Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 24.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Йорд.Петрова, като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно
гр. дело № 3538 по описа за 2021г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 12180/15.01.2019г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 41830/16.02.2020г. и с Решение № 119944/13.06.2020г. по гр.д. № 82751 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 143-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Р.Т.И., ЕГН ********** с адрес: *** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес
на управление:*** заплащане на сумите, както
следва: сумата от 1991,67лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 12.06.2017г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 95, гр. гр. София, ж.к. ********”,
бл. ********за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г. ; сумата от 220,46лв., представляващи обезщетение за забава
на плащането на главницата за периода от
15.09.2014г. до 02.06.2017г., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 40658/2017г. по описа на Софийски районен съд,
като Р.Т.И., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни разноски
от 87,96лв. по заповедното дело и
съдебни разноски от 185,43лв. по
исковото дело.
Срещу така постановените решения
са депозирани въззивна жалба вх.№
5021660/08.02.2019г. , уточнена с молба вх. № 25013441/26.01.2021г. по регистъра на СРС, изпратена от ответника по
исковете Р.Т.И., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са уважени за
главница за топлинна енергия от 594,83лв. и за лихва от 220,46лв. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е,
че главницата от 594,83лв. било
установено, че е стойност на потребена топлинна енергия в периода от
01.05.2013г. до 30.04.2014г. и за нея е издадена фактура № 55935819/13.07.2014г.,
а не както и прието от СРС че ез а
периода от май 2015г. до април 2016г. Ищецът бил признал в исковата молба и в
заявлението, че тази сума е за период до април 2014г. Това задължение било
погасено по давност. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците .
Разпоредбите на чл. 33 и чл. 32 от ОУ от 2014г. били нищожни поради неравноправието
им, като задължаващи потребителят за направи допълнителни разходи за поддържане
на техническо устройство и достъп до интернет, а и не били ангажирани
доказателства, че фактурите са публикувани на страницата на ищеца в интернет. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** е оспорило исковете и претенциите за
разноски за въззиваемия.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – П.И.” ООД , ЕИК ******** не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2029569/23.11.2017г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу Р.Т.И., ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за
установено, че Р.Т.И., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с
адрес на управление:*** заплащане
на сумите, както следва: сумата от
1991,67лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
12.06.2017г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 95, гр. : гр. София, ж.к. ********”,
бл. ********за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2016г., в която се включва сумата по фактура № **********/31.07.2013г.
дължима за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 220,46лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 02.06.2017г., за
които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 40658/2017г. по
описа на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Посочило е,
че ответникът е собственик на имота и
потребител на енергия в имота, потребил
енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които
е предявен иска, изпаднал в забава на плащането й и дължал обезщетение в размер
на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за
доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответникът Р.Т.И., ЕГН ********** в
предоставения срок за отговор е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че сумата от 594,83лв. по фактура № **********/31.07.2013г. дължима за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г е погасена по давност и не се дължи. Посочил е, че не оспорва количествата
начислена енергия, не ги бил платил. Не бил изпаднал в забава на плащането
на главницата, защото клаузи по ОУ били
нищожни поради неравноправието им, а и не било установено да са публикувани на
интернет-страница на ищеца фактурите. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – П.И.” ООД , ЕИК
******** е подкрепило исковете.
С определението по насрочване на
делото съдът е обявил за безспорни облигационна връзка между страните за
доставка на топлинна енергия в имота и че за процесния период доставената
такава е на стойност, за която е предявен иска
По делото е приложено заповедно
дело № 38097/2017г. на СРС съгласно което по заявление вх. №
3044043/12.06.2017г. е издадена заповед с която е разпоредено Р.Т.И., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** от 1991,67лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 12.06.2017г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 95, гр. София, ж.к. ********”, бл.
********в която се включва и тази за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 220,46лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 02.06.2017г., разноски
от 94,24лв., за така издадена
заповед длъжникът е уведомен на 13.07.2017г., на 21.07.2017г. е подал възражение срещу
заповедта, на 23.10.2017г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението
доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е
представил на 23.11.2017г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 32/2011г. съгласно който И.Я.и С.К.са продали на Р.И. апартамент № 95, гр. София, ж.к. ********”, бл. 92, вх. Б.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в размер на сумите, за които е
предявен иска сред които и задължение за 594,83лв.
по обща фактура № **********/31.07.2014г. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. /лист 17 от делото на СРС/.
По делото
са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. съгласно чл. 33 от
които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от
публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, така и
изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока
за плащане на изравнителната сметка.
Съгласно
приети по делото чл. 32 и чл. 33 от ОУ одобрени от ДКЕВР през 2008г. и
публикувани в ежедневник сумите по месечните фактури се заплащат в срок от 30
дни след периода, за които се отнасят.
Приети са
талони за отчети на уреди в имота, констативни протоколи, изравнителни сметки, съгласно които в имота 594,83лв.
е стойност на потребена енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; 1106,81лв. е стойност на потребена енергия
за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г; 346,39лв. е стойност на потребена енергия
за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част,:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на
вземане за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и
обезщетение за забава на плащане на същите, за които е издадена заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год, като ответник е изпаднал в забава за изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота за
периода като негов собственик, което се установява от приетия по делото неоспорен
от страните нотариален акт.
По делото е установено че в периода от 01.05.2013г. до
30.04.2016г. стойността на доставената в имота топлинна енергия е в размер на
сумата, за която е предявен иска, тоест 1991,67лв., като тя не е платена. Тези
обстоятелства са безспорни между страните и същото е обявено от районния съд за безспорно и ненуждаещо
се от доказване.
