено
съгласие от А.Б. съгласно чл. 92, ал. 3 от ЗГР и нарушение на разпоредбите на
чл. 92, ал. 10 и чл. 99а от ЗГР, указващи броят на лицата,
които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на
едно жилище.
Неоснователно в
обжалвания отказ се сочи, че за да бъде извършена адресната регистрация на М.,
следва да бъде представено писмено съгласие от лицето А.Б.. Действително,
според вписаните в кадастралния регистър данни Б. е собственик на изградени в
процесния недвижим имот – частна общинска собственост, постройки, но това не
изключва автоматично възможността жалбоподателят да притежава и/или обитава
други постройки, находящи се в същия поземлен имот, каквито данни са налични по
делото. За последното обстоятелство свидетелстват както представените още в
хода на административното производство от жалбоподателя писмени доказателства /заповед
№ 255/24.04.1986 г. на Началник „Жилищно настаняване“ РНС „Възраждане“ – Варна
за определяне на месечен наем за ползваното от майката на жалбоподателя дворно
място с административен адрес ул. „***“ № **; фактура № **********/20.09.2017
г. за заплащане на наем за дворното място от жалбоподателя; задължително
предписание № 83/03.08.1999 г. от „Електроснабдяване“ – Варна, адресирано до бащата
на жалбоподателя; ситуация от дирекция „Водоснабдяване и канализация“ – Варна и
квитанция за наем за адрес „***“ № ** на името на името на майката на
жалбоподателя; разрешително № 427/07.10.1974 г. за строеж на водопроводно
отклонение в имота на ул. „***“ № **, собственост на Х. А. С., издадено от „Водоснабдяване и канализация“
– Варна/, така и представените в хода на съдебното производство план за
водоснабдяване на имота на майката на жалбоподателя на ул. „***“ № ** с
№1669/18.11.1974 г.; квитанции към приходни касови ордери за заплатен от бащата
на жалбоподателя наем за дворно място на ул. „***“ № ** за периода 1998 г. –
2007 г. и покани от домоуправителя на СП „БКС“ район „Възраждане“ – Варна до Ю.
А., ул. „***“ № ** за заплащане на наема за дворното място. Доколкото в
посочените документи като живущи на процесния адрес се сочат възходящите на
жалбоподателя, съдът преценява, че съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства обуславя извод, че в продължение на десетилетия семейството на
жалбоподателя живее в сграда, находяща се в поземления имот – частна общинска
собственост, с административен адрес гр. Варна, ул. „***“ № **. Това от своя
страна води до обоснован извод за наличие на непълнота или неточност в
отразяването в кадастралните регистри относно построените в имота сгради и техните
собственици.
Горните изводи
не се разколебават и от представените от ответника нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 137 от 31.10.2008 г. и нотариален акт за поправка на нотариален
акт № 146 от 18.11.2008 година. С посочените нотариални актове А.Х.Б. е призната
за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
ул. „Д. С.“ № **, представляващ жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м.,
състояща се от две стаи, баня-тоалет, два килера, построена върху държавно
дворно място, с площ 120 кв.м. От съдържанието нотариалните актове се
установява, че описаната в тях жилищна сграда се различава по площ и от двете,
отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри постройки в поземления
имот на ул. „Д. С.“ № ** в гр. Варна – площта на придобитата по давност сграда
от А.Б. според нотариалните актове е с площ от 100 кв.м., а по кадастралните
регистри двете жилищни сгради, находящи се в процесния имот, са съответно с
площ от 46 кв.м. и 29 кв.м. С приложеното към административната преписка удостоверение
за търпимост от 18.06.2009 г., издадено на А.Б., /л. 45/ пък е узаконена
жилищна сграда със ЗП 35 кв.м. Несъответствие се установява и в площта на
поземления имот, посочена в нотариалните актове /120 кв.м./ и тази, отразена в заповед № 255/24.04.1986 г. на
Началник „Жилищно настаняване“ РНС „Възраждане“ – Варна за определяне на
месечен наем /75 кв.м./. От
изложеното не може да се направи безпротиворечив извод за пълно отразяване на
всички, налични в поземления имот на ул. „Д. С.“ № ** в гр. Варна, сгради,
респ. за точното им отразяване в кадастъра.
