№ 4293
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100511923 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 15239/06.08.2024 г. по гр.д. № 1530 по описа за 2024г.
на Софийски районен съд, 41-ви състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 6482/09.01.2024г. на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********
срещу С. К. С., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 от ГПК вр. с
чл. 430 от ТЗ и чл. 79 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че
С. К. С., ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *********
заплащане на сумите както следва: сумата от 8021,58лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 25.07.2023г., до изплащането й,
представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит от
17.12.2007г. и допълнителни споразумения към него от 26.09.2009г. и от
14.03.2014г.; сумата от 5726,92лв., представляващи възнаградителна лихва по
договора за периода от 07.03.2017г. до 02.08.2022г.; сумата от 1042,40лв.,
представляващи неустойка за периода от 07.03.2017г. до 02.08.2022г; сумата
от 835,47лв., представляващи лихва за забава за периода от 03.08.2022г. до
20.07.2023г; сумата от 120лв. , представляващи разноски по изискуемия
кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по заповедно дело № 41488/2023г. по описа на Софийски
районен съд, като „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати
на адвокат Н. С. Т., член на САК с личен № *********, Булстат ********* на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. вр. с чл. 78, ал.3 от ГПК възнаграждение
от 1900лв. за процесуално представителство на С. К. С., ЕГН ********** по
1
исковото и по заповедното дело.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
274922/28.08.2024г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 27.08.2024г.
от ищеца „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК в частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон. Посочило е, че с договора и
допълнителните споразумения страните се съгласили да са обвързани от
договор за кредит при посочени в тези документи условия, със
споразумението от 2009г. и от 2014г. ответникът признал размер на
задълженията към него момент. Заключението по счетоводната експертиза
било изготвено без да се съобразят допълнителните споразумения , което не
било съобразено от районния съд и довело до погрешни изводи. Районният
съд от една страна приел, че договорът за кредит не съдържа неравноправни
клаузи, но същевременно приемал, че допълнителните споразумения били
сключени въз основа на неравноправни клаузи по договора. Неправилно било
прието че допълнителните споразумения противоречали на чл. 26, ал.1 вр. с
чл. 10, ал.3 от ЗЗД, те не противоречали на конкретна норма от закона. С тези
допълнителни споразумения не са определени лихви върху изтекли лихви,
тоест анотицизъм. Банката можела да капитализира лихви при определени
условия. Уговорка, с която към неизискуема главница се добавят лихви, които
не са просрочени имала новативен характер, защото се погасявал
първоначален дълг на банката, такава уговорка не била анотицизъм.
Начисляването на мораторна лихва върху възнаградителна лихва също не
било анотицизъм. С допълнителни споразумения дългът можело да бъде
преструктуриран. Анюитетните вноски не били лихви, защото с тях се
погасявали и главница и възнаградителна лихва Капитализирането на лихви
по наредба № 9/2002г. на БНБ /отм/ с § 1, т.2 от ДР давало обяснение на
понятието капитализиране на лихви и то било в горния смисъл. В случая на
30.08.2022г. цялото задължение било отнесено в просрочие, процесните суми
били дължими. Неправилно районният съд приел, че задълженията са
погасени по давност, такова възражение не било направено от ответника.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за
разноски на насрещната страна.
Въззиваемият – ответник по исковете С. К. С., ЕГН ********** е
оспорила жалбата. Навела е твърдения, че решението е правилно. Посочила е ,
че своевременно с отговора на исковата молба въвела възражение за
недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност и правилно
районният съд се произнесъл по същото. Правилно било прието от районния
съд, че с допълнителните споразумения увеличението на дълга поради
анотицизъм е нищожно поради противоречие със закона и с добрите нрави.
Правилно било прието че главницата е погасена по давност, че частичното
плащане не е признание на дълга. Правилно било прието че клаузите,
предвиждащи прекомерни лихви и капитализация на лихви са неравноправни
и недействителни, клаузите за промяна на лихвения процент били неясни.
