№ 13
гр. София, 13.01.2022 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600004 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 – 345, вр. чл. 358, ал. 1, т. 3, вр. чл.
249, ал. 4, т. 1 от НПК.
Образувано е по депозиран частен протест от прокурор от РП И.
против разпореждане № 519/22.12.2021 г. на РС И., с което е прекратено
съдебното производство по НОХД № 768/2021 г. по описа на същия съд и
делото е върнато на РП И. за отстраняване на допуснато по досъдебното
производство съществено процесуално нарушение, нарушаващо правата на
обвиняемия С. А. Я..
На първо място, излагат се съображения за допустимостта на протеста,
независимо че в разпореждането на съда е отразено, че разпореждането на
съдията-докладчик е окончателно. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.
358, ал. 1, т. 3 от НПК, доколкото се касае за бързо производство, съдията-
докладчик прекратява съдебното производство и връща делото на
наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Въпреки че
не е изрично регламентирано в Глава 24 от НПК, правото на протест в този
случай според прокурора се извлича от разпоредбата на чл. 361 от НПК,
според която доколкото за производството по Глава 24 няма особени правила,
прилагат се общите правила – което води до извод, че в случая намира
приложение разпоредбата на чл. 249, ал. 3, изр. 1 от НПК, съгласно която
прокуратурата има право на протест в случай на прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора. Подчертава се, че няма
процесуална логика в това върнати на прокуратурата дела по бързи
производства след внесени обвинителни актове да не подлежат на
протестиране, за разлика от тези по общия ред, доколкото критериите при
преценка за това допуснато ли е отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на
обвиняемия, са еднакви.
На второ място, в протеста се излагат съображения по неговата
1
основателност. Сочи се, че не е налице ограничаване правото на защита на
обвиняемия Я., тъй като очевидно е допусната техническа грешка в протокола
за неговия разпит с отразяването, че обвиняемият не желае защитник.
Подчертава се, че екземпляр от пълномощното за адв. Д. Н. е бил наличен по
делото – като оригинал на пълномощното се представя заедно с протеста.
Присъствието на защитник при проведения разпит като обвиняем и
впоследствие – при предявяване на материалите от разследването, се счита от
прокурора за дадена и реализирана възможност за организиранезащитата на
обвиняемия. Изтъква се, че дори обвиняемият да е заявил, че не желае
защитник, то присъствието на такъв – особено упълномощен, видно от
представеното към протеста пълномощно, не води до ограничаване на правата
му на обвиняем, а напротив – гарантира в допълнителна степен
процесуалните му права.
Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Като се запозна с частния протест, с материалите по делото и с
атакувания съдебен акт, С. окръжен съд намери следното:
Прокурор от РП И. е внесъл за разглеждане в РС И. обвинителен акт по
Бързо производство № ЗМ-153/2021 г. по описа на РУ МВР К., пр. пр. №
1090/2021 г. по описа на РП И., срещу С. А. Я., за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
На 22.12.2021 г. с разпореждане от същата дата съдията-докладчик
прекратил образуваното по внесения обвинителен акт съдебно производство
по НОХД № 768/2021 г. по описа на РС И., поради допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение – нарушено право на защита на
подсъдимия Я., тъй като по делото остава неясно дали му е била дадена
възможност да организира защитата си, като упълномощи адвокат – писмено
или устно. Посочено е в разпореждането, че видно от материалите по делото
Я. е привлечен като обвиняем на 16.12.2021 г., като постановлението му е
предявено в присъствието на адв. Д. Н. от САК – без по делото да има данни
тя да е била надлежно упълномощена от Я.. Дори в протокола за разпит като
обвиняем от същата дата – отбелязал съдията-докладчик в разпореждането
си, обвиняемият е заявил, че няма да ползва адвокатска защита, като
едновременно с това протоколът за разпит е подписан от адв. Н..
При така изложеното, според съдията-докладчик от
първоинстанционния съд, остава неясно в какво свое качество при липса на
надлежно упълномощаване адв. Н. е участвала в процесуално-следствените
действия по досъдебното производство – което нарушава правото на защита
на обвиняемия. С тези аргументи докладчикът прекратил съдебното
производство по НОХД № 768/2021 г. по описа на РС И. и върнал делото на
РП И. за отстраняване на посочените процесуални нарушения. В
разпореждането е указано, че разпореждането е окончателно, доколкото в
Глава 24 на НПК са уредени специални съдопроизводствени правила и в тях
не е предвиден въззивен контрол на разпореждането за прекратяване на
съдебното производство.
При тези данни, С. окръжен съд намери следното:
Производството по реда на Глава 24 от НПК е сред т. нар.
диференцирани процедури по НПК и в него се прилагат специални правила. В
2
това производство не се провежда разпоредително заседание, в него не може
да участва частен обвинител и граждански ищец. Наред с това е предвидена
възможност на два пъти да бъде извършена проверка за това дали в хода на
ДП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са ограничили правото на защита на обвиняемия и да съставляват нарушения
по чл. 249, ал. от НПК – веднъж като самостоятелно правомощие на съдията -
докладчик след постъпване на обвинителния акт, и втори път като
правомощие на съдебния състав, който разглежда делото след внасяне на
обвинителния акт.
В нито една от двете норми, уреждащи правомощията за връщане на
делото на прокурора (чл. 358 и чл. 359 от НПК), а и в никоя от останалите
норми на Глава 24 от НПК, не е предвиден самостоятелен въззивен контрол
на постановения акт за връщане на делото на прокурора.
Ето защо, по силата на разпоредбата на чл. 361 от НПК, следва да
намерят приложение общите правила – тези по Глава 22 от НПК,
регламентираща проверката на разпорежданията и определенията на първата
инстанция. Нормата на чл. 341 от НПК посочва кои определения и
разпореждания, и по какъв ред се обжалват. Настоящото разпореждане на
съдията-докладчик е постановено по реда на чл. 358, ал. 1, т. 3 от НПК и не
попада в категорията на изрично изброените съдебни актове по чл. 341, ал. 1
от НПК. А доколкото нито в чл. 358 от НПК, нито в останалите разпоредби на
Глава 24 от НПК е предвидена възможност за обжалване на това
разпореждане, то същото не е и сред категорията съдебни актове по чл. 341,
ал. 2 от НПК, които биха подлежали на самостоятелен съдебен контрол.
Следователно, по силата на чл. 341, ал. 3 от НПК, разпореждането по чл. 358,
ал. 1, т. 3 от НПК не подлежи на въззивен контрол отделно от присъдата.
Ето защо настоящият въззивен състав счита, че протестът на РП И.,
подаден срещу разпореждане на съдията-докладчик по чл. 358, ал. 1, т. 3 от
НПК, е недопустим.
С оглед на изложеното, производството по делото следва да бъде
прекратено, без СОС да се произнася по основателността на протеста.
Воден от изложените съображения, ОКРЪЖЕН СЪД - СОФИЯ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 4/2022 г. по описа на С.
окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3