Предвид горното
и съобразно изложените съображения относно процесуалния ред, по който се е
развило производството пред административния орган, съдът намира за
неоснователно основанието за отказ, свързано с изискването на писмено съгласие
от посоченото в писмото на Кмета на Район „Младост“ – Община Варна лице, а
именно А.Б..
Като основание
за постановения отказ от адресна регистрация Кметът на Район „Младост“ – Община
Варна е посочил и нарушение на разпоредбите на чл. 92, ал. 10 и чл. 99а от ЗГР.
Съгласно
цитираните правни норми
при първоначална адресна регистрация /чл. 92, ал. 10 от ЗГР/, респ. в случаите на промяна на адресната регистрация по постоянен или настоящ
адрес /чл. 99а от ЗГР/ броят на лицата, които могат да се регистрират по
постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава
двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище.
При определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на
адреса собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно
основание. В случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права
линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до
втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата,
които обичайно могат да обитават жилището. Легално определение на понятието „лица,
които обичайно могат да обитават жилище“ се съдържа в § 1, т. 1 от
Допълнителната разпоредба /ДР/ на ЗГР, като според цитираното правно
предписание, това е максималният брой лица, които могат да обитават дадено
жилище, като на едно лице се падат не по-малко от 10 кв.м жилищна площ. Съгласно
т. 2 от § 1 от ДР на ЗГР „жилищна площ“ е сборът от площите на помещенията в
жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерена по
вътрешните зидарски очертания на стените.
Цитираните
нормативни разрешения показват, че при извършване на преценка относно извършването
на адресна регистрация на лице на конкретен адрес, винаги е дължимо произнасяне
във връзка с възможността за това съобразно чл. 92, ал. 10, респ. 99а от ЗГР.
Доколкото в настоящия случай ответният административен орган е сезиран с молба
за промяна на адресната регистрация по постоянен адрес, приложимата правна
норма е тази на чл. 99а от ЗГР.
От съдържанието
на протокол № 4 от 12.10.2017 г. е видно, че назначената от Кмета на Район
„Младост“ – Община Варна комисия след извършена справка в НБД „Население“ и
предвид представените разпечатки от 09.10.2017 г. за адресно регистрираните
лица /живи/ в гр. Варна, на ул. „***“ № **, е установила, че по постоянен адрес
са регистрирани 28 души, а по настоящ адрес – 27 души. Въз основа единствено на
това обстоятелство комисията, а след това и Кметът на район „Младост“ – община
Варна, са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 99а от ЗГР /позоваването на
чл. 92, ал. 10 от ЗГР е неправилно, доколкото е налице искане за промяна на
адресната регистрация, а не първоначална адресна регистрация/. Настоящата инстанция
счита, че така посоченото основание за постановяване на процесния отказ е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
В настоящия случай, въпреки
приложените разпечатки от НБД „Население“, съдът намира, че административният
орган не е установил надлежно броя на регистрираните и реално пребиваващи на
ул. „Д. С.“ № ** в гр. Варна лица. На
първо място съдържанието на обжалвания административния акт оставя
впечатлението, че на посочения адрес са регистрирани общо 55 души – 28 по постоянен
адрес и 27 по настоящ адрес. От съпоставката на представените разпечатки от НБД
„Население“ обаче се установява, че повечето от лицата са регистрирани както по
постоянен, така и по настоящ адрес, което означава, че реално регистрираните
лица не са 28 + 27, а доста по-малко. На следващо място, предвид посочената
по-горе в настоящото изложение липса на установеност точно колко постройки са
изградени в процесния общински поземлен имот и каква е площта на всеки от тях,
и в частност на тази, обитавана от жалбоподателя и неговото семейство, в хода
на административното производство не е установена по надлежен начин и жилищната
площ. Липсата на категорични данни относно релевантните за случая факти и
обстоятелства е довело до постановяване на необоснован отказ от адресна
регистрация.