2
Извършила значителни плащания по договора, които банката не отразила
адекватно. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение по
чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.. №
6482/09.01.2024г. на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* срещу С. К. С., ЕГН
********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 от ГПК вр. с
чл. 430 от ТЗ и чл. 79 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 4 от ЗПотрКр. /2006г.,
отм/ да признае за установено, че С. К. С., ЕГН ********** дължи на
„Банка ДСК“ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумите както следва:
сумата от 8021,58лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
25.07.2023г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по
договор за потребителски кредит от 17.12.2007г. и допълнителни
споразумения към него от 26.09.2009г. и от 14.03.2014г.; сумата от 5726,92лв.,
представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от 07.03.2017г.
до 02.08.2022г.; сумата от 1042,40лв., представляващи неустойка за периода
от 07.03.2017г. до 02.08.2022г; сумата от 835,47лв., представляващи лихва за
забава за периода от 03.08.2022г. до 20.07.2023г; сумата от 120лв. ,
представляващи заемни такси за разноски по изискуемия кредит, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
заповедно дело № 41488/2023г. по описа на Софийски районен съд, като му се
присъдят разноски. Навело е твърдения, че с ответника сключили договор за
кредит за 15 000лв. за срок от 96 месеца при възнаградителна лихва от 13,95%
годишно към сключване на договора, лихвата била променлива, зависела от
базов лихвен процент който към сключване на договора бил 5,19% и надбавка
от 8,76 процентни пункта. С допълнително споразумение били признати
размерите на непогасените суми, като срок на договора бил продължен до
26.09.2019г., променено било и олихвяването на кредита , като е посочено че
базовия лихвен процент е 7,44% и надбавка от 7,51% процентни пункта, тоест
общо 14,95%. Споразумение било сключено и на 14.03.2014г. , с него били
признати непогасените задължения, променен бил срока – до 07.03.2024г.,
посочено било че възнаградителна лихва е 14,95% годишно. Предсрочната
изискуемост на задълженията настъпила на 03.08.2022 поради забава на
плащания с повече от 90 дни по т. 19.2., 20.1., 20.3 от ОУ, изявление за което
било връчено на ответника на 30.08.2022, дължими били процесните суми.
Ответникът С. К. С., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навела е твърдения, че извършвала плащания по договора за кредит
и задълженията не били правилно изчислени от банката. Брой и размер на
вноски по погасителен план не съответствали на извлечението от сметки. В
договора за кредит имало неравноправни клаузи и такива за прекомерност на
лихвите, лихвите не били изискуеми, задълженията били погасени изцяло по
давност. Претендирали са разноски.
3
По делото е приложено заповедно дело № 41488/2023г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 210893/25.07.2023г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с които е разпоредено С.
К. С., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *********
заплащане на сумите както следва: сумата от 8021,58лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 25.07.2023г., до изплащането й,
представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит от
17.12.2007г. и допълнителни споразумения към него от 26.09.2009г. и от
14.03.2014г.; сумата от 5726,92лв., представляващи възнаградителна лихва по
договора за периода от 07.03.2017г. до 02.08.2022г.; сумата от 1042,40лв.,
представляващи неустойка за периода от 07.03.2017г. до 02.08.2022г; сумата
от 835,47лв., представляващи лихва за забава за периода от 03.08.2022г. до
20.07.2023г; сумата от 120лв. , представляващи заемни такси, отделно и
съдебни разноски от 414,93лв , длъжникът е подал е възражение срещу
вземанията по заповедта в срок, на 19.12.2023г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението
доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта
и такива е представил на 09.01.2024г.
