Определение по дело №2911/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                            ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260805

      Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение –девети състав, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                        Председател: Виолета Шипоклиева

                                               Членове: Фаня Рабчева

                                                               Костадин Иванов                                           

 след като разгледа докладваното от председател ч.гр.дело № 2911 по описа за 2020 година, за да се произнесе,приема следното:

       Производство по чл. 278 вр.чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК.

Жалбоподателят доц. д-р Р.С.А., ЕГН **********, чрез адв. Ч.,***, моли съда да отмени като неправилно Определение № 8386, /погрешно посочено с № 6366/, от10.08.2020г. на РС-Пловдив, ІV гр. състав, по гр.дело № 8188/2018г., като сочи, че прекратяването на производството пред гражданския съд е неоснователно, поради следното: Съдът неправилно възприел фактическата страна на оплакванията в исковата молба.-1. Съдът не правил разлика между понятията „специалност“ в смисъла на медицинска такава, от една страна, и „специалност“ в смисъла на научна такава, от друга  страна. В настоящия спор, ставало въпрос единствено за специалност на ответницата Д.-Т. в контекста на нейната научна кариера, като искането на ищцата е да се установи, че тя е нямало как да черпи право за придобиване или признаване на специалност по „Обща медицина“ след като процедурата, по която е придобито това нейно право не съответства на изискванията за придобиване на такава специалност  в споменатите наредби в частната жалба- Наредба № 31 от 28.07.2001г за следдипломно обучение в системата на здравеопазването, /обн. ДВ бр.64/20.07.2001г., изм.и доп.бр.93 от 21.10.2003г./, и Наредба № 34 от 29.12.2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, /Обн.ДВ бр.7 от 23.01.2007г., в сила от 1.01.2007г.,изм.и доп., бр.89 от 6.11.2007т.,бр.55от17.06.2008т.,в сила от17.06.2008г./.

Съдът не правил и разлика между понятията “придобиване“ на специалност и „признаване“ на специалност, нарочно уредени в двете наредби. Заявява се от жалбоподателя, че от доказателствата по делото ставало ясно, че нито едно от атакуваните свидетелства не съответства процесуално и правно на обективираните в тях права. Счита се, че съдът неправилно възприел,че ответницата първо е придобила медицинската специалност по “Обща медицина, а след това – „научното звание“ по „Обща медицина“, което довело и до неправилност на изводите на съда и постановяване на неправилния съдебен акт, който се оспорва с частната жалба.

Съдът неправилно прилагал относимото материално право.В т.н. неправилна е правната квалификация на иска от страна на съда, като жалбоподателката счита, че правното основание е чл. 124 ал. 1 вр. ал.4 от ГПК. Освен това се счита, че позоваването на ЗРАСРБ в мотивната част на оспореното определение, е ирелевантно и неотносимо към очертания в исковата молба спорен период.

    Жалбоподателят извежда правния си интерес от търсената защита с подадената от нея искова молба, че и  преди и понастоящем тя е в една и съща катедра с ответницата Д.-Т., която черпила дивиденти от това свое придобито по този начин право,преподавайки на студенти и специализанти по учебната дисциплина и по учебната и медицинска специалност “Обща медицина“, като това положение е увреждащо обществения интерес, който жалбоподателя, в качеството си на ръководител катедра „Урология и Обща медицина“ на МУ от 09.04.2020г.,е още по-призвана да съблюдава.

     С писмен отговор ответната на частната жалба страна Л.Д.Д. чрез адв. М.П.,***, оспорва частната жалба; моли да бъде оставено в сила определението на РС-Пловдив, с което делото е прекратено и е изпратено по компетентност на Административен съд. Претендира разноски по договор за правна защита и съдействие от 27.10.2020г. Не е постъпил писмен отговор на частната жалба, от страна на Медицински университет – Пловдив, /ответник по предявения иск/, редовно уведомен чрез адв. Н.Д.

    Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по същество.

   Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, поради следното:

    Жалбоподателят твърди, че  правното основание на подадената от нея искова молба е чл. 124 ал.1 вр.ал. 4 от ГПК; като следва да се установява „несъществуването на едно правно отношение или на едно право“, като предпоставка и основание за прогласяване на нищожност или установяване на неистинност на спорните два документа, /ал.4/.

     В тази насока, въззивният съд не намира, обаче, жалбоподателят, ищец в първоинстанционното производство, да има интерес от предявяване на такъв „отрицателен“ установителен иск, тъй като подчертаните и в настоящата жалба обстоятелства като това, че ищецът и ответникът са в една и съща катедра,/преди и понастоящем/, а ответникът Д.-Т. „черпила дивиденти“ от това свое придобито по този начин право, преподавайки на студенти и специализанти по учебната дисциплина и по учебната и медицинска специалност “Обща медицина“, а ищецът имал и качеството на ръководител катедра от 09.04.2020г., не могат да обосноват такъв правен интерес, в предвидената от разпоредбата на чл. 124 ал.1 насока. Т.е. дори при положителен за ищеца резултат от така предявен иск, то за ищеца не биха възникнали преки положителни последици; като директна промяна в неговия правен статут. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че поради липса на правен интерес от така предявения иск, за предявилия го ищец, то същият се явява недопустим, а образуваното във връзка с този иск производство като недопустимо следва да бъде прекратено от съда. Поради което въззивният съд приема, че като постановява обжалваното определение за прекратяване на образуваното пред него първоинстанционно производство по предявения иск, по гр. дело № 8188/2018г. по описа на РС-Пловдив, ІVгр. състав, районният съд постановява обосновано и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

     От друга страна, въззивният съд намира,че оспорените с исковата молба два документа - издадени в полза на  ищцата Л. Д. С.-Т.,съответно, от МУ-Пловдив - свидетелство, серия АП № 001448 от 25.08.2008 г., рег. № 014145, с което се признава придобита специалност „Обща медицина“, както и свидетелство № 23642 от 15.05.2006г., обективиращо придобитото научно звание „Доцент“ по специалността „Обща медицина“, издадено от Висша атестационна комисия /ВАК/ при МС, от една страна,се явяват официални свидетелстващи документи,но от друга страна, същите са свързани с властническо волеизявление на овластен със закон орган, което по същество се твърди да е порочно, като двата документа се оспорват в качеството им на административни актове.  В тази насока, и настоящият въззивен съд намира за правилен извода на районния съд, че след прекратяване на производството по гражданския иск, делото следва да бъде изпратено по компетентност на Административен съд – Пловдив; като се споделят и мотивите на първоинстанционния съд, към които се препраща съгласно чл. 272 вр. чл. 278 ал. 4 от ГПК. В т.ч. и прието от съдебната практика, че спорът относно това дали едно лице е придобило определена специалност или научно звание е спор относно законосъобразността на административен акт.,/решение № 4943 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16159/2009 г. , решение № 5668 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10853/2009 г., V о, с които  разгледани подобни спорове; решение № 1365 от 27.02.2013г. на Административен съд-София, град, второ отделение, 39 състав, по дело №  6592 по описа за 2012г./.

Предвид изложените обстоятелства въззивният съд приема, че обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено изцяло като обосновано и правилно, ведно със законните последици.

Поради неоснователност на частната жалба, въззиваемата страна има право на претендирани и направени по въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, в размер на 500 лева, платими от жалбоподателя, арг.чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 вр.чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                      О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното в закрито заседание на 10.08.2020г. Определение № 8386 на Районен съд – Пловдив, ІV граждански състав, по гражданско дело № 8188 по описа на съда за 2018 година.

ОСЪЖДА Р.С.А., ЕГН **********, чрез адв. Ч., да заплати на Л.Д.Д.-Т., ЕГН ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева, направени по въззивното производство деловодни разходи за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва  с  частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1/                          2/