При положение, че още при
иницииране на административното производство /с подаване на молбата/ от
жалбоподателя са представени доказателства и са релевирани твърдения, че на
адреса живеят единствено той и неговото семейство, състоящо се от общо петима
членове /от
представените в хода на съдебното производство удостоверения за промени по постоянен и настоящ адрес се установява, че
жената, с която живее на семейни начало и децата на жалбоподателя са
регистрирани по постоянен и настоящ адрес ***/, комисията е следвало съобразно
чл. 92, ал. 3 от ЗГР да извърши посещение на място и да установи колко сгради са
построени в имота, в коя сграда живее жалбоподателят, колко лица реално
пребивават на адреса и какъв е боят на регистрираните и действително живеещи
лица в жилището, обитавано от жалбоподателя, каква е неговата площ и прочее. Проверката
на място в случая е била дължима още повече предвид събраните по делото
доказателства за това, че родителите на жалбоподателя, а и самия той е живял и
към момента живее на ул. „Д. С.“ № ** в гр. Варна, в който смисъл са и
показанията на разпитаните по делото свидетели – син и съседи на М.А.М.. Фактът,
че оспорващият е бил адресно регистриран на процесния административен адрес, се
установява и от представените в хода на настоящото съдебно производство писмени
доказателства – военна книжка на жалбоподателя, трудов договор № 415/02.08.2004
г., сключен между Й. В. Ю. – Кмет на
Район „Младост“, и М.А.М. – работник и трудова книжка на М.А.М., в които за
адрес на жалбоподателя е посочен гр. Варна, ул. „Д. С.“ № **.
Едва след установяването на
всички посочени релевантни за конкретния казус факти и обстоятелства,
комисията, респ. компетентният да се произнесе по молбата на М. административен
орган, е следвало да извърши преценка относно спазването, респ. нарушаването на
чл. 99а от ЗГР, и оттам за наличието, респ. липсата на основание за извършване
на адресна регистрация по постоянен адрес на лицето, като за целта е следвало
да се извърши анализ и да се изложат мотиви във връзка с това регистрирането на
лицето би ли довело до превишаване броя на лицата, които могат да се
регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на конкретното жилище,
съобразявайки броя на обичайно пребиваващите лица в жилището на този адрес и разпоредбите
на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗГР.
Неоснователно
ответникът поддържа, че комисията по принцип не следва да извършва проверки на
място на посочения от заявителя адрес. Принципите на административния процес
/чл. 7, ал. 1 от АПК – актовете да се основават на действителните факти, а
истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в АПК,
както и служебното начало по чл. 9 от АПК/ изискват ако е налице необходимост
от изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за произнасянето и с
оглед преценка възраженията на страните, администрацията да организира и
предприеме съответните процесуални действия, за да се създадат гаранции за
обоснованост и законосъобразността на актовете ѝ. След като
действителните факти не могат да се установят, без да се извърши проверка на
място, комисията е била длъжна да извърши такава и с оглед констатираните
обстоятелства да даде своето заключение, въз основа на което компетентният
административен орган да издаде акт, основаващ се на действителните фактическо
положение.
Освен това,
административният орган не може да черпи права от неправомерното си поведение.
За регистрираните на въпросния адрес лица /27-28 на брой/, административният
орган е длъжен да извърши проверка по реда на чл.99б от ЗГР, като кметът на общината
или на района трябва да издаде заповед за определяне на комисия, която да
извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна
регистрация или промяна на адрес. В състава на комисията да се включат
служители от съответната общинска администрация, представители на съответната
областна администрация, на териториалните структурни звена на Министерството на
вътрешните работи и на Главна дирекция "Гражданска регистрация и
административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и
благоустройството. По силата на ал.2 на чл.99б от ЗГР, проверката по ал. 1 се
извършва в 7-дневен срок от издаване на заповедта за определянето на комисията.
За резултатите от проверката се съставя протокол. При установени нарушения на
сега действащите изисквания за адресна регистрация, в тридневен срок от
извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 на чл.99б от ЗГР, необходимо е кметът на общината да издаде
заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са
извършени в нарушение на чл. 92
или на чл. 99а,
и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено
"Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна
дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в
Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното
им заличаване в регистъра на населението.