По делото е приет договор за потребителски кредит без обезпечение от
17.12.2007г., носещи подписи за страните по него, Общи условия, ,
погасителен план носещи подписи за страните, съгласно които Банка
ДСК“ЕАД се е съгласило да предостави на С. К. С. кредит от 15 000лв. за
текущо потребление срещу задължения на потребителя да върне сумата, да
плати възнаградителна лихва, формирана от базовия лихвен процент от
5,19% и надбавка от 8,76% , тоест общо 13,95% годишна възнаградителна
лихва която за срока на договора е общо 9799,73лв., на 96 месечни вноски с
падеж 07-мо число на месеца при уговорен годишен процент на разходите от
15,10% , при общи условия, с които кредитополучател се е съгласил, като се е
съгласил да заплаща и таксите по Тарифата на банката. Съгласно чл. 7 от
договора възнаградителната лихва се формира от базов лихвен процент и
надбавка, като базовия лихвен процент се определя от банката периодично. С
чл. 11 от договора потребителят се е съгласил за инкасиране на суми по свои
банкови сметки в банката, от които банката да се удовлетворява при
неизпълнение на договорни задължения. Съгласно чл. 8 от ОУ при промяна на
базовия лихвен процент банката определя нов размер на месечната вноска и
предоставя актуализиран погасителен план. Съгласно чл. 9 от ОУ годишния
процент на разходите включва лихвите и таксите, които клиентът дължи .
Съгласно чл. 9.3. от ОУ банката може да променя едностранно лихвения
процент и таксите, ако е налице някое от условията : изменение поне с 1% на
месец на стойности на лихвени индекси; изменение поне с 1% на месец на
валутен курс на евро/лев щатски долар / лев; изменение поне с 0,5% на месец
на индекса на потребителски цени за РБ; въвеждане на рестрикции от БНБ
върху банковата система или Банка ДСК“; промени в нормативни актове,
регулации на БНБ, засягащи функционирането и изискванията за банките;
4
изменение поне с 10% на месец на стойности на средногодишните пазарни
лихвени нива по привлечени депозити от нефинансови институции, обявени в
статистика на БНБ; съществена промяна на паричната политика на БНБ като
премахване на валутен борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна
на парите. Съгласно чл. 10.4. от ОУ в гратисен период се погасяват само
начислени лихви върху усвоена част от кредита, но се допуска и погасяване на
главница, като първо се погасява лихвата, а остатък е за главница. Съгласно
чл. 19.1. от ОУ при забава на плащания на вноски върху главницата като част
от вноската се дължи наказателна лихва в размер на възнагаридтелната лихва
увеличена с 10 процентни пункта. Съгласно чл. 19.2. от ОУ при забава на
плащания с повече от 90 дни целият кредит става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатък се олихвява с договорената лихва увеличена с 10
процентни пункта. В погасителния план е посочен размер на погасителната
вноска, съгласно която същата е в размер от по 260,15лв. месечно и включва
възнаградителна лихва и главница, само първата вноска е 100лв., като тя е за
такси, а последната вноска е 85,48лв.
Прието е допълнително споразумение от 26.09.2009г. , погасителен план,
носещо подпис за страните по него, съгласно който страните са се съгласили,
че към него момент неплатената главница е 13 214,79лв., дължимата редовна
лихва е 292,18лв., дължима наказателна лихва е 1,02лв., длъжник е платил
0,92лв. лихва, а банката се отказва от вземането за наказателна лихва от
0,10лв. Страните са се съгласили срок на договора да се продължи до
26.09.2019г., като възнаградителната лихва се формира от базов лихвен
процент определян от банката и стандартна надбавка които към сключването
на споразумението са съответно 7,44% и 7,51%, тоест общо 14,95%, ГПР е
16,02%, като вноските месечни са вече в размер от по 217,39лв. с указание
каква част е за главница и каква за лихва. Главницата е посочена в размер на
13500лв., възнаградителната лихва върху тази главница е общо 12119,75лв.
Прието е допълнително споразумение от 14.03.2014г. , погасителен план,
носещо подпис за страните по него, съгласно който страните са се съгласили,
че към него момент неплатената главница е 9886,11лв., дължимата редовна
лихва е 60,64лв.. Страните са се съгласили срок на договора да се продължи до
07.03.2024г., като възнаградителната лихва се формира от базов лихвен
процент определян от банката и стандартна надбавка които към сключването
на споразумението е 14,95%, ГПР е 16,25%, като вноските месечни са вече в
размер от по 161,41лв. с указание каква част е за главница и каква за лихва.
Главницата е посочена в размер на 9945,96лв., възнаградителната лихва върху
тази главница е общо 9272,89лв.
Приета е молба от30.08.2023г., съгласно която за събиране на процесните
суми е образувано изпълнително дело от банката на при ЧСИ В.М., рег. №
860 на КЧСИ.
С прието заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
5
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че по
процесния договор сумата от 15 000лв. е усвоена по разплащателна сметка на
ответника. Посочило е, че по договора платената сума от ответника е
23 851,17лв. за периода до 30.11.2018г. и тези плащания са отнесени от
банката за погасяване на главница от 7329,98лв; на възнаградителна лихва от
16 362,45лв.; за наказателна лихва от 158,74лв. Последващи плащания са били
от събрани суми по принудителното изпълнение. Към подаване на
заявлението неплатените суми при банката са отразени като дължима
главница от 8021,58лв; неплатена договорна лихва до 03.08.2022г. от
5706,94лв; неплатена санкционна лихва от 1042,41лв. до 03.08.2022г.; такса от
120лв. законна лихва за забава на главницата от 03.08.2022г. до 20.07.2023г. от
855,45лв. При банката датата 03.08.2022г. била отразена като момент на
настъпване на предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за
кредит. Вещото лице в таблица № 1 е посочило, че договорната лихва
начислявана от банката е била 13,95% само до 10.03.2008г., след това е била
14,7% до 13.10.2008г., след това е била 16,2% до 27.09.2009г., а след това –
14,95% до 03.08.2022г., след този момент банката не била начислявала
договорна лихва.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени съобразявайки изложените твърдения за фактите и
направеното искане към съда.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 4 и сл. от Закона за потребителския кредит /в сила от
12.05.2006г., отм/ , чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД. Правната квалификация се извежда
от твърденията на ищеца за фактите по исковата молба, като в случая
релевантна е и спецификата на установителния иск за вземания по заповед за
изпълнение – невъзможност за промяна на основанието на иска, въведено в
заповедното производство. В случая в заповедното производство вземанията
са основани на договор за потребителски кредит, такива са и били
твърденията и по исковата молба.
Съгласно § 5 от ПЗР на Закона за потребителския кредит (обн. в ДВ, бр.
18/2010г., в сила от 12.05.2010г.) разпоредбите на закона не се прилагат за
договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в
сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни
договори за кредит, сключени преди тази дата.
6
Доколкото процесният договор е сключен на 17.12.2007г., то съдът приема
, че приложимият закон за него е Закона за потребителския кредит от 2006г.,
отм., както и разпоредбите на чл. 430 от ТЗ, чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД при
въведени възражения от ответниците по чл. 26 от ЗЗД и чл. 143 от ЗЗПотр. и
чл. 110 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 и чл. 7 от Закона за потребитеския кредит (
в сила от 01.10.2006г., отм.) „договорът за потребителски кредит” е писмен
договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
„потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице,
което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на
своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо
или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност.
Съдът приема за установено по делото, че на 17.12.2007. между Банка
ДСК“ЕАД като кредитодател и С. С. като кредитополучател е възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит по която
банката се е задължила и е предоставила на кредитополучателя кредит за
потребителски нужди в размер на 7000лв при годишна възнаградителна
лихва от 13,95% формирана като сбор от базов лихвен процент от 5,19% и
надбавка от 8,76 процентни пункта годишно, при годишен процент на разходи
от 15,10 % и така за ответника е възникнало задължение да върне сумата и
плати възнаградителната лихва, таксите на 96 месечни вноски с падеж 7-мо
число на месеца, всяка вноска включва част от главницата и част от
възнаградителната лихви в общ размер на месечната вноска от по 260,15лв.,
само първата от 100лв., а последната в размер на 85,48 лв. ; да плати
неустойка за забава при просрочие на задълженията в размер на
възнагардителната лихва увеличена с 10 процентни пункта за просрочена
главница, като при неплащане на задълженията повече от 90 дни за банката
възниква правото да обяви всички задължения за предсрочно изискуеми. Тези
обстоятелства се установяват от приетите по делото договор, Общи условия,
погасителен план. Клаузите на приетия по делото договор в тази част са ясни,
позволяват да се разбере смисъла им, не създават неравновесие в правата и
задълженията на страните по договора. Усвояването на кредита се установява
от приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, което в тази част съдът кредитира като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема, че клаузите по чл. 8 и чл. 9 от Общите условия в частта им
предвиждащи възможност за банката да променя едностранно базовия лихвен
процент и в следствие на това – месечните вноски по погасителния план не са
индивидуално уговорени. Те са част от общи условия, като по делото не е
7
установено потребителят да е могъл да влияе върху съдържанието им при
сключването на договора. Последното е било в доказателствена тежест на
ищеца, в подкрепа на твърденията му в обратния смисъл по делото не са
събрани доказателства. Съдът приема, че валидността на тези клаузи не се
отразява на валидността на целия договор, тоест дори тези клаузи да са
нищожни, същото не би довело до нищожност на договора за кредит. За да се
приеме, че нищожността на отделни клаузи от договора води до нищожност на
целия договор следва да се установи, че прилагането на договора без тези
клаузи е невъзможно съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Под прилагане на договора
без нищожните клаузи следва да се разбира възможността за изпълнение на
останалите условия по договора. Преценката дали договорът може да се
приложи и без нищожните клаузи включва и обсъждане на евентуално
предположение дали договорът би бил сключен и без нищожните му клаузи
от гледна точка на възможността на средния потребител да съобрази
икономическите последици от сделката и дали нищожните клаузи да могат да
бъдат заместени по право от повелителни законови разпоредби или от
диспозитивни правни норми. Заместването с императивна разпоредба е
уредено изрично в чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Диспозитивните норми в облигационното
право намират приложение при липса на уговорка между страните, поради
което след като клауза от договора е нищожна, тя не се счита за част от
договорното съдържание, като за уреждане на отношенията между страните
се прилага законовата норма. Договор, който не може да се изпълнява без
нищожните клаузи е нищожен в своята цялост. ( В този смисъл Решение №
146/01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016г. на ВКС, І-во Т.О). В случая с
разпоредбите на чл. 7 от договора страните са уговорили конкретен размер на
възнаградителната лихва от 13,95% като сбор от базовия лихвен процент от
5,19% и надбавка от 8,76%, поради което съдът приема, че договорът за
кредит би могъл да се приложи и без клаузите по чл. 8 и чл. 9 от ОУ в частта за
възможността на банката едностранно да променя базовия лихвен процент.
Съдът приема, че през целия период на договора страните са останали
обвързани от така постигнатите съглашения по договора от 17.12.2007г.
Извършените след сключването на договора едностранни промени на
договорната лихва от банката съдът приема че е недействителна промяна на
договора. Установи се по делото от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза , което съдът изцяло кредитира като неопровергано от останалите
доказателства по делото че само 4 месеца след сключването на договора
банката едностранно е увеличила размер на договорната лихва, същото е
направила отново и на 10-тия месец след сключването на договора, промяна е
направена и при сключване на споразумението от 27.09.2009г. Клаузата на
чл.чл. 8 и чл. 9 от ОУ в частта за възможността за едностранна промяна на
лихвения процент от банката съдът приема за нищожни поради противоречие
с добрите нрави, създаваща неравновесие в отношенията между страните. За
тази нищожност съдът следи служебно и не е нужно да има нарочно
оплакване за същото от длъжника. Нищожна е предвидената възможност
8
банката едностранно да променя лихвата въз основа на непредвидено в
самия договор основание или дори и да е уговорено, то да не е свързано с
обективни обстоятелства, или дори и те да са посочени методът на
изчисление на съответния лихвен процент не съдържа конкретна и ясно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти-пазарни
индекси и индикатори. За да се пиреме такава клауза за валидна то следва да
има постигнато съглашение за конкретна формула за определянето на
възнаграждението за кредитодателя, доколкото това е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит. Клауза, която не сочи ясно кога и как
ще се променя възнаградителната лихва не може да обоснове
добросъвестност на кредитодателя.
В случая приетите по делото писмени доказателства не установяват
постигнато съглашение между страните за ясна формула за определяне на
възнаградителната лихва, поради което и съдът приема, че клаузите по
договора, позволяващи на банката едностранно да променя лихвата са
нищожни. Споразумения между страните от 2009г. и от 2014г, които са
сключени въз основа на тези клаузи също са нищожни.
Следва да се посочи, че за банката не е съществувала възможност да
капитализира част от възнаградителна лихва и така да начисли като
главница възнаградителни лихви по двете споразумения от 2009г. и от 2014г..
Включване на просрочените задължения за лихва към главницата, респ.
даващи възможност върху тях да бъдат начислявани възнаградителни лихви,
са нищожни като противоречащи на закона – аргумент от чл. 26, ал. 1 вр. чл.
10, изр. 3 ЗЗД/. Те представляват анатоцизъм по смисъла на чл. 10, изр. 3 ЗЗД,
който е допустим само между търговци съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Преструктурирането на дълга на основание чл. 13 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл. 10, изр. 3 ЗЗД. Нищожността на клаузите за
капитализиране на просрочените лихви, имат за последица недействителност
на установителната част от споразумението относно размера на дължимите
суми, както и на новия погасителен план в частта на дължимите суми. /В този
смисъл Решение № 60118/15.10.2021г. по търг.д. № 2848/2019г. на ВКС, 1-во
Т.о.; Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., II т. о. на ВКС,
Решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г., I т. о. На ВКС /.
Позоваването на въззивника на Наредба 9/2002г. /отм/ е неоснователно,
защото към момента на сключването на споразуменията от 2009г. и от 2014г.
тази Наредба от 2002г. е била отменена и не е била приложима за процесните
споразумения. Следва да се посочи, че двете споразумения сочат че влизат в
сила от първата падежна дата след сключването им и към него момент
сочената в тези споразумения „редовна възнаградителна лихва“ е била
дължима. Тя е била дължима и към момента на сключването на
9
споразуменията, защото е посочена и като „дължима редовна лихва“ по
договора за кредит. Този извод следва при съобразяване на обстоятелството ,
че по първоначалния погасителен план дължимата възнаградителна лихва по
вноските съответно за септември 2009г. и за март 2014г. и за месеците
непосредствено преди и след тях не съответстват нито са съпоставими с
посочената в тези споразумения възнаградителна лихва като „редовна“. Тези
суми по споразуменията не съответстват и на сумите, които вещото лице е
установило със заключението по счетоводната експертиза, че са начислявани
от банката като дължими възнаградителни вноски за септември 2009г. и за
март 2014г. и за месеците непосредствено преди и след тях . При така
установеното съдът приема, че твърденията на въззивника , че посочената в
споразуменията възнаградителна лихва не е била падежирала не са доказани,
поради което и доводите му основани на този факт във връзка с
неприложимостта на анотицизма съдът приема за неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема, че страните по делото са
обвързани от договора за кредит в редакцията му към сключването на
договора, като неприложими за него са били клаузите по чл. 8 и чл. 9 от ОУ,
както и тези по допълнителните споразумения от 2009г. и от 2014г. така съдът
приема, че срок на договора е бил от 17.12.2007г. до 17.12.2015г., дължими
суми са били за връщане на главницата от 15 000лв. и за заплащане на
възнаградителна лихва от 13,95% годишно, за забава по аргумент от чл. 19 от
Закона за потребителския кредит /2006г., отм/ дължима е била само законна
лихва за забава, клаузата по чл. 19.1. от ОУ противоречи на императивната
норма на чл. 19 от ЗПотрКр/2006г., отм/. С оглед гореизложеното съдът
приема, че правилно районният съд при формирането на изводите си е
съобразил първоначалния погасителен план и заключението по счетоводната
експертиза, което е съобразило същото и доводите на въззивника в обратния
смисъл са неоснователни.
Съдът приема, че по делото не е установено валидно възникнало вземане
на банката към ответниците за заплащането на сумата от 120лв. , начислени от
банката като такса предсрочна изискуемост. По делото не е установено какво
е основанието на тези плащания. Обозначението им от ищеца като такива за
предсрочна изискуемост не носи информация за какво се плащат тези такси.
Вещото лице по счетоводната експертиза е посочило, че тази сума по
записванията на банката е начислена в тежест на ответника няколко дни след
сочената от банката дата на предсрочната изискуемост на задълженията като
такси за предсрочна изискуемост, но при съобразяване на клаузите на чл. 19 от
Закона за потребителския кредит /отм/ , че не е установено потребител да
получава услуга за тази такса, то съдът приема, че не е установено
дължимостта на сумата.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания за изчисленията
направени от районния съд на размера на дължимите суми при съборазяване
на заключението по счетоводната експертиза, което правилно е кредитирано
по съображения изложени от въззивния съд по-горе. Районният съд е
10
съобразил първоначалния погасителен план, направените плащания,
дължимостта на законната лихва за забава след падежа на задълженията. Така
съдът приема изводите на районния съд за размер на непогасени чрез плащане
задължения по договора за кредит за правилен.
По възражението на ответника за недължимост на сумите, поради
изтекла погасителна давност:
Възражение за същото е направено с отговора на исковата молба – на стр.
4, отговор е подаден в срока за същото, поради което и съдът приема, че това
възражение е било направено своевременно от ответника по исковете,
правилно районният съд е разгледал същото, доводите на въззивника в
обратния смисъл са неоснователни.
Вземането за главница по договора за кредит не е периодично и
погасителната давност на същите е 5 години. Вземанията за лихви е
периодично и е с 3-годишна давност. В случая има неделимо задължение за
връщане на усвоена сума по договор за кредит, за заплащане на
възнаградителна лихва , съглашение длъжникът да изпълнява това си
задължение на вноски. Това съглашение не променя характера на
задължението като неделимо и не превръща същото в периодично.
Доколкото с настъпването на падежа на всяка една от погасителните
вноски за кредитора се открива възможността да търси изпълнението на
задължението по нея , както и за обезщетение за забава, включително и по
реда на принудителното изпълнение, като съобрази и спецификата на
института на погасителната давност като санкция за бездействащия кредитор,
то съдът приема, че погасителната давност за задълженията по погасителните
вноски по договора за кредит започва да тече от падежа на съответната
вноска.
В случая погасителните вноски по договора са ежемесечни падеж за
периода от 17.12.2007г. до 17.12.2015г. заявлението по чл. 417 от ГПК е
подадено на 25.07.2023г. , поради което и по съображения изложени по-горе
съдът приема, че всички задължения по договора за кредит са погасени по
давност. Правилно е прието от районния съд , частични че извършените
плащания не представляват признание на дълга за непогасената част от сумата
и не се отразяват на погасителната давност.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд е
правилно и като такова следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се поставят
в тежест на възивника и той следва да бъде осъден да заплати на процесуални
представител на въззиваемия на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
възнаграждение в размер на 1800лв. Същото е определено от съда при
съобразяване на цената на исковете, броя им ,положените усилия от адвоката
на въззиваемия, както и на сложността на делото.
11
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15239/06.08.2024 г. по гр.д. № 1530 по
описа за 2024г. на Софийски районен съд, 41-ви състав .
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
адвокат Н. С. Т., член на САК с личен № *********, Булстат ********* на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. вр. с чл. 78, ал.3 от ГПК възнаграждение
от 1800лв. за процесуално представителство на С. К. С., ЕГН ********** в
производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред ВКС при условията на чл. 280 от
ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12