Спорен въпрос по делото е дали сумата от
594,83лв. като част от 1991,67лв. е стойност на потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. и дали същата е погасена по давност.
Съдът приема за установено, че сумата от 594,83лв. като част от 1991,67лв. е стойност на потребена в имота топлинна
енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. Това се установява от прието по делото неоспорено от страните извлечение от сметки
на ищеца – лист 17 от делото на СРС, сочещо изрично, че това е стойността по
фактура № **********/31.07.2014г. – обща фактура, издадена след изравнителната
сметка за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2013г. до
30.04.2014г. Това обстоятелство се
установява и от приета по делото неоспорена от страните изравнителна сметка,
изготвена от „П.И.“ ООД за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. – лист 61 от делото на СРС, сочеща стойност на потребена в този период
енергия в имота в размер на 594,83лв. В исковата молба изрично ищецът е
посочил, че претендира сумата по
фактура № **********/31.07.2014г. която е за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2014г. При така установеното съдът приема за установено по делото, че
сумата от 594,83лв. е част от процесната
главница от 1991,67лв. и представлява стойност на потребена в имота топлинна енергия
за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г..
При така възприето съдът приема, че неправилно районният
съд е уважил иска за главницата от 594,83лв. като част от стойността на
потребена енергия в имота за периода от 01.05. 2014г. до 30.04.2016г. За този
период се установи по делото че неплатена стойност на потребена енергия в имота
е горницата над 594,83лв. до 1991,67лв.
и подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе.
Следва да се посочи, че основателно е възражението на
ответника по исковете, че задълженията за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2014г. са погасени по давност. Срок на същата е 3години, заявлението е подадено на
12.06.2017г., тоест след повече от 3 години след 30.04.2014г., който е крайния
момент на периода , за която е начислена сумата от 594,83лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че иска за
главница от 594,83лв. е неоснователен и решението на СРС в частта, с която е
уважил иск за тази сума от 594,83лв. следва да се отмени и иск за тази сума
следва да се отхвърли.
По иска за обезщетение за забава:
По делото не е установено ищецът
да е публикувал на интернет-страницата си фактурите за вземанията, за които са
предявени исковете за периода , за който са приложими ОУ одобрени от ДКЕВР с
решение от 03.02.2014г., а същото съгласно разпоредбата на чл. 32 от тях е необходимо за изпадането на ответника в
забава на плащането им. При така установеното съдът приема, че за главница,
възникнала за този период не е установено ответниците да са изпаднали в забава
на плащането й и иск за лихва в тази
част е неоснователен.
За периода, за който са приложими
ОУ от 2008г. за изпадането в забава не е било нужно да се отправя покана от
ищеца, но доколкото не е установено да се дължи главница за този период, която
да не е погасена по давност и при съобразяване на разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, то неоснователен е иск за лихва за забава на плащането на главница, задължение
за която е възникнало при действието на ОУ от 2008г.
С оглед гореизложеното решението
на СРС в частта, с която е уважен иск за обезщетение за забава в размер на
сумата от 220,46лв. следва да се отмени този иск следва да се отхвърли.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде разпределена между страните съобразно уважената част от исковете
и при съобразяване на обстоятелството, че въззивната жалба е изцяло уважена.
При така възприето решението на
СРС в частта, с която в тежест на ответника е поставени разноски по исковото
дело от 68,35лв. и за разноски по заповедното дело от 32,42лв. следва да се
отмени.
На ответника по исковете за производство пред
СРС следва да се присъди възнаграждение за адвокат от 117,96лв., а за
производство пред СГС всички направени разноски, тоест 25лв. за държавна такса
и 150лв. за възнаграждение за адвокат. Претендираното от ответника по исковете
възнаграждение за адвокат не надхвърля минималното възнаграждение по наредба №
1/2004г. и възражението на ищеца за
прекомерност на същото е неоснователно.
На въззиваемия разноски не се
следват, защото доказателства за направени такива в производство пред СГС,
които да обосноват извод, че разноски му се следват по делото не са ангажирани.
Подадената жалба и молба са бланкетни, юрисконсулт не се е явил в о.с.з. пред
СГС.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 12180/15.01.2019г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 41830/16.02.2020г. и с Решение № 119944/13.06.2020г. по гр.д. № 82751 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,
143-ти състав в частта, с която е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Р.Т.И., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с
адрес на управление:*** заплащане
на сумите, както следва: сумата от 594,83лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 12.06.2017г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 95,
гр. : гр. София, ж.к. ********”, бл. ********за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г. ; сумата от 220,46лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от
15.09.2014г. до 02.06.2017г. на плащането на главница за топлинна енергия
от 1991,67лв. , за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело №
40658/2017г. по описа на Софийски районен съд, както и в частта, с която Р.Т.И., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни разноски от 32,42лв. по заповедното дело и съдебни разноски от 68,35лв. по исковото дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу
Р.Т.И., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че Р.Т.И., ЕГН **********
дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с
адрес на управление:*** заплащане на сумата от 594,83лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 12.06.2017г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 95, гр. : гр. София, ж.к. ********”, бл. ********, за която е издадена обща
фактура № **********/31.07.2014г. ;
сумата от 220,46лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 15.09.2014г. до 02.06.2017г. на
плащането на главница за топлинна енергия от 1991,67лв., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 40658/2017г. по описа на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** да заплати на Р.Т.И., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 292,95лв. /двеста деветдесет и два лева и 0,95лв/, представляващи
съдебни разноски за производството пред СРС и пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – П.И.” ООД , ЕИК ********
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.