Ненадлежното изпълнение на
задължението по чл. 92, ал. 3 от ЗГР за извършване на проверка на място от
комисията, която да установи действителното фактическо положение, е довело до
нарушаване на посочените по-горе принципи на административния процес, а оттам
до допуснато от административния орган съществено нарушение на процесуалните
правила – чл.35 от АПК, и това е довело до неправилно приложение на материалния
закон – чл. 99а във връзка с чл. 92 от ЗГР, и постановяване на отказ,
несъответен на целта на закона. Целта на разпоредбата на чл. 99а от ЗГР не е ограничаване изобщо на адресната
регистрация, а преустановяването на порочната административна практика да се
регистрират неограничен брой лица на един и същи административен адрес, като
тези лица, след вписването си в съответните избирателни списъци, придобиват
право да гласуват в съответното населено място. Посоченото разбиране намира
опора и в мотивите на вносителите към Закон за изменение и допълнение на Закона
за гражданската регистрация, според които: „В последно време зачестиха
оплакванията на граждани, за регистриране на един адрес на десетки, а в някои
случаи и на стотици лица, в нарушение на ЗГР. Оплаквания от граждани постъпват
и във връзка с т.нар. „изборен туризъм‘. Всичко това налага прецизиране и
засилване на контрола по ЗГР за установяване и заличаване на нереални
регистрации по настоящ и постоянен адрес, включително и за създаване на ясен
ред за подаване на сигнали за нарушения и тяхното разглеждане. Последното е в
интерес както на засилване на сигурността и безопасността на българските
граждани, така и на честния изборен процес и елиминиране на възможността за
неговото манипулиране. Законопроектът отчита и обстоятелството, че на даден
адрес може да живее многочленно семейство, заедно със своите възходящи и/или
роднини по сватовство или по съребрена линия. В такива случаи, когато няма
други лица, регистрирани на същия адрес извън роднини, ограниченията на чл. 93,
ал. 4 и 99а не се прилагат, а се допуска трикратно надвишаване на броя лица,
които обичайно могат да обитават даденото жилище.“
По изложените съображения
съдът счита, че оспореният отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени.
С оглед
спецификата на дейността по извършване на адресна регистрация, т.е. естеството
на акта не позволява решаването на въпроса от съда по същество, на основание
чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се
изпрати на административния орган за произнасяне по молбата на оспорващия да му
бъде извършена адресна регистрация по постоянен адрес ***, при съобразяване с
дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Преди новото произнасяне, кмета на район „Младост“
трябва да сформира комисия по реда на чл.92 ал.8 от ЗГР, която да отиде на
място и да установи колко жилищни сгради има построени във въпросния имот, кои
са лицата, които се сочат като техни собственици, отделени ли са тези постройки
с материализирана на място граница – ограда и отделни входове към улицата,
колко лица обичайно пребивават на адреса, на който М.А.М. желая да се
регистрира адресно и дали броя на живущите там съответства на квадратурата на цялата жилищна площ съгласно
§1 т.1 от ДР на ЗГР, като при необходимост да бъдат разпитани съседите. Следва
да се вземат предвид и документите, сочещи за предишна регистрация на жалбоподателя на същия адрес,
както и адресната регистрация на неговото семейство, включително документите
свързани с пребиваването приживе на родителите на жалбоподателя на този адрес,
като се съобрази и разпоредбата на чл.92 ал.10 от ЗГР. Не на последно място,
следва да се вземат предвид и резултатите от проверката, която се налага да
бъде извършена по реда на чл.99б от ЗГР, за чието основание дават повод
установените по настоящото дело факти и обстоятелства. За своите констатации
комисията трябва да състави протокол, който да бъде подписан от всички членове,
и същия да е неразделна част от становището ѝ по чл.92 ал.9 от ЗГР.
Предвид изхода
на правния спор искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно. Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски,
поради което такива не му се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ на Кмета на Район „Младост –
Община Варна да извърши адресна регистрация по постоянен адрес на лицето М. ***,
обективиран в писмо Рег. № ИАО17001815МЛ_001МЛ/17.10.2017 година.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Район
„Младост – Община Варна за ново произнасяне по молбата на М.А.М. с рег. №
ИАО17001815МЛ/05.10.2017 г. в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени
в мотивите на настоящото решение.
Решението може да се оспори пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: